№ 2874
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110205532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ч. М. Ц., ЕГН **********, чрез адв. Ц., срещу
Наказателно постановление № 24-4332-018305/12.08.2024 г., издадено от
Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
В депозираната по делото жалба се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
поддържа на първо място, че липсва релативност между визираното деяние и
приложената правна норма, като основание за реализиране на отговорността
за нарушението по пункт 1 от НП, а по същество не е установена описаната в
АУАН фактическа обстановка относно механизма на причиняване на
транспортното произшествие. Сочи се, че не е предприета маневрата,
визирана от актосъставителя и наказващия орган и не е извършено визираното
нарушение на правилата за движение, което да обоснове отговорност по
приложената правна норма. На следващо място се навежда, че не е ясно за
1
каква точно маневра става дума в случая, която да е причина за ПТП, както и
не е ясно в какво се състоят щетите, поради което остава неясен и механизмът
на твърдяното ПТП, както и дали такова изобщо е настъпило. Сочи се също
така, че жалбоподателят не се е намирал на мястото на произшествието, когато
е пристигнал автоконтрольорът, не защото е пожелал да го напусне, а защото
при огледа на двата автомобила, водачите не са констатирали видими щети,
като жалбоподателят е предоставил визитната си картичка с контакти на
водача на другия автомобил, за да се свърже с него, ако бъдат констатирани
някакви щети по автомобила.
По посочените съображения се релевира молба до съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Ц. – с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление по съображенията, релевирани в жалбата. Претендират се
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
призована, се представлява от юрк.Кондова, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в
ангажирани по делото писмени бележки процесуалният представител
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира
възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на
насрещната страна.
Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана
страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 06.06.2024 г. около 08:20 часа в гр. София, свидетелят Р. управлявала
лек автомобил марка „Рено Каптюр“ с рег. № ***, движейки се по ул. „Георги
Измирлиев“ с посока на движение от блок № 237 към 29 ДКЦ. По същото
време жалбоподателят Ч. М. Ц. управлявал лек автомобил марка „Форд Куга“
с рег. № ***, по същия път и със същата посока на движение зад управлявания
от свидетеля Димитрова автомобил. На горепосоченото място и срещу № 20,
поради наличието на приближаващ се камион в насрещната лента за
движение, свидетелят Димитрова решила да изчака на място камионът да
премине, в който момент въззивникът Ц. предприел извършването на маневра
като изпреварил автомобила на свидетеля Димитрова от лявата му страна, но
при прибирането му в пътната лента осъществил съприкосновение с
автомобилът й в предната му лява част.
Жалбоподателят Ч. М. Ц. преустановил движението си след около 50
метра, върнал се до мястото на настъпилото пътно – транспортно
произшествие, но след проведен разговор със свидетеля Руслана Димитрова се
върнал при автомобила си и продължил движението си.
След подаден сигнал до компетентните органи от страна на свидетеля
Димитрова, на мястото на произшествието пристигнал полицейски патрул при
ОПП – СДВР. За възникналото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
1949250/06.06.2024 г. въз основа на данните, подадени от участника в ПТП –
свидетелят Р..
За констатираните нарушения св. С. –младши автоконтрольор към СДВР
– ОПП, съставил срещу Ч. М. Ц. АУАН бл. № 0582927/23.07.2024 г. за това, че
на 06.06.2024 г. около 08:20 ч., в гр. София, управлява л.а. „Форд Куга“ с рег.
№ *** по ул. „Георги Измирлиев“ с посока на движение от блок 237 към 29
ДКЦ и срещу № 20 при извършване на маневра отклонение на дясно
реализира ПТП с престояващ отдясно л.а. Рено Каптюр с рег. № ***
нанасяйки материални щети на предна лява част. След ПТП напуска мястото
без да уведоми службата за контрол на МВР по територия. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“
от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу
3
подпис, който го подписал с възражението, че описанието на събитието не
съответства на реалното събитие и на обясненията на нарушителя.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН бл. № 0582927/23.07.2024 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-
018305/12.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител С. и свидетеля Р..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. доколкото същата се явява
пряк свидетел на ПТП, тъй като именно тя е управлявала л.а. марка и модел
„Рено Каптюр“ с рег. № ***, участник в ПТП, като съобщава обстоятелства
относно мястото и механизма на реализиране на ПТП. Тези показания
изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя
съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния
им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено
противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или
съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на
време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития. На
тяхна база се изяснява механизмът на ПТП, доколкото свидетелят сочи, че е
възприела местоположението на автомобила на жалбоподателя преди ПТП,
била е наясно с разположението му върху платното за движение, възприела е
маневрата, която въззивникът е извършил непосредствено преди настъпване
на произшествието, а именно – изпреварване от лявата й страна, като при
прибиране на управлявания от въззивника автомобил в лентата им на
движение последният е реализирал ПТП чрез удар в лявата предна част на
4
управлявания от нея автомобил, при което са му били причинени
имуществени вреди.
Показанията на свидетеля С. са информативни единствено относно
съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че
именно той го е съставил, като съдът се довери на показанията му и ги
кредитира. Този свидетел обаче не е възприел самото произшествие, поради
което и показанията му не допринасят за изясняване механизма на процесното
ПТП и конкретното поведение на участниците в него.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по
делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им –
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и
Акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на директор на
СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
По отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира следното:
С обжалваното наказателно постановление на въззивника е наложено
5
наказание за допуснато нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което
е настъпило ПТП. Посочената разпоредба изисква от водачите на ППС преди
да започнат маневра да се убедят, че няма да създадат опасност за другите
участници в движението и да извършат маневрата като се съобразят с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място е необходимо да бъде посочено, че от текста на
съставения АУАН и издаденото впоследствие наказателно постановление не
става ясно какъв е механизмът на настъпилото ПТП и какво е било
поведението на водачите на леките автомобили марка „Рено Каптюр“ с рег. №
*** и л.а. „Форд Куга“ с рег. № ***, движещи се на процесното място.
Посочено е единствено, че е налице маневра „отклонение на дясно“, като в
АУАН и НП липсва описание в коя част на превозните средства е настъпил
ударът (посочено е единствено „предна лява част“, но не става ясно на кой
автомобил), както и липсва описание на мястото на удара на пътното платно –
в коя лента, при колко ленти за движение в посока, за да може да се съобрази
механизмът на ПТП и евентуалното виновно поведение на жалбоподателя.
От друга страна, в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се съдържат
общи правила за всички видове маневри, а в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5
от ЗДвП е въздигнато в административно нарушение неспазване само на
изрично посочени в текста маневри, като в съставените АУАН и НП не е
конкретизирано кои точно от изброените правила са нарушени. В посочената
санкционна разпоредба се санкционира поведение, свързано с неспазване
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението. Не става ясно кое точно от тези правила не е спазено. Нито
цифрово е посочено кое предложение е визирал АНО, което е нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, нито от словесното описание на нарушението може
да се изведе волята на наказващия орган. Изложеното също представлява
6
съществено процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото
на защита на санкционираното лице. Ето защо, съдът намира, че НП следва да
се отмени, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на наказателното постановление.
Независимо от горното и при извършената проверка за спазване на
материалния закон при издаване на обжалваното НП, съдът счита, че
жалбоподателят Ч. М. Ц. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
тъй като приетата за безспорно установена фактическа обстановка съответства
на нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
свързана с правилата за извършване на конкретна маневра – изпреварване. В
настоящия случай ПТП е настъпило поради обстоятелството, че
жалбоподателят, при извършване на маневра изпреварване на управлявания от
свидетеля Р. л.а. марка и модел „Рено Каптюр“ с рег. № ***, не е осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство и въпреки че е бил длъжен не се е убедил, че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
Неточната правна квалификация, довела до нарушение на материалния
закон обаче, въпреки наличните данни за допуснато от жалбоподателя
нарушение на правилата за движение, се явява основание за отмяна на
наказателното постановление в съответната му част. В настоящия случай не
може да намери приложение разрешението, дадено с Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. на ВАС, а именно – да се приложи закон за същото
нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на
наказателното постановление, поради крайно лаконичното описание на
извършеното нарушение, което не позволява направените от съда фактически
и правни изводи да бъдат съотнесени към същото.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление в
съответната му част подлежи на отмяна и поради неточно приложение на
материалния закон.
По отношението на нарушението по т. 2 от НП:
Посочената разпоредба визира задължения на водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
7
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй
като той не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинен. В тази връзка следва да се вземе предвид, че в обстоятелствената
част на АУАН и атакуваното наказателно постановление изобщо не е
описано/липсва фактическо описание на спор между водачи на МПС, относно
обстоятелствата, свързани с него, което е от съществено значение за наличие
на съставомерност на деянието като административно нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Обективно невъзможно е когато водачът, участник в
ПТП, напусне местопроизшествието, между него и друг участник в ПТП да
възникнат разногласия, свързани с обстоятелствата по настъпилото ПТП.
За максимална изчерпателност е необходимо да бъде посочено, че
разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на участниците в ПТП,
като първото задължение за водач, който е участник в ПТП е да спре, за да
установи вредите (ал. 1, т. 1). В зависимост от вида на причинените вреди –
пострадали хора или само имуществени вреди, законът предписва определено
поведение на участниците. Безспорно по делото беше установено, че след
реализиране на ПТП жалбоподателят е спрял на място, за да установи
причинените вследствие на ПТП вреди, като след разговор със свидетеля
Димитрова е продължил движението си.
Описаното от фактическа страна в НП всъщност не би могло еднозначно
да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
от израза "напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР" не
става ясно дали водачът изобщо не е спрял, или е спрял, установил е
причинените щети и след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. "Б"
или т. 3 б. "В" не е останал да изчака пристигането на контролните органи.
Посочената лаконичност на описанието на нарушението от фактическа страна
и несъответствието на изложеното с дадената правна квалификация
8
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което представлява
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и в тази му
част.
Така установеното обуславя отмяна на наказателното постановление на
посочените основания, като обсъждането на останалите възражения,
релевирани в жалбата, се явява безпредметно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни
разноски. Съгласно отразеното в Договор за правна защита и съдействие от
25.03.2025 г., процесуалното представителство по делото е осъществено от
страна на адвокат Ц. срещу заплатено в брой договорено възнаграждение в
размер на 500,00 лева. От насрещната страна е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
задължава съда да се произнесе по този въпрос, съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 2 ЗАНН. Като съобрази даденото в Решение по дело С-438/22 на СЕС
тълкуване на чл. 101, параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав намира, че
адвокатското възнаграждение, което се претендира в конкретния случай, не
съответства на вида, количеството и сложността на извършената работа от
адвоката и в този смисъл се явява прекомерно. По делото беше проведено
едно съдебно заседание, предметът на същото не представлява фактическа и
правна сложност в сравнение с други подобни, а претендираното адвокатско
възнаграждение надхвърля значително размера на глобата, наложена с
обжалваното НП.
С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора
/дело от административнонаказателен характер/, интереса /с обжалваното НП
е наложена глоба в размер на общо 300,00 лева/, вида и количеството на
извършената работа /процесуално представителство в едно съдебно заседание
с кратка продължителност/ и най-вече фактическата и правна сложност на
делото /без фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно
заседание/, като съобрази за ориентир и разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира,
че в конкретния случай, на посочените характеристики съответства
справедливо възнаграждение в размер на 300,00 лева. Следователно до този
9
размер следва да се намали претендираното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-018305/12.08.2024 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя Ч.
М. Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал.
1 ЗДвП, както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на
100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един)
месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
заплати на Ч. М. Ц., ЕГН ********** сумата от 300,00 /триста/ лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10