№ 16641
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110106829 по описа за 2023 година
Ищецът Е. Д. П. с ЕГН **********, гр- Сандански, ул. Хан Аспарух №5, чрез адв. Н., е
предявил осъдителен иск по чл.45 ЗЗД срещу А. Ц. П. с ЕГН **********, гр. Банкя, ул.
Теменуга 1 №6А, за сумата 12000лв. – неимуществени вреди от подадени два броя сигнала
от ответника срещу ищеца, по които били образувани н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130
състав на СРС и н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС за извършени
престъпления по чл.144, ал.3 НК за закани с убийство, по които обвинения ищецът бил
оправдан с влезли в сила присъди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
21.12.2013г. до плащането.
Сочи, че по н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС бил оправдан с влязла в
сила присъда на 10.3.2021г. и че по това дело бил задържан на 13.7.2016г. за срок от 72 часа
и на 16.7.2016г. съдът му определил МНО „задържане под стража “, която на 20.9.2016г.
била изменен в домашен арест, изпълнявана до 29.3.2017г.
По н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130 състав на СРС бил признат за виновен с присъда
от 4.11.2016г. на СРС, с присъда по внохд №1332/2017г. на СГС, потвърдена от ВКС и
влязла в сила на 9.2.2018г. бил признат за невиновен и оправдан.
Производствата били образувани по сигнали на ответника.
Ищецът твърди, че претърпял болки и страдания от незаконните обвинения – те го
злепоставили пред семейството, приятелите му и обществеността, пречели му да се грижи за
детето си и да има нормални отношения с хората, причинили му срам, тревога, безсилие,
безпокойство, множество безсънни нощи.
Ответникът оспорва иска. Излага подробни доводи, че е имал поводи да се обърне към
1
държавните органи, за да защити своите права, които твърди да са били накърнени от ищеца,
както и че е изпитвал основателни притеснения за здравето и живота си. Сочи, че през юни
2015г. ищецът бил осъден за убийство и че към момента търпи наказание лишаване от
свобода. Твърди, че подаването на сигнали не е противоправно действие, че не е пасивно
легитимиран, че липсва причинно-следствена връзка, тъй като не той е извършвал
процесуално-следствените действия.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение, вреди и
причинна връзка между поведението и вредите.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът А. П. е подал два броя
сигнала срещу ищеца, по които били образувани н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130
състав на СРС и н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС за извършени
престъпления по чл.144, ал.3 НК за закани с убийство.
По н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС ищецът бил оправдан с влязла в
сила присъда на 10.3.2021г. По това дело бил задържан на 13.7.2016г. за срок от 72 часа и на
16.7.2016г. съдът му определил МНО „задържане под стража “, която на 20.9.2016г. била
изменена в домашен арест, изпълнявана до 29.3.2017г.
По н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130 състав на СРС ищецът бил признат за виновен с
присъда от 4.11.2016г. на СРС, а с присъда по внохд №1332/2017г. на СГС, потвърдена от
ВКС и влязла в сила на 9.2.2018г., бил признат за невиновен и оправдан.
През 2015г. ищецът бил осъден за убийство на трето лице и е търпял наказание лишаване от
свобода.
От правна страна съдът намира следното: престъплението по чл.144, ал.3 НК /за което
ответникът е подавал сигнали/ е от общ характер – сигналите са подадени от ответника, но
обвинението е поддържано от прокурор – видно от приетите писмени доказателства и
приложените наказателни производства.
Относно твърденията, че ответникът умишлено е провокирал ищеца и се е снабдил с
видеозапис, който след това е разпространил публично, от което са последвали
неимуществените вреди за ищеца, както и че е подавал сигналите със съзнание, че заплахи
срещу него не са отправяни – следва да се посочи, че тези твърдения за факти и връзки
между тях са изложени във второто съдебно заседание, не са посочени в исковата молба и не
са нови, поради което и не са подлежали на установяване в настоящото производство.
Установява се, че ответникът е подавал сигнали до СРП, но това поведение не е
противоправно – всеки има право да подава жалби, предложения и петиции до държавните
органи, регламентирано в разпоредбата на чл. 45 КРБ, чието систематично място е в глава
втора от Конституцията - ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Не се установява от събраните доказателства, нито ищецът е изложил такива твърдения -
ответникът да е упражнявал превратно правата си. Превратно упражняване на права (т.нар.
злоупотреба с право) е налице, когато целта е да бъде използвана наказателна репресия не с
оглед постигане на целите, установени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК, а когато
2
гражданинът подава сигнал единствено с цел да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес. Съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ злоупотребата с право представлява
упражняване на права не за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или увредени
права и законни интереси на други лица. Добросъвестно упражняване на публични
процесуални права е налице, когато то е предприето с вътрешното убеждение, че правото
съществува. В този смисъл не е налице злоупотреба с права, когато пострадал от
престъпление, депозира сигнал/тъжба за образуване на наказателно производство, с
убеждението, че деянието е извършено и че последното е общественоопасно.
Предвид липсата на противоправно деяние искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ответника, който
претендира адвокатско възнаграждение от 2520лв. с ДДС. Съдът намира, че възражението за
прекомерност, направено от процесуалния представител на ищеца, е основателно, поради
което и на основание чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ, следва да присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 1068лв. /890 лв. и 178 лв. ДДС/. Общият размер на дължимите разноски е
1078лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. П. с ЕГН **********, гр- Сандански, ул. Хан Аспарух №5,
чрез адв. Н., осъдителен иск по чл.45 ЗЗД срещу А. Ц. П. с ЕГН **********, гр. Банкя, ул.
Теменуга 1 №6А, за сумата 12000лв. – неимуществени вреди от подадени два броя сигнала
от ответника срещу ищеца, по които били образувани н.о.х.д. №5497/2015г. по описа на 130
състав на СРС и н.о.х.д. № 6838/2019г. по описа на 134 състав на СРС за извършени
престъпления по чл.144, ал.3 НК за закани с убийство, по които обвинения ищецът бил
оправдан с влезли в сила присъди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
21.12.2013г. до плащането.
ОСЪЖДА Е. Д. П. с ЕГН **********, гр- Сандански, ул. Хан Аспарух №5, чрез адв. Н., да
плати на А. Ц. П. с ЕГН **********, гр. Банкя, ул. Теменуга 1 №6А, сумата 1078 лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3