Решение по дело №42/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба против Решение № 215/ 28.12.2023 г., постановено по АНД № 503/ 2023 г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) с което е отменено наказателно постановление № В 003905 от 04.08.2023 г., издадено на и.д. директор на РД – Варна при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. С посоченото НП на „Билла България“ ЕООД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв. на основание чл. 210а ЗЗП за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.

Недоволен от това решение е останал наказващият орган. В жалбата си и представените писмени бележки сочи, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. С оглед на това моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от наказаното дружество.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор и становище, в които заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд- Разград.

Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

Събраните в хода на производството доказателства установяват, че по повод постъпил сигнал на 18.04.2023 г. служители на КЗП извършили проверка в магазин „Билла“, находящ се в гр. Разград, ул. „Дунав“ № 40 във връзка с продаваните там протеинови барчета на производителя Born Winner. При проверката констатирали, че в търговския обект се предлагат за продажба 28 бр. протеинови блокчета на този производител с наименование „Chocolate Mousse“ 75 гр, с обявена цена 4, 69 лв. Извършени са изследвания в акредитирана лаборатория за съдържанието на тези продукти, при които са установени следните отклонения: 1. Съдържание на белтък – 30, 39 гр на 100 гр, в вместо 35 гр на 100 гр по етикет; 2. Съдържание на захари – 13, 52 гр на 100 гр в продукта, вместо 20 гр на 100 гр по етикет; 3. Съдържание на хранителни влакнини – 1, 13 гр на 100 гр в продукта, вместо 4, 3 гр на 100 гр по етикет. При тези данни контролният орган приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтъци, захари и хранителни влакнини в протеиновия бар и срещу „Билла България“ ЕООД е съставен АУАН № 003905 от 20.07.2023 г. за нарушение по чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото административно нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 25 000 лв. на основание чл. 210а ЗЗП. С решението си въззивният съд е отменил това НП. В мотивите си е посочил, че определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП предполага установяване на поведение, проявено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело до предоставяне на невярна информация. В случая информацията за съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от наказаното дружество, което само предлага за продажба този артикул. С оглед на това е приел, че липсва противоправно поведение на търговеца, за което може да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. Този извод се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. С цел да гарантира правото им на информирано решение, въз основа на достатъчно пълна, достоверна и обективна информация за продуктите, европейският законодател с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО императивно е забранил нелоялните и заблуждаващи търговски практики (чл. 5, §1 и §4). и е регламентирал редица мерки в защита на потребителите. Дефинициите за нелоялни и заблуждаващи търговски практики са посочени в чл. 5, §2 и чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО. Цитираните европейски норми са идентични на националните ни разпоредби (чл. 68в; чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП).

Според приложената разпоредба чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, поради което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В случая се касае до предоставена информация за хранителните стойности на проверяваните продукти.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. (Регламентът). Понятието „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" от него и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно чл. 2, § 2, б. "и" от регламента „етикет“ означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

В чл. 8, §1 от Регламента изрично е определен стопанският субект, който отговаря за информацията за храните. В него ясно и недвусмислено е посочено, че това е субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Това са и лицата, които са длъжни да оситуряват достоверната и точна информация за храните( по арг. на чл. 8, §2 от Регламента).

Следва да се отбележи, че европейският законодател разграничава този субект от лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. В чл. 8, § 3 от Регламента изрично е посочено, че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Анализът на цитираните норми сочи, че производителят е този, който трябва да осигури точна и достоверна информация на етикета на произведената от него хранителна стока. Търговецът, който предлага хранителна стока на крайния потребител, е задължен да не я доставя, но само при знание или предположение, че тя не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби.

В казуса „Билла България“ ЕООД не е производител на проверяваните хранителни продукти и не предоставя информация за техните съставки. Тези данни са изложени предварително при опаковането и етикирането на стоките от техния производител, поради което той би могъл да носи административна отговорност ако се установи, че предоставената информация е невярна и подвеждаща.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 3300 лв. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност, което е допустимо и основателно.

Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, без явяване на пълномощника на „Билла България“ ЕООД. Оказаната правна помощ се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба и допълнително писмено становище, които са аналогични по съдържание на представените жалба и писмени бележки в хода на производството пред Районен съд- Разград. С оглед на това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3 300 лв. се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2000 лв. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се съобразява и със задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 215/ 28.12.2023 г., постановено по АНД № 503/ 2023 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД, гр. София, [ЕИК] сумата от 2 000 (две хиляди) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.