Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/
.07.2017г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Мариана Х. Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от
съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №1488/2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218з ГПК /отм./ вр. §2 ГПК /2007г./. Образувано е след решение на ВКС,
постановено по гр.д. №5655/2015г., с
което е отменено въззивно решение №1341/02.07.2015 год. по в.гр.д. №1366/2014
год. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
поради необходимостта от извършване на
нови съдо-производствени действия по конституирането на страни и разглеждане на
предявения иск за осъждане на ответниците да премахнат четириетажната жилищна
сграда, находяща се на адрес гр.Варна, ул.”Одрин” № 10, построена в УПИ V-5,
кв.36 по плана на гр.Варна въз основа на невлязъл в сила ПУП, одобрен със
Заповед № Г-29/16.02.2004г. на зам.кмета на Община Варна при твърдения, че
същата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху недвижим
имот – жилище на първия етаж от жилищната сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.”Одрин” № 8, състоящо се от стая, салон, кухня, входно антре и тоалетна, с
обща площ от 58 кв.м. и 90/302 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 302
кв.м., представляващо УПИ ІV-4 в кв.36 по плана на гр.Варна.
Според изложеното в жалбата на К.Т.К., решение №3448/05.12.2008г.,
постановено по гр. дело №329/2007г., по описа на
ВРС, 9-ти състав, с което е отхвърлен искът му с правно осн. чл. 109 ЗС
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че изводите на
първоинстанционния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства,
както и че не всички събрани такива са били обсъдени, поради което моли решението да бъде отменено,
а на негово място да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде
уважена. При настоящото разглеждане на спора въззивната жалба се поддържа лично
и чрез пълномощник, като се претендира присъждането на направените разноски. Категорично
оспорва твърдението, че е дал съгласието си за свързано застрояване между двата
имота, както и, че е давал съгласие за одобрение на ПУП. Поддържа становището
си, че строежът в съседния имот не само че е незаконен-като изграден въз основа
на обявен от административния съд нищожен ПУП, но от него са реализирани
незаконни средства.
Чрез депозирания в срока по чл.201 ГПК
/отм./ отговор и в о.с.з. лично
ответникът Н.М. излага становище за неоснователност на жалбата. Развива
съображения, че от събраните в хода на делото доказателства се установява, че
ищецът е заблудил както
административния, така и гражданския съд, че не е уведомен, не е подписвал и не
е давал съгласие за изграждане на сградата в УПИ V-5, след което, възползвайки
се от правото си на иск по чл. 109 ЗС, дава коренно противоположни твърдения и
през цялото време е твърдял несъгласието си да бъде обезщетен по начина, по
който са се разбрали преди това.
Въззиваемите М.А.К. и Р.Б.В., чрез назначения от съда особен
представител изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.
Новоконституираните пред настоящата
инстанция ответници М.И.В. и А.В.В., чрез адв. Ж. молят производството по
отношение на тях да бъде прекратено. Считат за абсолютно недопустимо по иск,
предявен през 2007г., те да бъдат конституирани по делото като ответници 10
години по-късно и по отношение на тях да се разглежда иск, предявен при
условията на ГПК /отм./, при положение, че са конституирани по делото няколко
години след като този ГПК е отменен и има нов ГПК. Считат, че с никаква
задължителна сила не може ВКС да посочи на ВОС кои страни следва да се
конституират по делото и това да е задължително за ВОС. Излагат, че в случая задължително
другарство, за което служебно да следи съдът, не е налице. Твърдят, че съдът
няма задължение служебно да следи и да
издирва кой е собственик на сградата и служебно да го конституира, както това е
при СИО или при някои други видове задължителни другарство като по искове по
чл.135 ЗЗД или други. По тази причина излагат, че това е въпрос на грешка при
пасивната легитимация на ответниците, допусната от ищеца и за нея той следва да
понесе своята отговорност впоследствие, т.е. ако искът бъде уважен, той няма да
може да търси изпълнение спрямо тях, той като така постановеното /при
ненадлежното им участие/ решение не формира никакви СПН спрямо тях. Развиват се
и подробни съображения за неоснователност на предявения иск, като се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение
Новоконституираният пред настоящата
инстанция ответник С.Р.Р. чрез адв. Г. също изразява становище за
неоснователност на иска, като оспорва твърденията на ищеца, че не бил уведомен
за ПУП, а се установява, че той лично се е разписал на проекта ПУП като е
написал, че няма възражения. Счита, че в такъв случай не може да се приеме, че ПУП-ът
е незаконосъобразен, поради което и изградената в УПИ V-5 жилищна сграда да е незаконен
строеж. На следващо място, счита, че след като ищецът самоволно, без никакви
строителни разрешения си е преустроил вестибюла в две спални, то по този начин
сам е създал условие, след изграждането на сградата в УПИ V-5 тези спални да
останат без прозорци. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Останалите въззиваеми страни не
изразяват становище по жалбата.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС, предявени от К.К. срещу собствениците на обекти, находящи се с града,
изградена в УПИ-5 по плана на гр. Варна. Ищецът твърди, че по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 30/1996г., е придобил
собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище на първия етаж от
жилищната сграда, построена в дворно място в гр.Варна, ул.”Одрин” № 8, състоящо
се стая, салон, кухня, входно антре и тоалет с обща площ от 58 кв.м., ведно с
избено помещение от 16.30 кв.м. и 90/302 ид.ч. от дворното място, цялото с площ
от 302 кв.м., представляващо имот с пл.№ 4 в кв.36 по плана на гр.Варна.
Излага, че ответниците М.И.Ф., Д.К.Н., М.И.Н., Д.Х.П. и И.И.Г., в качеството им
на съсобственици на съседния имот с пл.№ 5 са си учредили взаимно и в полза на
вторите двама ответници- Н.Х.М. и С.К.С. право на строеж за отделни обекти в
предвидена за построяване по невлязъл в сила ПУП четириетажна жилищна сграда.
Въз основа на издадено преди влизане в сила на плана, разрешение за строеж №
О-4/06.01.2005г., те реализирали строителството на сградата. Ищецът излага, че
в резултат на изградената 4- етажна постройка са били зазидани прозорците на
единствената спалня и детска стая на жилището му, с което твърди, че са нарушили правото му на
собственост. Навежда доводи за не законосъобразност на ПУП, предвиждащ
застрояване на границата на имота му в нарушение на установените нормативни
отстояния. С оглед изложеното, моли ответниците на осн. чл. 109 ЗС да бъдат
осъдени да съборят извършеното от тях незаконно строителство.
Ответникът
Н.Х.М. е оспорил основателността на така предявения иск с възражения, че
строителството на сградата, в която е намира неговия апартамент в съседния на
ищеца имот, е извършено въз основа на допуснато от ВОС по ч.адм. дело
№1913/2005г. предварително изпълнение на заповедта за одобряване на ПУП и
издадените в съответствие с него строителни книжа.
Ответниците П.С.М., С.П.С., М.А.К. и Р.Б.В.
оспорват иска с възражения, че процесната сграда е изградена в пълно
съответствие с издадените строителни книжа, разрешението за строеж не подлежи
на отмяна, независимо от последвалата отмяна на заповедта за одобряване на ПУП,
както и че реализираното строителство не пречи на ищеца К. К. да упражнява
правото си на собственост по отношение на притежавания от него съседен имот.
Наведени са и доводи, че спалнята и детската стая в жилището на ищеца, вкл. и
прозореца на южната фасада са направени след закупуване на имота от него и без
надлежните строителни книжа.
Към същите възражения се е присъединил
и назначения по реда на чл.51 ал.4 ГПК /отм./ процесуален представител на
ответниците М.А.К. и Р.Б.В..
Новоконституираните пред настоящата
инстанция ответници М.И.В. и А.В.В.
оспорват така предявеният иск. Излагат, че е недопустимо по исковете по чл. 109
ЗС ищецът първоначално да е дал съгласие да се построи сграда на имотната
граница, след което да заяви на гражданския съд, че тази сграда му пречи и му
уврежда правото на собственост. Считат, че наличието на веднъж дадено съгласие
е релевантно и следва да бъде съобразено от съда независимо дали сградата е построена въз основа на
влязъл или не в сила ПУП. Твърдят, че ищецът е дал съгласието си и това има
характер на договорно съгласие. Точно поради това съгласие е одобрен и ПУП-а,
точно затова има и влязла в сила присъда. Молят въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено.
Ответникът С.Р.Р., конституиран пред
настоящата инстанция оспорва така предявеният иск. Излага, че твърдението на
ищеца, че не е бил запознат с ПУП, и не е бил уведомен за него е невярно, тъй
като се установява, че ищецът лично се е разписал на проекта ПУП, като е посочил,
че няма възражения. На следващо място излага, че ищецът самоволно, без никакви
строителни разрешения е преустроил
вестибюла в две спални, поради което сам е създал условие, след изграждането на
сградата в УПИ V-5 тези спални да останат без прозорци. Счита, че ако ищецът не
беше извършил това незаконно преустройство, изграждането на съдената сграда
нямаше да му пречи. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Останалите ответници, редовно
призовани не изразяват становище по
спора.
Като обсъди събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, обсъждайки го в тяхната съвкупност, настоящият състав на ВОС приема за установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото нотариален акт № 30, том ХХХІ, дело №8227/96г. се установява, че К. Т.К.
е собственик на недвижим имот, представляващ жилище на първия етаж от жилищната
сграда, построена на адрес: гр.Варна, ул.”Одрин” № 8, състоящо се стая, салон,
кухня, входно антре и тоалет с обща площ от 58 кв.м., ведно с избено помещение
от 16.30 кв.м. и 90/302 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 302 кв.м.,
представляващо имот с пл.№ 4 в кв.36 по плана на гр.Варна, урегулиран понастоящем
в УПИ ІV-4 въз основа на договор за покупко-продажба.
Между страните липсва спор, че въз
основа на договор за учредяване право на строеж и поемане на задължение за
строителство, сключен между собствениците на съседния имот УПИ V-5- М.И.Ф., Д.К.Н.,
М.И.Н., Д.Х.П. и И.И.Г., от една страна и въззиваемите Н.Х.М. и С.К.С., от
друга, последните двама са изградили на регулационната линия процесната жилищна
сграда.
От приетите по делото писмени
доказателства, се установява, че строителството на сградата в УПИ V-5 е
започнало след издадено Разрешение за строеж № О-4/06.01.2005г. и одобрени
инвестиционни проекти въз основа на предвижданията по ПУП, одобрен със Заповед
№ Г-29/16.02.2004г. на зам. кмета на Община Варна, като към датата на
издаването на разрешението за строеж заповедта не е била влязла в сила.
С определение от 05.12.2005г.,
постановено по ч.адм.дело №1913/2005г. по описа на ВОС е било допуснато предварително изпълнение на Заповед № Г-29/16.02.2004г. В хода
на настоящото производство са представени доказателства, че с влязло в сила на
20.05.2010г. решение на ВОС, постановено по адм. дело №859/2005г. същата е
отменена като незаконосъобразна.
От заключението по първоначалната и
допълнителна СТЕ вх. №2648/2601.2010г. и вх. №11712/0104.2010г., изготвени от
в.л. Р.С., изслушани и приети в о.с.з, проведено на 08.02.2017г. пред
настоящата инстанция, се установява, че
с изработения през 2004г. ПУП – ПЗ и РУП е предвидено свързано /сключено/
застрояване между имота на въззивника - УПИ ІV-4 и УПИ V-5 /на ответниците/,
като новата постройка в УПИ V-5 е разположена на 6 м от дъното на парцела и на
уличната регулационна линия на ул.”Одрин”. По отношение на съществуващата в УПИ
ІV-4 жилищна сграда, изградена също на регулационната линия между двата имота и
в която се намира жилището на въззивника е предвидено нейното пристрояване до
уличната регулационна линия към ул.”Одрин” и частично надстрояване. В.л.
посочва, че южната част на фасадата на сградата, в която се намира жилището на
ищеца не представлява калканна стена по см. на чл. 82, ал.1 от Наредба №7. В.л.
дава заключение, че в резултат на така реализираното строителство на новата
сграда се нарушени санитарно-хигиенните изисквания за детската стая и спалнята,
тъй като се извършило зазиждане на прозорците. Одобрените строителни книжа
съответстват изцяло на предвижданията по този план за УПИ V-5, а строителството
е изпълнено в съответствие с тях. Новопостроената жилищна сграда се състои от
партер, три жилищни и терасовиден жилищен.
От заключението на тройната СТЕ вх. №11907/06.04.2010г.,
изслушана и повторно приета в о.с.з., проведено на 08.02.2017г. се установява,
че сградата на ищеца е била построена като свободно-стояща в първата половина
на 20 век. С изработения ПУП-ПЗ и РУП отстоянието между двете сгради е
предвидено като между сгради на калкан, но южната фаса да сградата, в която се
намира жилището на ищеца не е калканна стена, тъй като има покрив, корниз и
издатина. В заключение в.лица, отговарят, че сградата в УПИ V-5, е построена в
нарушение на нормативните изисквания за застрояване.
В о.с.з. в.л. посочват, че южната фасада
не е калканна стена, тъй като по нея има отвори. Стената е имотна граница и ако
собствениците изразят съгласие да бъде
калканна стена може да бъде покрита от другата сграда. От извадката от действащия ЗРП се установява,
че това са били два самостоятелни имота с № 4 и №5, като с изработеният ПУП са
урегулирани съответно в УПИ IV-4 и УПИ V-5, по такъв начин имотната граница
между двата имота е станала регулационна граница.
От заключението на новата тройна СТЕ
вх. №9515/03.04.2017г., изслушана и
приета в о.с.з., проведено на 12.04.2017г. се установява, че независимо, че строителството на сградата в
УПИ-5 е извършено със строително разрешение, без отклонение от предвиденото по
одобрените проекти, и за нея е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация, фактическите отстояния на новата сграда от тази на ищеца не
отговарят на изискванията на ЗУТ и действащите норми за строителство. В.л.
посочват, че по нотариалния акт ищецът е закупил жилище, състоящо се от стая,
салон, кухня, входно антре и тоалет, като не включва спалня и детска стая с прозорци на южната фасада. В
проекта за пристройка и преустройство на къщата от 1959г. помещението „салон” е посочено като „вестибюл”.
При огледа на място се установява, че това помещение е преустроено чрез
изграждането на железобетонна плоча и вътрешна стълба в две спални –на първо
ниво със светла височина 1.95м. и на второ -1.85 м. Прозорците на всяка от стаите са с площ 1.40
кв.м., което означава, че още при изграждането им не са били спазени
изискванията на чл.113, ал.1 от Наредба №7, а новопостроената сграда е на 20
см. от тях и препокрива частично прозоречните отвори. В.л. дават заключение, че
след извършеното зазиждане на прозорците и промененото предназначение на салона
в 2 спални, не са спазени санитарно-хигиенните изисквания и не е изпълнено
условието за пряко странично осветление. Двата съседни имота се обособяват като
самостоятелни по имотната граница с ПРЗ на УПИ IV-4, V-5, VI-10 и
VII-11 кв. 36 със Заповед №Г-23/14.02.2003г. Входът на жилището на К. К.
***, стаята и кухнята, посочени в НА са с прозорци на източната фасада, т.е.
към ул. Одрин; В НА не са посочени спалня и детска с прозорци на южната фасада
на сградата. В тази част се намира помещението вестибюл, чиято врата е била
преустроена /частично зазидана/ и сложен прозорец. В.л. посочват, че на наследниците
на К. Бойчев е било издаден проект за преустройство, съгласно който се
предвижда да се построи самостоятелен вход за втория етаж –стълбище на мястото
на задния вход и стълбище с входно антре за партерния етаж към ул. Одрин. След
неговото изграждане входът за вестибюла от южната част е преустроен в прозорец,
тъй като неговата необходимост е отпаднала.
В о.с.з. проведено на 05.07.2017г. е
изслушано и прието заключението на СТЕ вх.№22377/12.07.2012г., изготвено от
в.л. П. М.. Видно от същото, в ПРЗ на кв. 36, 8-ми микрорайон на гр. Варна,
одобрен със Заповед №Г-23/14.02.2003г. е отразено следното: в УПИ IV-4 на ул.
Одрин” №8 е отразена триетажна сграда, която е разположена на регулационната
линия межди УПИ IV-4 и УПИ V-5. В УПИ V-5 на ул. „Одрин” №10 е отразена
двуетажна жилищна сграда, която е разположена на регулационната линия. Налице е
застъпване между двете сгради, отразено на скицата, представляваща Приложение 1
към СТЕ /стр. 324 от гр. Дело № 1290/2011г. на ВОС/ както следва: застъпване 5.2
кв.м., в участъка, където е разположено входното антре на сградата на ул. Одрин №8; 3,25 кв.м. в
участъка на външната стълба на същата сграда и 2.53м. – в участъка на стария
изход, който съгласно проекта от 1958г. е превърнат в прозорец. През 1922г. е
бил направена пристройка –в северната част на сградата/ посочена с червени
контури на приложение №3/стр. 326/, а през 1958г. – ново стълбище и вътрешни
преустройства, очертани със син контур на същата скица. При огледа на място, извършен на 15.06.2012г.
вещото лице е установило, че сградата, в която се намира жилището на ищеца е
изградена по характерен за времето на изграждането ѝ преди 1922г начин
–тя е на два етажа, сутеренен и тавански етаж. В.л посочва, че
експлоатационната годност на този вид сгради е 60г., т.е. жилищната сграда е с
изтекла експлоатационна годност. Установено е, че в нея е извършен основен
ремонт, свързан с изпълнението на нови
конструктивни елементи – стоманено –бетонна плоча на 1.95 м. от пода на
спалнята, при което е обема на съществуващото помещение са получени спалня на
първо ниво и спалня на втори ниво, до която се стига посредством вита стълба. В
резултат на така извършеното преустройство е увеличено натоварването върху
основите на жилищната сграда. Няма промяна в хоризонталното и вертикалното
очертание на жилището на първия етаж. Част от дървената покривна конструкция в
югозападната част на сградата е разрушена. Налични са външни пукнатини в
носещите фасадни зидове. При извършените проверки в Община Врана и район Одесос
в.л. е установило, че за извършения основен ремонт не са налични строителни
книжа, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
За да се произнесе, настоящият състав
съобрази следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 109 ЗС, според който собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. С този иск се търси защита на
правото на собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
вредно отражение или създадено състояние, което пречи на собственика да
упражнява правото на собственост в пълен обем.
За да бъде
основателен иска по чл. 109 ЗС, на първо място ищецът следва да установи правото си на собственост
на твърдяното от него придобивно основание. В тази връзка съдът съобрази, че въззивникът К. Т.К. се легитимира
като собственик на недвижим имот – жилище на първия етаж от жилищната сграда,
построена в дворно място в гр.Варна, ул.”Одрин” № 8, състоящо се стая, салон,
кухня, входно антре и тоалет с обща площ от 58 кв.м., ведно с избено помещение
от 16.30 кв.м. и 90/302 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 302 кв.м.,
представляващо имот с пл.№ 4 в кв.36 по плана на гр.Варна, урегулиран
понастоящем в УПИ ІV-4, въз основа на договор за покупко-продажба, а ответниците-собственици на апартаменти в
сградата, изградена в УПИ V-5 на адрес: гр. Варна, ул. Одрин №10.
Следователно, ищецът в качеството си
на собственик е активно легитимиран да търси защита на притежаваното от него
право върху така описания имот срещу всяко неоснователно действие, което
препятства или смущава упражняването на това право в неговия пълен обем.
Според
разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по
гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал.1 ЗС предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение,
отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или
ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече
във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати
неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може
да е странично, например собственик на съседен имот, ако при упражняването на
своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на
съсобственика си.
От
изложеното следва, че обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен,
са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на
основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и премахване
на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови
състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението. Затова, ако източникът
на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика
му или от трето лице, заинтересованият може да иска и премахването на строежа,
за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние. Прекратяването на
това състояние чрез премахването на строежа, който смущава и/или ограничава
правото на собственост (съсобственост), е предпоставено обаче от недопустимост
и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен.
С оглед изслушаните СТЕ, по безспорен
начин се установява, че е налице застъпване между двете сгради от 5.16м в
участъка, където е разположено входното антре на сградата на ул.”Одрин” № 8 /на
въззивника/, 3.25м в участъка на външната стълба на същата сграда откъм
ул.”Одрин” и 2.35м в частта, където са сегашните прозорци на спалнята и
детската стая на жилището на въззивника /приложение № 1 към заключението/.
Установява се също, че закриването 2/3
части от тези два прозореца е довело до ограничаване на достъпа на светлина и въздух до тези стаи, което
е в нарушение на изискванията на чл.101 и чл.113 от Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройството на отделните видове територии. Следователно налице е
смущаване правото на собственост на въззивника, тъй като процесите спалня и детска стая не могат да бъдат
използвани според определеното от собственика им предназначение.
В
случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото
разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият собственик
(съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за
неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо
според закона. При нетърпимост на същото всяко отклонение от разрешението или
строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се
нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните,
противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа,
действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да
се осъществи строежът.
Следва да се
отбележи, че в случая жилищната сграда на ответниците, находяща се в УПИ- 5 е построена със строително
разрешение, без отклонение от предвиденото по одобрените проекти, и за нея е
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, но въпреки това
фактическите отстояния на новата сграда от тази на ищеца не отговарят на
изискванията на ЗУТ и действащите норми за строителство. Няма спор, че стоежът
е започнал въз основа на допуснато предварително изпълнение на Заповед
№Г-29/16.02.2004г., която в последствие е била отменена с влязло в сила на
20.05.2010г. решение, постановено по адм. дело №859/2005г. по описа на ВОС.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства и изслушаните в.л., съдът
приема, че до одобряването на ПУП-ПРЗ от 2004г. и издаването на строителното
разрешение се е стигнало тъй като пред административния орган е било дадено
съгласие от ищеца, което е било задължителна предпоставка за издаването му. В този см. са показанията на
в.л. разпитани в о.с.з. на 12.04.2017г., както и изложеното от в.л. С., в
предходно съдебно заседание, а именно, че ако собствениците изразят съгласие
стената можа да стане калканна и да бъде покрита.
Въпреки, че сградата на ответниците е
изградена със строително разрешение, без отклонение от предвиденото по
одобрените проекти, и за нея е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация, като фактическите отстояния не отговарят на изискванията на ЗУТ и
действащите норми за строителство, настоящият състав счита, че искът по чл. 109 ЗС се явява неоснователен по
следните съображения:
Действително в чл. 113, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, е посочено, че стаите и кухните трябва да имат
пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта
на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните.
В настоящия случай, ищецът по силата
договора, обективиран в нот. Акт №30,
дело №8227/1996г., е пробил собствеността върху първия етаж от жилищната
сграда, построена в дворно място в гр.Варна, ул.”Одрин” № 8, състоящо се стая,
салон, кухня, входно антре и тоалет с обща площ от 58 кв.м.
Така, както е описан имотът по
документ за собственост, и според изложеното в заключението на тройната СТЕ
/стр.140 от наст. Дело/, прието в о.с.з., на 12.04.2017г., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, стаята и кухнята са с
прозорци на източната фасада, салонът е бил към южната фасада.
По делото не се установи кога точно е
извършено преустройството на салона/вестибюл в съществуващите на място спалня и
детска с прозорци към южната фасада. Безспорно е обаче, че за това
преустройство липсват както проекти, така и разрешение за извършването му.
Представените проект и строителен билет, издадени през 1958г. касаят друго
преустройство /видно от закл. на в.л. П. М./, а именно ново стълбище и вътрешни
преустройства, очертани със син контур на скица – приложение №3/стр. 326/.
За помещението вестибюл е допустимо непряко
осветяване –в този см. е ал.4 на чл. 113 от Наредба №3.
Предвид изложеното се налага изводът,
че ищецът е извършил незаконосъобразно преустройство на своя имот, като в пространството,
представляващо салон/вестибюл / по НА е изградил спалня и детска стая на 2
нива, които според заключението на повторната тройна СТЕ, приета в с.з. на
12.04.2017г., още към момента на изграждането им не са отговаряли на изискванията
за осветеност, тъй като необходимата
площ за пряко осветление за всяка стая е 1/7 от площта, т.е. по 2.06 кв.м., а
изградените прозорци са с площ 1.40 кв.м. /стр. 139 от наст. Дело/. Отделно от
това в.л П. М. дава заключение, че в
резултат на така извършеното преустройство е увеличено натоварването върху
основите на жилищната сграда; налице са и външни пукнатини в носещите фасадни
зидове
Съгласно действащата нормативна
уредба, когато се увеличават натоварванията, засягат се конструктивни елементи
или се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на
конструкцията на сградата, или се налагат изменения в конструкцията или се
увеличават натоварванията, следва да се изготви конструктивен проект.
Ищецът не представя никакви строителни
книжа по делото във връзка с така извършеното преустройство, а от заключението
на в.л П. М. *** са открити строителни книжа, разрешение за строеж и
удостоверение за въвеждане в
експлоатация за извършения основен ремонт.
Съдът не споделя твърдението на ищеца,
че извършеното преустройство е в изпълнение на поети задължения по договора за
продажба, обективиран в нот. Акт № 167 от 02.12.1957г. и въз основа на
позволителен билет №779/1958г. От съдържанието на цитирания НА се установява,
че купувачите се задължават да извършат преустройство, изразяващо се в
направата на преградна стена в салона, отстояща на 4.3м от южната стена край
съществуващото стълбище с прозорец за осветление /на мястото на вратата на
южната фасада, служеща като изход към двора /сега УПИ V-5/ и друга такава в
избата, т.е. посочено е само изграждането на стена, което както става ясно и от
молбата на наследници на К. Бойчев /стр.312 от гр. Дело 1290/2011г./ е във
връзка с продажбата на партерния етаж и необходимостта от изграждане на
самостоятелно стълбище за горния етаж.
Липсват доказателства кога точно е бил
изграден на място прозорецът в салона гледащ към южната фасада на къщата на
мястото на частично зазидания вход. Следва да се отбележи обаче, че
задължението е за изграждане на прозорец за осветление в салона, а съгласно
нормативните изисквания за подобно помещение е допустимо да има непряко
осветяване и проветряване.
В заключение, настоящият състав
намира, че ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. След като той е преустроил собствения си имот, изграждайки две спални,
на които е поставил прозорци, без това състояние на имота му да е описано в НА,
без да му е издадено разрешение или да е да отразено по някакъв начин в район
Одесос, то той самоволно е превърнал калканната стена във фасадна. Извършеното незаконно
преустройство на салона в две спални, не му дава право да иска ответниците да
бъде осъдени да премахнат сградата, която частично препятства достъпа на слънчева
светлина в изградените от него без разрешение две стаи с прозорци на южната
фасада.
Разпоредбата на чл. 50 ЗС, съгласно
която собственика на един имот не може да извършва действия в своя имот, които
да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот,
по-големи от обикновеното, е приложима
по отношение на всички. Въведеният
критерий в този текст е обективен, като следва да се вземат предвид интересите
на всеки собственик съобразно действащите нормативно установени правила и
нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за
собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са
спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите.
Собствениците на съседните имоти следва добросъвестно, и в рамките на закона да
упражняват правото си на собственост. Установените строителни правила и норми
важат и следва да се спазват от всички собственици. Така в хипотезите когато се
търси защита от съда на основание чл.109 ЗС, поведението на всички
съсобственици следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл, че никой от
тях не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин на
използване на съседния имот.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск с правно осн. чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен.
Въпреки, че новоизградената сграда пречи на ищеца, последният не следва да получи защита на правото си по
реда на тази разпоредба, тъй като самият той упражнява правото си на
собственост в нарушение на закона.
Предвид
съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата, въззивната жалба
се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователност на въззивната жалба, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни направените по делото
разноски. В кориците на настоящото дело обаче не се съдържат доказателства за
размера на адвокатския хонорар, който представляваните от адвокат страни са
заплатили, нито доказателства за заплащането му, предвид което такъв не следва
да бъде присъждан. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
М. и А. Василеви сумата от 600 лв., представляваща размерът на заплатения от
тях депозит на изготвяне на тройната СТЕ, изслушана пред настоящата инстанция.
По
изложените съображения, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №3448/05.12.2008г., постановено по гр. дело №329/2007г.,
по описа на ВРС, 9-ти състав.
ОСЪЖДА К. Т.К., ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на М.И.В., ЕГН ********** и А.В.В., ЕГН ********** сумата от 600.00 /шестстотин лв./, представляващи направени пред настоящата инстанция разноски, на осн. чл. 64, ал.2 ГПТК /отм./.
Решението подлежи на обжалване в 30 -дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл. 218 а ГПК /отм/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.