№ 33
гр. Разград, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20233300500301 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Първоинстанционното производство пред РС Разград е образувано по депозирана искова
молба от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр. София, ЕИК *********, подадена чрез
пълномощник, срещу ответниците ЕТ „КИБ – К. Б“, М. Б. Б., М. В. Б. и Ц. П. С. – Б.,
първият като кредитополучател, а останалите като поръчители, с която са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК за
установяване съществуването на вземане, произтичащо от Договор за кредит № 076LD-
M000034 от 29.05.2009 година, сключен между страните и за което в полза на банката е
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, за
главница в размер 21 165,80лв., договорна лихва, солидарно дължима в размер на 15
152,22лв. за периода 27.12.2013 до 16.10.2014, комисионна, солидарно дължима в размер на
958, 30 лв. за периода 2014-2018г. и наказателна лихва в размер на 4188 лв. за периода
16.10.2016 г. – 15.10.2019 г., и за едноличния собственик за сума в размер на 15 646,28 лв. –
наказателна лихва за периода 27.11.2013 г. -15.10.2019 г.
С решение № 39/16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 787/2020 г. по описа на РС Разград
в производство по чл.422 от ГПК, съдът е приел за установено, че ответниците дължат
солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД, първият като кредитополучател, а
останалите като поръчители, главница в размер 21 165,80 лв., договорна лихва за периода
27.12.2013г. до 27.05.2019г. в размер на 15 152,22лв., комисионна за периода 2014-2018г. в
1
размер на 958,30лв. и наказателна лихва в размер на 4188 лв. за периода 16.10.2016г. –
15.10.2019г., а едноличният търговец – наказателна лихва в размер на 7452,27 лв. за
периода 16.10.2016г. – 15.10.2019г. Районният съд е отхвърлил претенцията на ищеца за
дължимост на наказателна лихва до първоначално предявения размер от 15 646,28 лева за
периода 27.11.2013г. – 15.10.2019г. по отношение на едноличния търговец –
кредитополучател като неоснователен и недоказан.
Недоволна от решението е останала ответницата М. Б., поради което е депозирала
въззивна жалба, към която се присъединила ответницата Ц. С.- Б., чрез назначения й особен
представител. Образувано е в.гр.д. № 285/2021 г. по описа на Окръжен съд Разград,
приключило с решение № 177/08.12.2021г., с което след частична отмяна и частично
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, исковете на „Първа
инвестиционна Банка“ АД срещу Ц. С.-Б. и М. Б. в качеството им на поръчители, за
установяване съществуването на вземания, произтичащи от сключен между банката и ЕТ
„КИБ – К. Б“, гр. Разград договор за кредит по програмата за микрокредитиране №076LD-
M-000034 от 29.05.2009 г., са уважени за сумите: 19 454,03 лв. – главница за периода
27.11.2013 -16.10.2014 г.; 11 886,73 – договорна лихва за периода 27.12.2013 – 16.10.2014 г. и
101,52 лв. – комисионна за периода 2014-2018 г., за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 4203 от 18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 2005/2019 г. на РС- Разград.
По касационна жалба на М. Б. е образувано т.д. № 1351/2022 г. на ВКС, II ТО, в хода на
което обжалваното решение на РОС е допуснато до касационно обжалване по въпроса:
„Физическо лице, обезпечаващо банков кредит, по който кредитополучател е търговец, може
ли да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън неговата търговска и професионална дейност;
Какви са процесуалните задължения на решаващия състав при такава хипотеза“.
Касационното производство е приключило с постановяване на решение № 50077 от
26.10.2023г., с което решението по в. гр.д. № 285/2021 г. по описа на Окръжен съд Разград е
отменено в неговата потвърдителна част за сумите: 19 454,03 лв. – главница за периода
27.11.2013 -16.10.2014 г.; 11 886,73 – договорна лихва за периода 27.12.2013 – 16.10.2014 г. и
101,52 лв. – комисионна за периода 2014-2018 г. Делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд за произнасяне по възражението на М. Б. за нищожност на част
от клаузите от процесния договор за кредит.
Във връзка с дадените от ВКС указания, в хода на настоящото въззивно производство
жалбата е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, като е дадена възможност на
страните до датата на съдебното заседание да изразят становище и да ангажират
доказателства във връзка с направеното от М.на Б. възражение за нищожност на клаузите от
процесния договор за кредит като неравноправни. Ц. С.-Б. чрез особения представител в с.з.
поддържа възражението на жалбоподателя за неравноправност на клаузите. Останалите
страни не са се възползвали от предоставената възможност.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: Предвид диспозитива на отменителното решение на ВКС,
2
предметът на настоящата въззивна проверка е стеснен до произнасяне по исковете за
съществуване на задължения за главница в размер 19 454,03 лв. за периода 16.10.2014г.-
27.05.2019г.; договорна лихва в размер 11 886,73 лв. за периода 16.10.2014г.-27.05.2019г. /в
диспозитива за двете вземания е допусната ОФГ с посочване на периода, който е относим за
погасената по давност част на задължението, а не за обжалваната уважена част/ и 101.52 лв.
– комисионна за периода 2014 – 2018 година.
На 29.05.2009г. между "Първа инвестиционна банка" АД от една страна в качеството на
кредитор и от друга „ЕТ „КИБ – К. Б“ като кредитополучател, М. Б. Б., М. В. Б. и Ц. П. С.-Б.
като поръчители, е сключен Договор за кредит по програмата за микрокредитиране №
076LD-М-000034 от 29.05.2009 г. с приложени ОУ. По силата на договора банката се е
задължила да предостави банков кредит в размер на 26 000лв., при насрещно поето от
кредитополучателя и поръчителите задължение за погасяване на кредита в срок до
29.05.2019г. на 120 равни месечни вноски. Кредитът е предоставен за погасяване на
съществуващи към банката задължения на едноличния търговец по договори за кредит-
овърдрафт с №95RО-АА-0032/23/02/2007г. и за корпоративна кредитна карта №95RО-АА-
0030/15/12/2006г. Уговорено е сумата по кредита да бъде преведена от кредитора по
нарочно разкрита на името на кредитополучателя разплащателна сметка. Съгласно
двустранно подписания и считан за неразделна част от договора погасителен план, по
отношение на дължимите в изпълнение на договора анюитетни вноски е предвиден падеж
на 27-мо число на съответния месец. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на
банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с
надбавка от 9,1593 пункта, като конкретно е посочено, че към датата на сключване на
договора този базов лихвен процент е в размер на 7,7907 % годишно. В т. 5 от договора е
уговорено и задължение на кредитополучателя да събира комисионна за управление на
кредита, възлизаща съответно в размер на 1% от разрешения кредит в деня на подписване на
договора и по 1% в началото на всяка година от срока на кредита.
С подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и се
задължава да спазва Общите условия на банката по договорите за кредит по програмата на
микрокредитиране и Тарифата на банката за таксите и комисионите, както и всички
изменения и допълнения към тях, както и че тези общи условия са неразделна част от
договора. В погасителния план е посочен размерът на всяка вноска, формиран като сбор от
месечни вноски по договорената като цена на кредита възнаградителна лихва и месечни
вноски по подлежащата на връщане главница. Посочено е, че месечно дължимите вноски са
изчислени на база действащия към датата на подписване базов лихвен процент и са
ориентировъчни. В чл. 5 от Общи условия по договорите за кредит по програмата за
микрокредитиране е посочен начинът на определяне на БЛП, както и това, че считано от
дата на настъпила в БЛП промяна се променя и лихвения процент по договора, без да е
необходимо предоговаряне, като банката едностранно има право да променя размера на
месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план. В т. 12 от същите общи
условия е посочено, че дължимите и неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и
3
се олихвяват и с наказателна надбавка от 20 пункта. В т. 18 от ОУ в право на Банката е
предвидена възможност да обяви кредитния договор за предсрочно изискуем в случай, че в
срок за повече от пет работни дни след датата, на която съответното вземане е станало
изискуемо, длъжникът не е осигурил по разплащателната си сметка средства за
погасяването му.
За обезпечаване на вземанията на банката по кредита са сключени четири договора за
поръчителство с физически лица, едно от които е М.на Б. Б..
Поради неизпълнение на поетите от кредитополучателя и поръчителите задължения по
кредита, след настъпване на крайния падеж за погасяването му 29.09.2019г., на 16.10.2019г.
банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК, като такава е била издадена срещу едноличния търговец и четиримата поръчители на
18.11.2019 година по образуваното ч.гр.д. № 2005/2019 г. на РС – Разград за сумите, както
следва: дължима и непогасена в срока на договора главница от 21 165,80лв.; 15 152, 22 лв.
договорна лихва за периода 27.12.2013 г. – 27.05.2019 г.; начислена за периода 27.11.2013 г.
– 15.10.2019 г. наказателна лихва от 15646,28лв. и 958, 30 лв., заявени като годишно
дължима и непогасена за периода 2014-2018г. комисионна за управление на кредита.
Предходният въззивен състав е приел за неоснователно основното възражение на
въззивницата за недействителност на процесния догвоор поради противоречието му с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП по съображения, че същият не е за потребителски, а за банков
кредит, който е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 от
ТЗ и е предоставен с оглед търговското качество на кредитополучателя и развиваната от
него търговска дейност. С оглед на това е преценено, че кредитната сделка остава извън
приложното поле на Закон за потребителския кредит и поръчителите не се ползват от
специалната закрила срещу неравнорпавно договаряне с потребители. Като неоснователно е
оставено възражението на поръчителите за погасяване на поръчителството по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД, основано на съдебната практика, според която началото на срока по чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД е падежът на всяка вноска, доколкото съставът, разглеждащ делото, е възприел, че
преклузивният срок тече от датата на изискуемост на целия дълг, явяващ се крайният
момент, в който кредиторът може да упражни правото си на иск за принудително събиране
на вземаняита си. С оглед датата, на която е настъпила изискуемостта на целия дълг –
29.05.2019 г. и датата на подаване на заялвнето по чл. 417 ГПК – 16.10.2019 г., предходния
състав е приел, че посоченият срок е спазен и отговорността на поръчителите не е погасена.
Пред районния съд е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява, че "ПИБ"
АД е изпълнил задължението си да предостави на по сметка на кредитополучателя
договорената сума от 26 000 лв.
Договореният ГЛП е 16,95%, който в сррока на действие на договора е променен, считано
от 1. 05. 2010 г. До тази дата е бил 16, 95% /7,7907 + 9,1593 (БЛП+надбавка/, а след 1.05.2010
г. до 15.10. 2019 г. - 17,95% /8,7907 +9,1593 (БЛП+надбавка)/. Промяната на лихвения
процент се дължи на промяната на единия формиращ компонент, а именно БЛП, който е
променен за BGN от 7,7907 на 8,7907 от 1.05.2010 г. Според в.л. промяната на БЛП е
4
направена съгласно т. 5 от Общие условия на банката, т.е. едностранно. Размерът на
договорната лихва, начислена от банката, е 34 729,21лв., а ако процентът остава постоянен
такъв, какъвто е уговорен към момента на сключване на договора за кредит, размерът на
договорната лихва е 28 254,74 лева. Разликата за целия период на кредита е 6474,47лв.
Комисионната е в размер 2164,49лв. според погасителния план на банката, а ако
лихвеният процент не се променя – 2133,12лв.
Към 24.01.2014г. вещото лице установява извършени от кредитополучателя плащания в
размер на 4 834,20 лв. главница, 19 576,99 лв. договорна лихва, 131,60 лв. наказателна лихва
и 1 206,19 лв. комисионни. Същите са отнесени за погасяване на вземанията в съответствие
с договорената поредност – комисионни и такси; лихви, главница. Ако се вземат предвид
извършените частични погасявания на кредита и във вариант, в който лихвеният процент не
се променя, то неипълнените задължения по кредита към датата на подаване на заявлението
в съда са, както следва: комисионна в размер 926,93лв., договорна лихва в размер
10 422,80лв., наказателна лихва в размер 14 358,85лв. и главница в размер 19 289,15лв.
В образуваното изпълнително производство са извършени плащания в размер 1419,92лв.,
от които 856,78лв. за комисионна, а останалите 563,14лв. – за съдебни разноски.
Въз основа на установената фактическа страна, съдът приема следните правни изводи: от
представените с исковата молба договор за кредит и ОУ към него се установява наличието
на валидна облигационна връзка между страните по спора. Кредитът е в просрочие от
27.11.2013 г., видно от заключението на ССЕ, но банката не се възползвала от правото си да
го обяви за изцяло предсрочно изискуем. Крайният срок за погасяване на същия е настъпил
на 27.05.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за незабавното му изпълнение е
подадено след тази дата, на 16.10.2019 г.
С оглед наведените от жалбоподателя възражения, че макар кредитополучател по
договора за кредит да е едноличен търговец, то физическото лице в качеството си на негов
поръчител, има право да се ползва от потребителската защита, предвидена в ЗЗП,
респективно от проверка за наличието на неравноправни клаузи, настоящият съдебен състав
съобразява отменителното решение на ВКС, както и създадената в този смисъл константна
практика на ВКС, обективирана в решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, І т. о. Физическото
лице-съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. За да установи качеството
"потребител" на съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши конкретна
преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното
е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
5
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото
управление или има мажоритарно участие в същото, какъвто настоящият случай не е.
В ЗЗП се съдържат легалните определения на термините потребител, търговец,
производител, доставчик и вносител, съответно в § 13, т. т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Допълнителните
разпоредби, които са аналогични на определенията за потребител, продавач на стоки и
доставчик на услуги съгласно чл. 2, б. "б" и б. "в" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Съгласно § 13а, т.
9 ДР на ЗЗП разпоредбите на посочената директива са въведени в националното
законодателство. На основание чл. 267, § 1, б. "б" ДФЕС и чл. 628 от ГПК това понятие
следва да бъде тълкувано в съответствие с практиката на СЕС, обективирана в редица
решения, включително и в това по дело С–419/11, в което Съдът на ЕС е посочил, че
физическо лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например
управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се счита за потребител по
смисъла на чл. 1, § 1 на Регламент 44/2001, когато поръчителства по запис на заповед,
издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с
получаването на кредит.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема дадените от СЕС и ВКС тълкувания на
понятието "потребител" по смисъла на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори и § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП и приема, че доколкото от страна на банката – ищец изобщно не са релевирани
твърдения за каквато и да било връзка между физическото лице М.на Б. и осъществяваната
от търговеца-кредитополучател дейност, нито по делото са налични данни сключеният от
нея договор за поръчителство да е за цели в рамките на тази дейност, на същата следва да се
признае качеството „потребител“ с произтичащата от това качество закрила, предвидена в
ЗЗП, действащ към момента на сключване на догвора.
С оглед на изложеното съдът дължи произнасяне по възражението на въззивницата М.на
Б. за нищожност на част от клаузите от процесния договор за кредит като неравноправни.
Основателно се явява възражението в частта, с която се твърди, че уговорката в т. 5 от ОУ
към договора кредитополучателят да заплаща годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент, който може да бъде променян едностранно от банката, без да е необходимо
предоговаряне, е неравноправна. Според формираната многобройна, последователна и
непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 15 от 18.4.2018 г. по
търговско дело № 2439/2016 г. на I ТО на ВКС, № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. № 504/15 г. №
77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 г. на III ГО, № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15
г. на IV ГО, № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/15 г. на II ТО и др., уговорката в договор за
банков кредит, предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и
когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са
извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата
дефиниция на чл. 143 ЗЗП. Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да
6
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти –
пазарни индекси и индикатори. Потребителят трябва да разполага с достатъчно информация
как кредиторът може да промени едностранно цената на доставената му финансова услуга,
за да може и той да извърши необходимите действия в своя защита. В противен случай
уговорката е неравноправна и съответно нищожна. В случая, от събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че ГЛП е променен от банката едностранно след
1.05.2010 г. до 27.05.2019 г. на 17,95%, вместо уговорения ГЛП 16,95 %, без да е ясно въз
основа на какви обстоятелства е изменен БЛП от 7,7907 на 8,7907 %. С оглед на това,
въззивницата дължи размера на договорната лихва по първоначалния погасителен план,
съгласно уговорения ГЛП в договора за кредит - 16,95%. Настоящия въззивен състав
възприема по отношение на дължимите от въззивницата суми за главница и договорна лихва
даденото от вещото лице заключение по въпрос 3 в неговия вариант 2 /л.149 от делото на
РС/, и като съобразява извършените частични плащания, приема, че комисионната е в
размер 926,93лв., договорната лихва е в размер 10 422,80лв. и главницата е в размер
19 289,15лв.
Извършените плащания в хода на принудителното изпълнение не следва да се вземат
предвид, съгласно задължителното тълкуване, съдържащо се в т.9 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Заявеното от въззивницата възражение за неравноправни договорни клаузи, обективирани
в общите условия към договора за кредит, предвиждащи възможност за банката при
неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя да събере своето вземане
извънсъдебно от всички сметки на кредитополучателя, открити в банката /т.19 от ОУ/,
възможност за банката при промяна на официалния курс на българския лев към еврото да
преизчисли и коригира дължимия остатък по ползвания кредит съобразно новия курс и
едностранно да измени погасителния план по кредита, като неизпълнението на
кредитополучателя прави предсрочно изискуем кредита /т.31 от ОУ/; т.13 и т. 14 от ОУ,
които вменяват задължения на кредитополучателя да осигурява своевременно средства за
погасяване на задълженията, да води редовна счетоводна отчетност, да представя
документи, изискани от банката, да допуска извършването на проверки от служители на
банката, да уведоми банката при настъпили промени, както и да не променя структурата и
собствеността върху капитала, да не прекратява, преустановява или променя характера на
стопанската си дейност или да се преубразува, прехвърля част или цялата си дейност или
търговското си предприятие в полза на трети лица без писмено съгласие на банката, не са
неравноправни. Същите не са уговорени във вреда на кредитополучателя и още по-малко на
съдлъжниците, нито нарушават изискването за добросъвестност, а дават гаранция на
кредитора в разумни граници, че ще може да реализира своите договорни права.
По наведените възражения във въззивната жалба досежно погасяване на поръчителството,
поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, както и възражението за
изтекла погасителна давност, съответно петгодишна по чл. 110 ЗЗД – за главницата и
7
тригодишна давност по чл. 111 „в“ ЗЗД – за възнаградителна лихва, са важими мотивите на
решението, постановено в предходното въззивно производство, тъй като в тази част
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Настоящият въззивен състав
възприема така направените изводи и съобразно това при определяне на дължимите от
въззивницата Б. суми съдът следва да се съобрази с вече определените такива, за които е
приложим института на погасителната давност, а именно сумата 1 711,17 лева - главница за
периода 27.12.2013-16.10.2014 г. , сумата 3 265,49 лева – договрна лихва за периода
27.12.2013 г. – 16.10.2014 г. и сумата 856,78лв. – комисионна за периода 2014-2018г.
Така от дължимата главница в размер 19 289,15лв. следва да се извади погасената по
давност част от 1711,17лв. и крайният размер се определя на 17 577,98лв. От дължимата
договорна лихва в размер 10 422,80лв. следва да се извади погасената по давност част от
3 265,49 лева и крайният размер за периода 16.10.2014г. – 27.05.2019г. се определя на
7157,31лв. Дължимата комисионна е в размер от 926,93лв. и след приспадане на погасената
по давност част от 856,78лв. остава дължима сума 70,15лв.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено в
частта, в която е прието за установено, че въззивницата М.на Б. дължи главница над размера
от 17 577,98 лева до определения с решението на ВКС размер 19 454,03лв., договорна лихва
над размера 7 157,31 лева до определения с решението на ВКС размер 11 886,73лв. за
периода от 16.10.2014 г. до 27.05.2019 година и комисионна над размера 70,15лв. до
определения с решението на ВКС размер 101,52лв. за периода 2014 г. – 2018 година, като
вместо това исковете в тези части бъдат отхвърлени. В частта, с която е прието за
установено, че М.на Б. дължи главница в размер 17 577,98 лева, договорна лихва в размер
7 157,31 лева за периода от 16.10.2014 г. до 27.05.2019 година и комисионна в размер
70,15лв. за периода 2014 г. – 2018 г., решението следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна разноските по съдебното производство пред въззивната инстанция в
размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззиваемият-ищец дължи на жалбоподателката-ответник в процеса сумата 1249,03 лева
разноски пред ВКС за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, и сумата
1174,42 лева за деловодни разноски в настоящото въззивно производство за платено
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение №39/16.VI.2021г. по гр.д.№787/2020г. на Районен съд Разград в частта, с
която по искове, предявени по реда на чл.422 ГПК от „ПИБ” АД срещу М. Б. Б. е прието за
установено, че в отношенията им по Договор за кредит №076LD-M000034 от 29.V.2009г. и
обезпечаващите го договори за поръчителство от 29.05.2009г. съществуват вземания по
8
солидарно дължима главница над размера 17 577,98 лева до размера 19 454,03лв., за
договорна лихва, солидарно дължима за периода 16.10.2014 г. – 27.05.2019г. над размера
7 157,31 лева до размера 11 886,73лв. и за комисионна над размера 70,15лв. до размера
101,52лв. за периода 2014 г. – 2018 г., за които вземания по ч.гр.д.№2005/2019г. по описа на
РРС на осн.чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение №4203/18.11.2019г.,
като вместо това постановява:
Отхвърля като неоснователни исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от „ПИБ” АД
срещу М. Б. Б., в частта за приемане на установено на солидарно дължими в изпълнение на
Договор за кредит №076LDM000034 от 29.05.2009г. и обезпечаващите го договори за
поръчителство от 29.05.2009г. задължения за главница над размера 17 577,98 лева до
размера 19 454,03лв., за договорна лихва над размера 7 157,31 лева до размера 11 886,73лв.
за периода 16.10.2014 г. – 27.05.2019г. и за комисионна над размера 70,15лв. до размера
101,52лв. за периода 2014 г. – 2018 г.
Потвърждава решение №39/16.VI.2021г. по гр.д.№787/2020г. на Районен съд Разград в
частта, с кято е прието за установено, че М. Б. Б. има задължение към „ПИБ“АД за главница
в размер 17 577,98 лева, за договорна лихва в размер 7 157,31 лева за периода от 16.10.2014
г. до 27.05.2019г. и за комисионна в размер 70,15лв. за периода 2014 – 2018 г.
В останалите части решенето на РРС е влязло в сила.
Осъжда М.на Б. Б. да заплати на „Първа инвестиционна банка”АД сумата 150 лева
разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда „Първа инвестиционна банка”АД да заплати на М.на Б. Б. сумата 1249,03 лева
разноски пред ВКС за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение и сумата
1174,42 лева за деловодни разноски в настоящото въззивно производство за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9