ПРОТОКОЛ
№ 19
гр. Варна, 06.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500508 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
Въззивникът Р. Р. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат В. В. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата
инстанция.
Конституираният от съда като въззивник Гаранционен фонд-гр.София,
редовно призован, се представлява от адвокат Л. В. - Т. от АК - Добрич,
редовно упълномощена, с представено в днешно съдебно заседание
пълномощно.
Въззивникът А. Х. Ф., редовно призован, не се явява. За него се явяват
адвокат К. К. от АК-Варна и адвокат Ж. К. от АК-Варна, редовно
упълномощени и приети от съда от първата инстанция.
АДВ. В.: Моля, да се даде ход.
АДВ. В.: Да се даде ход.
АДВ. К.: Моля да дадете ход.
АДВ. К.: Моля да дадете ход.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 669/06.11.2024 г.:
Производството по в.гр.д. № 508/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на
страните срещу различни части на решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. №
470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Р. Р. Р. (трето лице – помагач на ищеца
Гаранционен фонд гр.София), подадена чрез адв. В. В., против решение №
281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Гаранционен фонд гр.София против А.
Х. Ф. на осн. чл.558, ал.7 КЗ за заплащане на изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на
увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., за горницата над 40
000лв. до пълния му размер от 48 000лв. Въззивникът е настоявал, че
решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно - постановено в
нарушение на процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната
му в посочената част и за уважаване на иска изцяло. Навел е следните
оплаквания: съдът неправилно интерпретирал събраните гласни и писмени
доказателства, заключенията по експертизи и нормативната регламентация и
така достигнал до погрешен извод за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец Р. Р. и то в завишена степен; съдът не отчел факта, че
пострадалият пешеходец бил спрял и се намирал на обозначеното за целта
място (пешеходна пътека със знак и знак за допустима скорост); не отчел
също в мотивите си, че водачът А. Х. Ф. е преминавал покрай автобусна
спирка (което следвало да завиши вниманието му за потенциално по- висока
опасност от излизане на пешеходец при наличието на спиращ, спрял или
потеглящ автобус), че предвид организацията за движение само в едното
платно заради ремонти, водачът е имал задължение по определяне скоростта
си на движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че разсеяността, невниманието му,
липсата на непрекъснат контрол на пътната обстановка и несъобразената му
скорост, са били единствената причина за настъпване на процесното ПТП и
вредоносния резултат; съдът не възприел и не обсъдил отговора на въпрос IV
от заключението, т.4, заключение 1 от КСМАТЕ относно установената пътна
обстановка и ситуация, при която ответникът могъл да предотврати
процесното ПТП при съобразяване на собственото си поведение и действия с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и липсата на такова нарушение от
пешеходеца; Изложил е, че окръжният съд се позовал на заключението в
КСМАТЕ в автотехническата част (за поведението на пострадалия, приемайки
че е нарушил чл. 113,ал. 1, т. 1 от ЗДвП) при положение, че вещото лице не
взело предвид материалите от досъдебното производство - показанията на
2
свидетелите и обясненията на ответника и отхвърлил искането за възлагане на
допълнителна експертиза. Позовано на процесуално нарушение на окръжния
съд и на осн.чл.266, ал. 3 от ГПК, е заявил искане за допускане на
допълнителна или повторна САТЕ, която въз основа на събраните и
приобщени по делото доказателства в това число и АНД и досъдебното
производство, да отговори на поставените към КСМАТЕ, в автотехническата
част, въпроси.
Ищецът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., в качеството на
подпомагана от въззивника страна, е подал писмен отговор – молба, с която е
заявил, че споделя всички оплаквания и доводи на въззивника (трето лице -
помагач) в жалбата му, както и исканията по доказателствата и е молил за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло с
присъждане на разноските.
-По насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на
А. Х. Ф., подадена чрез адв. К..
Насрещната жалба е насочена срещу решение № 281/20.06.2024 г. по т.д.
№ 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в неговата цялост. За
ответника – въззивник липсва правен интерес от обжалване на изгодната за
него част от първоинстанционното решение, с която искът срещу него е
отхвърлен за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв. и в
тази част насрещната въззивна жалба е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане. Въззивното производство е допустимо и се развива по
насрещната жалба на А. Х. Ф. против решението на окръжния съд, В
ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София
сумата от 40 000лв, представляваща изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на
увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-
11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.558, ал.7 КЗ,
както и сумата от 2661,56 лв., представляваща направени по делото разноски,
на осн.чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното
решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск - свръх
петитум, евентуално, че същото е неправилно като постановено в нарушение
на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като е молил за
обезсилването му с връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд,
евентуално- за отмяната му с отхвърляне на иска. Навел е следните
оплаквания: окръжният съд се произнесъл и определил размер на
обезщетението от 60 000 лева при липса на искане от ищеца за определяне на
различен от определения и изплатен от Гаранционен фонд размер от 48 000
лева и при единствено възражение за съпричиняване, което при участие от 1/3
се равнявало на сумата от 32000 лв.; правните изводи на съда досежно
размера на съпричиняването от 1/3 били в противоречие с приетото за
установено от фактическа страна, обосноваващо извод за принос от 90%, а
именно: че пострадалият Р. Р. е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т,1 от
3
ЗДвП като не се е съобразил с приближаващия се автомобил и с поведението
си създал предпоставки за настъпване на ПТП и за увреждането; установената
концентрация на алкохол от 3,43 промила в кръвта на Р. Р. над стойностите за
тежка степен на алкохолно опиване или „стадий на ступор“ и отражението й
върху поведението му и върху основните му жизнени функции - реакциите,
вниманието, съобразителността, походката, съгласно заключението на
КСМАЕ и поясненията на вещото лице д-р Г.; установеното от заключението
на вещото лице по САТЕ, че в момента на започване на пресичането,
пешеходецът е създал опасност, а водачът не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара, че опасността е настъпила, когато
пешеходецът е пресякъл ДРПП и е стъпил върху пътното платно, че
пострадалият е могъл да възприеме наближаващия автомобил и да избегне
удара, изчаквайки преминаването на автомобила;
Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., е подал писмен отговор на
насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
допустимостта и правилността на решението в обжалваната му осъдителна
част, е молил за потвърждаването му в същата.
И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция, съответно в отхвърлителната
и в осъдителната част, като недопустима, поради липса на правен интерес, е
само частта от насрещната въззивна жалба срещу отхвърлителната част на
решението, съобразно изложеното по-горе в мотивите.
АДВ. В.: Поддържам подадената въззивна жалба.
АДВ. В.: Поддържаме изразеното становище за споделяне на всички
доводи и възражения, заявени с жалбата и присъединяването ни към същата.
Оспорваме насрещната въззивна жалба, считаме изложените доводи в същата
за несъстоятелни и необосновани, като сме изложили в тази част подробни
доводи в депозирания отговор, който поддържаме.
АДВ. В.: Поддържам изложените доводи от колегата.
АДВ. К.: Поддържаме подадената насрещна въззивна жалба.
Поддържаме и депозирания писмен отговор по въззивната жалба на
насрещната страна.
АДВ. В.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. В.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Не
представяме списък на разноските, претендираме само внесена такса.
4
АДВ. К.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Представяме списък на разноските.
АДВ. В.: Правя възражение относно претенцията по чл. 38 от ЗАдв. за
адвокатското възнаграждение като молим съдът, при определяне евентуално
на такова, да се съобрази с невисоката фактическа и правна сложност на
казуса, както и съдебната практика.
АДВ. К.: Относно претендираното адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38 от ЗАдв, доверителят ни е болен към момента, с влошено
здравословно състояние.
АДВ. К.: Както и с оглед влошено материално състояние на доверителя
ни.
АДВ. В.: Правя възражение по отношение на адвокатското
възнаграждение за наличие на хипотезата по чл. 38 ЗАдв., а освен това и за
прекомерност. Ако съдът прецени, че следва да определи такова
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., моля да се съобрази с установената съдебна
практика и възможността за преценка под минимума от 1/2 по Наредбата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка на разноските, представен от
въззивника Ф..
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме жалбата както е
подадена. Не сме съгласни с решението на Окръжен съд. Моля за срок за
писмени бележки в определен срок.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, молим да ни бъде дадена
5
възможност за писмени бележки. Ще маркираме основните обстоятелства. Ще
моля Апелативният съд да потвърди решението на Окръжен съд - Варна по
т.д. № 470/2023г. в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от
40 000 лв. като правилно и законосъобразно, и бъде отменено решението в
отхвърлителната му част за сумата от 8 000 лв., като съответно бъде осъден
ответникът да заплати тази сума до пълния размер на исковата сума от 48 000
лв., ведно с лихви от датата на подаване на исковата молба в съда, и сторените
по делото разноски, за които сме представили в първа инстанция списък на
разноските, и сега претендираната държавна такса.
Считаме, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява факта на събитието, виновното и противоправно поведение на
ответника, вредоносния резултат, вида и степента на вредите, както и
доказателства, които сочат, че не е налице съпричиняване от страна на третото
лице-помагач, пострадал в пътно-транспортното произшествие. Напротив
установиха се множество фрактури, които се доказаха и в хода на
първоинстанционното производство, доказани са и със съдебното решение по
НАХД, което е приложено към настоящата преписка. Освен това е налице и
признание на ответника, който е разпитван като свидетел в досъдебното
производство, което признание не беше взето предвид от съда в
първоинстанционното производство. Въпреки че съдебната практика сочи, че
обясненията на страните, дадени в предварително производство, които имат
характер на документ, притежаващ доказателствена сила, когато съдържат
неизгодни за неговия издател факти.
Освен това в съдебно-автотехническата експертиза, която беше
назначена по делото, в една от хипотезите изрично е посочено, че ответникът
не е упражнявал контрол над превозното средство и при управление с
допустима скорост около 37,5 км/ч той е бил в състояние да предотврати
удара.
От свидетелските показния в първоинстанционното производство се
установи, че пострадалият и трето лице - помагач в съдебното производство се
е намирал на обозначено за пресичане място, бил е в покой преди пресичането
и единствено неправомерното поведение на ответника е причина за
настъпилото пътно-транспортното произшествие с множество фрактури,
които са безспорно установени по делото, и които предполагат, и
предпоставят един действително значителен размер при справедливо
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Освен това следва да
се отбележи, че в конкретния случай съдът, при определяне размера на
дължимото обезщетение, при спазване на принципа на справедливост и
прилагайки критериите за справедливост, е определил размер, за който има
право да бъде посочен, и за който ние изрично сме посочили и тълкувателното
решение, което визира правомощията на съда да определят справедлив
размер, от който би следвало и както е процедирал съдът, според нас обаче
неправилно отчетено съпричиняване, от този размер е извършил
приспадането на съпричиняването, което в случая според нас е неправилно и
6
необосновано. В този смисъл, моля да постановите Вашия съдебен акт като ни
дадете възможност и за писмена защита.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме насрещната въззивна
жалба, както и писмения отговор по въззивната жалба на пострадалия,
подробни мотиви сме изложили към момента. Бих искала единствено да
маркирам и да съсредоточа вниманието на съдебния състав върху едно
обстоятелство по делото, което считам, че е изключително важно за
решаването на самото дело, а именно факта, че пострадалият Р. е бил част от
група, която е спряла, за да се съобрази с движението, за да не предизвика
пътно-транспортно произшествие, няколко човека, хора, които не са тръгнали
да пресичат внезапно, за разлика от пострадалия Р., хора, които адекватно са
преценили ситуацията, и са изчакали преминаващите автомобили. Единствено
от тази група Р. Р. е решил, несъобразявайки се с пътната обстановка,
внезапно да предприеме пресичане на пътното платно при наличие на пряко
видим срещу него автомобил. Най-вероятно това му поведение се дължи на
3,43‰ (промила) алкохол, установено безспорно установено наличие в хода на
производството. Считам, че това поведение от страна на пострадалия
категорично води до съпричиняване на пътно-транспортното произшествие и
то в една много висока степен, тъй като от всичките хора, които са се спрели,
от цялата група единствено пострадал е Р. Р., с оглед на неадекватното си
поведение, което е имал в този момент. Подробни доводи сме изложили, няма
да губя процесуалното време на съда. Моля да вземете предвид и изложеното
днес, и да решите в този смисъл делото.
АДВ. К.: Моля Ви да прецените мотивите, които сме изложили както в
отговора на въззивната жалба, така и в насрещната въззивна жалба, при
постановяване на решението. Само едно допълнение към казаното от
колегата: фактът, че на място е била група хора и само пострадалият внезапно
е тръгнал да пресича платното, е установен както в досъдебното производство,
така и в първоинстанционното производство чрез гласни доказателства,
считам, че е категорично установено.
АДВ. В. (реплика): Във връзка с твърдението, че е „бил в група“,
пострадалият не е бил в група. Имало е множество хора, които са чакали на
обозначеното място, тъй като е било спряно движението поради ремонт в
нормалното платно и в никакъв случай не е установено, че внезапно е тръгнал.
Свидетелят Х. изрично посочва, той е очевидец и казва: „За мен дори беше
странно, че“, не цитирам буквално, но в такъв смисъл са обясненията му, че
въпросният ответник „не изчака останалите, пешеходците“, които са чакали,
„не спря, за да изчака“, както той е спрял и е изчакал, не е бил в група, това са
били хора, които са чакали на спирката. Само по себе си употребата на
алкохол в никакъв случай не е обстоятелство, което обосновава съпричиняване
7
в конкретния случай.
АДВ. К. (дуплика): Бих искала точно да цитирам, въпреки че съдът ще
ги види, но свидетелят Х. заявява: „Хората слязоха и автобусът тръгна.
Всички стояха и само той в последния момент е решил.“ „Всички бяха в
покой, изведнъж някой тръгна.“ Цитирам показанията на свидетеля Х. в
досъдебното производство.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
Гаранционен фонд и на въззивника Р. да представят писмените си
съображения по съществото на спора, в срок до 12.02.2025г. включително.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8