№ 1219
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110106916 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ищеца А. Г. Г. ЕГН ********** срещу
ответника „К. П. Б.“ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно евентуално
съединени искове, както следва:
за прогласяване недействителността на сключен между страните Договор по
потребителски кредит №965057, на осн.чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради неспазване на изискването на за посочване на ГПР
съответен на общите разходи по кредита;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 346.00лв.,
представляваща заплатени при начална липса на основание, по недействителния
договор, суми над чистата главница (сбор от възнаградителна лихва и неустойка за
неосигуряване на поръчител), ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба – 06.06.2024г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 55,
ал. 1, пред. 1 от ЗЗД;
В условията на евентуалност, при преценка за неоснователност на исковете,
за прогласяване недействителността на разпоредбата на чл. 11 от Договор по
потребителски кредит №965057, в която разпоредба е уговорена неустойка
несъответна на добрите нрави, на осн.чл. 26, ал. 1 , предл. 2 от ЗЗД и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 290.00лв., заплатена по
недействителната разпоредба по неустойка, ведно със законната лихва от датата на
1
исковата молба до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 55, ал. 1, пред. 1
от ЗЗД; .
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
предявените искови претенции, навеждайки следните фактически твърдения: Ищецът
се позовава на сключен между страните договор за кредит, по който в чл. 5 от договора е
предвидено задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение под формата на
поръчителство, при завишени изисквания към физическите лица поръчители, или банкова
гаранция. Неизпълнението на това задължение е скрепено с неустойка в размер на 1343,58
лева, платима разсрочено на вноски до края на срока на договора/ чл. 11/. Счита, че
разноските за заплащане на неустойка, като предварително известен разход с фиксирана
величина, е следвало да се включи като компонента при формиране на ГПР по кредита. При
включването и на този разход, величината на ГПР би надвишил допустимия предел по чл.
19,ал. 4 от ЗПК. Поради нарушаване на това изискване и на осн. чл. 22 от ЗПК, намира
целият договор за недействителен, поради което счита, че би дължал само чистата стойност
на кредита. Претендира се връщане на даденото по кредита над чистата стойност на
главницата.
Намира самата неуточнена клауза за нищожна. Изискванията към поръчителите и краткия
срок за осигуряване на уговореното обезпечение, практически водят до сигурност на
неизпълнението. Отделно липсва клауза, която да освобождава заемателят от задължението
за неустойка в случай, че осигури обезпечение, макар и със закъснение. Освен това сочи и
че с неустойката се обезпечава съпътстващо договора, извън главното, задължение. Освен
това, тъй като въпросната клауза не държи сметка за съотношението с вредите, се намира, че
същата излиза извън присъщите й обезпечителни функции.
Претендират се за присъждане сторени разноски
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „К. П. Б.“ЕООД, ЕИК ***, е постъпил отговор от
ответника, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че
са спазени изискванията относно начина на образуване на ГПР. Възразява, че неустойката не
може да се включи в ГПР, тъй като дължимостта й към датата на сключване на договора е
несигурна. Предоставянето на обезпечение при потребителско кредитиране е съобразена със
ЗПК практика/ чл. 11, т. 18 от ЗПК/. Позовава се на възможността за отказ от договора от
страна на потребителя, в случай, че последният не успял да вземе информирано решение
при сключването му
При изложеното, се настоява за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства:
общо валидно договаряне при спор относно действителността на договора, както и
действителното заплащане на претендираните за възстановяване суми по договора.
2
Видно от текста на процесния договор - Договор по потребителски кредит №965057 от
20.11.2023г. в размер на 1400,00лв., фиксираният годишен лихвен процент по заема е в
размер на 48 %, а ГПР е 59,9 %. Уговорено е предоставеният заем да бъде върнат за срок от 9
месеца в размер на 1770,42лв., платими на 3 вноски по 56лв. и 6 вноски по 267,07лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Уважаването на предявения иск, предпоставя ищецът да докаже сключване на процесния
договор при наличието на твърдяните основания за нищожност, както и реалното
извършените престации за суми, чието възстановяване е предмет на спор. В тежест на
ответната страна е да докаже наличието на валидни правоотношения с ответника по Договор
за потребителски кредит, вкл. добросъвестното предлагане на кредитната услуга на
потребителя с разясняване по начин, разбираем за него и без пораждане на колебания
относно съществените параметри на заема, както и за съответствие на съдържанието на така
договорена сделка с императивни правила за кредитиране на потребители.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предмет на исковата претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД , е сума 346лв.,
плащането на която се сочи да е извършено въз основа на сключен между страните нищожен
договор за потребителски кредит. Според изнесеното, посочената сума е над чистата
главница (сбор от възнаградителна лихва и неустойка за неосигуряване на поръчител).
Между страните няма спор, че на 20.11.2023г. между тях е сключен договор за
потребителски кредит № 965057. Като доказателства по делото са представени договора за
потребителски кредит и погасителния план към него. От тях се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на
ищцата кредит при следните параметри: сума на кредита: 1400,00лв.; срок на кредита: 9
месеца; размер на погасителните вноски 3 х 56лв. и 6 х 267,07лв.; падежът на погасителните
вноски е 20-то число на всеки месец, считано от дата на 1-ви падеж 20.12.2023г.; ГПР 59,9
%; брой вноски 9; годишен лихвен процент 48 %; дата на първо плащане 20.12.2023г. и дата
на последно плащане 20.08.2024г.; такса усвояване – няма. Договорът следва да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчителство в тридневен срок (чл.5 от Договора) или
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1343,58лв./чл.11 от Договора/, която е
включена към месечната погасителната вноска по кредита, разпределена по следния начин:
първите 3 вноски по 290,00лв. и последните 6 вноски по 78,93 лева.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е
недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
досежно посочване на годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
3
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно дефиницията
дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Следователно не е достатъчно само формалното
посочване на ГПР в процентно изражение. В случая в договора за кредит не е отразено как е
формиран годишният процент на разходите, като не са посочени кои допускания /вид на
разхода по смисъла на §1, т.1 / и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е
равен на 59,9%. Следователно от съдържанието на договора не може да се извлече какво се
включва в годишния процент на разходите.
С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е недействителен /нищожен/,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Не е оспорено от ответната
страна твърдението на ищеца, че на 20.12.2023г./първата дата на падеж/, е заплатил сумата
от 1746лв., като това се установява и от приложен приходен касов ордел № ********* от
20.12.2023г./стр.9 от делото-гръб/ Съгласно чл.4 от договора и погасителния план, общото
задължение за главница възлиза на 1400,00 лева, за лихва в размер на 370,42 лева, а за
неустойка в размер на 1343,58 лева. В случая чистата стойност на кредита е 1400,00 лева
/заетата сума/.
С оглед изложените мотиви на съда за нищожност на сключения между страните договор,
претенцията е доказана в своето основание и изначално ответникът е нямал право да събира
вземане по нищожен договор извън предоставената сума по кредита. Сумата от 346.00лв.,
представляваща заплатени при начална липса на основание, по недействителния договор,
суми над чистата главница (сбор от възнаградителна лихва и неустойка за неосигуряване на
поръчител), ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба – 06.06.2024г.
до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД подлежи на
връщане на ищеца.
Предвид уважаване на главните искови претенции, не се дължи поризнасяне на предявените
такива в условията на евентуалност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на
119,84лв. /69,84лв. по иска с пр.осн.чл.26 ЗЗД и 50,00 държавна такса по иска с пр.осн.чл.55
4
ЗЗД/. Адв.С. Г. Й. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата /л.64/.
С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., т.1, е прието, че член 101, §1 ДФЕС
във вр. с чл4, §3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противориче на посочения чл.101, §1,
националния съд е длъжен да откаже приложението на тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, съдът не е обвързан
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и следва да
определи размера на възнаграждението, в хипотезите, в които закона му възлага това / в т.ч.
чл.38 от ЗАдв./.
Съобразявайки обема и характера на извършените процесуални действия от процесуалния
представител на ищеца, липсата на усложнение от фактическа и правна страна по
отношение на предявените искови претенции, съдът определя възнаграждение за защита по
същите в размер на 400.00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл. 26, ал. 1 пр.1 от ЗЗД, вр. чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в отношенията между ищеца А. Г. Г. ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.П., ул.“Й. Г.“№***, ет.*, офис */чрез адв.С. Г. Й./ и ответника „К. П.
Б.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, р-н М., бул.“Ц. ш.“
№****, ет.*, че Договор по потребителски кредит №965057 от 20.11.2023г., е нищожен,
поради противоречие със закона - неспазване на изискването на за посочване на ГПР
съответен на общите разходи по кредита.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, „К. П. Б.“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, р-н М., бул.“Ц. ш.“ №****, ет.*, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. Г. Г. ЕГН **********, съдебен адрес: гр.П., ул.“Й. Г.“№***,
ет.*, офис *, сумата в размер на 346.00лв., получена без основание, като начислена по
недействителния Договор по потребителски кредит №965057 от 20.11.2023г. суми над
чистата главница (сбор от възнаградителна лихва и неустойка за неосигуряване на
поръчител).
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „К. П. Б.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к.****, р-н М., бул.“Ц. ш.“ №****, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА А. Г. Г. ЕГН **********, съдебен адрес: гр.П., ул.“Й. Г.“№***, ет.*, офис *,
сумата в размер на 119,84лв., сторените разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „К. П. Б.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к.****, р-н М., бул.“Ц. ш.“ №****, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. Г. Г. ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.П., ул.“Й. Г.“№***, ет.*, офис *, сумата в размер на
400,00лв., представляваща адв. възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото гр.дело № 6916/2024г. по описа на ВРС, ГО, на основание чл. 38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6