РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 08.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание
на десети декември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12578 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от *** Т.С. срещу „Б.“ ООД иск с
правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 35000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания –
продължителни болки в областта на лицето и лявото око, и негативни емоционални
изживявания – прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за
придвижване без чужда помощ, претърпени вследствие на реализирана на 12.07.2020
г. трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020
г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата молба се твърди,
че ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „Пясъкоструйчик“
по силата на сключен между страните Трудов договор № 1078/18/06/2020 г.
Посочено е, че на 12.07.2020 г. около 18,00 часа работейки в обект на „*** в хамбара
на кораба ищецът бил ударен в лицето със струя абразивни частици изстреляни под
голямо налягане от насочения срещу него шланг. Твърди се, че вследствие удара,
ищецът усетил силна болка по лицето и лявото око и бил откаран от работодателя
си в МБАЛ „Св. Анна – Варна, където са установени множество разкъсвания,
включително по клепачите, наличие на чужди тела в бузите и очите, при което
ищецът бил насочен към очна болница „Специализирана болница по очни болести за
активно лечение – Варна“ ЕООД. Твърди се, че в последната е отстранена част от
абразивните частици от лицето на ищеца, като на следващия ден същият е
претърпял операция на лявото око, при което е зашита очната мембрана и е
поставена очна леща. Изложено е, че впоследствие са извършени още две операции
на окото – на 05.08.2020 г. и на 14.09.2020 г., при които са извадени още
абразивни частици от окото и клепачите на ищеца. Твърди се, че след извършените
медицински интервенции са останали абразивни частици в кожата и окото на ищеца,
като според прогнозата на лекуващите лекари същите ще бъдат изтласкани от
кожата при зарастването след години или е възможно да останат в кожата, респ.
да бъдат изтласкани на повърхността на окото, след което могат да бъдат
отстранени оперативно. Сочи се, че нараняванията преди и след медицинските
интервенции са били болезнени. Изложено е, че след злополуката ищецът е бил принуден
да прекъсне работа, да се откаже от бъдещите си планове, полагани са грижи от
неговата съпруга, тъй като същия не можел да се обслужва сам, принуден е да
ползва отпуск, поради временна неработоспособност за период общо от 84 дни.
Твърди се, че ищецът се чувства потиснат, тъй като вследствие уврежданията,
лицето му е обективно загрозено, като белезите ще останат до края на живота му.
Сочи се, че необходимостта от бъдещи медицински интервенции причиняват на ищеца
допълнителен психически стрес. Направено е искане за уважаване на предявения
иск. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище
за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се механизмът на трудовата
злополука. Твърди се груба небрежност на ищеца, тъй като същият не е спазил
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, включително не е
необезопасил шланга и не е използвал лични предпазни средства (ръкавици и
противогаз). Изложено е, че ищецът не притежава необходимата правоспособност за
такава работа, както и компетентност за опериране с автовишка.
Посочва се, че злополуката е осъществена през почивен ден, като ищецът по своя
инициатива е осъществявал труд през този ден. Твърди се, че злополуката се
дължи на неправилно подаден от ищеца сигнал за пускане на абразивната струя.
Поддържа се, остатъка от абразивни частици в кожата на ищеца се дължи на
собственото му поведение, тъй като същият е отказал отстраняването им в
болница, а е предпочел те да бъдат почистени в домашни условия. Оспорва се
размера на претендираното обезщетение. Направено е
искане за отхвърляне на предявения иск или евентуално за определяне на размер
на обезщетението по-нисък от претендирания.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира следното:
Предявен от ищеца е иск е с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът следва да установи, че е получил твърдяното телесно увреждане при
условията на трудова злополука, настъпила на 12.07.2020 г. при изпълнение на
трудовите си задължения при работодателя - ответник, както и че в резултат от
увреждането действително е претърпял неимуществени вреди, обуславящи заплащане
на обезщетение в твърдения размер.
Ответникът носи тежестта да докаже направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения, включително
възражението за намаляване отговорността на работодателя с твърдение, че ищецът
е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност при изпълнение
на работата си неспазвайки изискванията за безопасна работа съобразно
проведения от работодателя инструктаж, както и отказа му да носи лични предпазни
средства към момента на злополуката, както и че ищецът неправилно е подал
сигнал за пускане на абразивната струя.
С
определението от 16.12.2020 г., постановено по реда на чл.140 ГПК е признато за
безспорно между страните, че ищецът е назначен на работа при ответника на
длъжност „Пясъкоструйчик“ по силата на сключен между
страните Трудов договор № 1078/18/06/2020 г., както и че на 12.07.2020 г.
ищецът е се е намирал в обект на „МТГ *** АД в хамбара на кораба. Т.е. безспорно, че ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „пясъкоструйчик“ към датата на произшествието.
Доколкото
е безспорно, че към момента на инцидента ищецът е бил на работното си място,
като е полагал труд в полза на работодателя, неоснователно остава възражението
на ответника, че ищецът е полагал труд в почивен ден и по негово желание. В
тази връзка следва да се изясни, че въведеното от законодателя в чл. 201 от КТ
прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждане на работника
или служителя има етичните си основания в правилото „комуто облагите- нему и
тежестите“. Работникът осъществява дадена дейност в полза на работодателя,
независимо дали по време или извън работно време и тъй като работодателят
получава ползите от дейността, същият носи отговорност за уврежданията, които
служителят е претърпял във връзка с тази работа. Нещо повече работодателят носи
отговорност и за трудова злополука или увреждания, станали извън
непосредственото изпълнение на работата, а именно при отиване и връщане от
работното място и останалите места, посочени в чл. 55,ал.2 от КСО. На още
по-силно основание работодателя носи отговорност за вреди вследствие на трудова
злополука случила се при изпълнение на трудовите задължения каквито в случая
ищецът безспорно е изпълнявал към
момента на увредата.
Липсва
спор, че с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на длъжностно лице при ТП
Варна на Национален осигурителен институт е приета за трудова злополуката, при
която на 12.07.2020 г. по повод на
извършваната от ищеца работа- бластиране на хамбар в
моторен кораб шлангът на бластиращото устройство се оказал върху лицето на *** С. и
струя с абразив преминала през лицето ми вследствие
на което е получил деформации на роговицата на лявото око, довела до временна
нетрудоспособност /л.15/
Влязлото
в сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука,а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи
съществуването на правото. Тъй като установяването на трудовата злополука е в
изключителната компетентност на административния орган, въпросът за наличие на
трудовата злополука не може да се преразглежда в съдебното производство за
ангажиране имуществената отговорност на работодателя.
По
отношение на въпроса дали вследствие на настъпилата трудова злополука ищецът е
търпял вреди и какви са те по вид и интензитет са събрани писмени
доказателства, като към исковата молба са представени множество медицински
документи – медицински удостоверения, листи за преглед, епикриза,
медицински направления, амбулаторни листи и снимков материал, които са взети
предвид при извършване на съдебно-медицинските експертизи по делото. Изслушани
са и свидетелски показания. От така събраните, допустими по ГПК доказателства
се установява следното във връзка с търпените вреди:
От
показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел – *** / негова съпруга/ се установява, че на 12.07.2020 г. вечерта разбрала за
инцидента, когато съпругът ѝ се прибрал у дома и лявата страна на лицето
и окото му били наранени – в черен и червен цвят, а на следващия ден бил
опериран в очна клиника. В първите дни след инцидента изпитвал много силни
болки в лицето, окото и главата, не виждал с нараненото око, което затруднявало
придвижването, тя го придружава вкл. до банята и тоалетната, приемал
болкоуспокояващи. Зрението било увредено в продължителен период от около 3-4
месеца. Сочи, че последвала втора операция при приключването на която и опита
за изправяне, му се подкосили краката и си счупил малкото пръстче на десния
крак, поради което също изпитвал болки и което затруднило грижите за него.
Разказва, че преди инцидента съпругът ѝ бил много общителна личност, но
след него се затворил в себе си и не искал да общува и да се събира с близки
хора и приятели. Излага, че след инцидента му останал белег на лицето. По
отношение на зрението излага, че то е намалено с 20% и не е известно в бъдеще
дали няма да намалее още, тъй като в окото има останали абразивни частици,
които не могат да бъдат премахнати. Сочи, че *** все още се оплаква от болки
поне един път седмично и приема обезболяващи и капки за очи.
По
делото е приета съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р М.С.-
офталмолог, от която се установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът
е получил травматични увреждания по формата на множество чужди тела в
роговицата, конюнктивата, под конюнктивата
и по кожата на клепачите. Вещото лице сочи, че ищецът е хоспитализиран два пъти
за отстраняване на чужди тела от роговицата, конюнктивата
и клепачите и е претърпял транслплантация на амниотична мембрана, чиято цел е постигане на заздравяване
на роговицата. Сочи се, че ищецът е хоспитализиран в периодите 13-15.07.2020 г.
и 14-16.09.2020 г. като извън тези периоди многократно е провеждал амбулаторни
прегледи. Излага се, че роговицата е една от най-богато инервираните
части в човешкото тяло, което я прави силно чувствителна и попадането на чуждо
тяло и травма в тази област са силно болезнени, а при трансплантация на амниотична мембрана пациентите се оплакват от голям дискомфорт от нейното пришиване. При осъществения личен
преглед вещото лице е констатирало, че зрението на лявото око е около 80% при при корекция с диоптър достига до 90%, като няма чужди
частици в роговицата, но име следи от такива по нея, както и има чужди тела под
конюнктивата, по клепачите и околоочната
област. Вещото лице е посочило, че според него не се налага провеждане на нова
очна операция. Счита, че посоката на действие на нараняващия агент е била
фронтална, като използването на лични предпазни средства би намалило степента и
количеството на травматичните увреждания или би ги предотвратило. Сочи, че няма
данни от наличната документация за открити чужди тела, различни от абразив вкл. от употреба на лични предпазни средства.
В обясненията
в открито съдебно заседание вещото лице е разяснило,че не се очаква влошаване
на зрението на ищеца от състоянието, което е констатирано при личния преглед.
Изложено е, че по мнение на вещото лице намаляването на зрението на лявото око
се дължи на мътнините по роговицата, причинени от
проникването на чужди тела.
От
приета по делото съдебно-медицинска експертиза изготвена от доц. д-р С.П. –
специалист кожни и венерически заболявания се установява, че по описания в прегледаните документи начин на
злополуката и съобразно медицинските документи, ищецът е получил увреждания – разкъсно-контузни рани по клепачите на лявото око,
роговицата на лявото око, лявата и дясната буза, като са извършени медицински манипулацияи- кератоплатика на
лявото око, премахване на чужди тела от конюнктивата,
реконструктивни оперативни процедури на ляв горен клепач, антисептично и кератолитично лечение в областта на засегнатите кожни
участъци на лицето, с цел подпомагане на евакуирането на абразива.
Установено е, че периода на временна нетрудоспособност е бил 84 дни през 2020
г. По отношения нараняванията на кожата е заключено, че те са имали в началото
остър травматичен характер, но с течение на времето отокът и зачервяванията са
преминали са останали инкорпорирани в кожата абразивни частици с характера на
травматичен татуаж. При преглед на ищеца е
установено, че са налице промени по кожата, предизвикани от травматично
инкорпориране на абразивни частици в областта на лявата скула и горния ляв
клепач с характера на леко уплътнение и сиво-черен цвят, предизвикани от
множество подкожно разположени чужди тела, които промени трайно са изменили
цвета на кожата в засегнатите участъци. Разяснено е че за нараняванията са
налице два варианта за повлияване – чрез лазер или чрез „самоочистване“
при естествено обновяване на повърхностния слой на кожата с течение на времето,
който процес може да продължи с години. Вещото лице сочи, че не може да посочи
каква е посоката на действие на нараняващия агент. Заключено е, че използването
на лични предпазни средства би намалило вероятността от увреждане, като не са
открити данни за проникващи наранявания от частици, различни от абразива.
Съдът
дава вяра и на двете съдебно-медицински заключения като компетентно дадени и
ясно и точно отговарящи на поставените въпроси.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира, че по делото се
установява, че ищецът вследствие на трудовата злополука е търпял неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на поникването на абразивни
частици в лявото му около и кожата в лявата страна на лицето му. С. е търпял
високо интензивни болки непосредствено след инцидента и няколко дни след това,
което се установява от медицинските заключение и свидетелските показания на
съпругата му. Последните съдът цени съобразно чл. 172 ГПК отчитайки близките
отношения между страната и свидетелят, но и съобразявайки, че свидетеля има
непосредствени впечатления от целия оздравителен период, както и че показания кореспондират
с експертните заключения. Установява се, че периода на първоначално
възстановяване е бил около 3 месеца, като ищецът е бил в отпуск, поради
временна нетрудоспособност 84 дни в съответствие, с което съпругата му излага, че зрението му е
било значително влошено в период от 3-4 месеца. Съдът следва да отчете, че
травмата на окото се характериза с особено силна
болезненост, поради специфичността на увредения орган – неговата деликатност и инервираност. Освен окото, увреждания са причинени и на кожата
на части от лицето на ищеца, като от заключението на медицинския специалист по
кожни болести се установява, че уврежданията с характер причинил промяна в
оцветяването на кожата – потъмняване на участък „с големина на кибрителна кутийка“ / така обясненията на вещото лице в
о.с.з./, които с оглед мястото на разположения и големината на човешкото лице
са значителни и лесно забележими. При отчитане на справедливия размер на
дължимото обезщетение съдът следва да съобрази заключенията на медицинските
експерти, които са посочили, че и година след инцидента ищецът продължава да
търпи вреди – зрението на с лявото му око остава трайно увредено с 10%, както и
част от кожата на лицето е с изменен цвят – потъмняла. Тези увреждания са
вследствие на трудовата злополука като не е посочено категорични, че биха могли
да се възстановят напълно – по отношение на зрението е посочено, че не се
очаква същото да се влоша, но не са изложени и преспективи
за неговото пълно възстановява, а по отношение на кожните изменение са изложени
хипотетични варианти за тяхното повлияване без да е даден категоричен отговор
дали същите могат да бъдат напълно повлияни във връзка с което съдът следва да
съобрази и че в бъдеще може да се достигне до допълнителни медицински
интервенции за повлияване на кожните потъмнявания с лазер.
Така
описаните увреждания в областта на очите и кожата на лицето безспорно са довели
до емоционален дискомфорт за пострадалия, доколкото
разположението им на лесно видимо за околните място по тялото води до
неудобство от специфичния вид и нарушава самочувствието на С. във връзка с
външния му вид и начина по който той се приема от заобикалящите. Наличието на
трайни белези по лицето следва да се отчете при определяне на размера на
обезщетението, като се вземе предвид, че това е част от тялото, която не може
да бъде прикрита и чрез която човек се възприема от останалите хора, поради
което се увеличават емоционаалните травми от увреда именно в тази област.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно постановките на ППВС № 4/1968г. Самите неимуществени вреди нямат
парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. При определяне размера на вредите съдът следва да извърши
преценка на всички установени по делото обективни признаци - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. При
съобразяване на съдебната практика и конкретно установени вреди, съдът намира,
че паричния размер на дължимото обезщетение е в размер на 25 000 лв.
За да
достигне до извод за крайния дължим размер на обезщетение, съдът следва да да се произнесе по въпроса за наличие на предпоставките за
приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, съгласно който отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата
злополука поради груба небрежност. За да достигне до извод за наличие или липса
а съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия съдът следва след анализ на събраните доказателства да изясни какъв
механизъм на настъпване на произшествието възприема и да посочи дали намира
ищецът да е допринесъл за търпените вреди. За отговори на поставените въпроси
съдът съобразява следното от фактическа страна:
От
представената длъжностна характеристика /л.122/, подписана от ищеца се
установява, че основната дейност за длъжността „пясъкоструйчик“
е „повърхностно обработване и нанасяне на покритие върху метал“, което от своя
страна по същността си отговаря на дейността „бластиране“ /струйно почистване с абразиви/
на външни корпуси, хамбари, танкове и цистерни в технологията на работа на
дейностите извършвани от „Б.“ ООД на територията на кораборемонтните и корабностроителни предприятия, утвърдена от управителя на
дружеството през 2015 г / л.117 и сл/
В
длъжностната характеристика за заеманата от ищеца работа е посочено, че той има
задължение да спазва утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни
условия на труд вкл. във връзка с носенето на специално и работно облекло и
лични предпазни средства. В длъжностната характеристика е посочено, че
служителят трябва да е запознат с КТ, правилника за вътрешния трудов ред,
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и други вътрешни
актове на предприятието.
Към
отговора на исковата молба е представена технология на работа за дейностите
извършвани от ответника, в която подробно е разяснена същността и технологията
на струйното почистване с абразиви / бластиране/, която е извършвал и ищецът, посочено е в какво
се състои работата на втората смята в предприятието – извършване на самото
почистване на металните повърхности и задължението на бластьора
да укрепи своя бластьорски шланг минимум на две точки
на обратния парапет на платформата преди да започне работа. Разписано е, че при
работа в хамбар непосредствено след слизане по трапа на настила, бластьора е длъжен да си сложи личните предпазни средства
преди да отиде до работното място с шланга за бластиране.
Изисква се след като застане и се подготви за извършване на дейността бластьора да подаде звуков и светлинен сигнал с
продължителност от 20-25 сек.
От
представената книга за начален инструктаж / л.124/ се установява, че на ищеца е
проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана на 19.06.2020 г. На същата дата му е проведен и инструктаж по
безопасност и здраве при работа.
По
искане на ответното дружество са разпитани двама свидетели – ***
От
показанията на свид. И. – служител на ответника се
установява, че на 12.07.2020 г. били заедно с ищеца и лицето *** на работа. Свидетелят сочи, че бил оператор,
като в задълженията му се включвало да следи за сигнали за пускане и спиране на
бластиращата машина, подавани от бластьора,
какъвто бил ищецът. Сочи, че балстьорите подават звуков и светлинен сигнал, като преди
почивката след която се случил инцидента, 6-7 пъти са му подавани сигнали, след
които безпроблемно е осъществявана работата. Сочи, че след 18.00 ч. *** му
подал сигнал за пускане на машината, а малко по-късно за спирането ѝ и се
появил при него с окървавено лице. Излага, че на балстьорите
преди всяка смяна са предоставяни предпазни средства – ръкавици и противогаз,
но не е видял дали *** е носил такива. Излага, че според него естеството на
работа е такова, че не може да се осъществява без поставен противогаз.
Последния му казал, че се радва, че инцидента не се е случил след изкачване с вишката. Разяснява, че двамата бластьори
подават сигнал към едно и също табло, като светлинния сигнал е в жълт цвят, но
не може да стане грешка при подаване на сигнал от единия бластьор
да бъде пусната машината на другия, като в конкретната ситуация машината на *** вече е била пусната. Разяснява, че при
изкачване с вишката шланга се държи с една ръка, а с
другата се бута ръчка за изкачване на вишката, като при
достигане до мястото на работа, за извършване на самата дейност шлангът се
държи с две ръце. Сочи, че той раздава личните предпазни средства без които бластьорите не могат да извършват дейността си вкл.
ръкавици и противогаз. Сочи, че когато не се работи с него шланга трябва да се
закрепя на две точки на платформата за осигуряване на безопасност като
закрепянето се осъществява с две въжета.
От
показанията на свид. ***- ръководител „Производство“ при ответника се установява,
че той е откарал ищеца от очната клина до МБАЛ „Света Анна“ – Варна, като *** е
бил в адекватно състояние. Сочи, че не е виждал на *** да бъдат давани пари във
връзка с разходи за лечението му, но от разговори с управителя на дружеството е
останал с впечатление, че лечението е обезпечено от работодателя и той е
заплатил всички необходими прегледи и медикаменти.
В
открито съдебно заседание от 04.06.2021 г. ищецът е бил изслушан по реда на
чл.176 ГПК л.193 и сл./, като е заявил, че не си е поставил предпазни средства,
тъй като към момента на инцидента все още не бил достигнал мястото си на
работа. Излага, че е имал ръкавици и противогаз. Сочи, че преди почивката е закрепил
шланга между парапетите на вишката и той виси 1,5
метра от коша, но при силно налягане се изхлузва. Излага, че не е подавал
сигнал на оператора, тъй като не е достигнал до мястото си на работа.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, в която се разяснява
естеството на работа на пясъкоструйчика – почистване
на обработваната повърхност от дефекти. Посочено е, че подаването на сигнала от
работника пясъкоструйчик към работника оператор на
машината се извършва чрез натиск на специална пластина от устройство,
прикрепено към накрайника на захранващия шланг, като при този натиск се
задействат едновременно светлинен и звуков сигнал, които се възприемат от
оператора след което последният отваря клапана за въздух, т.е. „пуска струята“
под налягане в посока към изхода на шланга. В конкретния случай операторът на
машината не е имал техническа възможност да следи движенията на бластьора. Вещото
лице подробно е анализирало изискванията
за работа с и начина на работа на автовишката, с
която е следвало ищецът да се придвижи до конкретното място на обработка в
хамбара. По отношение на личните предпазни средства вещото лице е посочило, че
необходимостта от такива, времето на поставянето и вида им са посочени в
инструкцията за употреба на бластиращата машина. Сочи се, че от материалите по делото се прави
извод, че няма данни за разрушени части /скъсано въже/, които да доказват, че
предпазната място чрез двуточково опорно закрепване
на шланга към парапета на автовишката чрез въжета е
спазена и впоследствие при отваряне на клапана от страна на оператора е
възникнала техническа неизправност и произволно движение на края на процесния захранващ шланг. При извършен от вещото лице
експеримент се установява, че при движението на края на шланга с подаден въздух
под налягане в режим на двуточково закрепване към
парапета, свободния край / с излизащата вредоносна струя/ не се насочва и не
достига височина кореспондираща с главата на изправен работник, стъпил на
платформата и пускащ в действие двигателя на автовишката.
Вещото лице е посочило, че няма данни ищецът да е носил лични предпазни
средства към момента на събитието. Заключено е, че при използването на
предпазни средства за защита на лицето и при изпълнена предпазна мярка за
ефективно двуточково опорно фиксиране на шланга със
свободния край към земята възникването на злополуката е предотвратимо.
Съдът
намира, че на така приетата съдебно-техническа експертиза следва да бъде дадена
вяра. Същата е подробна и компетентно дадена. В действителност при изслушването
на експертизата вещото лице бе лаконично като се придържаше на писмено даденото
си становище, което поведение обаче абсолютно процесуално допустимо. В писмен
вид експертът е изложил своите изводи, които съдът в съвкупност с останалите
събрани доказателства по делото следва да кредитира.
Във
връзка с наведеното възражение за съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния за него в резултат на проявена груба небрежност
следва да се разясни, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица
/добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването
й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение
към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия /
Решение № 548 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2010 г., IV г. о., ГК.;
Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., ГК;
Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК;
Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК/.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. / Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г.,
IV г. о., ГК.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, работодателят, въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е.
при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не
само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но
че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност./ в този
смисъл и Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.
о., ГК/.
При
така събраните доказателства съдът намира, че процесната
злополука е настъпила при съприкосновение на струя с абразив
в лицето на ищеца по време на работното му време на изпълнявата
длъжност „пясъкоструйчик“. Злополуката е настъпила
след ползвана от ищеца почивка и връщането му на работното място на платформа
оборудвана с бластираща машина, с която той е работил
нарочвайки единия ѝ
край към обработваната повърхност. След пускането на машината шлангът се е
озовал насочен към лицето на ищеца и излязлата от него струя абразив е довела до уврежданията в едното око и части от
лицето на С. чрез проникване на множество чужди абразивни частици в роговицата
и кожата.
От събраните по делото доказателства не може
да се направи категоричен извод дали ищецът правилно или неправилно е подал
сигнал до оператора, който е активирал машината и от шланга струйно е
разпръскан абразив, поради което и възражението на
ответника, че ищецът е съпричинил вредоносния
резултат като е подал погрешно сигнал на оператора, който да активира машината
съдът намира за неоснователно. От показанията на свид.
И. и от изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява механизмът на
подаване на сигнала- чрез натискане на пластина подобно на бутон, но е
посочено, че такъв натиск може да бъде указан и случайно, така че операторът да
сметне, че бластьора е готов за работа. Съдът дава
вяра на показанията на свид. И., отчитайки
евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, тъй като е служител при
ответното дружество, но и съобразявайки, че показанията в тази част
кореспондират с експертното заключение. По отношение на въпроса дали ищецът е
бил достигнал до мястото на обработка и е бил готов да започне работа, съдът
взема предвид показанията на свид. И. и изявленията
на самия ищеца, че той не се е изкачил с вишката, с която е следвало да се придвижи и съответно не е
достигнал до мястото на обработка. В тази връзка съдът намира за неотносим въпроса за наличието или не на квалификация на
ищеца да борави с подвижната платформа, изследването на движението на
платформата от вещото лице и множеството въпроси, зададени от процесуалните
представители на ищеца към експерта в откритото заседание в тази връзка.
От събраните по делото доказателства вкл. от
обясненията на самия ищеца, които съдът цени доколкото те установяват неизгодни
за страната факти, както и експертното заключение на СТЕ съдът намира за
установено, че работният шланг на ищеца не е бил правилно обезопасен преди
настъпване на инцидента, което е и една от причините за настъпването му и
причиняването на сериозни увреждания по лицето на ищеца. От представените
писмени документи от ответника се установява, че е налице писмена технология за извършване на
дейността „бластиране“. Въпреки, че не са представени
доказателства ищецът да е нарочно уведомен за този документ срещу подпис, с
оглед изявлението му по реда на чл.176 ГПК, че преди почивката шланга е бил двуточково обезпасен, съдът
възприема, че С. е запознат с изискваната от работодателя процедура вкл. с
изискването за двуточкото обезопасяване на шланга. От
извършените от експерта по СТЕ експерименти се установява, че съобразно
дължината на шланга при правилно двуточко закрепване,
за възпрепятстването на каквото поради технически причини не са събрани
доказателства, е било предотвратимо настъпването на търпените от ищеца
неимуществени вреди. С оглед приетите по делото медицински експертизи, в които
са описани нанесените вреди и конкретно увредените участъци и най-вече вземайки
предвид заключението на специалиста офталмолог, в който е посочено, че
уврежданията на окото са получени вследствие на фронтално действие на
увреждащия агент, съдът приема, че при излизане на нанеслата вреди струя абразив, шлангът е бил фронтално насочен, т.е. бил е държан
от ищеца, а не е бил закрепен на парапета. При приемане, че ищецът не е
достигнал мястото, което е следвало да бъде обработено с абразива,
шлангът не е следвало да бъде държан от него, а да бъде двуточково
обезопасен, в който случай е нямало да настъпят вреди за ищеца дори при
отместване на шланга от мястото му. Липсата на обезопасяване на шланга е в пряка-причинно следствена връзка с
настъпване на произшествието, като неполагането на грижата да бъде извършено
такова обезопасяване, в момент в който шланга не е използван за бластиране, представлява груба небрежност от страна на
ищеца.
На следващо място, съдът намира, че ищецът е
проявил груба небрежност и като не е използвал предоставените му и задължителни,
с оглед спецификата на работа, предпазни средства – противогаз и ръкавици.
В длъжностната характеристика, с която ищецът
е запознат е посочено, че същият следва да спазва правилата за носене на
работно облекло и предпазни средства. От обясненията на самия ищец се
установява, че той е бил запознат, че по време на работа следва да бъде с
поставени ръкавици и противогаз, като е посочил, че такива са му предоставени,
но не са били използвани, тъй като не е достигнал мястото си на работа. Съдът
посочи, че възприема, че инцидентът е настъпил преди ищецът да се изкачи с вишката във височина до
конкретното място на обработка, което обстоятелство обаче намира, че не е
освободило ищеца от задължението да бъде с поставени лични предпазни средства –
ръкавици и противогаз. Че именно такива са били подходящите лични предпазни
средства съдът намира за установено от изслушаната СТЕ, както и от показанията
на свид. И., който е посочил, че такива се ползват
при работа. Същите отговарят на вида извършвана работа и рисковете от нея от
настъпване на инциденти като процесния чрез попадане
на абразивна смес в лицето на работниците. Съдът намира, че доколкото ищецът е
държал шланга в ръце, т.е. е бил в съприкосновение, което дори да не е по време на бластиране
е с характер идентичен с този при извършване на работата, ищецът е следвало да
бъде с поставени предпазни средства – ръкавици и противогаз. С оглед
близостта си го шланга, ищецът е следвало да положи необходимите усилия
за предпазването си от евентуални увреждания, като най-елементарната грижа е да
постави предоставените му от работодателя лични предпазни средства. От самите
обяснения на ищеца, както и от двете СМЕ, експертите по които са заключили, че
не са налице следи от други материалите в раните на ищеца освен от абразив се установява, че ищецът не е бил с поставени лични
предпазни средства, което е в причинно-следствена връзка с търпените вреди.
При изложените правни изводи за липса на доказаност, че ищецът неправилно е подал сигнал на
оператора, но е проявил груба небрежност като не е обезопасил шланга и не е
поставил личните си предпазни средства и съобразявайки практиката на ВКС,
съгласно която процентът съпричиняване зависи от
механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява
тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за настъпилата
злополука, както и съотношението между причините, когато са повече от една,
респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, т.е. съпричиняването се степенува в съответствие с обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни
факти и обстоятелства / Решение №218/15.03.2021
г. по гр.д. 1092 по описа за 2020 год, на ВКС, IV г.о./ съдът намира, че следва да се определи
процент на съпричиняване в размер на 30%, с какъвто
бъде намален и определения справедлив размер на дължимото за търпените от ищеца
неимуществени вреди обезщетение от 25000 лв., като крайния дължим размер на
обезщетението е 17500,00 лв., до който размер предявения иск подлежи на
уважаване. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното заплащане, като последица от
уважаването на претенцията в тази част.
От ответника са изложени доводи, че е
извършил плащания за медицински разходи на ищеца, както и е дадена „на ръка“ на
ищеца сумата от 3000 лв., която следва да бъде взета предвид при определяне на
дължимото обезщетение, но тези твърдения не са доказани. Ангажираните в тази
връзка свидетелски показания са прекалено общи, като свидетелят Стоянов, сочи
че не е виждал да бъдат предавани пари и знае най-общо от управителя на
дружеството, че последното е поело лечението на С.. Тъй като предмет на
разглеждания иск е претенция за обезщетение за търпени неимуществени вреди ирелевантно е дали ответникът е направил разходи за
медицинско лечение, тъй като с тях биха се покрили друг вид вреди на ищеца –
имуществени, чрез спестяването нему на такива разноски. Доколкото не се доказва
предаването на сумата от 3000 лв. на ищеца и че тя му е дадена именно на
основание обезщетяване на търпени вследствие на трудовата злополука от
12.07.2020 г. вреди, тази сума не следва да бъде приспадана от определеното
обезщетение от 17500 лв.
Предявения иск за разликата над сумата от
17500 лв. до пълния претендиран размер от 35000 лв.
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
Процесуалната
защита на ищеца е осъществена при условията на чл. 38, ал.1 от ЗА, поради което
възнаграждението се определя от съда съобразно цената на иска и частичното
уважаване на иска в размер на 815,00
лева на осн. съгл. чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата
за адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението по чл. 38, ал.1 от ЗА се определя съгл. минималното по
Наредбата. Възнаграждението следва да бъде присъдено в ползва на извършилия
процесуалното представителство адв. М..
Ответникът
е доказал заплащането на следните разноски в производството – 1343,00 лв.-
депозит за експертиза / първоначално определен и допълнителен- л.148,л.257 от
делото/, 10 лв.- такси за 2 бр. СУ, 780 лв. – адвокатско възнаграждение / което
е под минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата за
адвокатските възнаграждения, поради което и възражението на ищцовата
страна за неговата прекомерност е неоснователно/. Заплащането на адвокатското
възнаграждение от ответната страна се доказва от представен договор за правна
защита и съдействие /л.177 от делото/, в който е отразено, че сумата е изцяло
заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има характер на
разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати
ответника сумата от 1066,50 лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите
разноски за държавна такса по сметка на ВРС, съобразно уважения размер на
исковата претенция -700 лв. По отношение на отхвърлената част от исковете, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от
ГПК дължимата държавна такса, следва да
остане за сметка на
бюджета на съда, доколкото ищецът е освободен от заплащането ѝ
дори при отхвърляне на исковите
претенции.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК:***, съдебен
адрес: *** да заплати на *** Т.С., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание
чл.200 КТ, сумата от 17 500
лв. / седемнадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания – продължителни
болки в областта на лицето и лявото око и негативни емоционални изживявания –
прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за придвижване без
чужда помощ, претърпени от ищеца вследствие на реализирана на 12.07.2020 г.
трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020
г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния претендиран
размер от 35 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв, „Б.“ ООД, ЕИК:***, съдебен адрес: *** да
заплати на адв.
А.В.М., САК, адрес *** сумата от 815,00 лв. /осемстотин и петнадесет лева/ -
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита на
ищеца *** Т.С., ЕГН: **********, адрес: ***.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.2 ГПК, *** Т.С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК:***, съдебен
адрес: *** сумата от 1066,50 лв. / хиляда шестдесет и шест лева
и 50 стотинки/ – съдебни
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, „Б.“ ООД, ЕИК:***, съдебен
адрес: *** да
заплати по сметка на Районен съд- Варна сумата от 700,00 лв./ седемстотин лева/ - разноски за държавна такса в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: