Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………./12.10.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 635/2020
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144 и чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на В.Г.Т. с ЕГН ********** *** срещу
АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 2158-1/18.08.2020 г., издаден от орган по приходите
при община Тервел, потвърден с
решение № 11/16.11.2020 г. на директора на дирекция „Финанси и местни приходи“ при
община Тервел, в частта, в която на жалбоподателя са установени задължения за
ДНИ и ТБО за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2020 г. за недвижим имот, съставляващ
земя и сгради, находящ се в град Тервел, ул. „Йордан
Йовков“ № 30, ведно с лихви за просрочие към тях,
изчислени към 18.08.2020 г., в общ размер съответно на 116, 74 лева и 251, 25
лева. В жалбата и в допълнителната уточняваща молба се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди се,
че сградата в процесния имот е незавършена и
необитаема, поради което не подлежи на облагане с данък по ЗМДТ. Сочи се, че съгласно
чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, за да се дължи данък за сграда или за част от нея, е
необходимо тя да е завършена или да е започнало използването й, като в случая
не е доказано наличието на нито едно от тези условия. Твърди се, че подаването
на декларация само по себе си, без да са налице посочените в закона
предпоставки, не може да породи за декларатора задължение за заплащане на ДНИ и
ТБО. Счита се, че приложеният към преписката констативен протокол от 12.11.2013
г., съставен от комисия от общински служители, не може да удостовери
завършеността на сградата, тъй като не е ясно по какъв повод е сформирана тази
комисия и какви са нейните компетенции. Твърди се, че нормативната уредба в
ЗМДТ не съдържа изрични критерии, при наличието на които една сграда се счита
за „завършена“, поради което моментът на завършване се определя от ЗУТ и
издадените на основание този закон подзаконови нормативни актове. В глава ХІ от
ЗУТ е уредено завършването на строителството, като съгласно чл. 177, ал. 2 и ал.
3 от с.з. строежите в зависимост от категорията им се въвеждат в експлоатация
въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК, или въз
основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал
разрешението за строеж. В случая сградата не е въведена в експлоатация по
правилата на чл. 177 от ЗУТ и не се ползва, поради което не съставлява облагаем
обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и неправилно са начислени ДНИ и ТБО
за нея за спорния период. По изложените съображения се иска отмяна на акта в обжалваната
му част, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция
„Финанси и местни приходи“ при община Тервел, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди,
че от представените по делото доказателства се установява, че сградите в имота
(двуетажна къща, гараж и пристройка) са построени и завършени, със завършен
покрив и дограма, с изградена електрическа и отоплителна инсталация, поради
което представляват облагаеми обекти по смисъла на ЗМДТ. Сочи, че съгласно чл.
14, ал. 2 от ЗМДТ (последната редакция) необходимите данни за определяне на
данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят
на служителите по чл. 4, ал.1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след
завършването на сградата в груб строеж. За строежите от четвърта и пета
категория, където попадат жилищните и смесени сгради с ниско и средноетажно застрояване, не се издава задължително
протокол образец 16 за въвеждане в експлоатация. Излага, че при заплащането на
данъка върху недвижимите имоти ЗМДТ се дезинтересира от фактическото ползване
на имота (чл. 13 от закона), поради което щом един новопостроен недвижим имот
бъде завършен до степен да е фактически готов за обитаване и ползване, то ще е
налице началото на срока за подаване на данъчна декларация за имота, макар
същият да не е въведен в експлоатация. В писмената си защита по делото
претендира присъждане на направените разноски за съдебно – икономическа
експертиза в размер на 500 лева.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156,
ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните
съображения:
Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК
е започнало по инициатива на старши специалист „МДТ“ в дирекция „Финанси и
местни приходи“ при община Тервел, който е извършил служебна проверка относно
размера на дължимите местни данъци и такси от В.Г.Т.. При проверката в
информационния масив на общината е установено, че с три данъчни декларации по
чл.14 от ЗМДТ жалбоподателят е декларирал притежанието на 1/2 идеална част от
три недвижими имота, съставляващи земя и сграда, находящи
се в град Тервел съответно по ул. „Йордан Йовков“ № 30, ул. „Явор“ и ул. „Трети
март“ № 3. След като е констатирал, че за тези имоти има неплатени в срок
задължения, органът по приходите е издал процесния
акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който в тежест
на Т. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за първия имот за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2020 г., а за
втория и третия имот - за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2020 г., ведно със
съответстващите им лихви за забава, начислени към 18.08.2020 г., в общ размер
на 462, 51 лева, от които главница в размер на 381, 61 лева и лихви в размер на
80, 90 лева. В акта са посочени в табличен вид задълженията за ДНИ и ТБО за
всяка една година поотделно, като са вписани и данъчните оценки за
притежаваната 1/ 2 идеална част от всеки
един деклариран обект – земя и сгради.
АУЗ е връчен на жалбоподателя на 01.10.2020 г.
съгласно отбелязването на ръка върху самия акт. В тази насока са и приложените
по делото съобщение по чл.32 от ДОПК и известие за доставяне (л.31-32).
С жалба с рег. № ФС-31-4916. от 14.10.2020 г. Т. е оспорил
акта по административен ред. Посочил е, че той и съпругата му са собственици на
недвижим имот, представляващ дворно място и незавършена жилищна сграда, находящи се на ул. „Йордан Йовков“ № 30 в гр. Тервел. Изложил
е съображения, че жилищната сграда не се обитава, не е въведена в експлоатация
и за нея не е издавано удостоверение за ползване, поради което имотът не е
предмет на данъчно облагане.
По повод на подадената жалба с писмо с рег. №
ФС-31-4916≠1 от 15.10.2020 г. от кмета на община Тервел жалбоподателят е
уведомен, че следва да представи строителните книжа за обекта – разрешение за
строеж, протокол за дадена строителна линия и ниво и др. документи, съпътстващи
строежа на сградата, с което да удостовери липсата на основание за деклариране
на сградата. Писмото е връчено на Т. на 21.10.2020 г. съгласно известие за
доставяне на л. 25 от делото. В отговор на искането жалбоподателят е представил
заверено копие на разрешение за строеж № 75 от 30.08.1988 г., издадено от ОбНС - Тервел, с
което му е разрешено изграждането на жилище с приземен етаж - 94 кв.м., първи
етаж - 104 кв.м., и втори етаж – 104 кв.м., гараж – 22 кв.м., и стопанска
постройка – 61 кв.м. С писмо с рег. № ТС-71-5218/28.10.2020 г. Т. е уведомил,
че поради изминалия дълъг срок от започване на строежа не е в състояние да
представи други документи, съпътстващи строителството. Уведомил е, че от
момента на спиране на строителството в етап завършеност на сградата, в какъвто
се намира и в момента, тя никога не е била обитаема и не е въвеждана в
експлоатация.
С решение № 11/16.11.2020 г. директорът на дирекция
„Финанси и местни приходи“ при община Тервел е потвърдил акта като
законосъобразен по съображения, че установените с него публични задължения за
ДНИ и ТБО са дължими от Т., тъй като не са платени в срок. Посочил е, че
задълженията са определени на базата на подадените от жалбоподателя данъчни
декларации от 1998 г. и 2009 г. и нотариален акт за собственост на имота.
Решението на решаващия орган е връчено на 21.11.2020 г.
съгласно известие за доставяне на л.36 от делото, като в законоустановения срок
жалбоподателят е обжалвал АУЗ пред съда в частта относно установените с него
задължения за недвижим имот в град Тервел, по ул. „Йордан Йовков“ № 30. В тази
насока е и съобщение с рег. № ФС-31-2564 от 16.11.2020 г. от директора на
дирекция „ФМП“ при община Тервел (л.18 от делото).
От данните по административната преписка се
установява, че със заповед № 787/30.12.2016 г. на кмета на община Тервел,
издадена на основание чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, са определени служителите на
общинска администрация – Тервел с правомощия на органи по приходите, сред които
е и длъжностното лице, издало оспорения акт – Теодора Минчева И. на длъжност старши
специалист „МДТ“ в дирекция „ФМП“ при община Тервел.
Не е спорно по делото, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 1488/31.03.1998 г. Т. е декларирал притежанието на празен парцел от
510 кв.м. в град Тервел, ул. „Йордан Йовков“ № 30 в режим на СИО със съпругата
си Ж.Д.Т.. През 2009 г. жалбоподателят е подал коригираща декларация с вх.№
287/27.05.2009 г., с която наред с дворното място от 510 кв.м. е декларирал и построените
върху него сгради - двуетажно жилище със ЗП от 94 кв.м., гараж със ЗП от 22
кв.м. и стопанска постройка със ЗП от 61 кв.м. Жилището е посочено като
“основно” и за двамата собственици. Към декларацията е приложен констативен
нотариален акт по писмени доказателства № 414, т.ІІІ, д. № 1409/30.12.1997 г.
на нотариус при ТРС, с който Т. е признат за собственик на декларирания
недвижим имот – земя и сгради (л.29 от делото).
Съгласно протокол № 001/12.11.2013 г. служители от общинска
администрация Тервел са направили оглед на недвижим имот, находящ
се в град Тервел, ул. „Йордан Йовков“ № 30, при който са констатирали наличието
на жилищна сграда в имота – двуетажна къща, гараж и пристройка – необитавани,
със завършен покрив и поставена дограма, с изградена електрическа и отоплителна
инсталация – видимо неизползваеми. Огледът е извършен по повод на молба с вх.№
ФС-01-6226/25.10.2013 г. на В.Г.Т., в която е посочено, че имотът не е предмет
на данъчно облагане, тъй като жилищната сграда не се обитава, не е въведена в
експлоатация и за нея не е издавано удостоверение за ползване, като е поискано да
бъде назначена и извършена проверка и след констатиране на твърдените от
молителя факти и обстоятелства данъчната партида на имота да бъде заличена, а
заплатените от него и съпругата му данъци до момента да им бъдат възстановени.
От материалите по административната преписка се
установява, че през 2014 г. има съставени два отделни акта на жалбоподателя и
неговата съпруга Ж.Д.Т.за установяване на задълженията им за ДНИ и ТБО за процесния недвижим имот за периода от 01.01.2011 г. до
30.06.2014 г. Актовете са обжалвани по административен ред от двамата съпрузи,
като липсват доказателства по делото за произнасянето на решаващия орган по подадените
жалби. Към преписката е приложено писмо с изх. № ФС-02-6122/17.11.2014 г. на
кмета на община Тервел (без подпис), с което жалбоподателят се уведомява, че
жалбата му е неоснователна и актът остава в сила. В писмото е посочено, че въз
основа на направената проверка на 12.11.2013 г. и приложените документи е
установено, че жилищната сграда е завършена и подлежи на облагане на основание
чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Приложено е и писмо с изх. № ФС-03-6122/17.11.2014 г. от
кмета на община Тервел до В.Г.Т. и Ж.Д.Т., с което във връзка с разглеждане на
жалбите им е поискано да представят строителните книжа на сградата. Няма
доказателства по делото за връчването на тези писма на жалбоподателя и съпругата
му. Приложена е обратна разписка за изпращане на писмо с изх.№
ФС-02-6122/17.11.2014 г. до В.Г. и Ж.Т., съгласно която пратката е върната в
цялост поради отсъствие на получателя. През 2017 г. на Ж.Д.Т.е съставен нов АУЗ
за ДНИ и ТБО за имота за периода 01.07.2014 г. – 31.12.2016 г., който след
нейна жалба е отменен по административен ред съгласно писмо с изх.№
Ж-01/21.02.2017 г. на директора на дирекция „ФМП“ при община Тервел. Като основание за отмяната на акта е посочена
липсата на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на съществуващата
в имота сграда съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ.
Не е спорно по делото, а това се установява и от доказателствата
по делото, в т.ч. и от служебно попълнената информация в данъчните декларации, че
процесното дворно място по ул. „Йордан Йовков“ № 30 съставлява
урбанизирана територия и е урегулирано в УПИ І – 395, кв.35 по регулационния
план на гр. Тервел. Съгласно скица № 15-424388/20.04.2021 г. на СГКК – Добрич
декларираните от Т. двуетажна къща, гараж и пристройка са отразени като един
обект с идентификатор 72271.501.642.1 и с предназначение еднофамилна жилищна
сграда. От приложената към преписката снимка от Google карти е видно, че сградата на ул. “Йордан Йовков” №
30 в гр. Тервел е покрита с покрив и има поставена дограма, като заснемането на
изображението датира от м.април 2012 г. От представените по делото заповеди по
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Тервел (л.49-55) се установява, че имотът
попада в границите на районите, в които общината е организирала извършването на
трите вида услуги - сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане на чистотата на териториите на обществено ползване и обезвреждане на
битови отпадъци в депа.
От приложените към административната
преписка два броя декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл.20 от НОАМТЦУТОТ съответно от 20.11.2013
г. и 04.11.2015 г. (л.44-45) е видно, че жалбоподателят е декларирал, че няма
да ползва имота съответно през цялата 2014 г. и 2016 г.
Съгласно представените по
делото извлечения от решения на ОбС – Тервел и
приложения към тях (л.57-64) се установява, че през процесните
години има приета план – сметка за разходите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ и определена
основа за изчисляване на таксата за битови отпадъци.
Видно от изслушаната по делото съдебно – икономическа експертиза,
кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от
страните, установените с акта задължения за ДНИ и ТБО и лихви за забава са
правилно изчислени по размер, като при определянето на дължимите ТБО са взети
предвид двете декларации на жалбоподателя с искане за освобождаването му от
такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. и
2016 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Процесният
АУЗ (в обжалваната му част) е с правно основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и е за
установяване на задължения за местни данъци и такси по декларация по чл.14 от ЗМДТ. Издаден е компетентно длъжностно лице съгласно приложената по делото заповед на кмета на
община Тервел по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, в необходимата писмена форма и при липса
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазена е процедурата по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за служебно издаване
на АУЗ по декларация при наличие на неплатени в срок задължения. Задълженията
(главница и лихви) са установени въз основа на подадени от Т. данъчни
декларации, като са описани в разпоредителната част на акта по вид, размери и
периоди.
Актът е издаден и в
съответствие с материалния закон.
По делото не се спори относно
размера на установените данъци и такси, както и относно реалното предоставяне
на услугите за ТБО. Спорна е единствено дължимостта
на установените с АУЗ задължения за процесния период,
като основното възражение на жалбоподателя е, че жилищната сграда в имота (включваща
къща, гараж и пристройка) не е завършена, тъй като не е въведена в експлоатация
по реда на чл.177 от ЗУТ, няма издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, и не се ползва, поради
което за нея не е възникнало задължение за плащане на данък върху недвижими
имоти съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ.
Възражението е неоснователно.
Принципно правилно е становището на жалбоподателя, че дължимостта
на ДНИ не е поставена в зависимост от подаването на декларация от страна на
задълженото лице, но настоящият състав на съда не споделя доводите му относно
тълкуването и прилагането на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ и в частност на понятието
„завършеност на сградата“.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1
от ЗМДТ, в редакцията си до изменението през 2018 г., установява две алтернативни
предпоставки, при наличието на които възниква задължението за данък върху
недвижимите имоти за новопостроените сгради или части от тях – завършването или
започване на използването им.
В сегашната си редакция,
в сила от 01.01.2019 г., нормата свързва началния момент на дължимост
на данъка единствено със завършването на сградите.
При действието на старата
редакция законът не регламентира кога една сграда е завършена или кога започва
нейното използване, поради което и в съответствие с чл. 36 и 37 от Указ 833 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА употребените в чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ думи
„завършването“ и „използването“ следва да имат общоприетия смисъл на думите
и/или утвърденото им правно значение.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ след завършването на строежа възложителят подава заявление пред
компетентния орган за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя
окончателния доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ. Окончателният доклад по чл. 168,
ал. 6 от ЗУТ се изготвя след приключване на строително-монтажните работи, а приключването
на строително-монтажните работи съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба №3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство
(Наредба №3) и действащите преди това наредби се установява с акт образец 15.
Акт образец 15 е констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа, който се съставя на основание чл. 176, ал. 3 от ЗУТ от възложителя,
проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо
строителен надзор. Следователно със съставянето на акт образец 15 се приема, че
строежът е завършен, като въпрос на преценка на възложителя е кога и дали ще
подаде искане по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ до компетентния орган за въвеждане на
строежа в експлоатация. Именно затова разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ (в редакцията й до изменението през 1998 г.) не
въздига като елемент на фактическия състав на възникването на задължението за
данък върху недвижимите имоти момента на въвеждане в експлоатация, а момента на
завършването на строежа. И това е така, защото възникването на задължението за
данък не може да се остави на преценката на възложителя – тогава и когато
прецени да въведе обекта в експлоатация, а го обвързва с осъществяването на
обективния факт – завършването на строежа. В този смисъл са и решение №
5635/04.05.2017 г. по адм. д. № 3931/2016 г. по описа
на ВАС, VІІ отделение, решение № 1142/25.01.2018 г. по адм.
д. № 13609/2016 г. по описа на ВАС, VІІ отделение.
Едва с изменението на
ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., изрично е регламентирано изискване завършването
на сградата или на част от нея да се установява с удостоверение за въвеждане в
експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ (чл. 15, ал. 3
от ЗМДТ), но и в тези случаи, за да се избегне порочната практика на невъвеждане
или забавено въвеждане на сградите в експлоатация, в новосъздадения чл. 15, ал.
5 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът по ал. 1 се дължи, ако в двегодишен срок от
завършването на сградата в груб строеж, съответно едногодишен срок от съставяне
на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, сградата не е въведена в
експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, като съгласно ал. 7 (нова
– редакция ДВ, бр. 98/2018 г.) завършването на сградата в груб строеж се
установява по реда на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, а обстоятелствата по ал. 5 се
установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Следователно
законодателят пак акцентира на фактическата завършеност на сградата, като изграждането
на фаза “груб строеж” следва да се преценява съобразно легалната дефиниция,
дадена в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, съгласно която това е сграда или постройка,
на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен
на изпълнени довършителни работи.
С оглед на изложеното липсата на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда не води до
недължимост на ДНИ, при положение че строежът е завършен.
В случая този факт безспорно се
установява от данните по административната преписка. Действително по делото липсва съставен констативен акт по
чл. 176, ал. 1 от ЗУТ или констативен протокол на общинската
администрация по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за установяване на степента на
изграждане на сградата, но категорична индиция за нейната завършеност е снабдяването на Т. с констативен нотариален акт за
собственост по писмени доказателства от 1997 г. и нанасянето на сградата в одобрената
кадастрална карта на град Тервел от 2009 г. Обект на нотариално
удостоверяване и на кадастъра могат да бъдат само завършени сгради, включително
изградени в груб строеж ( чл. 23, т. 2 от ЗКИР). Тази степен на завършеност на сградата е условие тя да бъде отразена
в констативния нотариален акт и в кадастралната карта като самостоятелен обект
на правото на собственост. Годно доказателство за това, че сградата е изпълнена
на етап “груб строеж”, е и изготвеният от общинските
служители протокол от 12.11.2013 г., в който след извършен оглед на място е
констатирано наличието на двуетажна жилищна сграда, гараж и пристройка, с
външна и вътрешна мазилка, завършен покрив и поставена
дограма, изградена електрическа и отоплителна инсталация. Жалбоподателят не е
оспорил съществуването на тези обстоятелства, а и самият той в отговора си до
общината от 28.10.2020 г. е посочил, че строителството на обекта е спряно на
етап завършеност на сградата. Неоснователно е
възражението в жалбата, че протоколът не е надлежно доказателство за установяване на завършеността на сградата, защото не е ясно по какъв повод
е съставен и какви са компетенциите на общинските служители. От
материалите по административната преписка е видно, че проверката от общинската
администрация е извършена по повод на молба на самия жалбоподател
от 25.10.2013 г., с която е поискано да бъде установено фактическото състояние на строежа, като един от проверяващите служители е заемал техническа
длъжност в общината към момента на огледа, поради което и съставеният за това
констативен протокол съставлява официален свидетелстващ документ, който
се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства и следва да бъде кредитиран от съда.
От съвкупния
анализ на тези доказателства
се налага извода, че през посочения в акта период сградата
е била фактически завършена и задължението за ДНИ е възникнало поради
осъществяване на едно от алтернативните условия по чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и приложеното по делото изображение от Google карти, удостоверяващо състоянието на сградата в груб строеж към м. април
2012 г. Следователно фактическият състав на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ е изпълнен и ДНИ е дължим. Вярно е, че според данните по
делото сградата е необитаема, но съгласно чл. 13 от ЗМДТ данъкът се заплаща
независимо дали недвижимите имоти се използват или не, поради което правилно и
законосъобразно органът по приходите е начислил процесните задължения за ДНИ за
периода от 01.07.2014 г. до 30.06.2020 г. Обстоятелството, че за част от същия
период от време е налице съставен АУЗ на съпругата на жалбоподателя, който
е отменен по административен ред по съображения, че
сградата не е въведена в експлоатация, не води до друг, различен извод. Правнорелевантните факти не се смятат за признати
или отречени с предходния административен акт, поради което въпросът за тяхното
съществуване може да бъде предмет на спор по друго административно
производство, стига да не се нарушават принципите на обективност и законност. В
случая завършеността на сградата е безспорен факт от правната действителност и
липсата на удостоверение за въвеждане в експлоатация не изключва наличието му, с
оглед на което законосъобразно е установен данък за имота за процесния период от време. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на задълженията за ДНИ е
правилно изчислен, поради което и не са налице основания за отмяната на акта в тази му част.
Не са налице основания за
отмяната на акта и в частта на установените с него задължения за ТБО, които по
силата на чл. 64, ал. 1, във вр. чл. 11 от ЗМДТ се
заплащат от собственика на имота. След като е налице годен за облагане с ДНИ
обект по смисъла на чл. 15, ал.1, във вр. чл. 10,
ал.1 от ЗМДТ, то следва да се приеме, че е възникнало и задължение за плащане
на ТБО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не дължи заплащане на
ТБО, тъй като не е ползвал имота през процесния
период. Ползването на имота има значение само при преценката за наличие на
хипотезите по чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ (в старата редакция), но не и при
установяване на задълженията за ТБО. Разбира се, тези задължения не са
безусловни и се дължат само ако услугите по сметосъбиране и сметоизвозване
и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят
реално от общината (арг. от чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ в старата му редакция и чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в сегашната му редакция) и е налице
депо за битови отпадъци или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци
(арг. чл. 71, т. 3 от ЗМДТ в старата му редакция). В
случая от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че имотът
попада в район, в който са били организирани и трите вида услуги, а и жалбоподателят
не е оспорил, че общината е извършвала дейности по предоставяне на услугите през
процесния период. Ето защо при доказана престация на услугите по чл. 62 от ЗМДТ за посочените в
акта години са налице предпоставките за начисляване на ТБО в тежест на
собственика на имота без оглед на това дали го е ползвал или не. От заключението на вещото лице се установява, че задълженията
са правилно определени по размер и по компоненти, като при изчисленията са взети
предвид решенията на общинския съвет за определяне на промилите за ТБО за
спорните години и декларациите на Т. по чл. 20 от НОАМТЦУТОТ. Въз основа на
подадените по този ред декларации жалбоподателят е освободен от заплащане на такса
за сметосъбиране и сметоизвозване, поради което и за процесните 2014 г. и 2016 г. са му начислени само такси за другите
две услуги - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
поддържане на депо за битови отпадъци.
Съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 1, т. 3 и т. 9 от ДОПК вземанията за данъци и такси, както и вземанията за лихви
върху тях са публични вземания. За неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175, ал. 1 от ДОПК). Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци и такси по този закон се
събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Сроковете за заплащане на данък
недвижими имоти и такса
битови отпадъци са регламентирани в закона и в
наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, поради което при неплащането им в срок задълженото
лице изпада в забава и дължи лихва за това. При
положение че установените с акта задължения не са заплатени в предвидените за
това срокове, законосъобразно органът по приходите е начислил лихви за забава
върху тях, като правилно е пресметнал и размерът им, видно и от заключението на
вещото лице.
С оглед на изложеното съдът намира, че АУЗ в
обжалваната му част е постановен в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби и не страда от пороци, които
да водят до неговата незаконосъобразност по същество, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1
от ДОПК жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът е поискал разноски
едва с писмената защита по делото, т.е. след като правото му да иска разноски е
преклудирано съгласно т. 11 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което и такива не следва да му се присъждат независимо от
изхода на делото.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 6 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Т. с ЕГН ********** *** срещу АУЗ по чл.107,
ал.3 от ДОПК № 2158-1/18.08.2020 г., издаден от орган по
приходите при община Тервел, потвърден
с решение № 11/16.11.2020 г. на директора на дирекция „Финанси и местни
приходи“ при община Тервел, в частта, в която на жалбоподателя са установени
задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2020 г. за недвижим
имот, находящ се в град Тервел, ул. „Йордан Йовков“ № 30, ведно с лихви за
просрочие към тях, начислени към 18.08.2020 г., в общ размер съответно на 116,
74 лева и 251, 25 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :