РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. К., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500041 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена жалба с вх. №
4122/02.02.2022 г. от Д.Т. Г. - длъжник по изпълнително дело №
2020*0401389 по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, с район на действие Окръжен
съд - К. против постановление за разноски, обективирано в сметка и фактура
№ 71295/17.01.2022 г.
Сочи се в жалбата, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е
изчислена върху главницата /дължима сума/ 288 608,50 лв., без да е отчетено,
че с Определение № 20003883/06.01.2021 г. по ч. гр. д. № 33860/2019 г. по
описа на С. районен съд, I ГО, * състав, съдът е спрял изпълнението на
заповедта за изпълнение в частта за сумата от 57 036,65 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 22.10.2015 г. до 02.06.2019 г.,
в частта за сумата от 801,45 лв., представляваща санкционна лихва за периода
от 26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., както и в частта за разноските. На това
основание се счита, че тези суми следва да се изключат от данъчната основа
за изчисляване на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Сочи се, че следва
да се отчете обстоятелството, че по-голяма сума е платена от трето лице –
собственик на имота – „Ш.“ АД, ЕИК *, което било принудено да плати тази
сума, тъй като по посоченото изпълнително дело бил насрочен опис на имота.
Сочи се, че това трето лице било принудено да плати на кредитора, а не по
изпълнителното дело, тъй като съдебният изпълнител неправилно го е
обединил с други изпълнителни дела. При присъединяването на кредитори по
1
други изпълнителни дела, не било отчетено обстоятелството, че имотът,
който би се изнесъл на публична продан е собственост на трето лице и
пазарната цена е доста по-голяма от дължимата сума по кредита. В тази
връзка се прави извод, че ако имотът би се продал на публична продан, то
остатъкът от продажната цена (след погасяване на дължимата сума по
кредита) би следвало да се преведе на третото лице – собственик. Посоченото
налагало и извода, че по това изпълнително дело не е следвало да се
присъединяват други кредитори, както и третото лице собственик на имота да
заплаща на кредитори, към които няма никакви задължения. По изложените
съображения моли съда да отменени сметка и фактура № 71295/17.01.2022г.
за дължими такси в частта й, относно пропорционалната такса по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,
като данъчната основа бъде намалена със сумата 57 838 лв.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от взискателя „Б.“
АД.
ЧСИ Р.С., рег. № *, с район на действие ОС - К. е представил мотиви
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които е изложил доводи за
неоснователност на жалбата, както и подробни съображения във връзка с
начина на формиране на сумата за такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
Окръжният съд, за да се произнесе по подадената жалба, взе предвид
следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването, в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК срещу обжалваемо действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от копието на изпълнително дело № 2020*0401389 по описа на
ЧСИ Р.С., рег. № *, район на действие Окръжен съд – К., същото е образувано
по молба, подадена от взискателя “Б.“ АД, ЕИК * и представен изпълнителен
лист от 02.07.2019г., издаден по гр.д. № 33860/2019 на С. районен съд, *
състав против длъжника - настоящ жалбоподател, за сумата в размер
176 646,22 лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от
20.03.2008 г. и допълнително споразумение от 03.02.2010 г., обявен за
предсрочно изискуем на 03.06.2019 г., ведно със законната лихва от
13.06.2019 г. до изплащане на вземането, заемни такси в общ размер на
2 940,19 лв. (от които такса управление – 1766,47 лв., такса изискуемост –
120,00 лв., застраховка на обезпечение – 365,42 лв. и такса за вписване на
ипотека – 688,3 0лв.), договорна лихва в размер на 57 036,65 лв. за периода от
22.10.2015 г. до 02.06.2019 г., санкционна лихва в размер на 801,45 лв. за
периода от 26.11.2015 г. до 02.06.2019 г. и 4 789,40 лв. разноски по делото, а
именно: 4748,49 лв. държавна такса и 50,00 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
С поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника 10.12.2020
г., същият е поканен да заплати следните суми: 65 576,78 лв. неолихвяема
2
лихва, 176 646,22 лв. главница, 26 300,66 лв. лихви, 228,00 лв. разноски по
изпълнителното дело, както и такси по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в
размер на 10 308,56 лв, като общото задължение е в размер на 279 302,53 лв..
За събиране на вземането са наложени възбрани на ипотекираните в
полза на банката недвижими имоти, собственост на „Ш.“ АД, ЕИК * и „Ш. –
5“ ЕООД, ЕИК * в качеството им на трети лица, придобили ипотекираните
имоти.
С разпореждане от 12.01.2021 г. по подадени молби, на основание чл.
456 от ГПК „Б.“ АД е присъединена като взискател по изпълнителни дела №
2/2021 г., № 1/2021 г. и № 382/2021 г.. С молба с вх. № 4*3/12.11.2021 г. е
поискано предприемане на принудително изпълнение чрез извършване на
опис, оценка и насрочване на публична продан. Съответно от съдебния
изпълнител са предприети действия по опис и насрочване на публична
продан.
С определение от 06.01.2021 г. СРС, I ГО, * състав е спряно
изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 02.07.2019 г. по ч. гр. д. №
33860/2019 г. в частта за сумата от 57 036,65 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 22.10.2015 г. до 02.06.2019 г.; в частта
за сумата от 80145 лв., представляваща санкционна лихва за периода от
26.11.2015 г. до 02.06.2019 г., както и в частта за разноските.
На 14.01.2022 година е постъпила молба с вх.№ 1210/14.01.2022 г. от
пълномощника на взискателя, с която съдебният изпълнител е уведомен, че на
11.01.2022 г. по сметката на „Б.“ АД е постъпила сума в размер на 292 161,40
лева, с което вземането по издадения изпълнителен лист от 02.07.2019 г. по
гр. д. № 33860/2019 г. на С. районен съд, * състав, е погасено.
На 17.01.2022 г. по делото е издадена сметка № ********** и фактура
за начислена в полза на ЧСИ такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ в размер на 11236,61 лв. с ДДС съгласно чл. 79 ГПК.
При тези данни по изпълнителното дело се налагат следните правни
изводи: разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на
длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.
433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. Плащането е направено след
започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил
задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред
съдебния изпълнител. Единствено изключение от принципа, че таксите по
принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира
такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно
изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
3
изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за
доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси;
разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело;
разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната
такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, таксата върху
събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за
сметка на длъжника. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е
платило на съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при
осребряване на имуществото са внесли по сметка на съдебния изпълнител
предложената от тях цена. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния
изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице
суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора
следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал
или възбранил имущество на съответната стойност. (В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК
/Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и
Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./. Във
връзка с цитираната съдебна практика, в настоящия случай е безспорно, че е
платена цялата дължима по изпълнителния лист сума, в т.ч. тази, по
отношение на която е спряно изпълнението на заповедта за изпълнение, както
и е безспорно че е платен пряко на кредитора. В такъв случай, съобразно
посоченото по-горе, такса се дължи върху платеното, тъй като това е платена
(събрана) сума, а не дължима такава. Ирелевантни са развитите от
жалбодателя доводи за мотивите на третото лице да плати директно на
кредитора, като в тази връзка не се констатира от съда неправилно
присъединяване на взискатели по изпълнителното производство, предмет на
настоящия съдебен контрол. Наред с това по изпълнителното дело са налице
редица извършени действия от страна на съдебния изпълнител,
обезпечаващи и насочени към принудително изпълнение – насрочване на
опис и публична продан на имота, собственост на третото лице, именно което
обстоятелство е станало причина то да плати. Т.е., налице са всички
предпоставки за начисляване на такса върху цялата платена сума. Следва да
се посочи това, че за жалбодателя, в случай на недължимо платено по
изпълнителното дело, в т.ч. неправилно начислени такси и разноски в
производството, с оглед изхода на исковото производство във връзка с
установеното частично спиране на изпълнението на издадената заповед за
изпълнение, би възникнала възможност да ангажира отговорността на
съдебния по ЗЧСИ или да оспори изпълнението по исков ред.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая таксата по чл.
26 от ТТРЗЧСИ върху целия дълг е дължима в размера, в който е начислена.
Или жалбата като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното окръжният съд
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4122/02.02.2022 г., подадена
от Д.Т. Г., ЕГН *, от гр. К., бул. „Б.“ № *, бл. „Ч.“, ет.*, Нотариална кантора
против постановление за разноски, обективирани в сметка и фактура №
71295/17.01.2022 г. за начислена такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 2020*0401389 по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, с район
на действие Окръжен съд - К., като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5