№ 1394
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100901812 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба на С. И Х.Б. ЗА А.Л.С. ООД, ЕИК: ******* с
искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ.
На установяване в производството подлежи неплатежоспособността на дружеството и
началната й дата, вкл. финансово-икономическото състояние на дружеството в периода
преди подаване на молбата на база на структурата на активите и пасивите му и показателите
за ликвидност и задлъжнялост, стойността на наличното имущество и паричните
задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е с предмет на дейност на лекари
специалисти – медико- социални грижи с настаняване, търговия с хранителни и
нехранителни стоки на дребно и едро, дейност на ресторанти и заведения за бързо
обслужване и др.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен /доколкото това е посоченото като
предпочитано от молителя основание/ е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
1
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че
длъжникът е спрял плащанията още през 2014 - 2015 година, за което е налице и признание
в самата молба по чл. 625 ТЗ, в тази част към клиенти, доставчици, изискуеми публични
задължения към НАП общо в размер на 444098,64 лева към 21.10.2022 година, към
кредитори и по получени дългосрочни заеми. Публичните на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 и
т. 9 ДОПК задължения на молителя са за данък върху доходите по трудови и приравнени на
тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски и за лихви върху тях, като
най-старото непогасено задължение сред тях е станало изискуемо на 25.04.2016 година.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза относно финансовите показатели на дружеството, изготвено при
съобразяване на доказателствата по делото и счетоводните документи и данни, представени
от НАП и след извършена проверка в счетоводството на дружеството. Заключението е
мотивирано и в обхвата на специални знания на вещото лице. Установява се, че общо за
периода от 01.01.2019 г. до 31.08.2022 г. финансовия резултат на дружеството е загуба в общ
размер на 2 259 127,93 лева. За периода в структурата на активите се включват дълготрайни
материални активи, вземания от клиенти и доставчици, които обаче вещото лице е
определило като несъбираеми вземания, предвид периода на възникване, вземания от
собственици и по начислени лихви – с постоянен характер и парични средства /през 2019
година/. Вещото лице сочи, че събираемостта на всички вземания е ниска. Едновременно с
това в структурата на пасивите вещото лице сочи да се включват задължения на
дружеството по получени дългосрочни заеми и кредитори като постоянна величина в целия
изследван период, задължения към клиенти и доставчици /които са възникнали още през
2014 – 2015 година/, данъчни и осигурителни задължения с трайна тенденция за увеличение
на данъчните задължения, които към 31.08.2022 г. са се увеличили с 419 372,78 лева спрямо
31.12.2019 г. Въз основа на финансовия анализ, вещото лице е определило и стойностите на
показателите за ликвидност и задлъжнялост/автономност. Вещото лице е съобразило вида на
извършваната търговска дейност при съобразяване на референтните стойности и като е
отчело, че няма нормативно определени стойности на коефициентите за ликвидност в
отрасъла, е взело предвид препоръчителните стойности /над единица/, чието надвишаване
определя като добро финансово състояние на дружеството. Основен показател за
икономическото състояние на търговеца е коефициентът за обща ликвидност, който
определя дали краткосрочните активи на дружеството са достатъчни за покриване на
краткосрочните задължения, тоест, способността на предприятието да функционира
нормално. Според вещото лице този коефициент започва да се влошава за периода след
31.12.2019 г. и към 31.08.2022 г. е 0.7922. Високият коефициент на общата ликвидност през
2019 година се дължи на наличните парични средства, които в следващите данъчни периоди
не фигурират като част от структурата на актива и дългосрочните задължения, които
значително превишават краткосрочните такива, но в следващите период се прехвърлят в
краткосрочни. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност към конкретните
балансови дати след 2019 г. са 0.00 и според вещото лице е по причина на на липсата на
парични средства. Според вещото лице, в периода вземанията и задълженията на
2
дружеството се запазват като постоянна величина, но при едновременно увеличаване на
данъчните и осигурителни задължения. Експертът прави общо заключение, че показателите
за автономност сочат, че дружеството е декапитилизирано, с отрицателен собствен капитал
и зависимо от основния кредитор – НАП, задълженията към когото са в общ размер на 444
098.64 лева – главница и лихви, по които за изследвания период има едно единствено
плащане на 06.08.2020 г. в размер на 48 459.65 лева, с което са погасени задължения за 2015
г. и 2016 г. Следователно, установява се, че дружеството изпитва силни затруднения да
посрещне задълженията си и е изцяло зависимо от своите кредитори.
Този извод не се оборва от констатираните от вещото лице налични ДМА /дълготрайни
материални активи – машини/, които не са на висока стойност и не се установява наличието
на други бързоликвидни активи.
Вещото лице е констатирало и че към датата на изготвяне на експертизата с
дружеството няма регистрирани действащи трудови договори, като последното прекратено
трудово правоотношение е през 2018 година. От друга страна, всички банкови сметки на
дружеството са запорирани, а счетоводните данни показват липса на парични средства по
тях или на каса, считано от 2020 г. Според заключението на вещото лице, дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС през 2017 година и в изследвания период не са подавани справки-
декларации. Това сочи на извод, че търговецът не е осъществявал стопанска дейност.
Липсват доказателства и за други налични, но неосчетоводени краткотрайни активи.
Или, предвид изложеното, съдът кредитира извода на вещото лице относно
стойностите на всички коефициенти, които от 2020 година са под референтните стойности,
от което може да се заключи, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност
в този период, като с текущите активи не е имал възможност да покрие своите текущи
задължения. Тоест, дружество има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си
задължения с краткотрайните активи в много дълъг период от време, като е изпаднало в
състояние на трайна финансова зависимост от своите кредитори. Липсата на доказателства
за извършване на стопанска дейност и наети по договор служители /от 172 броя служители в
предходните периоди/ сочи на необратимост на трайно влошеното икономическо състояние.
Или, дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към всички
кредитори, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността. В
установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната дата
съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения по
причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността/свръхзадължеността. Допълнително, практиката е възприела и
подхода, при определяне на най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е
спряно плащането на изискуемите парични задължения не към един конкретен кредитор, а
към всички кредитори /Решение № 220/07.02.2018 година по т. д. № 758/2017 година, ВКС,
3
ТО и др./. С тези уточнения тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите
предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. От
заключението на вещото лице е видно, че още през 2014-2015 година длъжникът е имал
изискуеми парични задължения, които не е можел да погасява с текущите си активи, като
през 2019 година все още е притежавал краткосрочни активи, макар и недостатъчни. След
31.12.2019 година размерът на изискуемите задължения на ответника е значително увеличен
при липсата на активи и извършвана стопанска дейност. Именно поради това съдът приема,
че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2020 година, но тъй като
липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът приема, че
предпоставките са установени към 31.12.2020 година, когато вече са налице значителни по
размер задължения и обективна невъзможност за погасяването им, както и липса на
достатъчно краткотрайни, бързоликвидни активи. Видно е, че в следващите отчетни периоди
влошаване на стойностите на коефициентите за ликвидност е необратимо.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап
от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства и бързоликвидно имущество, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл.
193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда
на ДОПК /както е в настоящия случай/ или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като
изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сума за
началните разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е
вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не е предплатена от
кредиторите определената сума за покриване на началните разноски, поради което съдът
счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Така мотивиран и
на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на С. И Х.Б. ЗА А.Л.С. ООД, ЕИК: ******* и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на С. И Х.Б. ЗА А.Л.С.
ООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на С. И Х.Б. ЗА
А.Л.С. ООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на С. И Х.Б. ЗА А.Л.С.
ООД, ЕИК: *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ С. И Х.Б. ЗА А.Л.С. ООД, ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 1812/2022 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
4
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото
решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за предплащане на сумата от 5 000 лева, необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжник, че ако в срок една година от вписването на
настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА С. И Х.Б. ЗА А.Л.С. ООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи
по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на С. И Х.Б.
ЗА А.Л.С. ООД, ЕИК: ******* е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се
изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова,
препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на
искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата на
връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5