Решение по дело №2246/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  № 1089

 

гр. Пловдив, 13.09.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  13.09.2017г., в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                                       ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

 

 

разгледа докладваното от съдията Бешкова гр. д. № 2246 по описа на съда за 2017 г. и взе предвид следното:

 

 

 

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 27143/11.09.2017г от М.К. К. ЕГН **********– длъжник по изп. д. 443/2017 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин рег. № 909, с която се иска намаляване на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. отмяна на отказа на ЧСИ да намали размера на хонорара, обективиран в постановление за разноските от 22.08.2017г.

В жалбата се твърди, че претендираният от взискателя хонорар е прекомерен и следва да бъде намален, тъй като длъжникът не бил дал повод за образуване на изпълнителното производство.

Ответната страна по жалбата – И.Д.К. /взискател в изпълнителното производство/, не изразява становище.  

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК – постановление за разноските.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв /чл. 10, т. 1 от Наредбата/, като за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 .

В случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, не е за парично вземане, а за изпълнение на определен от съда режим на лични контакти между бащата и детето, в който случай се прилага чл. 10 т. 4 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 възнаграждението е в размер на 200 лв. Или общо минималният адвокатски хонорар възлиза на сумата от 400 лв, като в случая платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в близък до този размер – 500 лв.

Не се споделя доводът в жалбата, че в случая не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 4, тъй като не били налице предпоставките за това. Това възнаграждение се дължи не само за извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го представлява, като същевременно е поискал и предприемането на действия по принудително изпълнение на определения от съда режим на лични отношения с бащата. Действително при предаването на детето на 12.07.2017г – видно от протокол на л. 15 от приложеното изпълнително дело, не е присъствал пълномощникът на взискателя, а майката е изпълнила задължението си доброволно.  За дължимостта на възнаграждение по чл. 10, т. 4 обаче не е без значение обстоятелството, че изпълнителният процес е все още висящ и е в самото си начало, като режимът на лични отношения с бащата ще продължи до навършване на пълнолетие на детето, поради което на настоящия етап не може да се предвиди действителната фактическа и правна сложност на делото, както и какви действия и разноски ще следва да бъдат извършени до окончателното му приключване с активното съдействие на пълномощника.

Не се споделя и доводът, че длъжникът не дължи разноски въобще, тъй като не бил дал повод за образуване на изпълнителното производство. Според чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая цитираните изключения не са налице, поради което на общо основание длъжникът отговаря за разноските. Изпълнителното производство е образувано надлежно – въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя, който му дава правомощието да инициира принудително изпълнение на правата и задълженията по него при спазване особените правила на чл. 528 ГПК, охраняващи интересите на детето. Ако длъжникът счита, че взискателят действа недобросъвестно с цел да му причини вреди, то тези твърдения следва да бъдат установени по общия исков ред, но за изхода на настоящия спор се явяват неотносими.

Ето защо жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

Взискателят не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 27143/11.09.2017г от М.К. К. ЕГН **********– длъжник по изп. д. 443/2017 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин рег. № 909, с която се иска намаляване на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, респ. отмяна на отказа на ЧСИ да намали размера на хонорара, обективиран в постановление за разноските от 22.08.2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                  

                           

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: