Решение по дело №374/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 73
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Александър Стоянов Иванов
Дело: 20194500600374
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Русе, 26.06.2019г.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д а

 

 Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                              Председател:  Свилен Сирманов

                                                        Членове : Милена Пейчева

                  Александър Иванов

 

при секретаря  Тодорка Недева и в присъствието на прокурора Кремена Колицова, като разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно общ характер дело № 374 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Инициирано е от въззивен протест от Окръжна прокуратура – Русе и въззивна жалба от подсъдимата Л.М.А. /подадена чрез защитника й адв.Е.Т./, срещу присъда № 23/21.02.2019год., постановена по НОХД№ 1162/18г. по описа на Районен съд – Русе, с която А. е призната за виновна в това, че на 27.07.2016 год. в гр.Русе държала акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: “На облагане с акциз подлежат: т.2 – тютюневите изделия” – 140,885 килограма тютюн за пушене, една част от които 37,195 кг., поставена в 39 бр. пластмасови кофички, а останалата част – 103,690 кг., поставена в 8 бр. чували, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: “Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“; - чл.64, ал. 4 от „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“, всичко на обща стойност 27 754,35 лв., като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1 от НК, вр. с чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, което следва да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК не било наложено по-лекото наказание - глоба, което разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.234, ал.3 вр. с чл.2 от НК, било постановено отнемане полза на Държавата на предметът на престъплението - 140,885 килограма тютюн за пушене, една част от които 37,195 кг., поставена в 39 бр. пластмасови кофички, а останалата част – 103,690 кг., поставена в 8 бр. чували, без акцизен бандерол, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, а на основание чл.53, ал.1, б.“А“ от НК, било постановено отнемане в полза на Държавата веществените доказателства: бр. пулверизатор, син на цвят, с тъмна течност; 1 бр. туба 5 л. с безцветна течност; 1 бр. туба 5 л. с тъмна течност; 1 бр. везна с надпис „TCS max 300 kg“ и 1 бр. електронна везна с надпис на дисплея „WEIHENG„; 13 етикета „Karelia g 100“; 36 етикета „Davidoff Lights“; 1 бр. етикет „Davidoff DUTY FREE“, 9 бр. етикета  VIRGINIA GOLD“; 66 етикета „Marlboro light“ и 228 етикета „Marlboro black“. Подсъдимята била осъдена да заплати разноски, направени в първата фаза на наказателното производство.

С протеста и допълнителните съображения към него се навеждат доводи за неправилност на присъдата – поради несправедливост на наложеното наказание, следващо от приетото за наличие предпоставките на чл.55 от НК, съответно приложението на хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК. Прави се искане за изменение на присъдата, като отговорността на подсъдимата бъде ангажирана с приложението на чл.58а, ал.1 от НК, при което да й бъде определено наказание въз основа на разпоредбите на Общата част на НК /предлага се да е в размер на две години/, което съответно да бъде намалено с една трета – на една година и четири месеца лишаване от свобода. Освен това да й бъде наложено и наказание глоба /предлага се да е в размер 5000 лева/.

Прокурорът поддържа протеста, с уточнените посредством допълнителните съображения към него, конкретика и искане.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, като се иска намаляването му.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимата и защитника й.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че основателен се явява единствено протеста (което обуславя изменението й, чрез отмяна на приложеното основание за определяне на наказанието лишаване от свобода и увеличаването му, при хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК, както и налагане и кумулативно предвиденото наказание глоба), а следващо от това - жалбата с диаметрално противоположна претенция се явява неоснователна.

С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира правилността на преценката на първата инстанция, като последица от проведеното съкратено съдебното следствие при хrпотезата на чл.370, т.2 от НПК, че направеното самопризнание от подс. А. се подкрепя в достатъчно висока степен от събраните доказателства в досъдебното производство. Правилно е било прието от първата инстанция, че установените чрез пълното им признаване факти в обстоятелствената част на обвинителният акт, обусляват правния извод, че с действията си на процесната дата, подсъдимата осъществила както от обективна, така и субективна страна, състава на престъплението, въведено с обвинението.

                   Страните не навеждат несъгласие с фактите и правните изводи в мотивите на атакуваната присъда, поради което настоящата инстанция не счита за нужно да ги преповтаря, доколкото няма различия с приетото от първата инстанция по фактическата обстановка и релевантните факти, при вземане на решение за вината и авторството и привеждането им към състава, за правилността на която дейност липсват оплаквания в жалбата и протеста. Такива не са навеждани и пред първата инстанция.

В дейността при определяне на наказанието, в аспекта на необходимата преценка в случая, доколко са налице условията за приложимост на хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, първата инстанция дала положителен отговор, приемайки наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съответно на което (и приемайки, че чл.55 от НК се явява по - благоприятен за А.), приложил този институт, налагайки й наказание лишаване от свобода под предвидения минимум от една година, а освен това приложил възможността по чл.55, ал.3 от НК да не се постанови по - лекото наказание, предвидено в състава на престъплението – чл.234, ал.1 от НК, обсъждайки като такова наказанието глоба (всъщност има и второ такова – лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, по налагането или неналагане на което липсват съображения). Въззивната инстанция констатира несъответност на част от приетите за смекчаващи обстоятелства, както и надценяване на степента на други от една страна и от друга – неотчитане на отегчаващи такива, въпреки установеността им по делото. В резултат от това качество на проверявания акт, неправилно били достигнато до приложение института на чл.55 от НК (съответно по реда на чл.58а, ал.4 НК) при определяне на наказанието, а не по реда на чл.58а от НК, с последиците от това. По-конкретно – неправилно (с оглед факта, че самопризнанието – и комплицитно свързаното с него съдействие за разкриване на деянието и изразено отрицателно отношение към него, резултат от цялостното признаване на фактите по обвинението), за смекчаващо вината обстоятелство било обсъждано изразено критично отнешение към извършеното. В случая не е налице активност на извършителя за разследване и разкриване на деянието, надхвърляща съответната в насока приложение института на съкратеното съдебно следствие, чрез декларативно изразеното признаване на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. На следващо място, както правилно акцентира и прокурора, вместо приетото в мотивите от първата инстанция за висока по степен влошеност и затрудненост на имотното състояние на подсъдимата, всъщност се установява противното, след като е имала възможност да набави средства и ги ползва за целите на реализиране на проценото престъпление, значителни и за лице със средни доходи, стойност /почти тридесет хиляди лева/. От друга страна, първата инстанция пропуснала да отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, и то такива явяващи се с относително голямо значение в негативен за личността на подсъдимата и на извършеното от нея аспекти. Така, не следва да се подминава факта, че стойнотта на акцизните стоки, предмет на деянието е много малко под границата, която законодателя предвижда като обуславящо по-тежка квалификация – при наличието на обстоятелстото „големи размери на предмета на престъплениието“, а и независимо от това, многократно надхвърля и размера на минималната работна заплата към датата на деянието. Също така, без основание не била отчетена в негативен по отношение личността на подсъдимата аспект, и доказателствената информация за нейна предходна престъпна деятелност, изразила се в предходно извършени две претъпления, засягащи различен обект (чл.85 от НК за едно от тях не препятства съобразяването му като лоша характеристика на лицето), а правилата за реабилитация и данните по настоящата деятелност определят извода, че за второто (по НОХД№ 441/03г. по описа на Районен съд – Русе, към момента на извършване на процесното престъпление, не били изтекли положителните за целта срокове, съответно се явава осъждане, за което не е настъпила реабилитация, отделно от това не е и амнистирано). Очевидно, след като извършила процесното престъпление, като вече друкратно отговорността й била ангажирана за извършвани престъпления и наказвана с приложение инстиута на условното осъждане, А. не се е превъзпитала към спазване на законите и по-конкретно не се е ориентирала към съблюдаването им, като си осигурява средства за препитание по правомерен, непрестъпен начин. Предвид този комплекс от дадености, първо оставащите след тази корекция смекчаващи отговорността обстоятелства не може да се преценят като многобройни, а не е и налице изключиително такава и второ – не е налице и допълнително изикскуемото комулативно условие за приложимост на института на чл.55 от НК – да е налице несъразмерна тежест на предвиденото наказание в състава (за него между впрочем в проверяваната присъда въобще липсва преценка). Предвид изложените обстоятелства въззивната инстанция обсъждайки този въпрос, не констатира предвиденото минимално наказание – 1 год. лишаване от свобода, а и по-тежко, да се явявя несъразмерно тежко на извършеното и на личността на извършителката А.. В частност приема за установено, че макар и  със здравословен проблем, липсват данни за прогресиране на заболяването и негова тежест, априори налагаща противно решение, а от друга страна – не препятства изтърпяване на наказание. Това определя неправилност на първоинстанционната присъда в санкционната част и обуславя необходимостта наказанието лишаване от свобода за А. да бъде определено по реда на чл.58а, ал.1 от НК, в каквато насока присъдата следва да се коригира, като наказанието бъде увеличено, в съгласие с протеста, яваващ се съответен съобразно изискването по чл.337, ал.2 от НПК.

Основавайки се на това, за да определи размера на базисното наказание лишаване от свобода, съобразно чл.58а, ал.1 от НК, в рамките на предвиденото в състава на чл.234, ал.1 от НК, въззивната инстанция отчита превес на смекчаващите вината обстоятелства, и приема за съответно то да бъде отмерено между минимума и средата на предвиденото и повече към първото, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание следва да се намали с една трета – на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като се постанови същото да бъде изтърпяно от подсъдимата ефективно, при първоначален общ режим. За да определи размера на кумулативно-предвиденото в състава на чл.234, ал.1 от НК, наказание – глоба, съдът отново отчитайки превеса на смекчаващите вината обстоятелства, приема за достатъчно с оглед постигане на превъзпитателен ефект, в частност от реализирането на тази санкция, същата да бъде наложена в сравнително малък, съпоставено с възможния размер съгласно разпоредбата (съобразно стойността по обвинението), и конкретно – 5000 лева. Наред с това, следва да се наложи и също кумулативно-предвиденото наказание лишаване от право от тези по чл.37, ал.1, т.7 от НК – съответно на установеното на практика в случая, противозаконно държане на значителен обем акцизни стоки, несъмнено предназначени за търговска дейност, се явява наказанието да касае възможността за упражняване на търговска дейност свързана с акцизни стоки от подсъдимата за конкретен период от време, а именно за срок от ДВЕ ГОДИНИ - тъй като такава дейност се явява несъвместима с извършеното престъпление. Директно по аргумент на противното, въз основа на посочените дотук съображения, въззивната жалба, претендираща за намаляване тежестта на санкцията по атакуваната присъда, се явява неоснователна.

При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да  обуславят наличието на основания за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда.

С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се измени в санционната част, съответно потвърди в останалата.

 

 Мотивиран така и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК, съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 23/21.02.2019год., постановена по НОХД№ 1162/18г. по описа на Районен съд – Русе в санкционната част, като:

ОТМЕНЯ приложението на чл.58а, ал.4, вр . с чл.55, ал.1, т.1 от НК и частта й, с която не е наложено по-лекото наказание глоба, което чл.234, ал.1 от НК предвижда наред с наказанието лишаване от свобода и,

УВЕЛИЧАВА наказанието на  Л.М.А., като:

-  по реда на чл.58а, ал.1, вр. с чл.234, ал.1 от НК, определя на А. наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което намалява с една трета и й налага наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

-  налага на А. наказание ГЛОБА в размер на 5000 лева.

- налага на А. наказание Лишаване от право да упражнява търговска дейност свързана с акцизни стоки, за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Постановява наказанието една година лишаване от свобода да се изтърпи от А. ефективно, при първоначален общ режим.

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

                   Решението не подлежи на обжалване.    

 

Председател:                                    Членове: