№ 101
гр. Стара Загора, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500266 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.247 ГПК и е инициирано от ищеца по
делото с молба от 10.01.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението на съда. В молбата се сочи, че очевидната фактическа грешка се
състои в това, че съдът неправилно в решението си е записал на стр. 5 и 6, че
присъжда възнаграждение за положен труд повече от нормативно
определения при даване на 24-часови дежурства, който не е компенсиран с
почивка за периода от 06.07.2001 г. до 30.06.2014 г. Навсякъде в съдебното
решение на предходните страници е цитирано заплащане на обезщетение за
положен труд повече…“. Молителят счита, че указанията на ВКС са
задължителни за новия въззивен състав, който следва да се съобрази с тях, а
той (ВКС) е указал на стр.5 от решение № 84 от 27.04.2022 г., че се дължи
обезщетение за положения от ищеца труд. Иска се съдът да постанови
решение, с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в
диспозитива на решението думата „възнаграждение“ да бъде заменена с
думата „обезщетение“.
Въззиваемият Д. С. Д. чрез процесуалния си представител адв. П. взема
становище, че молбата е неоснователна. Излага съображения в подкрепа на
това свое становище.
По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка съдът намира
следното:
Производството по делото е образувано, след като с решение № 84 от
27.04.2022 г., постановено по к.д. № 1314/2019 г., състав на ВКС е отменил
решение № 397/18.12.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1416/2018 г. на
1
Старозагорския окръжен съд, и е върнал делото за ново разглеждане от друг
въззивен състав. Обжалвано е решение № 47/23.08.2018 г., постановено по
гр.д.№ 235/2017 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е уважен
предявеният от ищеца иск за заплащане на възнаграждение за положен в
условията на удължено работно време труд. Производството по делото е
приключило с решение № 272 от 13.10.2022 г., с което първоинстанционното
решение е отменено, в частта с която Военно формирование *** - с.С., е
осъдено да заплати на Д. С. Д. сумата над 8107,83 лв. до размера на 10 519,71
лв., представляваща възнаграждение за положен труд повече от нормативно
определения при даване на 24-часови дежурства, който не е компенсиран с
почивка, за периода от 06.07.2001 г. до 30.06.2014 г., като вместо него
отхвърля иска за заплащане на възнаграждение за положен труд повече от
нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, който не е
компенсиран с почивка, за периода от 06.07.2001 г. до 30.06.2014 г. в размер
на сумата над разликата над 8107,83 лв. до размера на 10 519,71 лв.,
представляващ разликата между предявения размер от 13 441,51 лв. и
присъдената при предходното разглеждане на делото сума от 2921,80 лв. за
периода 30.06.2014 г. – 14.02.2017 г. В останалата част първоинстанционното
решение е потвърдено. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът намира, че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла
на чл. 247 ГПК. Само явното несъответствие между действителния смисъл на
съдебния акт и изразеното в писмения текст представлява очевидна
фактическа грешка и подлежи на поправяне от съда, който го е постановил.
Всъщност, молителят се домогва не до поправка на очевидна фактическа
грешка в решението, каквато не е допусната, а до изменение на решението,
което счита, че то не е съобразено с решението на ВКС и с ТР № 6 от
11.02.2022 г. досежно това дали дължимото плащане за положен от ищеца
труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства,
който не е компенсиран с почивка, представлява възнаграждение или
обезщетение. Дали това плащане се именува възнаграждение, обезщетение,
компенсация или по някакъв друг начин е без значение, защото все става дума
за сума пари, което се дължи при прекратяване на правоотношението. В този
смисъл е и волята на съда, която е достатъчно ясно и недвусмислено изразена.
Не е налице несъответствие. Такова не се твърди и в молбата за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка.
Воден от горните съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Военно формирование *** - с.С.,
представлявано от командира му, чрез процесуалния представител младши
юрисконсулт М. Л. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
272 от 13.10.2022 г., постановено по гр. д. № 266/2022 г. на Старозагорския
2
окръжен съд, като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3