№ 395
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500494 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образува но е по въззивна жалба на ЗАД „ А.Б.“ ,ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С.“ № 16, против решение № 9 от
23.01.2022г. рог р.д.№ 243/21г. на РС-Е. ,с което са уважени предявените
главен и обратен иск като Д. Т. Д. с ЕГН ********** от гр.Е. е осъден да
заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Е., сумата 2 262.65 лв., представляваща обезщетени за имуществени
вреди,причинени от ПТПна 19.12.2020г.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от предявяване на иска до изплащане на обезщетението,както
и 125.60 лв. законна лихва върху главницата за периода от датата на деликта
до предявяване на исковата молба; ЗАД “А.Б.“ е осъдено да заплати на Д. Т.
Д. горепосочените суми; Д. Т. Д. е осъден да заплати на „Ф.“ ЕООД сумата
950 лв. разноски по делото и „ЗАД“А.Б.“ е осъдено да заплати на Д. Т. Д. 850
лв. разноски по първоначалния иск и 495.43 лв. разноски за обратния
иск.въззивникът не оспорва настъпването на процесното ПТП по твърдения
от ищеца механизъм, наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от виновния водач автомобил ,обстоятелството
,че увреденият автомобил бил ремонтиран за сумата 8 300 лв. в официалния
серзвиз на „Шкода“ за България и че застрахователят заплатил обезщетение
по застраховка „Каско“ в размер на 6037.35 лв. Спори,че детайл „ задна
броня“ е повреден вследствие процесното ПТП,дали застрахователят по
„Гражданска отговорност“ трябва да плати обезщетение за този детайл и в
какъв размер.СТЕ установила,че към момента на настъпване на ПТП бронята
1
вече е Била увредена от предходно събиите и не е била
ремонтирана.застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ бил
длъжен да възстанови увредената вещ в състоянието,в което е била преди
увреждането.На второ място,при увреждането на задната броня от предходно
събитие собственикът на автомобила получил съответното обезщетение.Дори
и задната броня да била увредена от процесното ПТП,действителната стонйст
на вредата съгласно вещото лице била в размер на 292.02 лв.Стойността на
ремонта 2 262.65 лв. била калкулирана на база цените на „Е.А.“ за оригинални
части в случай,че автомобилът е в експлоатация род 3 години от първата му
регистрация.Датата на първа регистрация на процесния автомобил била
28.03.2017г.,докато ПТП настъпило на 19.12.2020г. и автомобилът бил извън
гаранция.По отношение на присъдената лихва за периода от ПТП до
предявяване на иска възивникът възразява,че дължи лихви за забава от датата
на уведомяването от застрахования за настъпилото събитие по реда на чл.430,
ал.1,т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на претенция,
ако това е по-ранната дата.застрахователят дължал заплащане на присъдените
хсуми само при условие,че са били реално заплатени от собственика на
застрахования автомобил,докато в диспозитива на обжалваното решение не
било отразено това отлагателно условие.въззивникът еска отмяна на
решението и да отхвърли главния и обратния иск.При условие на
евентуалност иска да се редуцира обезщетението до размера на средната
пазарна стойност на причинените вреди, определена от вещото лице и да
уважи обратния иск под отлагателно условие.Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция: 50 лв. държавна такса
за въззивната жалба,15 лв. държавна такса за частната жалба и 571.20 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС. и присъждане на разноски за
първоинстанционното производство относно обратния иск.
Депозирана е частна жалба от ЗАД“А.Б.“ против определение № 57 от
21.04.2022г. по делото,с което е отхвърлена молбата за намаляване на
адвокатското възнаграждение и осъждане на заплащане на разноските без
отлагателно условие.
Въззиваемата страна Д. Т. Д. оспорва въззивната жалба и частната
жалба.Вещото лице установило,че стойността на възстановяване на щетите
на автомобила възлизала на 9 307.39 лв. на база средни пазарни цени към
датат на ПТП, а по цени на алтернативни доставчици- на 8 990.39 лв.,те.
Надвишава цената на ремонта 8 300 лв.Що се отнася до стойността на
ремонта на задната броня,съдът правилно отчел обстоятелството,че
застрахователното дружество не е оспорила стойността на ремонта за този
детайл.Законната лихва се дължала на основание чл.429, ал.3 КЗ като в
конкретния случай имало съвпадение на застрахователя както по застраховка
„каско“, така и по застраховка „ГО“.Претендира разноски за въззивното
производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
„Ф.“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Е.
оспорва въззивната жалба и претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна „М.-Д-69“ ЕООД, ЕИК ********* не взема
становище.
2
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира въззивната жалба и частната жалба процесуално
допустими,но неоснователни.
Производството е образувано по искова молба вх.№ 839/28.06.2021г. на
„Ф.“ ЕООД против Д. Т. Д. и „М.-Д-69 „ЕООД,с която са предявени иск за
имуществени вреди с цена 2 388.25 лв., от които 2262.65 лв. главница и 125
лв. законна лихва от 19.12.2020г. до завеждане на исковата молба.Твърди
се,че при процесното ПТП са засегнати елементи от задната ходова част на
автомобила.Застрахователното дружество информирало ищцовото дружество
с писмо изх.№ 2-101-401-6247 от 22.12.2020г. и 2-101-
41016349/29.12.2020г.,че ремонтът възлиза на 8300 лв.по калкулационен лист
от 23.02.2021г. на „Е.А.“ ООД. Съобразно оценената застрахователна
стойност по полицата застрахователното дружество поело 6 037.35лв. и
останалата част от стойността на ремонта ,заплатена в брой на 23.02.2021г.
по фактура № ********** от 23.02.2021г. от сервиза „Е.А.“ ООД ,била
дължима от ответниците.Водачът Д. Д., управлявайки МПС на „М. –Д-69“
ЕООД, е причинил процесното ПТП ,в резултат на което автомобилът на
ищцовото дружество бил увреден.В срока по чл.131 ГПК ответниците
оспорили иска и изрично възразили,че не е изплатено обезщетение за
боядисване на задната броня,защото същата била увредена при сключване на
застрахователния договор -31.03.2020г.Привлекли са като трето лице-
помагач ЗАД“А.Б.“ и са предявили против него обратен иск с искова молба
вх.№ 948/14.07.21г. на осн.чл.493 и сл.КЗЗ вр.чл.219, ал.3 от
ГПК.застрахователното дружество е оспорило иска като е навело твърдение
,че задната броня била увредена преди застрахователното събитие.Съдебно-
счетоводната експертиза е установила,че ЗАД“А.Б.“ е изплатила на
18.03.2019г. на И.К.Г. сумата 430 лв. и на 20.03.2019г. същата сума е внесена
от И.К.Г. в касата на „Ф.“ ЕООД на основание обезщетение по щета
0300/19/777/501320.Съдебно-техническата експертиза, извършена от в.л.
инж.П. е оспорена и съдът е назначил повторна такава,по която вещото лице
инж.В. установява,че въз основа на отразените в протокола за ПТП видими
увреждания –„задна лява врата ,заден ляв калник и др.“,стойността на
уврежданията,определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 9 307.39 лв. с ДДС.Всички детайли,описан от застрахователя със
степен“Подмяна“ е било необходимо да бъдат заменени с нови,тъй като
тяхното възстановяване било невъзможно.Всички описани увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Средната пазарна
стойност към датата на ПТП,необходима за възстановяване на детайл задна
броня,възлиза на 292.02 лв.С молба вх.№ 1830/14.12.2021г. процесуалният
представител на застрахователното дружество заявява,че е запознат с
повторната експертиза и има внъпроси относно стойността на ремонта на
задната броня и има ли данни да е била ремонтирана след първоначалното
увреждане към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие.В о.с.з. вещото лице отговаря на въпросите и уточнява,че подмяната
на цялата задна броня с детайлите възлиза на 916.56 лв. с ДДС. И по делото
няма данни да е била ремонтирана след първоначалното увреждане и преди
3
процесното ПТП.С атакуваното решение съдът е отхвърлил възражението ,че
задната броня била увредена от предходно застрахователно събитие,за което
на застрахования е изплатено обезщетение 430 лв.,с довода,че съгласно
чл.493, ал.1,т.2 от КЗ застрахователят е длъжен да покрие отговорността на
застрахования за причинени вреди на чуждо имущество и застрахованият не е
длъжен да уведоми застрахователя,че действително е поправил щетата.На
второ място,фактът,че застрахователното събитие настъпило след изтичане на
гаранционния срок бил без значение при положение,че стойността за
възстановяване 8 990.39 лв. е по висока от платената цена за ремонта.Що се
отнася до стойността на цената на детайла „задна броня“,съдът е възприел
посочената в калкулационния лист величина като неоспорена от третото
лице-помагач. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанцинония
съд от правна и фактическа страна,поради което решението следва да бъде
потвърдено. С атакуваното определение № 57 от 21.04.2022г. съдът отхвърля
молбата по чл.248, ал.1 ГПК ,тъй като не намира,че съдебните разноски са
определени в нарушение на разпоредбите на чл.78 ГПК.Настоящият съста
споделя този извод. В молба вх.№ 425/07.03.22г. по чл.248 ГПК не се сочи в
какво се състои неправилността на определянето на разноските,освен липсата
на „отлагателно условие“ в частта за обратния иск.Липсва искане за
редуциране на адвокатското възнаграждение като прекомерно.Ето защо
определението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото
въззивникът следва да плати на въззиваемите съдебни разноски за въззивното
производство,както следва: на Д. Т. Д.- 400 лв. и на „Ф.“ ЕООД-400 лв. като
сумите са платени в брой съгласно приложените договори .
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9 от 23.01.2022г. и определение № 57 от
21.04.2022г., постановени по гр.д.№ 243/2021г. на РС-Е..
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“К.Д.“ № 59, да заплати на Д. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес
гр.Е.,ул.“114“бл.1,вх.В, ет.1,ап.1, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ ,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С.,бул.“К.Д.“ № 59, да заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Е.,ул.“Г.Б.“ № 16,ет.3,ап.5, съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5