Р
Е Ш Е Н И Е
№ IV – 10 17.01.2020 град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На шести
януари, две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 2035 по описа за 2019 година
Производството е
образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – Бургас, против Решение №2813 от 01.11.2019 г. по гр.д.№5855/2019 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на да заплати на И.А.К.,
сумата от 662,16 лева главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд общо 608 часа,
преизчислен на 86,94 часа извънреден труд, за
периода 01.04.2018 г. – 30.06.2019 г., по
възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността „старши пожарникар“, сумата от 28,30 лева,
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на
всяка сума до 21.07.2019 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до
окончателното изплащане; 350 лева - направените по делото разноски, а по сметка на БРС сумата от 250
лева за държавна такса и възнаграждение
на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и
необосновано. Излагат
се подробни съображения, извършва се историческо, логическо и сравнителноправно
тълкуване на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и общи
норми на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.
Твърди се, че неправилно е
тълкуван и прилаган закона досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца
нощен труд. Обосновава се тезата, че в процесния казус са приложими специалните
норми на Закона за министерство на вътрешните работи – гл.XV, раздели VI и VII.
Извършен е подробен хронологичен анализ на нормите на чл.199, чл.200, чл.201,
202 ЗМВР относно регламентиране на дължимите основни и допълнителни
възнаграждения на държавните служители, както и специалните норми на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за да се обоснове
тезата на въззивника, че положеният от ищца нощен труд, дежурство, времето за
отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на
действалите към процесния период Приложение №6 към чл.32, ал.1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи както и Приложение № 1 към
чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че положеният от ищеца нощен
труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно
действалите последователно СПЕЦИАЛНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ.
Подробно се развива аргументация
за неприложимост на правилата на общото трудово законодателство - на КТ и
Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, и не следва да
се извършва приравняване с коефициент от 1,143. В тази връзка се обсъждат и писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), становище
на проф.В.Мръчков, което е приложено към жалбата, както и съдебна практика. На
анализ и обсъждане е подложена и извършената съдебно – икономическа експертиза.
Претендира се отмяна на решението
на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият – ищец
по иска И.А.К., чрез процесуалния му представител адв.Билянова депозира в срока по чл.263 ГПК,
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана.
Твърди, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци,
правилно и обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани.
Изложени са подробни съображения.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства и извършената съдебно – икономическа експертиза,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, касаещи съществуващо служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е назначен на длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР. В периода 01.04.2018 г. – 30.06.2019 г. той е
полагал труд на 24-часови смени по график, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време и
при предварително определен график за всеки месец. За периода април – юни 2018г.,
видно от експертизата, е полаган нощен труд само през юни. В исковия период е
положен общо 608 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза
на 694.94 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело
до полагане на извънреден труд от 86.94 часа, за които дължимото възнаграждение
е 608 лева, които не са заплатени на ищеца. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите на
първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн.
чл.272 ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба следва да се каже:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно
нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Така в рамките на процесния исков
период от 01.04.2018г. – 30.06.2019г. са действали както следва: Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ. бр.67 от 14
август 2018г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и последващите липсва такова изрично правило.
Според съда в тези подзаконови нормативни актове е налице
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение трудовото
законодателство (КТ и подзаконовите нормативни актове), съобразно прогласения в
чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към
подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима
страна по съответното правоотношение и правилото на чл.142, ал.4 ЗМВР, вр.чл.67,
ал.3 от Закона за държавния служител. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират трудовото законодателство.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по
чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО).
Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
от НРВПО когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
По отношение на периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г.,
е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в
сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.)
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно
тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.
9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по
горепосочените правила и превишаването на нормата – следва да се заплати като
извънреден труд. Ето защо искът е основателен. Първоинстанционното решение, с
което е уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, същото е в размер на 350 лева. Направеното от въззивника възражение
за прекомерност въззивната инстанция намира за основателно. Съобразно нормата
на чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.2, ал.4 ГПК, при материален интерес до 1000 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В настоящият
случай цената на иска е 636.30 лева, а делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Поради това размерът следва да бъде намален до минималния и в
полза на въззиваемият следва да се присъдят разноски, в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2813 от 01.11.2019 г. по гр.д.№5855/2019 г. по описа
на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на МВР – Бургас, представлявана от директора Гл. комисар Николай Николов, да заплати на И.А.К.
ЕГН********** ***, сумата 300.00 (триста) лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.