Определение по дело №389/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от А. М. С. (ищец в първоинстанционното производство), чрез упълномощен представител, против решение № 49/07.05.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр. д. № 10 по описа на съда за 2014 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените обективно кумулативно съединени искове против Средно общообразователно училище „П. Х., с. П., общ. Д., обл. К., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца А. М. С. от заеманата в С. „П. Х., с. П., длъжност “директор”, за възстановяването му на предишната работа, както и за заплащане на сумата 5 664,00 лв. - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 13.11.2013 – 13.05.2014 г. Ищецът е осъден да заплати на ответната страна и разноски по делото в размер на 400,00 лв.

В жалбата се твърди неправилност на постановеното от районния съд решение поради Ýеобоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита, че съдът необосновано е достигнал до извода за неоснователност на предявените претенции, тъй като при обединяването на Държавна гимназия „П. Х.“, с. П., и Основно училище „П. Х.“, с. П., длъжностите „директор“ и на двете училища са се запазили на основание разпоредбата на чл. 123 от КТ. Оттук следвало, че при възстановяването по съдебен ред на лицето Б. Ш. на длъжността „директор” на С. „П. Х.“, с. П., същият не е заел упражняваната от въззивника длъжност, а напълно самостоятелна и отделна от нея такава. Във въззивната жалба се навежда също и довод, че Б. Ш. никога не е заемал длъжността, заемана от въззивника, което било една от кумулативно предвидените предпоставки на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, чиято липса безспорно водела до незаконосъобразност на уволнението на посоченото основание. Излагат се и твърдения за основателност и на акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – С. „П. Х., с. П., общ. Д., обл. К., подава отговор, в който излага подробни съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт. Сочи, че са налице всички предпоставки за законосъобразност на процесното уволнение, предписани в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ. В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата. Не претендира заплащане на разноски.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от А. М. С. с предявени против С. „П. Х., с. П., общ. Д., обл. К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на А. М. С., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ със Заповед № РД 12-309/08.11.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие на основание възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност, издадена от Министъра на образованието и науката; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на А. М. С. на заеманата преди уволнението длъжност - директор на С. „П. Х., с. П.; и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 664,00 лв. за оставане без работа поради уволнението за периода 13.11.2013 – 13.05.2014 г.

Със заповед № РД 14-100/07.07.2009 г., издадена от Министъра на образованието и науката, обнародвана в ДВ, бр. 56/2009 г., е извършено преобразуване чрез сливане на Основно училище „П. Х.“, с. П., и Държавна гимназия „П. Х.“, с. П., в Средно общообразователно училище „П. Х.“ - правоприемник на преобразуващите се училищни институции, като в заповедта изрично е разпоредено трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С допълнително споразумение за измененÞе на трудово правоотношение № РД 12-351/16.10.2009 г. на основание извършеното преобразуване ищецът е бил преназначен, считано от 19.10.2009 г., от заеманата от него преди това длъжност „директор“ на Държавна гимназия „П. Хилендарски“, с. П., на длъжността „директор” на С. „П. Х., с. П.. Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 21, т. 8 от КТ със Заповед № РД 12-309/08.11.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие на основание възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност, издадена от Министъра на образованието и науката.

Оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие № РД 12-309/08.11.2013 г. е връчена на ищеца на 13.11.2013 г. Същата е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ – поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. В представеното по делото предизвестие № 0601-2466/08.11.2013 г. е отбелязано, че възстановяването е в изпълнение на решения № 47/13.03.2013 г. по в. гр. д. № 37/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и решение № 132/21.11.2012 г. по гр. д. № 231/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, влезли в сила на 14.10.2013 г. съгласно определение № 1147/14.10.2013 г. по гр. д. № 3891/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о.

Съгласно представените по делото решения № 47/13.03.2013 г. по в. гр. д. № 37/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и решение № 132/21.11.2012 г. по гр. д. № 231/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, влезли в сила на 14.10.2013 г. съгласно определение № 1147/14.10.2013 г. по гр. д. № 3891/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., уволнението на Б. М. Ш., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № РД 12-350/16.10.2009 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, е признато за незаконно, като Б. Ш. е възстановен на длъжността „директор“ на С. „П. Х.“, с. П..

Видно от писмо с изх. № 231/28.10.2013 г. по описа на Момчилградския районен съд, Б. М. Ш. е бил уведомен на 30.10.2013 г., че с решение № 47/13.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 37/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е възстановен на длъжността „директор“ на С. „П. Х.“, с. П., общ. Д., обл. К., както и че може да заеме предишната си работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Със заявление, адресирано до Министъра на образованието и науката с № ОД-02-2903/04.11.2013 г., заявителят Б. М. Ш. е изразил намерението си в изпълнение на съдебно решение № 36/11.03.2010 г., постановено по гр. д. № 231/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, и решение № 47/13.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 37/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, на 08.11.2013 г., да се яви на работа в С. „П. Х.“, с. П., общ. Д., обл. К., за изпълнение на задълженията си по възстановената длъжност. От представената по делото Заповед № РД 12-310/08.11.2013 г. се установява, че Б. М. Ш. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на С. „П. Х.“, с. П., общ. Д., обл. К., считано от 08.11.2013 г. Заповедта му е връчена на 13.11.2013 г.

Видно от представеното поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала в С. П. Х.“, с. П., считано от 01.09.2010 г., длъжността „директор“ се заема от Ш. С. Ш., с основна работна заплата в размер на 640,00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 76,80 лв., като директорът А. М. С. е в неплатен отпуск.

Съгласно поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала в С. П. Х.“, с. П., считано от 01.09.2011 г., длъжността „директор“ се заема от Ш. С. Ш., с основна работна заплата в размер на 640,00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 70,40 лв., като директорът А. М. С. е в неплатен отпуск.

Видно от поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала в С. П. Х.“, с. П., считано от 01.10.2012 г., длъжността „директор“ се заема от А. М. С., с основна работна заплата в размер на 640,00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 204,80 лв.

Видно от поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала в С. П. Х.“, с. П., считано от 01.09.2013 г., длъжността „директор“ се заема от А. М. С., с основна работна заплата в размер на 710,00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 234,30 лв.

Видно от приложеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищеца, същият е заемал в ответната училищна институция длъжността директор с основно трудово възнаграждение в размер на 710,00 лв., като трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ на 13.11.2013 г.

При така установените обстоятелства настоящата инстанция намира иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за основателен, тъй като не е налице уволнителното основание, посочено в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие № РД 12-309/08.11.2013 г. В случаите на преобразуване на работодателя чрез сливане, какъвто е и настоящият, на основание императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от КТ трудовите правоотношения на работниците и служителите в преобразуващите се предприятия не се прекратяват, а се запазват в предприятието – правоприемник /в случая С. „П. Х.“, с. П./. Въз основа на изложеното съдът намира, че длъжността, на която е възстановен служителят Б. Ш. не е идентична с длъжността, заемана от ищеца А. С., тъй като в правоприемника на двете слети училища /Основно училище „П. Х.“, с. П. и Държавна гимназия „П. Х.“, с. П./, са налице две самостоятелни длъжности „директор“, като за това обстоятелство е без значение, че в поименното щатно разписание е предвидена само една щатна бройка за тази длъжност. И това е така поради императивния характер на разпоредбата на чл. 123 от КТ, чиито предписания не могат да бъдат дерогирани. Оттук следва, че не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, изискваща необходимост от освобождаване на заеманата от уволнения работник или служител длъжност, за да бъде възстановен незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. По тези съображения настоящата съдебна инстанция достигна до извод, че уволнението на ищеца А. М. С. е извършено незаконосъобразно, предвид което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен.

По отношение основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът взе предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е сключено за неопределен срок, което не е предмет на спор по делото, предвид което е и възможно възстановяването на ищеца на заеманата от него до уволнението длъжност.

По отношение основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът взе предвид представената по делото трудова книжка, от която е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор. В случая това е месец октомври 2013 г. По делото обаче няма конкретни данни относно размера на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение през този конкретен месец, поради което и на основание чл. 162 от ГПК съдът по своя преценка следва да определи размер на претендираното обезщетение. В тази връзка съдът взе предвид отбелязванията в трудовата книжка на ищеца, а също и в поименното щатно разписание на длъжностите и работните заплати, считано от 01.09.2013 г., относно размера на основното и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на ищеца, като съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ намира, че дължимото обезщетение за срок от 6 месеца, считано от 13.11.2013 г. до 13.05.2014 г., възлиза на сумата от 5 665,80 лв. /по 944,30 лв. на месец/, в какъвто размер е и предявен искът.

Въз основа на гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното с нея решение на Момчилградския районен съд – отменено като неправилно.

При този изход на делото и предвид своевременното искане от страна на въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и безспорното установяване на тяхната направа, такива следва да бъдат присъдени. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса за двете съдебни инстанции следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна - Средно общообразователно училище „П. Х., с. П., общ. Д., обл. К.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 49/07.05.2014 г., постановено от Момчилградския Районен съд по гр. д. № 10/2014 г. по описа на съда, и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯна основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ уволнението на А. М. С., с ЕГН *, извършено със Заповед № РД 12-209/08.11.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, издадена от Министъра на образованието и науката.

ВЪЗСТАНОВЯВАна основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. М. С., с ЕГН *, на заеманата от него преди уволнението длъжност – „директор” на Средно общообразователно училище „П. Х., с. П., общ. Д., обл. К.

ОСЪЖДАна основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ Средно общообразователно училище „П. Х., с. П., общ. Д., обл. К., да заплати на А. М. С., с ЕГН *, сумата от 5 665,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 13.11.2013 – 13.05.2014 г.

ОСЪЖДАна основание чл. 78, ал. 1 от ГПКСредно общообразователно училище „П. Х., с. П., общ. Д., обл. К., да заплати на А. М. С., с ЕГН *, сумата от 480,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДАна основание чл. 78, ал. 6 от ГПКСредно общообразователно училище „П. Х., с. П., общ. Джебел, обл. Кърджали, да заплати на Кърджалийския окръжен съд сумата от 326,56 лв., представляваща разноски за държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумата от 163,28 лв. - разноски за държавна такса за въззивното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.