№ 621
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез адв. З.Ц., САК, против Разпореждане от 24.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 9399
по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., с което се отхвърля заявление за издаване на
заповед за изпълнение, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против СТ. СТ. Т., ЕГН **********, за сумата от 144,23 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 01.11.2018 г., с
който са предоставени на потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез
мобилен № **********, начислена по фактура № **********/05.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното му изплащане, както и съответната част от сторените пред РС в заповедното
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от заявлението.
В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и
необоснованост. Иска се същото да бъде отменено частично в частта, в която е отхвърлено
заявлението, за сумата от 328,50 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за предоставяне на мобилни услуги, като се разпореди издаване на исканата със
заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника СТ. СТ. Т. за
сумата от 144,23 лева неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ ********* от 01.11.2018 г., с който са предоставени на потребителя достъп до мрежата и
съобщителни услуги чрез мобилен № **********, начислена по фактура №
1
**********/05.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане, както и съответната част от
сторените пред РС в заповедното производство разноски, съразмерно на отхвърлената част
от заявлението.
Излагат се твърдения, че всеки един от елементите на уговорената в чл. 11 от
Договора за мобилни услуги от 01.11.2018 г. неустойка е уговорен по ясен и разбираем за
потребителя начин. Сочи се, че в чл. 5 от Договора са посочени размера на стандартен
месечен абонамент, промоционален месечен абонамент, както и стандартна цена на
предоставеното устройство и цена на устройството с абонаментен план. Посочено е как е
формирана претендираната неустойка в размер на 144,23 лв. Изложени са мотивирани
възражения срещу изводите на районния съд за неравноправност на клаузата, поради това,че
не държи сметка за обема на неизпълнението, като счита, че изводът е неправилен поради
това, че съдът неправилно е квалифицирал вида на неустойката, като е приел същата за
компенсаторна, не е посочил как е изчислил действително предвидимите вреди и обичайни
разходи за доставчика, заповедния съд не се е съобразил с основните критерии, залегнали в
тълкувателната практика на ВКС, а именно очакваните от неизпълнението вреди за
доставчика, като счита, че правилото на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е неприложимо при
претенция за вреди от разваляне на договор. Счита неправилен и извода на съда, че колкото
е по-малко неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката, като оспорва както извода на
съда, че обезщетението е необосновано високо, тъй като счита, че същото дори не
превишава размера на вредите, които имт за цел да обезщети, а и така се игнорира и
обезсмисля наказателната функция на неустойката. Счита неправилен и необоснован,
доколкото не се подкрепя от представените доказателства и извода на съда, че неустойката
всъщност е равна на самата услуга за оставащия период на договора, като по този начин
позволява на доставчика да получи цената по договора, независимо, че след прекратяването
не предоставя услугата. Счита необоснован извода на съда за обоснована вероятност за
неравноправност на договора, доколкото не е изложил мотиви от къде извежда
обосноваността на вероятността. Счита, че в конкретния случай разпореждането на
районния съд не е съобразено с практиката на СЕС и ВКС, тъй като не са налице правните и
фактически обстоятелства, въз основа на които да бъде разгледан служебно неравноправния
характер на договорна клауза и такива мотиви от съда не са изложени. Твърди се, че не е
налице нито един от кумулативно необходимите предпоставки за да се приеме, че е налице
неравноправна клауза, като се твърди, че е налице индивидуално уговорена клауза, клаузата
отговаря на изискванията за добросъвестност, не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и е формулирана по ясен и разбираем
начин. На последно място счита, че разпореждането е постановено в противоречие с
практиката на съдилищата, за което излага многобройна практика.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
2
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК,
във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 29983 от
08.06.2021 г. на ПРС, на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. З.Ц., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 748,93 лева, включващ
вземания, индивидуализирани по пет посочени фактури, издадени въз основа на пет
договора за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. В обстоятелствената част
на заявлението е уточнено, че с Договор за мобилни услуги № ********* от 01.11.2018 г., на
клиента са предоставени мобилни услуги мобилен телефонен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 10,99 с ДДС и 9,16 лв. без ДДС, като за срока на
договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 8,99 лв. с
ДДС, или 7,49 лв. без ДДС, както и е предоставено мобилно устройство Tablet Prestigio Wize
3418 8 4G, уредено между страните с друг договор за лизинг от същата дата, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 91,77 лв. с ДДС. За мобилен № ********** се претендира
неустойка в размер на 144,23 лв., която се твърди да представлява сбор от три стандартни
месечни такси за номера без включен ДДС (по 9,16 всяка), ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора и с добавена разлика от 108,02 лв. между стандартната
цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка, съответстваща на оставащата част
от договора за мобилни услуги. Посочено е, че сумата е начислена по фактура №
**********/05.08.2019 г. След даване на указания да бъде посочен размер на задълженията
за неустойка по всеки от договорите е посочен отново общ размер на начислена неустойка
по договор за мобилни услуги от 01.11.2018 г. от 144,23 лв. претендирана неустойка.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло по
отношение на претендираните неустойки за вреди от предсрочното прекратяване на
договора от заявителя, тъй като приел, че вземанията произтичат от неравноправни клаузи.
Приел е, че неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период
от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от
това, че след прекратяването не предоставя услугата и въпреки ограничаването, клаузата е
неравноправна, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя
относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това
неизпълнение. Посочено е също, че независимо дали правоотношението се прекрати на
първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки
че неизпълнението е различно, което реално води до по-голяма неустойка при по-малко
неизпълнение. С оглед тези мотиви е приел, че е налице обоснована вероятност искането за
заплащане на неустойки по договорите да се основава на неравноправни клаузи, с които се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение, съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
3
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла
на ЗЗП. Поради това и неоснователни се явяват оплакванията в частната жалба относно
липсата на фактически и правни обстоятелства, даващи основание за служебно разглеждане
на въпроса за наличие на неравноправни клаузи в договора. Дали клаузата е уговорена
индивидуално съдът в заповедното производство не може да провери, а доколкото
основанията за прекратяване на договора са посочени в общи условия, то е налице
обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В
решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е
принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган,
залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и
в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни
клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на
задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата
тежест, която поема при допускане на неизпълнение.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя, макар на различно
основание. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана в
общ размер от 144,23 лв., съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на
4
същата до размер на три месеца, че начина, по който се формира, остава неясен за
потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен
абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят
би дължал към момента на прекратяване на договора, но неясно остава как е формирана,
както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и
как е определена съответната част на разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. Въпреки дадените
указания така и не е посочено ясно как е определена стойността на претендираната
неустойка, като едва в частната жалба е посочен размера на всяка една неустойка, както и от
какви компоненти се формира претендирания общ размер, но отново не става ясно как е
определен размерът им и в какво процентно съотношение, с оглед посочения алгоритъм и
липсата на посочена дата на прекратяване на договора. Поради това настоящият състав
приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на
формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в
договора.
Горното прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при
поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка,
поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност клаузата за
определяне на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги да е неравноправна е правилен.
Ето защо следва да бъде потвърдено разпореждането на РС Пловдив, инкорпорирано
в Заповед № 5552 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 9399 по описа на Районен съд Пловдив за 2021г., в обжалваната
част.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.06.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 9399 по
описа на Районен съд Пловдив за 2021г., ХVIII гр. с., с което е отхвърлено заявление вх. №
29983 от 08.06.2021 г., за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Ц., против СТ. СТ. Т., ЕГН **********,
гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ № 10, ет. 2, ап. 5, за сумата от 144,23 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 01.11.2018 г., с
който са предоставени на потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез
мобилен № **********, начислена по фактура № **********/05.08.2019 г., ведно със
5
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
08.06.2021 г., до окончателното му изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6