№ 799
гр. Пазарджик, 07.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Д.а Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220105347 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
И на второ повикване в 10:02 часа се явиха:
Ищцата Й. С. К. – редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
От пълномощника й адв. Д. М. е постъпило писмено становище с вх.
№5555/24.02.2025 г., с което заявява, че в случай, че е служебно ангажиран
или възпрепятстван да се яви в днешното съдебно заседание, моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие, както и, че поддържа изцяло депозираната
исковата молба и приложените с нея доказателства. Моли да се приеме
Списък с разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и
съдействие. Оспорва предоставения отговор. С оглед на предоставения от
ответната страна отговор и договор за кредит, уточнява, че главницата по
кредита е в размер на 4000 лева, за срок от кредита 36 месеца, при ГПР:
49.03% и ГЛП: 41%, при дължима сума с лихва общо 6895.80 лева, с
допълнителни услуги фаст 1800 лева и флекси 3360 лева. Моли да се даде ход
на делото по същество, като в тази връзка излага своите доводи по съществото
на спора.
Ответникът „**“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
От пълномощника на дружеството юрк. И. Т. е постъпила молба с вх. №
6702/07.03.2025 г., с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,
поради обективна невъзможност да присъства. Заявява, че поддържа всичко
изложено в депозирания от ответното дружество отговор на искова молба като
счита подадената искова молба за неоснователна. Заявено е, че в случай, че
ищецът представи доказателства, направи доказателствени искания и/или
изрази допълнително становище по основателността на исковите претенции в
1
хода на съдебното заседание, моли да бъде дадена възможност на ответното
дружество да вземе становище и/или ангажира допълнителни доказателства,
във връзка със заявеното от страна на ищцата, както и, в случай, че ищецът
или негов представител не се явят в открито съдебно заседание, не са взели
становище по отговора на исковата молба и не са поискали изрично
разглеждане на делото в тяхно отсъствие, моли да се прекрати делото и да се
присъдят разноски. Посочва, че счита, че в отговора на искова молба, са
изложени подробни съображения относно неоснователността на предявените
искове, както и относно действителността на процесния договор за кредит,
поради което моли съдът да ги вземе предвид при постановяване на крайния
си съдебен акт. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли
изцяло предявените от ищеца Й. С. К. установителни искове за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит № ** и на отделни
негови клаузи, като неоснователни. Моли съдът да присъди направените
съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ помощ в размер на
360,00 лева за извършено представителство по предявените искове. С молбата,
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е направено и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като
излага съображения в тази посока. Моли, в случай, че двете страни по делото
бъдат осъдени на разноски съобразно уважената част на предявените искове,
съдът да направи прихващане на присъдените разноски, както и моли съдът
да задължи ищеца да представи банкова сметка, по която да му бъдат
заплатени всички присъдени суми в случай, че такива са присъдят с крайния
съдебен акт по делото. Моли съдът да задължи и процесуалния представител
на ищеца, в случай, че лично на него бъдат присъдени разноски за адвокатски
хонорар по делото, да представи банкова сметка, по която да му бъдат
заплатени присъдените разноски.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане на
ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 10, 11, 19, ал. 4 от ЗПК.
2
В подадената искова молба от адв. Д. В. М., Пловдивска Адвокатска
Колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Пл** в качеството на
пълномощник на ищцата Й. С. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес обл.
**, съдебен адресат: гр. П** против: ** ЕООД,ЕИК: **, със седалище и адрес
на Управление гр. ** представлявано винаги от двама управители: ***,***,***
с посочен предмет на иска: чл.26 ал.1 от ЗЗД и цена на иска: 12055.80 лева се
твърди, че ищцата е била страна по Договор за потребителски кредит № **
подписан с ответното дружество ** ЕООД. Твърди се, че съгласно раздел VI от
договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“, ищцата била
получила сумата от 5000 лева, като трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 6895.80 при срок на кредита от 36 вноски. Посочва се, че съгласно
същия раздел от договора, ищцата трябвало да заплати възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, в размер на 5160 лева, разпределени
на 36 вноски. Счита се, че Договорът за потребителски кредит № ** сключен
между ищцата и ** ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че на първо място,
сключеният между ** ЕООД и ищцата Договор за потребителски кредит № **
е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, както и, че в
случая в цитирания договор липсвали каквито и да е било условия за
прилагането на този член. Твърди се, че липсвало изрично посочване дали
лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок за кредита или е бил
променлив. Сочи се, че нарушението било още по съществено, доколкото нито
в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Твърди се, че визираната неяснота съществено
ограничавала правата на ищцата и е основание за недействителност на
Договора за потребителски кредит. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, както и че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Липсвало, обаче, каквото
и да е уточнение, какви точно разходи се включвали в посочения процент.
Твърди се, че посоченият годишен лихвен процент е 41.00%, както и, че не
било ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия
ГПР. Отделно от това се сочи, че било предвидено и възнаграждение по пакет
от допълнителни услуги, като се твърди, че по този начин ищцата била
поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
3
на ползвания от нея финансов продукт. Сочи се, че за да бъде спазена
разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следвало в договора да биде посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които ищцата щяла да направи и които са
били отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в
ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Наред с това, се сочи, че с предвиждането за заплащане на допълнителни
услуги в размер на 5160 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
като се твърди, че безсъмнено събирането на такива разходи била част от
дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния
процент на разходите. Сочи се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/
, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Посочва се още, че съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
допълнителен пакет услуги следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се
заплащало от потребителя. Освен това се сочи, че дейностите, посочени в
допълнителния пакет услуги са пряко свързани с кредитната дейност на
дружеството – приоритетно разглеждане на договора, възможност за отлагане
или намаляване на определен брой погасителни вноски, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Твърди се, че било налице
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
4
ПМС№426/2014г. Твърди се, че реално, чрез нарушаване на добрите нрави и
чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. Сочи се, че с преюдициално заключение
по дело С-453/10 е било прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП, която подвеждала потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи се, че
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, приложима за процесното договорно
правоотношение, която норма изрично посочвала, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените се сочат и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
Въз основа на това се твърди, че Договор за потребителски кредит № **
следва да се прогласи за недействителен. Твърди се, че клаузата съдържаща се
в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ** между ищцата и
** ЕООД, която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД, и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19
ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Излагат се
съображения в тази насока, като се сочи съдебна практика. Сочи се, според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
основните правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за
да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл. 3 от ЗЗД.
Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла
на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. На
следващо място се посочва, че възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора била
5
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г.). Твърди се, че законът не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Твърди се, че
допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество,
били част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водели до
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на
годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК. Твърди се, че допълнителните услуги в пакета по Договор за
потребителски кредит № ** представляват по своята същност "такси за
усвояване и управление на кредита", че услугите с възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са
дейности по управление на кредита, че улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства, реално, не е била предоставяна
допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора,
а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и
условията по него, ставало по съгласие на страните. Твърди се, че така
уговорената клауза съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит, която предвиждала заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Сочи се
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, за нищожност на цитираната клауза, както и
това, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Сочи се, че в глава четвърта
от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, като в този смисъл се
посочва, че било и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Твърди се, че по посочения начин се заобикалял чл.
33, ал. 1 от ЗПК, както и, че с процесните клаузи предвиждащи заплащането
на пакет от допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия
кредит, като по този начин, клаузите предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се твърди, че са неравноправни по
смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.
Основната цел на така уговорените клаузи била да дoведат до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. Твърди се, че с предвиждането за заплащане на
пакет от допълнителни услуги в размер на 4400 лева се заобикаляла и
6
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и, че безсъмнено събирането на такива
разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са
включени в годишния процент на разходите. Сочи се, че съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че реално, чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Твърди се, че поради невключване
на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на
ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Твърди се, че посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи се, че с преюдициално
заключение по дело С-453/10 е било прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Моли се съдът да приеме, че Договор
за потребителски кредит № ** е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10 и чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на
евентуалност, се моли съдът да приеме, че клаузата съдържаща се в VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ** между ищцата и **
ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от
ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания и особено
искане по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищцата от
държавна такса и други разноски.
С депозираната по делото писмена молба вх. № 5555/24.02.2025 г.
ищцата е направила искане да бъдат коригирани обстоятелствата визирани от
нея в исковата молба, като съдът счита, че това уточнение на обстоятелствата
7
следва да бъде допуснато, дотолкова, доколкото то не води нито до изменение
на основанието на исковата претенция, нито до нейния петитум. С оглед на
изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На осн. чл. 143, ал. 2 от ГПК, по искане на ищцовата страна допуска
уточнение и конкретизация на обстоятелствата изложени в исковата молба,
като в обстоятелствената част следва да се счита, че главницата по кредита е в
размер на 4000 лева, за срок от кредита 36 месеца, при ГПР: 49.03% и ГЛП:
41%, както и общо дължима сума с лихва 6895,80 лева, с допълнителни услуги
фаст 1800 лева и флекси 3360 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „**”
ЕООД, ЕИК:**, седалище: гр. **, чрез пълномощник юрк. И. Т. Т., редовно
упълномощена с пълномощно с рег. № 2102/20.02.2024г. на нотариус с рег. №
271, в който са изложени подробни възражения по съществото на спора.
Оспорва се основателността на исковата претенция. Сочи се практика на
съдилища по сходни спорни въпроси, както и съдебна практика на СЕС. Моли
се съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените
от ищеца Й. С. К. установителни искове за прогласяване недействителността
на договор за потребителски кредит № ** и на отделни негови клаузи, като
неоснователни. Претендира се присъждане на направените съдебни и
деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 360,00 лева за изготвянето на
писмения отговор. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК е направено и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер,
определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения, като моли съдът да вземете предвид и
измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020 г. Моли се
съдът да определи същото в минимален размер на основание материалния
интерес, а не цената на всеки от предявените искове по отделно
Съдът УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест за
установяване и доказване на твърдените от него факти и обстоятелства
обосноваващи съществуването на претендираните му права, а именно същият
следва да докаже наличието на предпоставките за нищожност на договора,
който, според твърденията, не съответства на императивните разпоредби на
чл. 10, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а ответникът носи доказателствената тежест
за установяване и доказване на твърдените от него факти и обстоятелства от
които черпи претендираните си права, а именно следва да докаже доводите си
във връзка със спазване изискванията на ЗПК, както и относно това, че
8
договорът е индивидуално уговорен.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените от
страните писмени доказателства. В днешно съдебно заседание не се
предявяват нови доказателствени искания, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ПРИЛАГА депозираните от процесуалните представители на страните
молби с изложени доводи по съществото на спора, ведно с приложенията към
тях.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение по делото в установения от
закона едномесечен срок, но не по-късно от 29.05.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:11
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9