№ 23
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000247 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260012/18.05.2022 г. по т. д. № 208/2020 г. Окръжен съд
Русе е отхвърлил предявения от „Корпоративна Търговска Банка“ АД – в
несъстоятелност иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ против Ц. Д. Б.
и „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност да бъде
признато за установено, че вземането на Ц. Д. Б. от длъжника „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност в размер на 310571,78
лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г., включено в списъка на
приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в
несъстоятелност, одобрен от съда с Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д.
№ 182/2016 г. на Окръжен съд Русе, не съществува. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Корпоративна Търговска Банка“ АД – в несъстоятелност, с която са
направени оплаквания за неговата неправилност, поради нарушаване на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
1
необоснованост.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на съда за
неотносимост към правния спор на въведеното от него твърдение за това, че
допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. е съставено с оглед на
производството по т.д. № 182/2016 г. на РОС, няма достоверна дата и не е
съществувало до образуването на посоченото съдебно производство.
Не се споделя и извода на първоинстанционния съд, че са останали
недоказани твърденията на ищеца, че процесният договор за цесия, сключен
между ответниците, страда от пороци, водещи до неговата нищожност, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Сочи се процесуално нарушение с
кредитирането на съдебно счетоводна експертиза, приета като доказателство
в друго производство. Изводите на съда не кореспондират с установените по
делото факти и със събраните доказателства. Първоинстанционният съд не е
изследвал в решението си фактическата обстановка, касаеща правното
положение на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, и свързаните с производството
й по несъстоятелност обстоятелства, които са в пряка връзка с действията на
цедент и цесионер, доколкото договорът за цесия не би бил сключен, ако
банката не беше поставена под специален надзор. Чрез поредицата ползвани
правни способи като краен резултат се цели – от една страна, погасяване на
банковия кредит на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД, без
ефективно парично плащане, а от друга – получаване на сума от вложителя,
представляваща цена по цесията, надхвърляща по размер сумата, която би
била получена като гарантирана по смисъла на Закона за гарантиране на
влоговете в банки. Решаващият състав е игнорирал обстоятелството, че
процесният договор за цесия и допълнителното споразумение към него са
сключени непосредствено след оповестяване на изготвения от името на УС на
БНБ доклад, приложен към публикуваното на електронната страница на БНБ
прессъобщение от 27.10.2014 г., в което ясно и недвусмислено е заето
становището, че се очаква да бъде отчетен отрицателен собствен капитал на
банката, съответно да бъде отнет лиценза й и бъде подадена молба за
откриване на производство по несъстоятелност. С искова молба от 07.08.2015
г., депозирана пред СГС, от страна на синдика на „КТБ“ АД – в
несъстоятелност са оспорени извършени от „Русенска корабостроителница
Запад“ АД прихващания, т.е. преди подписването на допълнително
споразумение № 2/26.11.2015 г. /в случай, че се установи достоверността на
2
датата на съставянето му/ на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“
АД е било известно обстоятелството, че от страна на назначените синдици са
предприети действия по отмяна на извършените извънсъдебни прихващания.
Договорената цена е платима в срок от три години от откриване на
производството по несъстоятелност на 12 равни месечни вноски, като срокът
започва да тече след изтичане на 25 месеца от откриване на производството
по несъстоятелност, при условие, че в посочения 25 месечен период не бъде
предявен иск по чл. 59, ал. 3/ал. 5 ЗБН. В настоящият случай, преди изтичане
на този срок е предявена искова молба с вх. № 54164/24.04.2017 г. по описа на
СГС за оспорване на извършените прихващания, въз основа на което е
образувано т.д. № 1594/2017 г. на СГС.
Преди подписване на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. е
настъпило и прекратителното условие по смисъла на пар. 2, ал. 1 от
допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г., тъй като ефектът на
прихващането не е признат от синдика на банката.
Сключването на второто допълнително споразумение и неговите
уговорки, съставляват заобикаляне на закона, а именно специалните правила
на ЗБН за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банка. В
случая производството по т.д. № 1594/2017 г. на СГС е приключило с влязло в
сила съдебно решение, по силата на което на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН е
обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД – в несъстоятелност прихващането,
извършено с уведомление вх. № 11141/05.11.2014 г., отправено от „Русенска
корабостроителница Запад“ АД до банката с вземания в общ размер на
414095,71 лв., придобити от длъжника чрез цесия от Ц. Д. Б.. Следователно
договорът за цесия и действието му е прекратено с обратна сила и съобразно
второ прекратително условие от допълнително споразумение № 1/04.11.2014
г. Тази теза се поддържа с оглед възражението за липса на достоверна дата на
допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г., съставено за нуждите на
производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“
АД. При съобразяване, че към момента на датата, посочена в документа,
спрямо банката вече е открито производство по несъстоятелност, то клаузата
на чл. 3 от допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г., се явява нищожна,
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
3
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него да постанови друго, с което бъде уважен предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба Ц. Д. Б. заема
становище за нейната неоснователност, като развива подробни доводи.
Ответникът по жалба „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в
несъстоятелност не заема становище по жалбата.
Синдикът на „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в
несъстоятелност – М. Н. също не заема становище по жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Русе е сезиран с искова молба от „Корпоративна
Търговска Банка“ АД – в несъстоятелност против Ц. Д. Б. и „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност за приемане за
установено, че вземането на Ц. Д. Б. в размер на 310571,78 лв., произтичащо
от договор за цесия от 04.11.2014 г., включено в списъка на приетите
вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност,
одобрен от съда с Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д. № 182/2016 г. на
РОС, е несъществуващо.
Изложени са обстоятелства, че на 20.06.2014 г. е прието Решение №
73 на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор,
спряно е изпълнението на всички задължения на банката, дейността й е
4
ограничена, като е забранено извършването на всички дейности съгласно
банковия лиценз. На 16.09.2014 г. е прието Решение № 114 на УС на БНБ, с
което срокът, за който „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, е
удължен до 20.11.2014 г.
На 06.11.2014 г. е прието Решение № 138 на УС на БНБ, с което на
„КТБ“ АД е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради
отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено
искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност.
С Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е
открито производство по несъстоятелност, като банката е обявена в
несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. Определена е
началната дата на неплатежоспособност 06.11.2014 г.
С Решение № 1443/03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г. е
отменено първоинстанционното решение в частта относно определената
начална дата на неплатежоспособност и е определена начална дата на
неплатежоспособност 20.06.2014 г.
С Решение № 41/14.03.2019 г., постановено по т.д. № 182/2016 г. на
Окръжен съд Русе е открито производство по несъстоятелност по отношение
на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, обявена е
неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.01.2015 г.
С молба изх. № 313/18.04.2019 г. по описа на „КТБ“ АД – в
несъстоятелност банката е предявила в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията
си по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. и по договор за банков кредит
от 29.04.2014 г., в общ размер на 58508066,45 лв., с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Ответницата Ц. Д. Б. фигурира като кредитор под № 8 в списъка на
неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с вземане в размер
на 414293,50 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.2014 г.
От страна на Ц. Б. е подадено възражение по чл. 690 ТЗ, като с
Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д. № 182/2016 г. на Окръжен съд Русе
съдът е определил одобряване на списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, като съгласно т. 7
от определението е изменил и включил вземане с вх. № 4417/16.04.2019 г. на
5
кредитора Ц. Д. Б. в размер на 310571,78 лв., произтичащо от договор за
цесия от 04.11.2014 г.
Ищецът „КТБ“ АД – в несъстоятелност счита, че вземането на Ц. Д. Б.
в размер на 310571,78 лв., произтичащо от договор за цесия от 04.11.20174 г.
не съществува по следните съображения: Договорът за цесия и
допълнителните споразумения към него са съставени и подписани с цел да
бъдат заобиколени специалните правила за удовлетворяване на кредиторите
на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Това следва от съдържанието на договора
и допълнителните споразумения, според което интересът от придобиване на
вземанията, посочени в договора, е поради това, че същите могат да бъдат
предмет на прихващане срещу вземанията на банката, произтичащи от
договор за банков кредит от 24.03.2014 г. По този начин се постига
преферентен ефект чрез манипулиране на компенсационна ситуация от
кредитор и длъжник, при който получилия удовлетворение кредитор е в по-
благоприятно положение в сравнение с това, което той би получил, ако
съответното преферентно действие не беше извършено. В резултат на
прихващането стойността на масата се намалява и останалите кредитори ще
получат по-малко удовлетворение, отколкото биха получили, ако
прихващането не беше извършено. С допълнителната искова молба се
конкретизира, че нищожността, поради заобикаляне на закона, се извлича от
това, че от една страна се погасява банковия кредит на длъжника „Русенска
корабостроителница Запад“ АД без ефективно парично плащане, а от друга
страна – вложителят получава сума, представляваща цена по цесията,
надхвърляща по размер сумата, която би била получена като гарантирана по
смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките. От съдържанието
на допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г. се установява, че страните
са поставили действието на договора под прекратителни условия. В случая
ищецът счита, че е настъпило прекратителното условие по смисъла на пар. 2,
ал. 1 от допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г., като обстоятелството,
че ефектът на прихващането не е признат от банката се установява от
депозираната искова молба с правно основание чл. 59 ЗБН за обявяване
недействителността на извършените прихващания, за което е образувано т.д.
№ 1594/2017 г., между които и прихващането с вземанията, придобити от Ц.
Д. Б.. В случай, че не се сподели становището за настъпване на първото
прекратително условие, ищецът счита, че вземането за цена по договора за
6
цесия не е изискуемо, предвид уговорката, че при предявяване на иск по чл.
59 ЗБН сроковете за заплащане на цената спират да текат. Допълнително
споразумение № 2/26.11.2015 г., с което е прието, че част от уговорките на
договора за цесия няма да се прилагат, е съставено според ищеца с оглед
производството по т.д. № 182/2016 г. на Окръжен съд Русе и в частност за
целите на предявяване на вземанията, като същото не разполага с достоверна
дата. Към датата на подписването му е отнет лиценза на „КТБ“ АД и е
постановено съдебно решение за откриване на производство по
несъстоятелност на банката. С оглед на това клаузата на чл. 3 от
допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. се явява нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В случай
на уважаване на предявените искове по чл. 59 ЗБН, то действието на договора
ще бъде прекратено автоматично и последиците му ще отпаднат с обратна
сила, съгласно чл. 6.1 от допълнително споразумение от 04.11.2014 г.
С отговора на исковата молба ответницата Ц. Д. Б. оспорва иска със
следните съображения: договорът за цесия е валиден, тъй като в закона към
датата на сключването му не е съществувала забрана за прихващане с
насрещни задължения към банката; разсъжденията за преферентния ефект
касаят правоотношения между „КТБ“ АД – в несъстоятелност и „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, а не Ц. Б., поради което
са неотносими. Неоснователно е позоваването на ищеца на клаузи от
договора и допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г., тъй като в чл. 3 от
допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. страните са се споразумели
част от тези клаузи, вкл. и прекратителните условия да не се прилагат;
договорът за цесия е възмезден договор и няма нищо неморално цедентът,
който е прехвърлил вземанията си, да очаква да получи цената за тях; следва
да се отчете и факта, че сроковете за предявяване на вземанията на
кредиторите на банката са изтекли, поради което при евентуалното
прекратяване на договора за цесия с обратно действие, цедентът бил ощетен,
което положение е преодоляно със сключването на допълнително
споразумение № 2. Сочи се, че „КТБ“ АД – в несъстоятелност е кредитор на
„Русенска корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, с прието
вземане, ползващо се с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което не
се конкурира с това на ответницата Б., чието вземане е необезпечено.
Ответникът „Русенска корабостроителница Запад“ АД не заема
7
становище по иска.
Синдикът на „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в
несъстоятелност заема становище, че предявеният иск от „КТБ“ АД – в
несъстоятелност е основателен. Съгласно съдържанието на договора за цесия
и допълнителните споразумения към него, единствената цел на договорните
отношения е предоставяне на възможност на „Русенска корабостроителница
Запад“ АД – в несъстоятелност да извърши прихващане с цедираната сума на
свои задължения към „КТБ“ АД – в несъстоятелност, което прихващане с
невлязло към момента решение от 02.03.2020 г. по т.д. № 1594/2017 г. на СГС
е обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД – в несъстоятелност. С оглед на това,
правният интерес на договора за цесия не е налице, а уговорената цена по
договора е недължима, поради липса на основание. Оспорва се
достоверността на датата на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г.,
като се сочи, че съставянето му заобикаля закона, противоречи на правната
логика и накърнява интересите на кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. В този смисъл
следва да бъдат съобразени договорените прекратителни условия в
допълнително споразумение № 1/04.11.2014 г.
С обжалваното решение съдът е приел, че договорът за цесия и
допълнителните споразумения към него са действителни, не са настъпили
прекратителните условия преди подписване на допълнително споразумение
№ 2/26.11.2015 г., поради което предвиденото в него задължение за
заплащане на продажната цена на вземането е валидно възникнало, последица
от което е отхвърляне на предявения иск.
Установената по делото фактическа обстановка се подкрепя от
събраните писмени доказателства и по същество не е спорна.
С Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена
под специален надзор за срок от три месеца, спряно е изпълнението на всички
задължения на банката за този срок, дейността й е ограничена, като е
забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз.
На 16.09.2014 г. е прието Решение № 114 на УС на БНБ, с което
срокът, за който „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, е удължен до
20.11.2014 г.
8
На 06.11.2014 г. е прието Решение № 138 на УС на БНБ, с което на
„КТБ“ АД е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради
отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено
искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност.
С Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е
открито производство по несъстоятелност, като банката е обявена в
несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. Определена е
началната дата на неплатежоспособност 06.11.2014 г.
С Решение № 1443/03.07.2015 г. на САС по т.д. № 2216/2015 г. е
отменено първоинстанционното решение в частта относно определената
начална дата на неплатежоспособност и е определена начална дата на
неплатежоспособност 20.06.2014 г.
С Решение № 41/14.03.2019 г., постановено по т.д. № 182/2016 г. на
Окръжен съд Русе е открито производство по несъстоятелност по отношение
на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, обявена е
неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.01.2015 г., която с
Решение № 21/29.01.2021 г. по в.т.д. № 313/2020 г. на ВТАС е променена на
01.11.2014 г.
С молба вх. № 4627/22.04.2019 г., депозирана по т.д. № 182/2016 г. на
РОС, банката е предявила в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията си по
договор за банков кредит от 24.03.2014 г. и по договор за банков кредит от
29.04.2014 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като
вземанията, по които са извършени прихващания, са предявени под условие и
са в общ размер 7988869,15 евро. Посочено е, че прихващанията са оспорени
и са предмет на т.д. № 1594/2017 г. на СГС, към момента висящо. В молбата
за предявяване на вземанията на „КТБ“ АД – в несъстоятелност е вписано, че
изявленията за прихващане от 04.11.2014 г. и от 05.11.2014 г. са
отчетоводени.
С молба вх. № 4417/16.04.2019 г., депозирана по т.д. № 182/2016 г. на
РОС, Ц. Д. Б. е предявила вземанията си за заплащане на цената по договор за
цесия от 04.11.2014 г. и допълнителни споразумения към него, като към
молбата до съда са приложени договорът за цесия, допълнително
споразумение от 04.11.2014 г., с нотариална заверка на подписите, както и
допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. Вземанията са предявени в
9
размер 310571,78 лв. – главница, 100874,58 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.02.2016 г. – 14.03.2019 г. и 2847,14 лв. – обезщетение за забава
за периода 15.03.2015 г. – 16.04.2019 г.
С Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д. № 182/2016 г. на РОС е
одобрен списъка на приетите вземания на кредитори на „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, като е изменен същия и
вземания, между които и вземане на Ц. Д. Б. в размер на 310571,78 лв. –
главница на основание договор за цесия от 04.11.2014 г. и допълнително
споразумение № 2/25.11.2015 г., са приети от съда и включени в списъка на
приетите вземания.
Съгласно цитирания договор за цесия от 04.11.2014 г., сключен
между Ц. Д. Б., като цедент, и „Русенска корабостроителница Запад“ АД, като
цесионер, цедентът прехвърля на цесионера вземанията си от „КТБ“ АД по
три броя договори за срочен депозит, в общ размер на 414095,71 лв. В б. Б от
преамбюла на договора е посочено, че интересът на цесионера от
придобиване на вземанията е поради това, че същите могат да бъдат предмет
на прихващане срещу вземанията на „КТБ“ АД – в несъстоятелност от
цесионера, произтичащи от договор за банков кредит в евро от 24.03.2014 г. В
т. 6.1 от договора е посочено, че в случай, че в рамките на шест месеца от
датата на подписване на договора „КТБ“ АД не вземе счетоводна операция за
погасяване на задължения на цесионера като кредитополучател по договора за
кредит на основание изявлението за прихващане, договорът се прекратява без
последствия за страните по него. Цената на придобитите вземания е
уговорена на 310571,78 лв. В чл. 7, ал. 3 от договора е уговорено, че цената е
дължима и се заплаща при следните условия: в случай, че на КТБ бъде отнет
лиценза и се открие производство по несъстоятелност, цената ще се плати в
срок от три години от откриване на производството по несъстоятелност на 12
равни месечни вноски, започвайки след изтичане на 25 месеца от откриване
на производството по несъстоятелност, при условие, че в посочения 25
месечен период не бъде предявен иск по чл. 59, ал. 3/ал. 5 ЗБН за обявяване
недействителност на прихващането, извършено от цесионера. В случай, че
лицензът на КТБ АД не бъде отнет и се пристъпи към оздравяване на банката,
цената ще се плати в срок до две години след счетоводното отразяване на
договора при длъжника КТБ АД на 12 равни месечни вноски, започвайки в
срок от една година след осчетоводяването.
10
На 04.11.2014 г. между страните е сключено допълнително
споразумение към договора за прехвърляне на вземания от 04.11.2014 г. В
него е посочено, че цедентът потвърждава, че при сключването на договора за
прехвърляне на вземания е бил уведомен и е приел, че интересът на цесионера
от придобиване на вземанията, предмет на договора за прехвърляне на
вземания, е в зависимост и при условие, че същите могат да бъдат предмет на
прихващане от страна на цесионера срещу вземанията на банката от
цесионера, произтичащи от договор за банков кредит от 24.03.2014 г.
Цесионерът възнамерява да отправи до банката изявление за прихващане на
вземанията, придобити с договора за прехвърляне на вземания, срещу
вземанията на банката от цесионера, произтичащи от договора за кредит. С
оглед на това са уговорени следните прекратителни условия: Първо
прекратително условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД – отказ от страна на банката
да признае последиците от извършеното прихващане. Прекратителното
условие се счита за настъпило ако банката уведоми писмено цесионера, че не
приема /признава последиците от прихващането, извършено от цесионера,
съгласно пункт В от преамбюла на настоящото допълнително споразумение,
както и в случай, че в рамките на шест месеца от датата на подписване на
договора за прехвърляне на вземания банката не е снабдила цесионера с
писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг
документи, от което е видно, че банката не отчита като погасени
задълженията на цесионера, произтичащи от договора за кредит. При
сбъдване на това прекратително условие договорът за прехвърляне на
вземания се прекратява автоматично и цесионерът няма да дължи заплащане
на договорената продажна цена. Уговорено е и второ прекратително условие
– в случай, че в който и да е момент след сключването на настоящото
допълнително споразумение по отношение на банката бъде открито
производство по несъстоятелност и бъде предявен иск по чл. 59, ал. 3/ал. 5
ЗБН за обявяване недействителност на прихващането, уговорените в чл. 7 от
договора за прехвърляне на вземания срокове за заплащане на тяхната цена
спират да текат между страните до приключване на съдебното производство с
влязло в сила съдебно решение. Според пар. 3, ал. 2 от допълнителното
споразумение в случай, че предявеният иск по чл. 59, ал. 3/ал. 5 ЗБН бъде
отхвърлен с влязло в сила решение, цесионерът е длъжен да изплати
продажната цена в срок, определен в договора за прехвърляне на вземанията,
11
удължен и променен, съгласно предходната алинея. Страните изрично се
съгласяват, че действието на договора за прехвърляне на вземания се поставя
в зависимост от следното прекратително условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД:
приключване на производството по предявен срещу цесионера иск по чл. 59,
ал. 3/ал. 5 ЗБН с влязло в сила съдебно решение за обявяване за
недействително прихващането, извършено от цесионера, съгласно пункт В от
преамбюла на настоящото допълнително споразумение. При сбъдване на това
прекратително условие, действието на договора за прехвърляне на вземания
се прекратява автоматично и се прилага разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗД.
С допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. страните се
споразумяват, че цесионерът се задължава да заплати договорената цена за
прехвърлените вземания от 310571,78 лв. в срок до 31.01.2016 г., като от
датата на подписване на споразумението няма да се прилагат уговорките,
залегнали в б. Б от преамбюла на договора, чл. 6.1, чл. 7, ал. 3 и 4 на договора,
както и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014 г.
Ц. Б. е изпратила уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до КТБ АД, с вх. №
11060/05.11.2014 г. за прехвърлянето на вземанията, а „Русенска
корабостроителница Запад“ АД е отправила изявление до КТБ АД, с вх. №
11141/05.11.2014 г. за прихващане на придобитите от Ц. Б. вземания със
задълженията на „Русенска корабостроителница Запад“ АД към КТБ АД по
договор за банков кредит от 24.03.2014 г.
На 20.04.2017 г. синдиците на КТБ АД – в несъстоятелност са
предявили искове по чл. 59, ал. 2, ал. 5 и ал. 3 ЗБН за оспорване на
извършените прихващания от „Русенска корабостроителница Запад“ АД,
между които и прихващането, обективирано в изявление с вх. №
11141/05.11.2014 г., с вземанията, придобити от „Русенска
корабостроителница Запад“ АД от Ц. Б.. Образувано е т.д. № 1594/2017 г. на
СГС.
С Решение № 425/02.03.2020 г. по т.д. № 1594/2017 г. на СГС, влязло
в сила на 18.09.2021 г., е обявено на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“
АД – в несъстоятелност прихващането, извършено от „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, извършено с
уведомление № 11141/05.11.2014 г. по регистъра на КТБ АД, отправено от
12
„Русенска корабостроителница Запад“ АД до банката, с вземания по
изявлението за прихващане в общ размер на 414095,71 лв., придобити от
ответника „Русенска корабостроителница Запад“ АД чрез цесия от Ц. Д. Б., за
което банката е уведомена на 05.11.2014 г., със задължение на ответника
„Русенска корабостроителница Запад“ АД към КТБ АД по договор за банков
кредит от 24.03.2014 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ вр. чл. 99
ЗЗД вр. чл. 421 ТЗ. Ищецът е предявил вземането си за по договорите за
банков кредит, като оспорва вземането на ответницата Ц. Б., включено в
списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността
по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Срокът за предявяване на установителния иск по чл. 694,
ал. 6 ТЗ е спазен, като и към настоящият момент производството по
несъстоятелност продължава да е висящо.
Вземането на ответника Ц. Б. се посочва, че се основава на договор за
прехвърляне на вземания от 04.11.2014 г. и допълнителни споразумения към
него, които вземания на Б. от КТБ АД са възникнали по договори за паричен
влог. Договорът за цесия е оспорен като нищожен от страна на ищеца, поради
заобикаляне на закона, и по-конкретно ЗБН, като се сочи, че с поредица от
допустими правни способи се цели като краен резултат погасяването на
банковия кредит на длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД без
ефективно парично плащане, а от друга страна – получаване на сума от
вложителя, представляваща цена по цесията, надхвърляща по размер сумата,
която би била получена като гарантирана по смисъла на Закона за
гарантиране на влоговете в банките. Това съображение на ищеца, поддържано
и във въззивната му жалба, не може да бъде споделено. Заобикаляне на закона
е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства,
като сключената сделка поначало е позволена – недопустима е нейната по-
далечна цел. За да се осъществи заобикаляне на закона участниците в
сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или
непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки,
всяко от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на
13
закона. В този случай страните извършват тези сделки, не за да получат
непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга,
по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на
закона. Изследването на субективния елемент от фактическия състав на
нищожност на договор, поради заобикаляне на закона за всеки конкретен
случай зависи от фактите по делото /ТР 5/28.11.2012 г. ОСГК на ВКС/. С
оглед съдържанието на договора за цесия и допълнителното споразумение
към него от 04.11.2014 г. настоящият състав счита, че не може да се обоснове
твърдяната нищожност, поради заобикаляне на закона. Към момента на
сключване на договора за прехвърляне на вземането на Ц. Б. на „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – 04.11.2014 г. КТБ АД е поставена под
особен надзор, което страните изрично са посочили в б. Г от преамбюла на
допълнителното споразумение от 04.11.2014 г. Именно с оглед на това,
действието на договора за цесия и плащането на цената по него са обвързани
от различни прекратителни и отлагателни условия – според състоянието на
длъжника КТБ АД и откриването на производство по несъстоятелност по
отношение на него, както и с оглед на това дали ще бъде признато
прихващането като погасителен способ, включително и по съдебен ред, с
оглед действащата към този момент нормативна уредба на чл. 59 ЗБН относно
прихващанията при банкова несъстоятелност. Не може да бъде споделен
доводът, че вложителят, прехвърлил вземането си от КТБ АД би получил
цена, надхвърляща по размер сумата, която би била получена като
гарантирана по смисъла на ЗГВБ и по този начин би получил удовлетворение,
по-благоприятно от другите вложители. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за
гарантиране влоговете в банките /отм./, действащ към момента на сключване
на договора за цесия, Фондът за гарантиране на влоговете в банките
гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете до размер на 196000 лв.
Съгласно чл. 23, ал. 10 ЗГВБ /отм./ за вземанията си над полученото от фонда
вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката в съответствие с
действащото законодателство, т.е. вземането на цедиралия вложител се
запазва в същия размер, с оглед нормата и на чл. 23, ал. 8 ЗГВБ /отм./. Запазва
се и размерът на задължението на КТБ АД – тя дължи изплащане за размера
на платените от фонда суми към него, а за разликата над платеното – към
съответния вложител, когато размерите на влоговете му надвишават размера
на гаранцията /чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, в сила към датата на договора за цесия/.
14
С оглед на това не може да се говори за създаване на преферентен ефект за
цедиралия вложител, още повече като се съобразят продължителните срокове
и условия за изплащане на цената по цесията. Не може да бъде прието, че е
налице заобикаляне на закона, тъй като длъжника по договора за банков
кредит „Русенска корабостроителница Запад“ АД не осъществява ефективно
парично плащане в случая на стореното погасяване чрез прихващане.
Прихващането е допустим способ за погасяване на едно задължение, към
датата на договора за цесия е имало налични правни норми, уреждащи
начините и действителността на извършваните прихващания при банкова
несъстоятелност, с която уредба страните са съобразили поведението си и
уговорките си – при откриване на производство по несъстоятелност на
банката срокът за плащане на цената се уговаря, за да се изчака евентуалното
предявяване на иск по чл. 59 ЗБН, предявяването на такъв иск води до
спиране на срока за плащане на цената, съответно запазването на действието
на договора или прекратяването му с обратна сила са съобразени с изхода на
спора по евентуален иск за атакуване на извършеното прихващане. При тези
клаузи на договора не може да се приеме, че страните са целяли да постигнат
непозволен от закона резултат, поради което настоящият състав приема, че
сключеният договор за цесия и допълнително споразумение от 04.11.2014 г.
не страдат от твърдяния в исковата молба и поддържан във въззивната жалба
порок.
Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателя, че
преди подписване на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. е
настъпило прекратителното условие на пар. 2, ал. 1 от допълнително
споразумение от 04.11.2014 г. В тази насока следва да се съобрази
обстоятелството, че банката след получаване на изявлението за прихващане е
извършила осчетоводяване на погашенията, извършени чрез прихващане
/което е признато от нея в молбата за предявяване на вземане по т.д. №
182/2016 г./, предприела е действия по снабдяване със заповед за изпълнение
за вземанията си от длъжника „Русенска корабостроителница Запад“ АД,
съобразявайки и приспадайки сумите по приетите прихващания, а
впоследствие е предявила и иск по чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на вземането в тези размери. От тези действия не може да се
обоснове извода, че банката е отказала да признае последиците на
извършеното прихващане по смисъла на пар. 1, ал. 2 от допълнително
15
споразумение от 04.11.2014 г. и на т. 6.1. от договора за цесия. Подадената
искова молба от 07.08.2015 г., депозирана пред СГС, засяга оспорване на
извършено прихващане по придобито вземане от „Русенска
корабостроителница Запад“ АД по силата на договор за цесия от друго лице
/Димитър Василев Кулаксъзов/, поради което не може да бъде третирано като
отказ да се зачетат последиците от прихващането със вземането, придобито
от Ц. Б..
В настоящото производство е оспорена достоверността на датата на
допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г., като се излагат твърдения, че
същото е подписано за целите на предявяване на вземането в производството
по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, за да се
обоснове документално възникването на вземане в полза на ответницата Ц. Б.
от несъстоятелния длъжник. Приложеното допълнително споразумение е
частен диспозитивен документ, чиято доказателствена сила се преценява по
правилото на чл. 180 ГПК и може да бъде зачетена от съда само по отношение
на авторството му. По отношение на съдържанието на направените изявления,
както и датата и мястото на съставянето на документа, той не се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Затова, в случай на оспорване от
насрещната страна на датата на съставянето му, както и съдържанието, в
тежест на страната, която се ползва от документа и претендира правните
последици от фактите, удостоверени в него, е да докаже с други
доказателствени средства съществуването на обективирания в документа
факт /Решение № 32/18.06.2019 г. по т.д. № 1109/2018 г., І Т.О. на ВКС,
Решение № 273/02.12.2019 г. по гр.д. № 1067/2017 г., ІV Г.О. на ВКС/. В
случая се оспорва динамиката на правоотношението, сочено като основание
от страна на ответницата Ц. Б. за възникване и изискуемост на вземането й за
заплащане на цена по договора за цесия. Настоящият състав счита, че от
представените доказателства и предвид извънпроцесуалното поведение на
страните по правоотношението – Ц. Б. и „Русенска корабостроителница
Запад“ АД, може да се обоснове извода, че оспореният документ е
антидатиран и съставен с оглед нуждите на производството по
несъстоятелност. Това следва от обстоятелството, че въпреки оспорването от
ищеца на датата на документа, други доказателства, установяващи
съществуването му преди започване на производството по несъстоятелност,
не са ангажирани от ответниците. От друга страна, към момента, посочен
16
като дата на подписване на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г.
„Русенска корабостроителница Запад“ АД е неплатежоспособна /началната
дата на неплатежоспособност е определена от съда да е 01.11.2014 г., видно
от отразеното в ТР/, което сочи на невъзможност за изпълнение на поетото
задължение. Към този момент е постановено съдебно решение, с което е
открито производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност и
КТБ АД – длъжника по прехвърленото вземане. От датата, сочена като дата на
документа – 26.11.2015 г., въпреки променената в него изискуемост на
задължението за заплащане на цената по договора за цесия, до датата на
предявяване на вземането от страна на Ц. Б. – 16.04.2019 г. – три години и
половина, тя като кредитор не е предприела действия по събиране на
вземането си. С оглед на това, настоящият състав приема, че допълнително
споразумение № 2/26.11.2015 г. е антидатирано и за дата на съставянето му
следва да се приеме датата 16.04.2019 г., когато документът е приложен към
молбата на Ц. Б. за предявяване на вземането, адресирана до съда по
несъстоятелността на „Русенска корабостроителница Запад“ АД.
Сключването на допълнително споразумение № 2/26.11.2015 г. се
оспорва от синдиците на банката, която се явява трето на правоотношението
лице, като нищожно, поради накърняване на добрите нрави, като с това
оспорване се цели отричане последиците на това споразумение и прилагане
последиците на първоначално договорените клаузи, а именно настъпване на
прекратително условие на договора за цесия, водещо до отпадане на
задължението за заплащане на цената на вземането. Съгласно принципните
разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Ограничението се отнася,
както за гражданските договори, така и за търговските сделки – арг. от чл. 288
ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като например принципът на
справедливостта, изискващ да се закриля и защитава всеки признат от закона
17
интерес. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване
на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора, в настоящия казус – към момента, в който се
приема за сключено оспореното допълнително споразумение № 2. При
преценка относно действителността на клаузите, поради накърняване на
добрите нрави, съдът следва да преценява действителната воля на страните,
формирана от всичките им уговорки, като се отчитат взаимната им връзка и
целта на договора /чл. 20 ЗЗД/. От клаузите на договора за прехвърляне на
вземания и на допълнително споразумение от 04.11.2014 г. се установява, че
интересът на цесионера „Русенска корабостроителница Запад“ АД от
сключване на договора за цесия е извършването на прихващане между
придобитото вземане и насрещното му задължение по договора за банков
кредит. Заплащането на цената, срока за това, както и самото действие на
договора за цесия е изрично предпоставено от финансовото състояние на КТБ
АД, евентуалното откриване на производството по несъстоятелност и съдбата
на прихващането – дали същото би било прието от банката, както и при
съдебно оспорване дали би било признато от съда, като в тази връзка са
поставени редица отлагателни и прекратителни условия. Анализирайки тези
клаузи в съвкупност се обосновава изводът, че съществен елемент и пряка цел
на договора за цесия е извършването на прихващане с насрещното
задължение на цесионера към КТБ АД. Към момента на приетата за
достоверна дата на допълнително споразумение № 2 – 16.04.2019 г. на КТБ
АД е отнет лиценза и спрямо нея е открито производство по несъстоятелност.
Също към този момент синдиците на КТБ АД са оспорили действителността
на извършеното прихващане по реда на чл. 59, ал. 5/ал. 3 ЗБН, за което е
предявена искова молба пред надлежния съд с вх. № 54164/24.04.2017 г. и е
образувано т.д. № 1594/2017 г. на СГС, т.е. е настъпила хипотезата на пар. 3,
ал. 1 от допълнителното споразумение за спиране на срока за заплащане на
продажната цена на прехвърленото вземане, а вероятността за сбъдване на
т.нар. второ прекратително условие се увеличава и става реална. С
допълнително споразумение № 2 тази съществена за договора за цесия цел
отпада и задължението за заплащане на цената на вземането от условно с
голяма вероятност на сигурност на сбъдване на прекратителното условие по т.
ІІ от допълнително споразумение от 04.11.2014 г., става безусловно и
изискуемо в кратък срок, което на фона на настъпилата неплатежоспособност
18
на „Русенска корабостроителница Запад“ АД и на фона на напредналото
осребряване на имуществото на КТБ АД – в несъстоятелност, не е оправдано,
и нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, предвид
очевидния дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“
АД - в несъстоятелност. Твърдението на процесуалния представител на Ц. Б.,
че сроковете за предявяване на вземанията й към КТБ АД са изтекли и тя не
би могла да се удовлетвори, поради което остава ощетена, не може да бъде
споделено. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗБН, в сила от 22.10.2019 г.
вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за
недействителни по реда на чл. 59 ЗБН с влезли в сила съдебни решения, се
вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1, т.е. правото на Ц. Б. да се
удовлетвори в производството по несъстоятелност на КТБ АД не е нарушено.
С оглед на тези съображения, преценявайки комплексно всички обстоятелства
около сключването и последиците на допълнително споразумение № 2 и по-
конкретно клаузата на чл. 3 от него, настоящият състав приема, че тази клауза
накърнява принципите на справедливост и добросъвестност, поради което
запълва фактическия състав на нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
При тази констатация за нищожност на клаузата на чл. 3 от
допълнително споразумение № 2, с посочена дата на сключването 26.11.2015
г., се осуетява настъпването на желаното от страните правно действие да не се
прилагат част от уговорките в договора за цесия и допълнителното
споразумение от 04.11.2014 г. Към момента съдебното решение, с което е
обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на КТБ АД на прихващането, извършено от „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност с вземания в общ размер
на 414095,71 лв., придобити от „Русенска корабостроителница Запад“ АД
чрез цесия от Ц. Д. Б., е влязло в сила, поради което е настъпило
прекратителното условие по пар. 4 от допълнително споразумение от
04.11.2014 г. и цедираното вземане с обратна сила се е върнало в
патримониума на цедента. Това обуславя недължимост на вземането на
цедента за заплащане на продажна цена по договора за цесия от 04.11.2014 г.,
последица от което е уважаване на предявения отрицатален установителен
иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ.
19
Възражението във въззивната жалба на КТБ АД – в несъстоятелност
за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на
съдебно счетоводна експертиза, приета в друго производство, кредитирана от
първостепенния съд, е неоснователно. Решаващият състав в мотивите си не е
ползвал цитираната експертиза и не се е позовавал на нейните констатации
при анализиране на фактическата обстановка по делото.
Изводите на въззивния съд по приложението на материалния закон не
съвпадат с изводите на първостепенния съд, последица от което е отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което бъде признато за
установено, че вземането на Ц. Д. Б., произтичащо от договор за цесия от
04.11.2014 г., включено в списъка на приетите вземания на „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, одобрен от съда с
Определение № 183/21.05.2020 г. по т.д. № 182/2016 г. на Окръжен съд Русе,
не съществува.
При този изход на делото ответницата по жалба Ц. Д. Б. следва да
бъде осъдена да заплати с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694,
ал. 7 ТЗ държавна такса в размер на 3105,72 лв. за първоинстанционното
производство, изчислена върху ¼ от вземането, за което е предявен
установителния иск, и държавна такса в размер на 1552,86 лв. за въззивното
производство, изчислена на същия принцип. Разноски не се доказа да са
сторени от КТБ АД – в несъстоятелност.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260012/18.05.2022 г., постановено по т.
д. № 208/2020 г. на Окръжен съд Русе, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ,
несъществуването на вземане на Ц. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Велинград,
********* от „Русенска корабостроителница Запад“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, представляващо продажна цена по
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 04.11.2014 г. и допълнително
споразумение към него от същата дата, в размер на 310571,78 /триста и десет
хиляди петстотин седемдесет и един лева и 78 ст./ лева, което вземане е
20
включено в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница
Запад“ АД – в несъстоятелност, съгласно Определение № 183/21.05.2020 г. по
т.д. № 182/2016 г. на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА Ц. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Велинград, ********* да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд Велико Търново в размер на 3105,72 /три хиляди сто и пет
лева и 72 ст./ лева за първоинстанционното производство и в размер на
1552,86 лв. /хиляда петстотин петдесет и два лева и 86 ст./ лева за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на синдика на „Русенска
корабостроителница Запад“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* – М. И.
Н..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21