О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Враца, 27.01.2021г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на 27.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА
МИШОНОВА-
ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
РОСИЦА ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.ч.гр.д.№24 по описа
за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Грейнстор
БГ"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя Ц. Т. Д., срещу Определение №260222/02.10.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№531/2020г. по описа на Районен съд-Враца, с което е
обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №279/25.02.2020г. и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е
неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и моли същото
да бъде отменено. В жалбата се сочи, че според мотивите на първоинстанционния
съд определението е постановено при спазване на задължителните указания на
въззивния съд, дадени с определение от 30.09.2020г. по в.ч.гр.д.№401/2020г., с
което е отменено по жалба на "Грейнстор БГ"ЕООД определение за
спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до
приключване на т.д.№20/2020г. по описа на Окръжен съд-Враца с окончателен
съдебен акт и извършено вписване на нов председател на ТПЗК"Импулс",
гр.***. Частната жалба съдържа коментар на проверката на въззивния съд и на
дадените от него указания, който този съдебен състав намира за неотносим към
обхвата на въззива в настоящото производство. Нататък в жалбата въззивникът излага
доводите си за това, че разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК е императивна, предвижда
обезсилване на издадена заповед за изпълнение само когато заявителят не
представи доказателства, че е предявил установителен иск за съществуване на вземането
си в едномесечен срок и не може да се тълкува разширително.
Частният жалбоподател подчертава, че към датата на подаване
за заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът е правосубектно
юридическо лице, което може да бъде страна по всякакви съдебни производства и
липсата на надлежно вписани в регистъра управителни органи не засяга
правосубектността му и не е пречка срещу него да бъдат образувани съдебни
производства, а противното означава да се толерира бездействието му, при което
кредиторите му са лишени от възможността да бранят правата си по съдебен ред и
да избегнат последиците от изтичането на погасителната давност. Развиват се
съображения, че хипотезите, в които съдът може да откаже издаване на заповед за
изпълнение, са изчерпателно изброени в чл.411, ал.2 от ГПК и сред тях не е
предвидена такава, свързана с невъзможност за връчване на заповедта поради
липса на надлежно вписани в ТРРЮЛНЦ органи на управление на длъжника –
юридическо лице. В жалбата се сочи, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена
по правилата на чл.50 от ГПК, поради което от поведението на длъжника и
останалите негови органи зависи дали и как ще осъществи защитата си срещу
заповедта за изпълнение, а от подаването на заявлението до настоящия момент е
изминало достатъчно време, в което членовете на кооперацията са могли да
проведат общо събрание за избор на управителни органи, докато бездействието на
член кооператорите не следва да влече
облаги за кооперацията.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от страна на
ТПЗК"Импулс" не е подаден отговор на частната жалба.
Като подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, частната жалба е процесуално
допустима.
При преценката за основателност на частната жалба съдът взе
предвид следното:
По заявление на частния жалбоподател по
чл.410 от ГПК 21.02.2020г. пред районния съд е образувано производство за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ТПЗК"Импулс". От представената със заявлението актуална
справка-извлечение по партидата на длъжника е видно, че за председател на
кооперацията е вписан М. Е. М.. Издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №279/25.02.2020г., която е изпратена на адреса на
седалището на длъжника и е връчена на 05.03.2020г. чрез лицето А. И. М., главен
счетоводител. На 15.05.2020г. по делото е входирано възражение по чл.414 от ГПК, подадено от Б. С. М. - член на УС , с което е представен протокол на УС и
КС на кооперацията от 06.04.2020г., съдържащ констатация, че председателят М. Е. М. и членовете на УС П. Е. Ц. и В. К.
И. са починали, но новоизбраният на 02.02.2020г. председател на кооперацията Г.
Г. не е вписан в ТРРЮЛНЦ, тъй като с Определение №152/21.02.2020г. по т.д.№20/2020г.
на Окръжен съд-Враца регистърното производство е спряно. Предвид постъпването
на възражение срещу заповедта, с определение на заповедния съд от 04.06.2020г.
на заявителя са дадени указания, че може в едномесечен срок да предяви иск за
вземането си. Определението е връчено на
заявителя на 29.06.2020г., който на 24.06.2020г. е подал възражение, сочейки,
че при справка с деловодната програма на Районен съд-Враца е установил, че срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл.414 от ГПК, след
постъпването на което са му дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си. Според изложеното от заявителя възражението на длъжника е
нередовно, тъй като е подадено от лице без представителна власт, поради което
на същия следва да бъдат дадени указания да отстрани тази нередовност.
След постъпването на посоченото възражение с Определение
№1335/15.07.2020г. районният съд е спрял заповедното производство на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, мотивирайки се с това, че пред същия съд е висящо
производството по гр.д.№231/2020г. по предявен от "Грейнстор"ЕООД иск
за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията-длъжник, а с
Определение №152/21.02.2020г. по т.д.№20/2020г. на Окръжен съд-Враца е спряно
на основание чл.536 от ГПК, вр. чл.19, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ регистърното
производство по вписване на промени по партидата на ТПЗК"Импулс" до
приключване с влязъл в сила акт на производството пред районния съд за отмяна
на решенията на общото събрание на кооперацията. Преграждащото определение на
заповедния съд е обжалвано от заявителя и с Определение №№538/30.09.2020г.,
постановено от Окръжен съд-Враца по ч.гр.д.№401/2020г., същото е отменено и на
районния съд са дадени указания, че заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена, а производството по ч.гр.д.№531/2020г. - прекратено. Въз основа на
приетото от въззивната инстанция с обжалваното Определение №260222/02.10.2020г.
заповедта за изпълнение е обезсилена и производството по делото е прекратено.
Като взе предвид изложеното дотук, съдът приема, че частната
жалба е неоснователна.
Освен на специалните правила, уредени в Глава тридесет и
седма на ГПК, заповедното производство е подчинено и на общите правила на Глава
първа и в частност – на разпоредбите на чл.26 и сл. от ГПК. Съгласно чл.27 от ГПК субект на процесуални правоотношения като страна може да бъде само
правоспособно физическо или юридическо лице. По отношение на юридическите лица,
каквото е ТПЗК"Импулс", с императивни правни норми е уреден начина, по който същите
придобиват права и задължения, и начина, по който извършват валидни процесуални
действия.
Съгласно чл.131 от ЗЛС юридическите лица придобиват права и
задължения чрез своите органи, а съгласно чл.30 от ГПК представителството на
юридическите лица пред съдилищата се осъществява от лицата, които ги
представляват по закон или според устройствените им правила. Следователно
юридическите лица извършват валидни процесуални действия чрез своите представителни
органи, участват чрез тях в съдебните производства и само спрямо тях могат да
се предприемат валидни процесуални действия.
Съгласно чл.15 и сл. от ЗК органи на кооперацията са общото
събрание, управителният съвет, контролният съвет и председателят на
кооперацията, като в закона са уредени ясно правата и задълженията, с които
всеки от тези органи разполага и упражняването на които обвързва кооперацията
по силата на чл.131 от ЗЛС. Съгласно чл.26, ал.1, т.1 от ЗК кооперацията се
представлява от председателя, който на основание чл.30, ал.1 от ГПК осъществява
нейното процесуално представителство.
По делото е установено, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и към датата на нейното
връчване на длъжника председателят на кооперацията е бил починал и на негово
място не е вписан нов председател. Новоизбраният от общото събрание председател
не е вписан, тъй като регистърното производство по вписване на промени е спряно
с акт на Окръжен съд-Враца, предвид наличието на висящ спор по предявен от
настоящия жалбоподател иск с правно основание чл.58 от ЗК. Т.е. както към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и
към датата на нейното връчване кооперацията е била без органно представителство,
при което заповедното производство изначално не е могло да се развие.
Една от целите на заповедното производство е да се провери
дали претендираното от заявителя вземане е безспорно. За постигането на тази
цел с разпоредбите на чл.411, ал.3, чл.414 и чл.416 от ГПК са въведени
изисквания заповедта да може да достигне до знанието на длъжника, който да има
възможност да заяви оспорва или не оспорва вземането. Когато обаче длъжникът е
юридическо лице, такова обвързващо волеизявление може да бъде направено само от
законния му представител. Следователно, при липсата на избран и вписан законен
представител обвързващо кооперацията изявление обективно не може да бъде
направено и по аргумент от чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение не може да
влезе в сила. На още по-силно основание това и важи и в случаи като разглеждания,
когато още при връчване на заповедта юридическото лице е нямало органен
представител и лицето, приело съобщението за връчване, не е разполагало с
възможност да изпълни задължението си да предаде съобщението на законен
представител на кооперацията.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че в
конкретната хипотеза е липсвала изначално правна възможност заповедно
производство да бъде развито, доколкото поради факултативния му характер и
целта на закона то е подчинено на специални правила, субсидиарно приложение
спрямо които разпоредбите на общия исков процес, в т.ч. тази на чл.229 от ГПК,
не намират. По тези именно причини при липсата на органен представител на юридическото
лице заповедното производство не може да бъде спряно, а подлежи на прекратяване
поради невъзможност развитието му да продължи и издадената заповед да влезе в
сила. Липсата на законно представителство не е пречка за образуване и развитие
на исков процес, в който разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е на общо
основание приложима, и производството би подлежало на спиране до приключване на
спора по избор на нов председател и вписването му в ТРРЮЛНЦ.
Изложеното дотук дава основание на въззивния съд да приеме,
че доколкото заповедта за изпълнение не е съдебен акт от кръга на
неоттегляемите /арг. от чл.246 от ГПК/, в случаите, в които същата не може да
влезе в сила, следва да бъде обезсилена, а заповедното производство -
прекратено, като за кредитора остава открита възможността да докаже паричното
си притезание в общ исков процес.
В заключение следва да се отбележи, че доколкото исковият
процес по предявения от частния жалбоподател иск за установяване на вземането
му по заповедта за изпълнение е продължение на заповедното производство /арг.
чл.422, ал.1 от ГПК/, въззивният съд не намира основание да промени убеждението
си за правилност на обжалвания прекратителен акт на заповедния съд.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260222/02.10.2020г., постановено от
Районен съд-Враца по ч.гр.д.№531/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
с
молба от 30.07.2020г. е представил искова молба вх.№10835/30.07.2020г. по
предявен от него срещу ТПЗК"Импулс" иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№531/2020г.