Решение по дело №273/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208-чл.222 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. В. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]чрез адвокат Р. З. срещу Решение № 90 от 26.02.2024 година, постановено по АНД № 1426 по описа за 2023 година на Районен съд- Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1158-001292 от 12.06.2023 година на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник, с което на А. В. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]са наложени административни наказания: 1. Н. основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2. Н. основание чл. 179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост. По същество излага доводи в посока на това, че съдът не е обсъдил изложените от страна на касатора аргументи, във връзка с незаконосъобразността на наказателното постановление. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е са ясни обстоятелствата, при които е извършено описаното в същото нарушение и местоизвършването му. Иска отмяна на оспореното решение, както и отмяна на наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 29.05.2024 година касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р. З. от Адвокатска колегия- П.*, който поддържа жалбата и моли съда да уважи същата. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба- Н. сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Перник, редовно призован не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - П.* прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд- Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, като същото е постановено в съответствие с материалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 923926 от 23.05.2023 година, съставен от И. С. И. – мл. автоконтрольор при ОДМВР- П.*, сектор „Пътна полиция“ е установено, че на 23.05.2023 около 10 ч. и 05 м. на [улица]с посока на движение от кръговото кръстовище на магазин „Била“ към кръстовище И. П., А. В. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица]управлява лекия си автомобил „Шкода“, модел СУПЕРБ, с регистрационен номер [рег. номер], като на кръстовището на ул. П. извършва маневра, за да навлезе от дясна пътна лента в лява като не се е съобразил с местоположението и без да се убеди, че няма да създаден опасност за участниците, които се движат по нея реализира ПТП с лек автомобил „*“ № 21 с рег. № [рег. номер], като и причинява материални щети, след което напуска местопроизшествието в неизвестна посока. Същият е установен около 17 часа. Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 23.05.2023 година, който го подписал без възражение / лист 26 от АНД № 1426/23/.

Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в издаденото Наказателно постановление № 23-1158-001292 от 12.06.2023 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН на А. В. К. с [ЕГН] са наложени административни наказания: 1. „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2. „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 09.08.2023 година /лист 27 от АНД № 1426/23/.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд- П.*, който с Решение № 90 от 26.02.2024 година, постановено по АНД № 1426 по описа за 2023 година го е потвърдил изцяло. За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вменените административни нарушения, а именно че касаторът е реализирал съставът на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Приел е, че правилно е бил определен видът и размерът на наложеното административно наказание - с тези доводи е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд- Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Н. първо място следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалното правило, предвидено в чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Това е така, защото както в Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 923926 от 23.05.2023 година, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено на 23.05.2023 година, а мястото на извършването му е индивидуализирано в достатъчна степен, като е отразено, че същото е реализирано в [населено място], [улица]с посока на движение от кръговото кръстовище на магазин „Била“ към кръстовище И. П.. В обстоятелствената част на наказателното постановление е изложен пълно и ясно откъм обективна страна състава на осъщественото административно нарушение, а повдигнатото административнонаказателно обвинения позволява на дееца да разбере за кое негово противоправно поведение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В настоящият случай касаторът е подведен под административнонаказателна отговорност на първо място за извършено административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на второ място за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.123, ал.1 ,т.1 от ЗДвП предвижда задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие без да създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от него, а съобразно чл.25, ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквито и да е маневри, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

При така очертаната нормативна рамка и предвид установената фактическа обстановка, настоящият касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че е изпълнен фактическия състав на вменените чрез наказателното постановление административни нарушения. Този аргумент на съда се подкрепя и от събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, в това число протокол за ПТП и приложена към него план-схема на ПТП и показанията на свидетелите И. С. И. и П. В. С., като последният е бил свидетел очевидец на съставянето на АУАН. Именно, въз основа на тях, по категоричен начин е установено, че автомобил Шкода СУПЕРБ, лична собственост на настоящият касатор е извършил маневра като е навлязъл от дясна пътна лента, в лява без да се съобрази с местоположението на друг автомобил и по този начин е реализирал ПТП, като след причинена материална щета е напуснал местопроизшествието в неизвестна посока. В тази връзка, с основание районният съд е преценил, че с тази деятелност са нарушени разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и досежно размерът на наложените административни наказания, като същите са в предвидения от закона размер и граници.

Предвид изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му.

Относно разноските:

При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставена без уважение.При този изход на спора и предвид липсата на претенции от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски, такива не му се следват.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, А. съд- Перник, касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 90 от 26.02.2024 година, постановено по АНД № 1426 по описа за 2023 година на Районен съд - П..

РЕШЕНИЕТО и окончателно и не подлежи на обжалване и протест.