№ 3342
гр. ...., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110170917 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „.....“ ЕАД против Б.
З. Т. с ЕГН: **********, за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи в на „.....” ЕАД сумата в размер на 633,29 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., 93,26 лева - мораторна лихва за забава
от 15.09.2020 г. до 26.08.2022 г.; както и сума за дялово разпределение в
размер на 30,53 лева - главница за периода 08.2019 г. до 04.2021 г., и 6,13
лева - мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. – 26.08.2022 г., начислена
върху главница за извършена услуга дялово разпределение, ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите – суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50904/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 161 състав. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че вземанията са възникнали по повод
консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден
имот - гр...... община Н., ж.к. ... за процесния период. Ищецът твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите
общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане. Сочи се, че
ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през
процесния период, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
1
на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „.....”
ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били
начислявани от ‘.....” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Навежда
твърдения, че ищецът, респ. дружеството за дялово разпределение на разхода
за топлинна енергия и топла вода - „....” - ООД, не е доказал изпълнението на
задълженията си за отчитане на подадената топлинна енергия чрез изправни
средства за търговско измерване (сертифицирани по съответния ред).
Посочва, че ищецът не е доказал съответствие между действително
подадената от него топлинна енергия и начислената във фактурите и
изравнителните сметки. Оспорва правилността на начислената за имота й
топлинна енергия, като посочва, че липсва излагане на месечните данни
показания на общ топломер и водомер, не е ясно какъв е начинът на
определяне и размерът на технологичните разходи, както и как е приложена
методиката за отчитане на топлоенергията за имота й за сградна инсталация.
Оспорва и акцесорните искове за лихва. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на
продавача, поради което навежда твърдения за неоснователно претендира
главница за топлинна енергия и законна лихва върху главницата до
окончателното изплащане задължението, както за направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено
плащане. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът
поддържа предявените искове.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл.
55 ЗПИНМ № ....1969 г. на нотариус ... (на лист 13-14), ..... са придобили чрез
покупко-продажба правото на собственост върху апартамент, находящ се в
гр. ......
2
Видно от удостоверение, изх. № ...../09.02.2017 г., издадено от „.....“
ЕООД (на лист 19 по делото) стар адрес – ж.к. „.... се отнася до многофамилна
жилищна сграда с девет входа с настоящ адрес: ж.к. „......
Съгласно удостоверение за наследници, изх. № ... от 30.11.2023 г.,
издадено от Столична община, район „Н.“ (на лист 116) .... е починала на
14.01.1991 г. и е оставила за свои наследници по закон ..... EГН: **********
(съпруг) и Б. З. Т., ЕГН: ********** (дъщеря).
Съгласно удостоверение за наследници, изх. № .... от 22.11.2023 г.,
издадено от Столична община, район „Н.“ (на лист 114) .... е починал на
06.11.1997 г. и е оставил за свой наследник по закон Б. З. Т., ЕГН: **********
(дъщеря).
Съгласно молба-декларация (на лист 16) на 25.07.2002 г. Б. З. Т. е
пожелала да бъде открита партида на нейно име за имот с адрес: гр. ......
Видно от формуляр за отчет (на лист 69), подписан от ответницата,
на 17.07.2020 г. е извършен отчет на уредите в имота.
Видно от формуляр за отчет (на лист 70), подписан от ответницата,
на 29.06.2021 г. е извършен отчет на уредите в имота.
Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. (на лист 67) потребената в имота
топлинна енергия е на стойност 328,97 лева.
Съгласно индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. (на лист 68) потребената в имота
топлинна енергия е на стойност 304,28 лева.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано
(на лист 77-79), постъпилата топлинна енергия в сградата-етажна собственост
на адрес: гр. .... се измерва с определено от Закона за енергетиката средство за
измерване за търговско плащане – общ топломер, който е монтиран в
абонатната станция. Разпечатка на ежемесечните отчети по общия топломер в
сградата за разглеждания период е предоставена на вещото лице при
изготвяне на експертизата. В нея са записани показанията на общия топломер
в абонатната станция - доставената енергия, технологичните разходи и
енергията, която трябва да бъде разпределена като потребена между
3
абонатите. Отчетените стойности на топлинна енергия от топломера в
разпечатката са получени от информационния масив на ищеца, където се
съхраняват данните от отчетите на общия топломер от монтирането му до
настоящия момент. Средството за измерване се отчита по електронен път в
началото на всеки месец чрез уред с четяща глава „терминал“, който снема
архивираното в паметта на уреда показание на топлинна енергия в 0,00 часа
на първо число от съответния месец. Фирмата за дялово разпределение
разпределя количеството топлоенергия, потребена от абонатите през отчетния
период между абонатите от вх. .... съобразно действащата нормвативна
уредба. Вещото лице посочва, че през процесния период в сградата-етажна
собственост топлинен счетоводител е фирма “...” ЕООД, която е извършвала
отчет на уредите за дялово разпределение след края на всеки отоплителния
сезон. В ап. 63 всички радиатори са демонтирани с изключение на щранг-
лирата в банята, която не може да бъде демонтирана. В жилището има
узаконен един водомер за топла вода, като отчетите в имота не са
предоставени на вещото лице при изготвяне на експертизата. Вещото лице
посочва, че сумите за отопление на имот са начислени единствено за щранг-
лирата в банята, която е отоплително тяло, което не може да бъде
демонтирано в произволен апартамент. То работи непрекъснато през
отоплителния сезон, поради липса на спирателен вентил. На него няма
техническа възможност да се монтира топлоразпределител. Изчислената
топлинна енергия за щранг-лирата в имота е: за период 2019/2020г. – 1,07944
МВтч; за период 2020/2021г. – 1,12657 МВтч. Изчислената топлинна енергия,
умножена с действащата към съответния период цена на топлоенергията,
формира сумата за отопление на имота. Сумите за топла вода са изчислени за
абоната по отчетените показания от един водомер за гореща вода.
Стойностите на консумираната топла вода са: за периода 05.2019 - 04.2020г. –
15 м3, за периода 05.2020 - 04.2021г. – 11 м. Това количество вода, умножено
с разхода на топлинна енергия за загряване на 1 м3 вода в съответствие с
нормативните наредби – чл.141, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЕ за дадения период и
действащата към момента цена, дава стойността, начислена за битова гореща
вода. Топлинната енергия за сградна инсталация е начислявана на абоната за
пълен отопляем обем на жилището 149 м3. Вещото лице посочва, че в отдел
„Битови клиенти“ на “.....” ЕАД не е намерило Акт за разпределение на
кубатурата в жилищната сграда относно вх.Г – липсва такава документация.
4
В база данни на ищеца ап. 63 фигурира с пълен отопляем обем 149 м3.
Фирмата за дялово разпределение „...” ООД е изготвяла информация за
дялово разпределение на разхода на топлинна енергия след всеки
отоплителен период. Титуляр по партидата на аб.№ .... през периода е Б. З.
Тодоров. Крайната сума за топлинна енергия за процесния период с включен
ДДС, е начислената суми от “.....” ЕАД, коригирана с изчислената сума при
дяловото разпределение на топлинна енергия между абонатите и възлиза на
633,24 лева. Вещото лице прави заключение, че ищецът е начислил сумите
съгласно действащи през исковия период нормативни актове. Вещото лице
посочва, че от извършените от него изчисления за произволно избран месец
се установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по
общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите. От представените на вещото лице от ищеца документи същото е
направило заключение, че топломер № .... не е преминал на метрологичен
контрол през 2020 г. съгласно изискванията на ДАМТН (24 месеца). Поради
наличието на последващо свидетелство на 11.02.2022 г. от лицензирана фирма
със заключение „съответства на одобрения тип”, вещото лице приема, че
общият топломер е бил годно средство за търговско измерване през исковия
период.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на лист
84-95), което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, при
извършена проверка в счетоводството на ищеца не са установени данни за
постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.
Общият размер на неплатените суми за имота за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. възлизат на 663,82 лева. При извършена проверка в ищцовото
дружество по партида № .... с титуляр Б. З. Т. и др. на адрес: гр. ....., се
установява, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. са фактурирани 738,35
лева, от които 263,51 лева за топла вода и 474,84 лева за отопление. Размерът
на законната лихва върху главницата от 663,82 лева, считано от изпадане на
ответника в забава да 26.08.2022 г. е в размер на 99,39 лева.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
5
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
цената на доставена топлинна енергия:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период; че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна
енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза
на претендираната сума.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
В конкретния случай, при съвкупната преценка на представените по
делото доказателства – Нотариален акт за собственост (жилище) по чл. 55
ЗПИНМ (л.13), удостоверения за наследници (л.116 и л.114), удостоверение
6
от „.....“ ЕООД (л.19) и молба-декларация (л.16) съдът прием за безспорно
установено, че ответницата Б. З. Т. е собственик на процесния недвижим имот
с адрес: гр. ....., по силата на наследствено правоприемство.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
начисляването на сумите от “.....” ЕАД по прогнозен дял и изчисляването на
сумите след дяловото разпределение на топлинна енергия са извършени
съгласно действащите към периода нормативни актове. В тази връзка, съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че по делото не е
доказана изправността на средствата за търговско измерване. Видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза (лист 79) общият топломер
в сградата-етажна собственост, въпреки че не е преминал на метрологичен
контрол през 2020 г. поради наличието на последващо свидетелство за
съответствие от 11.02.2022 г., е годно средство за търговско измерване за
процесния период. Възражението на ответницата относно правилността на
начисленото количество топлинна енергия за имота, съдът също намира за
неоснователно. Видно от представените отчети (на лист 69 и 70), които носят
подписа на ответницата и не са оспорени от нея, на 17.07.2020 г. и 29.06.2021
г. е извършен отчет на уредите, като и в двата документа е посочено, че
отоплителните тела в имота са водомер и щранг-лира в банята. След
извършването на отчет на уредите са изготвени и индивидуалните справки за
използвана топлинна енергия за имота. Противно на твърденията на
ответницата в отговора на исковата молба в смисъл, че в индивидуалната
справка за използваната топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. щранг-лирата в банята не фигурира като уред, за който се
начислява топлинна енергия, а в справката за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. същата фигурирала без данни за монтирането й, съдът намира,
че щранг-лирата в банята е отразена в индивидуалната справка за
отоплителния сезон 2019/2020 г., в раздел „Разходи за абоната“, като е
посочено, че в банята има отоплително тяло и за него е начислена сума за
топлинна енергия.
Съгласно съдебно-техническата експертиза (л.78) стойността на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния имот за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. след извършване на дяловото разпределение,
възлиза на 633,24 лева. Този извод се потвърждава и от индивидуалните
справки за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020
7
г. (на лист 67) на стойност 328,97 лева и за 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. (лист
68) на стойност 304,28 лева, или общо 633,25 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 633,24 лева, а за разликата над 633,24 лева до пълния
предявен размер от 633,29 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху сумата от 633,24 лева се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.09.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
цената на услугата „дялово разпределение“:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
страните са приложими общите условия от 2016 г., като според чл. 22, ал.2 от
същите клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти. С оглед
изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период. Установява се, че от
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и от
представената индивидуална справка за използвана топлинна енергия, че
услугата е била извършвана през процесния период.
Ищецът претендира признаване на установено, че ответницата дължи
сумата от 30,53 лева като цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. /21 месеца/ На основание чл. 162 ГПК и като взе
предвид, че се претендира цена за услугата в размер на 30,53 лева за 21
месеца /по 1,45 лева на месец/ и че в имота си ответницата има 1 бр. щранг-
лира и един водомер за топла вода, съдът намира, че цена от 1,45 лева на
месец за услугата „дялово разпределение“ не е прекомерна, съответно
8
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер. Върху сумата от
30,53 лева се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.09.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за топлинна енергия:
По този в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и че дължимото обезщетение за забава е в
размер на претендираната сума.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
По делото не са представени общи фактури, но съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза (л.87), което съдът кредитира, за
задълженията за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е
издадена обща фактура № ..../31.08.2020 г. на стойност 344,46 лева.
Следователно законна лихва върху задълженията за топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. се дължи от 15.10.2020 г., поради което
претенцията на ищеца за лихва от 15.09.2019 г. до 30.09.2019 г. е
неоснователна. На основание чл. 162 ГПК и при използване на калкулатора за
изчисляване на законна лихва на НАП, съдът определи, че законната лихва,
изчислена върху сумата от 344,46 лева за периода 15.10.2020 г. – 26.08.2022 г.
възлиза на 65,17 лева.
Съгласно експертизата за задълженията за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. е издадена обща фактура № ..../31.07.2021 г. на стойност 284,21
лева. Следователно законна лихва върху задълженията за топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. се дължи от 15.09.2021 г. На основание
чл. 162 ГПК и при използване на калкулатора за изчисляване на законна
лихва на НАП, съдът определи, че законната лихва, изчислена върху сумата
9
от 284,21 лева за периода 15.09.2021 г. – 26.08.2022 г. възлиза на 27,32 лева.
Така общият размер на задълженията за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия възлиза на сумата от 92,49 лева, до който размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата над 92,49 лева до пълния предявен
размер от 93,26 лева и за периода 15.09.2020 г. – 30.09.2020 г. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за цена за услугата „дялово разпределение“:
С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран падеж
на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до
ответника покана за заплащането на цената на тази услуга, с което действие
да го е поставил в забава. Поради това, предявеният иск за обезщетение за
забава върху цената на услугата „дялово разпределение“ е неоснователен и
следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът съразмерно на
уважената част от исковете, който е поискал присъждане на такива с исковата
молба.
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 75 лева
за платена държавна такса (платено нареждане на лист 39 по делото), 10 лева
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (платежно нареждане
лист 104), 400 лева депозит за изготвяне на съдебно техническа-експертиза
(платежни нареждания на лист 57 и 106), 320 лева депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза (платежни нареждания на лист 58 и 105) и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, или общо 905 лева. За заповедното производство ищецът доказва
разноски за 25 лева държавна такса (платежно нареждане на лист 10 от ч.гр.д.
№ 50904/2022) и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 896,76 лева разноски в исковото и
74,32 лева разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „.....“ ЕАД, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. З. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ....., дължи на „.....“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ...., ул. „...., следните суми: 633,24 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., сумата от 92,49 лева - мораторна лихва за забава
за периода 15.10.2020 г. до 26.08.2022 г., сумата от 30,53 лева – главница за
дялово разпределение за периода м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед да изпълнение – 20.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите – задължения, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50904/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 161. състав.
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата
над 633,24 лева до пълния предявен размер от 633,29 лева; иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 30.09.2020 г. и за сумата над 92,49 лева до пълния предявен
размер от 93,26 лева и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“,
изчислена за периода 01.10.2019 г. – 26.08.2022 г.
ОСЪЖДА Б. З. Т. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ..... да заплати на
„.....“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. „....,
сумата от 896,76 лева разноски в исковото и 74,32 лева разноски в
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - „....“
ООД на страната на ищеца – „.....“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12