№ 470
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани ЗахА.а
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Ани ЗахА.а Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100602407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.10.2022 г. по НОХД №9229/2020 г. на СРС, НО, 12 състав,
подсъдимият А. Б. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 194, ал.1
вр. чл.63,ал.1 т.3вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъдена на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.69,
ал.1 вр. чл.66,ал.1 от НК за срок от две години.
Със същата присъда подсъдимият Д. Т. П.е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.63,ал.1 т.3вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК и е осъдена
на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една години, чието изтърпяване е
отложено на основание чл.69, ал.1 вр. чл.66,ал.1 от НК за срок от две години.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да
заплатят разноските по делото .
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитата на И. – адв. Б., с
искане за отмяната и като неправилна, незаконосъобразна, постановена в разрез с
доказателствата и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която
подзащитният и да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказания на
подсъдимия И., като се твърди, че същото не е несъобразено със степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от защитата на подсъдимия П.-
адв.Г. с искане за отмяна и като необоснована и неправилна и постановяване на нова, с
която подзащитният и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
1
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се
налага разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи. Впоследствие е
в хода на въззивно производство са приобщени писмени доказателства касаещи
подсъдимия И..
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия И. поддържа
изложените в жалбата срещу първоинстанционната присъда съображения. Счита, че в
хода на наказателното производство не е доказано по безспорен и категоричен начин
наличието на пряк умисъл у подзащитния и, в какъвто смисъл се ползва и от
представените пред въззивният съд междинен и заключителен доклад на Институт за
социални дейности и практики, Център за обществена подкрепа - София. Моли съда
да отмени постановената първоинстанционна присъда и да признае подсъдимият И. за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Защитата на подсъдимия П. намира, че доказателствата по делото не
установяват съпричастност към деянието на подзащитния. Счита, че следственият
експрезидент, в който е участвал подсъдимият И. е порочен, тъй като видно от
показанията на свидетелката Г.Д., тя не е присъствала през цялото време, докато
същият се е провеждал. Същата свидетелка посочава, че експертименът е бил поведен
с две момчета, които са били с белезници, като по делото не е изяснен въпроса кое
второто лице. Оспорват се изводите на първата инстанция , че проведеното действие
по разследването е било доброволно са неправилни, предвид установеното че
участващите са били с белезници на ръцете, като не на последно място към момента
И. е бил непълнолетно лице, което е нямал качеството на обвиняем, с оглед на което не
е разполагал и с адвокатска защитата, както и не е участвал родител. Защитата намира,
че и кореспонденцията по „месинджър“ между И. и свидетеля Д. се могат да формират
извод за съпричастност на подсъдимия П. в инкриминираното престъпление, още
повече, че и посоченият свидетел не съобщава да му е известно подобно
обстоятелство. Изложеното дава основание на защитата да иска от съда да признае
подсъдимият за невиновен.
Представителят на СГП оспорва въззивните жалби, като ги намира за
неоснователни , а повдигнатите обвинения спрямо И. и П. за безспорно доказани.
Прокурорът счита за правилни фактическите и правни изводи на първата инстанция, а
постановената присъда и наложените наказания за подсъдимите за справедливи,
поради което пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Подсъдимият И., в лична защита, поддържа казаното от защитата си. В
предоставеното му право на последна дума иска от съда да бъде оправдан.
Подсъдимият П., в лична защита, поддържа изложеното от защитата, твърди, че
не е знаел за проведения следствен експеримент. В предоставеното му права на
последна дума иска оправдателна присъда..
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимите – да се защитава. Първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е
направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
2
направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което,
споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения
собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А. Б. И. е роден на *******г. в г. София, българин, с българско
гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д. Т. П. е роден на *******г. в гр. София, българни, с българско
гражданство, с основно образование, неженен, неосъждан с ЕГН **********
Към датата на инкриминираното деяние 07.07.2019г. подсъдимите И. И П. не били
осъждания. Същите са към посочения период са били непълнолетни, но са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
През 2019г ТД „С.П.“ ЕООД, стопанисвало ресторант „Ла Катедрале“, находящ се в
гр. София, ул.“*******. Управител на заведението бил св. Н.Н., а на дружеството Р.В.Р..
Салонен управител на ресторанта към посочения момент бил св. П..А.
Заведението работело до 24:00ч. След приключване на работния ден салонният
управител описвал оборота от деня и го прибирал в метална каса с електронен панел с
големина 35 см на 20 см, на стойност 37,50лв, която не била трайно прикрепена, а поставена
на рафт, находящ се непосредствено до входа на кухненското помещение. През нощта
ресторантът се охранявал от пазач. На 07.07.2019г. охрана на заведението бил св. Ц. Д..
Същият пристигнал на работа около 23:00ч. на 06.07.2019г.. Около 01.00ч ресторантът
приключил работа с клиенти. Св. А. описал дневния оборот и прибрал сумата от 2300 лева в
касата, след което си тръгнал След като свидетелят Ц. Д. останал сам в заведението,
заключил предна и задна врати на заведението и остави втората задна врата, водеща до
фризерите отключена. Връзката с ключове за вратите останала на входната врата, където
обичайно стоял. Свидетелят седнал да гледа телевизия и заспал.
Междувременно в района на ресторант „ Ла Катедрале“ се намирали двамата
подсъдими. Около 02:41ч. подсъдимият Д. П. от подсъдимите влязъл в ресторанта през
незаключената входна врата, огледал вътре, след което излязъл.
Минута по-късно двамата подсъдими влезли заедно в заведението и се насочили към
кухнята. Двамата пребъркали висящи на закачалка дрехи , след което забелязали металната
каса, първоначално П. взел металната касата, поставена на рафт, вляво от вратата на
кухнята, след което касата взел подсъдимият И. и двамата напуснали заведението през
предната входна врата, тичайки.
Когото св. Ц. Д. се събудил, забелязал, че ключовете / 2 бр секретни ключове – всеки
един на стойност по 4 лв / заедно с дистанционно за СОТ на стойност 30лв, не били на
входната врата на заведението, а тя била отключена. Св. Д. останал до идването на
чистачката , около 07:30ч. , след което си тръгнал, без да уведоми за изчезналите ключове и
отключената входна врата.
Около 12:00ч. на 07.07.2019г. св. А. отишъл в заведението и установил, че касата
липсва. Веднага разпитал персонала, но никой не знаел къде е касата. Тогава свидетеля
уведомил управителя на ресторанта Н.Н., след което бил подаден сигнал в полицията. Н.
прегледал записите от охранителните камери. Впоследствие същите били предадени в
полицията за нуждите на разследването. Междувременно на 08.07.2019г. подс. И. се
похвалил на св.И. Д., че двамата с подс. П. са откраднали каса с пари от ресторант на 07 07
3
2019г. и са на море в гр. Бургас. Посочената комуникация между св. Д. и поде. И. се
осъществила чрез приложение „Messenger“, като последният използвал телефон с номер
**********.
На 08.07.2019г. двамата подсъдими заминали за гр. Бургас и останали там около
седмица.
Действията на подсъдимите били заснети от охранителните камери на заведението,
като видеозаписите от същите били предадени от Н. с протокол за доброволно предаване на
10.07.2019г. В хода на досъдебното производство били приобщени и записи от камери за
видеонаблюдение, монтирани на входа на НС и на сградата на БАН.Н
В хода на досъдебното производство св. Д. предал на разпечатки от проведената
комуникация между него и поде. И..
Непосредствено след като подс. И. бил разпитан в качеството на свидетел на
11.12.2019г бил извършен следствен експеримент с негово участие, представляващ
възстановка на извършената кражба. Посоченото действие било обективирано в протокол.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата
инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите П..А, Ц. Д., И. Д. ,Р.Р., К.-К. и Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщени по реда на чл.281 от НПК, с посочено правно основание в съответните
протоколи от съдебни заседание разпити на свидетелите П..А, И. Д., К.К. и Г.Д.;
заключенията на приетите КСППЕ по отношенение на подсъдимите А. И. и Д. П., СОЕ,
ВТЕ; протокол за оглед на местопроизшествие; протоколи за доброволно предаване,
протоколи за оглед на веществени доказателства, справки от мобилните оператори,
счетоводни документи на ресторант „Ла Катедрале“, справката за съдимост на подсъдимата
и характеристични данни за подсъдимите и др.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват
на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Установени са по
безспорен начин извършването на деянието, авторството, механизмът на
осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата,
при които е било извършено. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си
за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелствa, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически
грешки, противно на възраженията на защитата. Въззивният състав споделя и
направения от първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря.
По делото липсва спор относно това, че към инкриминираната дата от ресторант „Ла
Катедрале“, находящ се в гр. София, ул. ******* е била отнета метална каса, съдържаща
сумата от 2300лв и връзка с ключове и дистанционно за СОТ, собственост на търговско
дружество „Сладки приказки“ ЕООД с управител Р.Р.. По несъмнен начин се установява и
мястото и начина на извършване на деянието, а именно възползвайки се от незаключената
задна врата на заведението, подсъдимите са взели вътре, взели са поставената на рафт до
входа на кухнята каса и пред входната врата се напуснали местопроизшествието. За тези
обстоятелства са налице показанията на свидетели А., Р., Ц. Д., които са еднопосочни,
4
непротиворечиви и кореспондиращи както помежду, така и с приложените по делото
писмени и веществени доказателства и протокола за оглед на местопроизшествие и
приобщените записите от камери за видеонаблюдение, изследвани в ВТЕ и СОЕ, поради
което настоящият състав им се довери.
В отговор на направеното възражение от защитата , въззивният съд, също както
първостепенния, кредитира протокола от извършения следствен експеримент, като
намира, че съгласно разпоредбата на чл.166 НПК следственият експеримент
представлява способ за проверка на доказателства и неговата цел е да бъдат проверени
и уточнени данни, получени от други доказателствени източници или друго действие
по разследването. Действително той няма самостоятелен характер, не представлява
средство за събиране на оригинерни доказателства или изясняване на релевантните за
изхода на производството факти. В този смисъл е и Р 190-2011 г. на ВКС, НК, І НО.
Както е посочено в Решение по кнд № 1220/2013г на ВКС, НК, III НО, правната
природа на обсъждания институт предполага съществуването на доказателства, които
трябва да бъдат проверени или уточнени чрез провеждане на следствен експеримент. В
случая са били налице такива доказателства, а именно записи от охранителни камери,
находящи се в заведението, от където са отнети инкриминираните вещи. Предвид
изложеното може да бъде направен извод, че следствения експеримент задължително е
следвал събирането на доказателства и е проведен единствено с цел проверката им и
уточняването на същите. В случая, обстоятелството, че подсъдимият И. е разпитан
непосредствено преди извършване на посоченото действие по разследване в
качеството на свидетел не го опорочава. Безспорно е, че показания на И., в това му
качеството, не могат да бъдат ползвани при решаване на делото и същите нямат
никаква доказателствена стойност. По делото, обаче са с били налице годни
доказателства, а именно посочените по -горе записи, поради което няма пречка същите
да бъдат ползвани от решаващия орган в наказателното производство. . Ето защо
проведения следствен експеримент, насочен към проверката на този годен
доказателствен източник, може да бъде кредитиран и неговите резултати могат да
установят съществени за изхода на делото факти, включително участието на
подсъдимите в инкриминираното деяние Не на последно място по делото са налице
показанията на свидетелите К.-К. и Г.Д., участващи като поемни лица в проведения
следствен експеримент, които същото са подкрепа установяване на авторството на
престъплението- предмет на производството. Същите са възприели провеждането на
действието и от показанията им може да бъде направен несъмнен извод за авторството
на двамата подсъдими в осъществяване на инкриминираното деяние, тъй като
съдържат информация за провеждането на действие по разследването, при което
подсъдимият И. е обяснил, че заедно с Д. П. са отворили входната врата на
заведението, насочили са се към мястото, където е била металната каса, взел я и
заедно с П. са напуснали заведението отново през входната врата. Вярно е , че в
показанията на горепосочените свидетели от съдебно следствие не са изчерпателни, а
свидетелят К. не помни обстоятелствата във връзка проведения следствен
експеримент, но констатираното разминаване с показанията от досъдебното
производство е отстранено от районния съд, като правилно са ценени именно
показанията от досъдебното производството, предвид, че същите са дадени
непосредствено след участието на Д.а и К. като поемни лица. Изложеното дава
основание и на въззивния състав да сподели изцяло и изводите на първия съд за това,
че кредитирането на изготвения протокол за е правилно, предвид, че същият е насочен
към проверката на годен доказателствен източник, а именно приобщените по делото
записи от охранителни камери. Не на последно място, в подкрепа на авторството на
деянието са и показанията на свидетелят И. Д. и протоколите за оглед на веществени
5
доказателства, които представляват годни доказателствени средства за отразените в
тях обстоятелства и чрез тях се установява необходимата връзка между
инкриминираните вещи и подсъдимите лица. С оглед на това следва да бъде
отбелязано, че в мотивите на първата инстанция се съдържа изчерпателен отговор на
наведените от защитата възражения, който изцяло се споделя от въззивния съд и не се
налага да бъде преповтарян.
Този състав, подобно на първия, се довери на заключението на КСППЕ, касаещи
подсъдимите А. И. и Д. П., чрез които се установява лицата не страдат от психично
заболяване и въпреки непълнолетието си към момента на деянието, са били в
състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си, като същите не са действали поради лекомислие и увлечение.
Идентично е отношението на състава и към изготвената СТЕ на посочените
записи, от чието заключение се установява времето на проникване на две лица в
ресторанта, действията, които са извършили вътре и часа, в който са го напуснали.
Правилно е кредитирана и приета СОЕ от заключението, чрез която се
установяват стойностите на инкриминираните в обвинението вещи
Изводите на вещите лица, изготвили експертизите са задълбочени, резултат на
професионално изследване, поради което за съда не са налице основания за съмнение
в обективността на заключението.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК
писмени доказателства, част от които са представените счетоводни документи,
ползващи се с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Същите са
непротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване, допринасят за
изясняване на обективната истина и се подкрепят от събраните гласни доказателствени
средства, поради което въззивният състав също ги кредитира. Изводите си за
съдебното минало на подсъдимите и техните характеристични данни настоящият
състав направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост и справки от
ИДПС, както и представените междинен и заключителен доклад на Институт по
социални дейности и практики относими към подсъдимия И..
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е достигнал до заключение за осъществен от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл. 194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.63, ал1, т.3 от НК от подсъдимите А. Б. И. и Д. Т. П., което въззивният съд споделя
изцяло.
От обективна страна на 07.07.2019г в гр. София, от 01.46 до 12.00ч в ресторант
„Ла Катедрале“, находящ се на ул. *******, като непълнолетни, но могли да разбират
свойството и значение на извършеното и да ръководят постъпките си в съучастие като
извършители отнели от кухненско помещение чужди движими вещи: един брой
метална каса с код с размер 35см на 20 см, с намираща се в нея причина сума от
2300лв, 2броя секретни ключове и един брой дистанционно за СОТ, собственост на
„С.П.“ ЕООД с управител Р.В. Р., като общата стойност на отнетите от владението на
П.Р. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, вещи е
2375,50лв.
От доказателствената маса по несъмнен начин се установи, че подсъдимите И. и
П. на посочената е в обвинението дата и част са влезли в заведение „Ла Катедрале“ и
взели, без съгласието на техния владелец, инкриминираните вещи с намерение да ги
своят.
Деянието е извършено в съучастие, при общност на умисъла.
От субективна страна деянието е извършено от всеки един от подсъдимите
6
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че отнемат
чужди вещи, без съгласието на владелеца, като са целели точно това. Подсъдимите
при ясното съзнание, са отнели фактическата власт върху тях и са установили своя,
съзнавайки обществената опасност на деянието, като са предвиждали и искали
настъпването на посочените по -горе общественоопасни последици.
Предвид гореизложеното, правилно подсъдимите А. Б. И. и Д. Т. П. са признати
за виновни в извършването на престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.63, ал.1 т.3 от НК.
При индивидуализацията на наказанието настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Правилно при определяне на
наказанията спрямо и двамата подсъдими е отчетено от съда, че към датата на
деянието същите са били неосъждани, но с множество криминални регистрации, като
спрямо тях са били прилагани различни мерки по ЗБППМН , чрез които, обаче, не са
постигнати целите за поправянето на И. и П.. Отчитайки данните за
характеристичните данни за лицата, районният съд мотивирано е достигнал до извод,
че подсъдимите към момента на деянието, са с трайни криминални навици, въпреки
непълнолетието си. Съобразено изложеното наред с обществената опасност на
извършеното престъпление и предвиденото за него наказание, редуцирано, съгласно
разпоредбата на чл.63 от НК е основанието, на което първата инстанция е наложила на
всеки един от подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изтърпяването на което на основание чл.69, ал.1 от НК е отложил за срок от две
години. При извършения собствен анализ въззивният съд не констатира наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, включително липсват доказателства, дори и
за последващо поправяне на лицата, видно от приложените справки за съдимост. Този
състав преценени в съвкупност, посочените обстоятелства, които му дават основание
да приеме, че изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно
за постигане на обявените в чл. 36 от НК, е съобразено от районния съд. С така
определените наказание на А. И. и Д. П. съдът намира, че са достатъчно обезпечени
целите на наказанието, съгласно закона.
При наличие на предпоставките по чл.69,ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК,
изтърпяването на така определеното на всеки един от подсъдимите наказание
„лишаване от свобода“ е отложено за срок от две години, като настоящият състав се
съгласява, че за постигане на целите на наказанието не се налага ефективното му
изтърпяване.
тва.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
правилно направените по делото разноски, както и държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист са възложени в тежест на подсъдимите.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
основания за отмяна на присъдата на СРС.
Така мотивиран, на осн. чл. 334, т. 3 вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.10.2022 г. по НОХД № 9229/2020 г. на СРС,
НО, 12. Състав.
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8