РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500470 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от СТ. СП. М., чрез особения й представител адв. Н.Д.,
против Решение № 260021/06.11.2022г., пост. по гр.д.№ 2146/2020, ПдРС, с което
жалбоподателката е осъдена заедно с М. Я.. Т. и Д. С. Т. да преустановят неоснователните
си действия, с които пречат на М. СТ. О. и Т. Н. О. да упражняват правото си на собственост
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.632.* по КК на гр. Пловдив,
ведно с прилежащи две складови помещения, заснети в КК като два СОС с идентификатори
56784.531.632* и 56784.531.632*, като: ПРЕМАХНАТ санитарно помещение, обозначено с
№ 11 на чертеж към СТЕ- лист 149 от делото, изградено в коридора на приземен етаж на
сграда с идентификатор 56784.531.632* по КК на гр. Пловдив; ПОСТАВЯТ общия водомер
за сграда с идентификатор 56784.531.632* по КК на гр. Пловдив на общото водопроводно
отклонение, обслужващо сградата, разположено в помещение, обозначено с № 5 на чертеж
към СТЕ- лист 149 от делото И ПРЕДАДАТ ключ от вратата, осигуряваща достъп от
стълбищна площадка до общ коридор, разположен на приземен етаж на сграда с
идентификатор 56784.531.* по КК на гр. Пловдив, означен като помещения с № 10 на
чертеж към СТЕ- лист 149 от делото.
Жалбоподателката М. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради
1
противоречие с материалния и процесуалния закони. Поддържа, че още в исковата молба са
налице неясноти относно времето на извършване на действията, с които ищците
претендират да им се пречи да упражняват правото си на собственост, извършителите на
тези действия. Оспорва и правото на собственост на ищците по отношение на
претендираните от тях като собствени два броя сутеренни стаи, складове. Оспорва
твърденията да е закупувала материали, заплащала и извършвала преустройство на
сутеренния етаж. Поддържа, че следва да се направи разграничение между незаконно
преустройство от някой от съсобствениците и подобрение в съсобствен имот, при което тя
не би могла да отговаря за действията на други съсобственици. Моли за отмяна на
обжалваното решение в частта, в която се ангажира нейната отговорност и се постанови
ново, с което се отхвърли предявения против нея иск като неоснователен и недоказан.
Необходимите другари на жалбоподателката М. Я. Т. и Д. СП. Т. не взимат
становище.
Въззиваемите страни М. СТ. ОБ. и Т. Н. ОБ. са подали писмен отговор, в който
оспорват подадената въззивна жалба. Поддържат, че жалбоподателят не е оспорвал правото
им на собственост в първоинстанционното производство. Поддържат, че от страна на
ответниците е извършено преустройство и същото ползва само тях, поради което следва да
се ангажира именно тяхната отговорност. Обстоятелството кой от ответниците е извършил
преустройството няма значение, т.к. те са близки роднини и преустроените помещения
ползват и тримата ответници. Считат, че за основателност на иска по чл.109 от ЗС е
достатъчно дори само поддържането на едно положение, независимо от това кой го е
създал. Считат, че доводът че извършеното съставлява преустройство, а не подобрение,
няма отношение към основателността на иска по чл.109 от ЗС. Молят за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен с атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС. Съгласно посочената норма
собственикът може да получи защита на правото си на собственост от всякакви
неоснователни действия или състояния, които го препятстват да упражнява спокойно
правата си, като същите действия следва да бъдат конкретно посочени в исковата молба, с
което се формира и обема и вида на търсената защита./виж Р № 57/30.04.2009 г., гр. д. №
6155/2007 г., I г. о., ГК, ВКС, съгл. което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС може да бъде уважен,
само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие
или състояние, поради което ищецът следва да посочи в какво конкретно се състои
неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво
се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според
нейното предназначение; Р№ 57/26.03.2013 г.,гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ВКС, както и др.
2
по чл.290 от ГПК/. В настоящия случай формирания петитум в исковата молба е осъждане
на ответниците да премахнат санитарно помещение, обозначено с № 11 в скицата на СТЕ, да
поставят общия водомер на общото водопроводно отклонение, да предадат ключ от вратата,
осигуряваща достъп от стълбищната площадка до общ коридор, разположен на приземен
етаж на сграда.
Активно легитимирана страна по този иск е лицето, което претендира да е собственик,
а пасивната легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да извършва или
поддържа неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да получи търсената
защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост и
на извършването на неоснователни действия по отношение на неговата собственост.
По отношение легитимацията на страните, същата се установява по делото от
представените документи за собственост на ищците и на ответниците. Този въпрос
практически не е спорен по делото. Оплакванията в жалбата от кой нотариален акт се
установява правото на собственост на ищците, е без правно значение, т.к. собствеността им
върху две приземни помещения, като прилежаща част към жилищен етаж от сградата, не е
спорна. Не е спорен и въпроса, че страните са етажни съсобственици, като притежават
конкретни помещения в сутеренния етаж на сградата.
Видно от приложеното копие от присъда от 11.03.2010, пост. по нохд№4183/2009,
ПдРС М.Т. е призната за виновна за това, че в периода м.06-10.2006г. самоволно е
осъществила не по установения ред едно свое предполагаемо право - на самостоятелно
владение и ползване на коридор в режим на съсобственост в сграда на партерния етаж на ул.
***, гр. П..
С нотариална покана от 09.10.2019г. на нотариус Св. К. М. и Т. О.и са поканили М.Т.,
С. Т. /М./ и Д. Т. да отворят входа откъм коридора на сутеренните помещения с цел
осигуряване на достъп до същите.
Разпитаните по делото свидетели – В. Г. и М. Я. твърдят да познават имота. Първият
свидетел е син на бивш собственик в имота, като именно от него ищците са придобили
жилищния етаж и двете сутеренни помещения. Г. установява, че след смъртта на баща му
през 2006г. М.Т. е разговаряла с него да й позволи да загради коридора, а той да избие
прозореца към една от двете сутеренни стаи и да си направи вход от там. Свидетелят заявил,
че не е съгласен, но след около два месеца констатирал, че преустойството в сутерена е
извършено и той няма достъп до стаите в сутерена. При опита му да влезе М.Т. го
посрещнала на входа на сутерена и му казала, че повече не може да влиза, защото
коридорът а е преграден и няма достъп до неговите стаи. Водомерът за сградата останал зад
преградната стена на коридора.
Свидетелката Я. твърди да е живяла под наем в тази къща около 1982г. Знае от М.Т.,
че е получила съгласие от всички съседи за извършване на преустройството в сутерена.
По делото е разпитван и свидетелят К. М., но показанията му не съдържат релевантни
за делото факти.
3
Приета е СТЕ с в.л. Ст. Ж., която се възприема от съда като обективна и компетентна.
Същата констатира , че в сутеренните помещения на ответниците е извършено
преустройство, чрез което се препятства достъпа до следващите сутеренни помещения – на
ищците. Не са установени строителни книжа, инвестиционни проекти и разрешение за
съответното преустройство.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че по делото се доказва,
че страните са етажни съсобственици, като в приземния етаж всяка група собственици
притежават по две помещения. От приетата СТЕ, се установява, че в резултат на извършени
преустройства в помещенията на Т. в приземния етаж е прекъснат достъпа до помещенията
на О., като единствения подход към тях – общия коридор е заграден и е превърнат в баня и
тоалетна. Експертизата установява, че достъп до двете помещения на О. практически няма.
За извършване на това преустройство няма строителни книжа и инвестиционен проект. Въз
основа на тези констатации, съдът намира за безспорно доказано, че извършеното
преустройство в сутеренните стаи на Т. съставлява неоснователно въздействие върху
чуждия имот, т.к. препятства достъпа до него и практическо прави невъзможно
използването на имота на ищците. Налице е незаконосъобразно смущаване на ползването на
имота на ищците О..
С оглед на изложените съображения, съдът намира че са налице предпоставките на
чл.109 от ЗС , като се установява такова противоправно състояние на помещенията ,
собствени на Т., поддържано от същите, с което препятстват собствениците на съседните
сутеренни помещения за ползват спокойно собствеността си. Предявеният иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен, като Т. бъдат осъдени да преустановят това
противоправно състояние като премахнат изцяло извършеното незаконно преустройство.
Оплакването във въззивната жалба, че жалбоподателката С.М. /Т./ не е извършвала
преустройството и се намира от години в чужбина не може да бъде споделено.
Собственикът на една вещ или имот отговаря за състоянието му и ако е налице
незаконосъобразно въздействие от него или чрез него, именно той е лицето, което следва да
вземе мерки за преустановяване на това въздействие. Съдебната практика е
непротиворечива в становището си, че неоснователното въздействие по чл.109 от ЗС може и
да е поддържане на състояние, с което се пречи на спокойното упражняване на правото на
собственост на друго лице. В този смисъл е без значение дали собственикът лично е
извършил преустойството, с което се пречи на собствеността на ищеца и респ. кога е
извършено това преустройство. За уважаване на иска по чл.109 от ЗС е достатъчно
доказването, че ответникът поддържа състоянието на имота си, с което пречи на
упражняването на правото на собственост на другия собственик.
По изложените съображения предявения иск като основателен и доказан следва да
бъде уважен.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят С.М. ще следва да заплати на въззиваемата
4
страна М. и Т. О. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 440лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение и хонорар за особен представител.
С.М. ще следва да бъде осъдена да заплати и ДТ в размер на 20лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ПдОС.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260021/06.11.2022г., пост. по гр.д.№ 2146/2020, ПдРС, в
обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. СП. М., ЕГН **********, да заплати на М. СТ. О.., ЕГН ********** и Т.
Н. О., ЕГН ********** сумата от общо 440лв. разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА СТ. С. М., ЕГН **********, да заплати и ДТ в размер на 20лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПдОС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5