Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 03.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 25.09.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 553 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЕТ „А.С. – Д.” срещу решение № 89/05.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 897/2018г. на Елинпелинския
районен съд, с което е бил уважен искът на Д.Д. по чл. 128, т. 2 от КТ срещу жалбоподателя, като последният е бил осъден
да й заплати сумата 8261,64 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2016г. до 21.06.2017г.
Жалбоподателят намира, че първоинстанционното решение
е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при
неправилно тълкуване на същите. Счита предявения иск за неоснователен и
недоказан. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
както и че през процесния период са били съпрузи.
Излага виждането си за същността на отношенията между тях, както и за
функциите, които Д. е изпълнявала в предприятието на едноличния търговец.
Подчертава, че същата е вземала участие в разплащането с работници и външни
доставчици и е била добре запозната с търговската дейност на съпруга си.
Позовава се на издаденото в нейна полза пълномощно, вкл. с правата за
разплащане на дължими трудови възнаграждения и за представляване на едноличния
търговец пред работници и служители. Оспорва мотивите на ЕПРС, както и
необсъждането на това пълномощно в тях. Прави изводи въз основа на заключението
по ССЕ. Изразява становище, че в настоящото производство ищцата не защитава
свои действително накърнени права, а вместо това черпи права от собственото си
бездействие. Моли съда да отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва и се
изразява становище за нейната неоснователност. Въззиваемата
възразява срещу изложените в жалбата твърдения, като за част от тях счита, че
нямат отношение към спора. Анализира правните последици от пълномощното, на
което се позовава жалбоподателят. Счита, че не са налице твърдените основания
за отмяна на обжалваното решение и моли съда да го потвърди. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят се представлява от адв. Н., която поддържа въззивната жалба, оспорва отговора, и моли съда да отмени
изцяло обжалваното решение по изложените в жалбата съображения. Изтъква, че
районният съд не бил взел предвид съществено писмено доказателство –
пълномощно, с което ЕТ е упълномощил съпругата си по това време. Позовава се на
гласните доказателства, съгласно които тя е извършала плащанията, вкл. на
всички работни заплати. Поддържа становището си, че се касае за злоупотреба с право.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата се представлява от адв. К., която оспорва жалбата, поддържа отговора, и моли
съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счита
жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по спора, установена въз основа
на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е правилно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът споделя мотивите,
изложени в обжалваното решение, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на изложените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав взе
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ, трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка, като - по негово писмено искане - то може да се изплаща на
негови близки или да се превежда на влог в посочената от него банка. В случая
не е доказано изплащане на трудовото възнаграждение по нито един от тези
начини, а свидетелски показания за това са недопустими поради забраната на чл.
164, ал. 1, т. 4 от ГПК. Наистина, съдебната практика (напр. Решение № 41 от
26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 241 от
7.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3269/2014 г., III г. о., ГК, и Решение № 258 от
3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о., ГК) допуска доказване на
получаването на трудово възнаграждение и със случаен документ, а ако
съставеният нарочен такъв е изгубен или унищожен – допустимо е ангажирани на
свидетелски показания в хипотезата на чл. 165, ал. 1 от ГПК. В случая, обаче,
не се твърди наличие на нито една от тези хипотези, поради което забраната на
чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК не е преодоляна.
От друга страна, пълномощното, на което се позовава
жалбоподателят, не е такъв случаен документ и не доказва пряко получаване на
трудовото възнаграждение от страна на въззиваемата, а
съдът не споделя косвените изводи, които жалбоподателят прави от него във
връзка с ангажираните свидетелски показания, поради следните съображения.
Упълномощаването на въззиваемата да извършва всякакви
правни и фактически действия от името и за сметка на едноличния търговец, вкл.
да го представлява в търговския обект в с. М.пред служители/работници, като
извършва разплащане на дължими трудови възнаграждения, подписва документи и
др., само създава представителна власт в полза на упълномощеното лице, но не го
задължава да я упражнява. Още по- малко може да се приеме, че в резултат от
упълномощаването едноличният търговец се е лишил от възможността да извършва
лично тези действия. Поради това съдът намира, че обсъжданото пълномощно е
създавало единствено потенциална възможност за въззиваемата,
сама да си изплаща трудовите възнаграждения. От факта на съществуването му,
обаче, не може да се направи несъмнен извод, че тя реално се е възползвала от
тази възможност. Поради това то не е доказателство за получени от нея трудови
възнаграждения, нито за умишлено неоформяне на документи за това действие от
нейна страна (противно на поддържаното от жалбоподателя). Не обосновават
обратен извод свидетелските показания за извършени от Д. фактически действия по
упражняване на учредената й с пълномощното представителна власт по отношение на
трети лица – напр. заплащане на трудови възнаграждения на св. Г.и св. Т., разплащане
с доставчици, отчитане на паричен оборот и др. Както се посочи по- горе,
пълномощното само оправомощава, но не задължава,
упълномощеното лице да извършва описаните в него действия. Поради това
доказаното извършване на част от тях не е доказателство, че Д. е извършвала
всички тези действия (вкл. като си е изплащала трудово възнаграждение от името
и за сметка на едноличния търговец), нито води до извод, че тяхното
неизвършване представлява укоримо бездействие на
ищцата или неполагане на дължима грижа.
Изводи и предположения в тази насока не могат да се правят и от
факта, че през процесния период ищцата и ответникът
са били съпрузи, нито от свидетелските показания, че ищцата е била добре
запозната с дейността в търговския обект и е участвала активно в нея. От
приложеното по делото лично трудово досие на ищцата е видно, че, независимо от
съпружеската й връзка с нейния работодател, трудовоправните
отношения между тях са били документално оформяни в съответствие с действащото
законодателство – напр. чрез сключване на писмен трудов договор, подаване на
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, оформяне на писмени молби и писмени заповеди
за разрешаване на отпуск, писмена длъжностна характеристика, както и цитираното
от жалбоподателя пълномощно за извършване на действия извън обхвата на тази
характеристика. Поради това не би било оправдано да се очаква, че страните по
ТПО са възприели различен подход единствено към документиране на заплащането на
трудовото възнаграждение на ищцата. Следователно, липсата на надлежни писмени
доказателства за това обстоятелство обуславя извод, че ищцата не е получила
дължимото й възнаграждение за процесния период.
Наистина, цитираната по- горе съдебна практика допуска,
получаването на трудово възнаграждение да се доказва и със съдебно или
извънсъдебно признание, веществени доказателства, заключения на вещи лица и др.
В случая, обаче, не са ангажирани и такива доказателства в подкрепа на тезата
на жалбоподателя. Липсва както съдебно, така и извънсъдебно признание от страна
на въззиваемата, че е получила трудовото си
възнаграждение, а от заключението по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза
се установява, че няма документи за изплащането му, независимо от неговото редовно
начисляване.
По така изложените съображения съдът намира, че трудовото
възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2016г. до 21.06.2017г.
не й е било изплатено.
Следователно, искът й по чл. 128, т. 2 от КТ е основателен, а обжалваното
решение, с което същият
е уважен, е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата направените от нея разноски във въззивното производство, каквито се установяват в размер на
720 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита и
съдействие на л. 19 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/05.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 897/2018г. на Елинпелинския
районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „А.С. – Д.” с ЕИК *** и седалище ***, п.к. 2139, да
заплати на Д.К.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 720 лв. – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.