Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря
Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело №
502 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 26, ал.1 предл. първо във вр. с чл. 152 от ЗЗД
Ищцата
А. П.Д., ЕГН ********** твърди , че на 29.11.2016 г. е сключила с М.А. договор
за паричен заем за сумата от 300 000 евро, която трябвало да върне в срок от 5
години, като въз основа на чл. 5 от въпросния договор страните се договорили да
обезпечат задължението, като ищцата прехвърли чрез договор за покупко-продажба
имоти обект в сграда с идентификатор №
68134.1002.141.1.10, находящ се в област София (столица), община, Столична,
гр. София, район Триадица, п.к. 1000, бул. ********, с Паркомясто № 13, находящо се на първи сутеренен етаж на сграда с
идентификатор № 68134.1002.141.1, с Паркомясто
№ 14, находящо се на първи сутеренен стаж на сградата и Склад № 12, находящ се в град София,
район „Триадица, на втори сутеренен етаж на сградата,подробно описани в
исковата молба.
Твърди, че сделката била обективирана в
Нотариален акт № 8, том, IV, рег. № 12
257, дело № 497 от 2016 по описа на Нотариус В.М., рег. № 053, като ответниците
придобили собствеността в режим на СИО, а след връщане на сумата от 300 000
лв., следвало да й го прехвърлят
обратно, отново чрез покупко-продажба.
Имало
уговорка, че ищцата ще запази правото на ползване върху имотите пожизнено.
Според
ищцата с тези действия бил уговорен предварително начин на удовлетворяване на
кредитора/заемодателя, различен от предвидения в закона и договорът бил
недействителен, съгласно чл. 152 ЗЗД, а на основание чл. 26 ЗЗД бил нищожен.
Молят
съда да постанови решение,с което да прогласи спрямо ответниците М.Л.А. и В.К.А.
нищожността на процесния договор обективизиран в Нотариален акт № 8, том, IV,
рег. № 12 257, дело № 497 от 2016 по описа на Нотариус В.М., рег. № 053 по
регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд,
вписан в Агенция вписвания - Имотен регистър под акт № 115, том CLXXV, дело
54798/2016 г.
Претендира
разноски.
В
писмен отговор ответниците М.Л.А., ЕГН ********** и В.К.А., ЕГН, ********** признават
както твърденията и фактите в исковата молба, така и правят признание на самия
иск и молят да не бъдат осъждани за разноски.
В
последното съдебно заседание , а и в представените писмени бележки по
съществото на делото, оспорват иска като неоснователен и претендират разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представения по делото с исковата молба Нотариален акт № 8, том, IV, рег. № 12
257, дело № 497 от 2016 по описа на Нотариус В.М., рег. № 053, според който на
29.11.2016 г. се установява,че на 29.11.2016 г. А.П.Д. е продала за обща цена
от 300 000 евро на М.Л.А. следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1002.141.1.10,
находящ се в област София (столица), община, Столична, гр. София, район
Триадица, п.к. 1000, бул. ********, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, заповед за одобрение на КККР № РД-18-108/13.12.2016 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, с адрес на
имота: гр. София, район Триадица, п.к. 1000, бул. ********, който етаж 7 в
сграда с идентификатор самостоятелен обект се намира на No 68134.1002.141.1, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.1002.141, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост
/Нотариален акт № 115, т. CLXXV, дело № 54798/2016 г. по описа на АВ - София/ -
151.81 кв. м., ВЕДНО С 3,766 % идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 23,98 кв.м. и заедно с 3,766 % идеални части от правото на
строеж и 2,711 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот,
върху който е построена сградата, целият с площ от 1275,00 кв.м., съставляващ
по нотариален акт УПИ Ш-555,556 52 от квартал № 52 по плана на град София, местността ,,Иван Вазов",
при съседи: булевард ,,Витоша", улица „Бяла Черква" и от две страни -
УПИ II - отреден за ОЖС; Паркомясто № 13,
находящо се на първи сутеренен етаж на сграда с идентификатор №
68134.1002.141.1, кота -4,00 метра, със застроена площ от 12,50 кв. м., заедно
с 1,459% идеални части от общите части на сградата, равняващ се на 16,60 кв. м.
и заедно с 1,459 % идеални части от правото на строеж и 0,440% идеални части от
правото на собственост върху поземления имот; Паркомясто № 14, находящо се на първи сутеренен стаж на сградата,
кота – 4,00 метра, със застроена площ от 12,25кв.м. заедно с 1.430 % идеални
части от общите части на сградата, заедно с 1,430 % идеални части от правото на
строеж и 0,431 % идеални части от правото на собственост върху поземления имот
и Склад № 12, находящ се в град
София, район „Триадица, на втори сутеренен етаж на сградата, кота -6,45 метра,
със застроена площ от 5.04 кв.м., заедно с 0,036 % идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 3,19 кв. м. и заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който построена
сградата.
Уговорено
е,че цената ще бъде платена по банков път в 10-дневен срок от подписването на
нотариалния акт, като с акта се учредява и пожизнено право на ползване за
ищцата.
От
представената от Б.А.К.Б.АД справка/отчет за движението банкова сметка *** А.П.Д. с IBAN ***/на л.89 от делото/ се установява,че по тази сметка са
постъпили суми както следва:
на 29.11.2016 г. в
размер на 120 000 лв. с текст „покупка на имот",
на 01.12.2016 г. в
размер на 120 000 лв. с текст „покупка на имот",
на 01.12.2016 г. в
размер на 150 000 лв. с текст „покупка на имот",
на 01.12.2016 г. в
размер на 196 750 лв. лв. с текст „покупка на имот окончателно"
и
на 29.12.2016 г. в
размер на 34 000 лв. с текст „възстановяване на заем".
Наредител на всички
преводи е М.Л.А.
от банкова сметка *** ***ставен договор
за заем от 29.11.2016 г., в който е отразено, че М.Л.А. като заемодател, е
предоставила на А.П.Д. като заемател, заемна сума от 300 000 евро, за срок от 5
години. Според чл. 5 от договора заемателят се е задължил да обезпечи
заемодателя със собствените си недвижими имоти: обект в сграда с идентификатор № 68134.1002.141.1.10, находящ се в
област София (столица), община, Столична, гр. София, район Триадица, п.к. 1000,
бул. ********, с Паркомясто № 13,
находящо се на първи сутеренен етаж на сграда с идентификатор № 68134.1002.141.1,
с Паркомясто № 14, находящо се на
първи сутеренен стаж на сградата и Склад
№ 12, находящ се в град София, район „Триадица, на втори сутеренен етаж на
сградата. Съгласно чл. 6 от договора заемателят е запазил владението върху
описаните недвижими имоти, чрез учредяване на пожизнено право на ползване.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която се възприема от съда
като дадена професионално и безпристрастно, се установява, че ответницата е
извършила пет превода по банковата сметка на ищцата. Първият на 29.11.2016г.,
следващите три превода – на 1.12.2016г., а последният е извършен на
29.12.2016г., като основанието на първите три превода е „покупка на имот“ , на
четвъртия е „покупка на имот окончателно“, а на петия превод е „възстановяване на
заем“. Общата сума от преводите е в размер на 620 750 лв., като постъпилите
суми с текст „покупка на имот“ са в размер на 586 750 лв., което в еврова равностойност се равнява на 300 000, 51 евро.
От
експертизата става ясно , че ищцата не е подавала декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за
периода от 2016 г. до 2020 г., с която да декларира получаването на заем в този
период. Също така няма данни за подадени Годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за същия период от ответницата.
Св.
К.Г.П./близка с децата на ответниците/ установява, че присъствала по време на
срещата между ищцата А. и ответницата М., като двете говорили, че А. имала
нужда от пари, а А. била готова да й ги даде след като сключат договор за заем,
като се били разбрали да сключат фиктивна сделка за продажба, с цел гаранция,
че ищцата ще върне парите. Свидетелката твърди, че била случайно на срещата
между горните две лица, която се провела в хотел „М.“, а тя често ходила там
тъй като била много близка с децата на семейство Арабаджиеви.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД договорите, които противоречат на закона са
нищожни.
В
случая ищцата твърди, че е нарушена нормата на чл. 152 от ЗЗД, според която съглашение,
с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с
което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен
от този, който е предвиден в закона, е недействително.
В
този смисъл прехвърляне на собственост на недвижим имот като обезпечение
връщането на даден заем на прехвърлителя е нищожна сделка.
По
настоящето дело по-напред съда следва да отговори на въпроса дали в изявленията
си по делото /твърдения, отговори, признания,възражения и т.н. /страните
действат добросъвестно и спазват принципа в чл.3 ГПК да изнасят пред съда само
истината и дали е налице най-тежката форма на злоупотреба с процесуални права -
организирането на симулиран процес.
Задължението
да се изнася истината обхваща всички фактически твърдения без оглед на това
дали те се отнасят до факти, релевантни за спорното право, до доказателствени
факти, или пък до процесуални факти. Задължението да се говори истината обхваща
както изгодните, така и неизгодните за страната факти и то е е не само задължение за въздържане от
лъжа,а и задължение да се съобщят на съда всички известни на страната факти,
които имат отношение към делото.
В
случая първоначално е направено признание на иска от страна на ответниците, като
на практика са признали всички твърдения за факти в исковата молба.Съдът е
отхвърлил възможността да реши делото при признание на иска именно поради
съмнение за симулативен процес,а и към сегашния момент смята,че тези съмнения
са налице.
Основния
аргумент е следния:
Процесните
имоти са придобити в режим на СИО от М.Л.А. и В.К.А. през 2016 год., през 2018
год. срещу тях са повдигнати обвинения в извършване на престъпления от
Специализираната прокуратура, а през 2020 год. КПКОНПИ е предявила иск за
отнемане на незаконно придобито имущество,като предмет на отнемане са и
процесните имоти.
Уважаването
на настоящия иск/което при признание от
страна на ответниците е почти сигурно/ би довело до това имотите да излязат
от патримониума на М.Л.А. и В.К.А. все едно никога не са били придобивани и по
този начин да се препятства евентуалното им отнемане в полза на Държавата.
Съществуват
и други основания за подобен извод свързани с поведението на страните - липса
на изявления и изобщо странно премълчаване на въпроса за това върнат ли е
твърдения заем, защо се отказват ответниците така лесно от „гаранцията“
обезпечаваща връщането му.
Според
съда при голяма вероятност за организиране на симулиран процес , решението
следва да се основе на установените по делото факти, като в голяма степен да се
игнорират изявленията на страните. При това разбиране съдът следва да обсъди всестранно,
обективно и критично събраните по делото доказателства, позовавайки се на
доказателствената им сила , разпределената доказателствена тежест, а също на житейската логика и здравия разум.
В
подкрепа твърденията на ищцата за наличието на заемно правоотношение има две
преки и едно косвено доказателство.
Прякото
писмено доказателство е представения частен документ-договор за заем с дата 29.11.2016
г. между ищцата и първия ответник. Достоверността на датата на подписването на
този договор не е установена с допустимо доказателствено средство съгласно
чл.181 ГПК/което е в тежест на ищцата/,
а косвено се и опровергава от факта,че въпреки нормативното задължение
установено в чл.50,ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,нито заемодателят,нито заемополучателят са
декларирали заема пред данъчните служби. Факт е, че ответниците не са оспорили
този договор, напротив изцяло го признават,но при симулиран процес,тези
изявления не следва да се вземат предвид от съда. Друго щеше да е
разбирането,ако поне една от страните по „заема“ го бе декларирала пред
данъчните служби-такова деклариране щеше , както да установи достоверността на
датата на договора за заем,а също и реалното предаване на парите по него.
Прякото
гласно доказателство са показанията на св.П.,че ищцата А. е искала и получила
заем от М.А. и е прехвърлила имотите, като обезпечение на връщането му. Свидетелят
не може да установява дали е сключен договор за заем,поради забраната на
чл.164,ал.1,т.3 ГПК, но може да установява уговорки за гарантиране връщането на
такъв. Съдът не кредитира тези показания,доколкото е установено,че свидетелят е
в близки отношения с децата на ответниците,а и със самата ищца и в желанието да
помогне вероятно прави грешни или неверни интерпретации на разговори,на които
случайно е присъствала.
Косвеното
доказателство за съществуването на заемен договор е фактът, че след договора за
продажба, продавачката е запазила пожизнено правото си на ползване на имота.
Това е единствения разумен
аргумент,страните по продажбата да не са целели точно окончателно във времето
прехвърляне на собствеността. Това доказателство не е достатъчно да убеди съда
в достоверността на твърденията в исковата молба ,предвид наличието на
категорични изявления в нотариален акт за продажба на имотите и действителни
плащания с посочено основание- покупка на имотите.
На
последно място следва да се подчертае,че освен всичко друго заемния договор е
реален,а по делото няма доказателства за реално предаване на заемна сума.
От
друго страна са налице доказателства сочещи, че на 29.11.2016 г. ищцата е
продала на ответниците процесните имоти.
На първо място това е официалния свидетелстващ
документ-нотариалният акт за продажбата, който документ обвързва съда с
материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното
в съдържанието му изявление на длъжностното лице - нотариус, така и за самото
удостоверително изявление на страните по договора за покупко продажба.
На следващо място е факта на извършените
четири плащания от страна на М.Л.А. по сметката на А.П.Д. с основание покупка на
имот, на обща стойност левовата равностойност точно на 300 000 евро.
На последно място аргумент в подкрепа
на тезата,че не става въпрос за заем,а за продажба е факта,че нито една от
страните не твърди,т.н. заемна сума да е върната,при условие,че крайния срок за
това е 29.11.2021 год. Въпреки това с признанието на иска и фактите ответниците
доброволно се „лишават“ от гаранцията, която твърдят, че са уговорили, чрез
фиктивната продажба, без никой да твърди, че заема е върнат. Подобно поведение
противоречи на житейската логика и разум и е допълнителен довод да това, че
между страните не е имало заемно правоотношение както се твърди, а също
затвърждава и убеждението на съда за симулация в процеса.
При тези доказателства , техния анализ
и предвид лежащата върху ищцата тежест да установи твърденията си при условията
на пълно и главно доказване,съдът намира,че такова доказване не бе проведено,
при което ищцата следва да понесе неблагоприятните последици от това,като
предявения от нея иск бъде отхвърлен.
При
този изход на спора на ответниците, респективно пълномощникът им имат право на
разноски, но съдът не присъжда такива,тъй като не са установени,а
възнаграждение на адвоката не се следва,доколкото не са установени наличието на
основания за безплатно представителство на ответниците по чл.38,ал.1,т.3 ЗА,а
именно да са роднини, близки на адвоката или юристи.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
А. П.Д., ЕГН ********** чрез адв. П.Т.Т. от Адвокатска колегия - гр. Пловдив,
със съдебен адрес:*** против М.Л.А., ЕГН ********** и В.К.А., ЕГН, ********** и
двамата чрез адв.М.М. съдебен адрес *** иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.
първо ЗЗД във връзка с чл.152 ЗЗД за установяване нищожност на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 8, том, IV, рег. № 12 257,
дело № 497 от 2016 по описа на Нотариус В.М., рег. № 053 по регистъра на
Нотариалната камара, район на действие - Софийски районен съд, по силата на
който А. П. Д. е продала на М.Л.А. в режим на СИО недвижими имоти, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1002.141.1.10, находящ се в област София (столица),
община, Столична, гр. София, район Триадица, п.к. 1000, бул. ********, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, заповед за одобрение на КККР №
РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма, с адрес на имота: гр. София, район Триадица, п.к. 1000, бул.
********, който етаж 7 в сграда с идентификатор самостоятелен обект се намира
на No 68134.1002.141.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1002.141, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по
документ за собственост /Нотариален акт № 115, т. CLXXV, дело № 54798/2016 г.
по описа на АВ - София/ - 151.81 кв. м., ВЕДНО С 3,766 % идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 23,98 кв.м. и заедно с 3,766 %
идеални части от правото на строеж и 2,711 % идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, целият с
площ от 1275,00 кв.м., съставляващ по нотариален акт УПИ Ш-555,556 52 от
квартал № 52 по плана на град София,
местността ,,Иван Вазов", при съседи: булевард ,,Витоша", улица „Бяла
Черква" и от две страни - УПИ II - отреден за ОЖС; Паркомясто № 13, находящо се на първи сутеренен етаж на сграда с
идентификатор № 68134.1002.141.1, кота -4,00 метра, със застроена площ от 12,50
кв. м., заедно с 1,459% идеални части от общите части на сградата, равняващ се
на 16,60 кв. м. и заедно с 1,459 % идеални части от правото на строеж и 0,440%
идеални части от правото на собственост върху поземления имот; Паркомясто № 14, находящо се на първи
сутеренен стаж на сградата, кота – 4,00 метра, със застроена площ от 12,25кв.м.
заедно с 1.430 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 1,430 %
идеални части от правото на строеж и 0,431 % идеални части от правото на
собственост върху поземления имот и Склад
№ 12, находящ се в град София, район „Триадица, на втори сутеренен етаж на
сградата, кота -6,45 метра, със застроена площ от 5.04 кв.м., заедно с 0,036 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3,19 кв. м. и заедно
със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен
имот, върху който построена сградата,като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: