Р
Е Ш Е
Н И Е №54
Гр. Трън, 29.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-Трън,
втори граждански състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
СИМЕОНОВ
при участието на
секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 50/2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по
искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- С.” ЕАД,
с ЕИК ***, с адрес гр. С., ***, представлявано от К.В.Г.– Изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт *** срещу Р.М.С.
ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
2585,05 лева.
Процесуалният
представител на дружеството-ищец твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал.
1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., конто
се изготвят от "Топлофикация С." ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират тьрговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
(чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация С." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани
във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ
и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от
нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът
изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С общите условия от
2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация С." ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от
2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достьп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достьп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация С."
ЕАД на адрес: htpp:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Ответницата е използвала
доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към настоящия момент
не е погасила задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В
настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците
в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване
на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕЮОД.
Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани
от "Топлофикация С." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Искането към съда е да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 2585,05 лева, от които 2081,15 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до
м.04.2017г. за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с
№**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г., ведно със законната лихва
от 12.09.2019г. до изплащане на вземането, 480,77 лева - мораторна лихва за
забава от 14.09.2016г. до 05.09.2019г., както и суми за дялово разпределение
18,00 лева - главница за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със
законната лихва от 12.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,13
лева - лихва за периода от 30.09.2016г. до 05.09.2019г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждеиие.
С
Разпореждане от 03.12.2019 г. съдът, след като е приел, че исковата молба
отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените
с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата,
заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки
му възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор,
неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от
неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната
страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на
ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно
с преписи от исковата молба и останалите книжа са получени лично от ответника Р.М.С.
на 11.12.2019 г. /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването им /, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
същият чрез процесуалният си представител адв.И.А.Н. *** е депозирал писмен
отговор. В него процесуалният представител на ответника оспорва качеството на Р.М.С. като потребител на топлинна енергия, както и наличието на облигационно
отношение между нея и ищцовото дружество. Твърди се, че по отношение на
ответника същата няма доказано вещно право
на имота за процесния период и до момента, както и че това не предпоставя
наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл.150, ал.1 от
ЗЕ облигационно правоотношение. Това
е видно и от липсата на Молба-Декларация за откриване на партида. Без да е представена тази Декларация са
нарушени всякакви законови изисквания. Недопустимо
е да се представя от ищеца произволно лице, за което да се твърди, че е в облигационни отношения. Недостатъчно условие е
ответникът да е собственик на имота. Съгласно закона трябва да има подадено
Заявление - Декларация за откриване на партида. Съдебната практика /Решение
на СРС от 10.01.2011г. гр.д.№33055/2010г., Решение на СРС от 25.07.2011г. по гр.д.№54041/2010г. и др./, обявява
за недължими сумите претендирани от ищеца, когато се установи липсата на законно открита партида /аб.номер/ с
подадена Молба-Декларация. Оспорва се основателността на иска както по
основание, така и по размер. Сочи се, че предявеният
иск е допустим, но не основателен. Оспорва се основанието за дължимост на сумите и
погасателната давност, както и основанието за дялово разпределение, а в другата
част на задължението не оспорват размера. В
този смисъл молят да не се назначават експертизи, защото приемат претендирания размер, който не включва давността. Понеже
установяването на давността
е от компетенцията на
съда не е
необходимо назначаването на
експертизи. Така ако се установи основанието за дълга да се приеме и размера. В исковата молба на стр.1 и стр.3, признава
неизгодния за него факт, че част от сумата е в погасителна давност
съгласно чл. 111, б.В от ЗЗД, като претендира суми от 01.05.2015г. Давността на
тези вземания е три годишна, съгласно наложената съдебна практика с Решение №
168 от 22. 12. 2009 г на ВКС по гр.д. № 408/2009 г. Тази практика е задължителна за всички съдилища в Република
България, потвърдена и от Решение №111 на
ВКС по гр.д. 1068/2009г„ Решение №173 на ВКС по гр.д.1095/2009г. и Решение №
172 от 23.12.2010г. по т.д. №180/2010г. С исковата молба се претендират вземания,
възникнали и станали изискуеми през периода от 01.05.2015г. Независимо, че
т.нар. Общи фактури са издадени по-късно, същите включват вземанията, които са за периода от 05.2015г. и са били изискуеми от
потребителя още с възникването им, след като потребителят е имал задължение към
датата на получаване на прогнозните фактури
да извършва плащане по тях. Издаването на последваща, изравнителна фактура
не променя началната дата, от която започва да тече давностният срок. Съдебната
практика по идентични казуси е категорична
и непротиворечива, като признава за погасени по давност вземанията, които не са
потърсени от кредитора топлофикационно дружество в срок от 3 години от датата
на възникването им респ. на настъпване на изискуемостта им. В
подкрепа на това, че вземането е станало изискуемо от момента на възникването
му е и факта, че длъжникът изпада в забава в момента, в който изтече
срокът за заплащане на прогнозната фактура,
а не едва когато изтече срока за заплащане на изравнителната фактура. С оглед на това и вземането става изискуемо към
момента на изтичане на срока за заплащане на прогнозната фактура. Давността на свой ред започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо - чл. 114 33Д. Освен това удължаването
на погасителната давност е забранено с императивната правна норма на чл. 113
от ЗЗД. „Топлофикация С." ЕАД
няма право да определя от кога започва
да тече давността, тъй като и останалите правила относно погасителната давност
са императивни. Факт е, че чл.
111 от ЗЗД урежда основните случаи на вземания, чието погасяване настъпва с
изтичането на по-кратък давностен срок, а именно тригодишният такъв. Такива
вземания, съгласно буква "в" на посочената правна норма, са
вземанията за наем, за лихви или за други периодични плащания. Както при
общата, така и при кратката погасителна давност, тя започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо и може да прекъсне само в императивно
изброените случаи по чл. 116 от ЗЗД. Законът не съдържа легална дефиниция на
понятието "периодично
плащане", правната теория и практиката са наложили единното разбиране, че
при задълженията с повтарящо се периодично изпълнение длъжникът трябва в течение
на определено време да извършва редица еднакви престации, които се повтарят
през определени или неопределени периоди от време. Неоспоримо е, че
задължението за заплащане на предоставената от ищеца топлинна енергия, има
периодичен характер и съставлява поредица от родово определени престации, които
са различни в зависимост от количеството на доставената през определен период
от време енергия. С оглед спецификата на предоставените от топлофикационните
дружества услуги, насрещните престации на абонатите им имат характер на
периодични плащания, поради което по отношение на давността следва да се
приложи краткия тригодишен срок. Разпоредбите на 95-114 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, действали към момента на
възникване на процесното задължение, както и тези по сега действащия Закон за
енергетиката предвиждат, че независимо от начина на месечното отчитане на
потреблението на топлина енергия и независимо от това дали изобщо е било
извършено месечно отчитане, действителните парични задължения на абонатите се
установяват в кръга на отоплителния сезон. Така посочения ред е съобразен с
констатираната по-горе специфика на отношенията по топлоснабдяване и навежда на
единствения възможен извод, че плащанията имат периодичен характер. Това е
така, защото извършените от абонатите месечни плащания винаги се явяват прогнозни,
както дори при извършването на ежемесечно отчитане на индивидуалните
измервателни уреди, измерването касае само тези уреди без да засяга измерването
на общите части на сградата-етажна собственост. По тази причина месечните
задължения нямат характер на родово определени престации, равняващи се на точно
количество консумирана топлина енергия за месец, а съставляват периодични
плащания. Направените до тук изводи се потвърждават от справката за неплатени
фактури, изготвена от ответника. По така изложените съображения и като се
приеме периодичния характер на процесните плащания, трябва да се отчете, че
последните са погасени с изтичане на 3-годишната давност. По силата на чл. 111,
ал.1, б. „в" ЗЗД, вземанията за лихви също се погасяват с тригодишна давност. Също така по силата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, независимо, че за тях давността не е изтекла. Следователно в
настоящия случай, след като вземанията за главницата са погасени по давност, се
погасяват и задълженията за лихва, тъй като същите са акцесорни спрямо главното
вземане. Оспорват, че ответницата е в облигационни отношения като собственик
или носител на вещно право на имота. Липсват доказателства, които по безспорен начин
да докажат, че е собственик на процесния имот или носител на вещно право върху
него. Няма представени документи, които
по категоричен начин да сочат, че
е ползвател или собственик
на процесния имот, както и, че е в облигационни отношения с ищеца. Факта, че няма доказана собственост и вещно право
на имота за процесния период и до момента, не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от
ЗЕЕЕ/отм./, чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно
правоотношение. От буквалното,
граматическото и логическото тьлкуване на посочените разпоредби следва, че
задължението за заплащане на топлинната енергия се свързва с притежанието на
правомощие за ползуването на имота,
където се доставя енергията. Затова при съществуването на вещно право на ползване
относно топлоснабдявания имот, неговият титуляр-потребител би бил задължен за плащане на доставяна топлинна енергия, а не
формалния собственик. / Решение № 1-50-39 от 22.03.2012г. по г.д. № 21616/2009г. при 50-ти състав на СРС, Решение №
413 от 24.07.2012г. по г.д. №
453/2012г. на ПРС, Решение 08.10.2012г. по г.д. №19337/2012г. при 78-ми състав,
Решение № 1-41-193 22.11.2011г. по
г.д. № 43606/2010г., 41-ви състав, Решение 23.03.2012г. по г.д. № 27394/2011г.
при 120-ти състав и др./ Иска е за потребено количество топлинна енергия и няма
нищо общо със суми за дялово разпределение, след като е представено
доказателство, че такова се извършва от ФДР „Техем
сървисис" ЕООД. Така няма
никакво основание да претендира за суми за дялово разпределение. Нормативната
уредба /ЗЕ и Наредба 16-334/ ясно разграничават двете хипотези - реален отчет и
сума за дялово разпределение, като на
практика урежда различии по вид вземания, произтичащи от различни правопораждащи юридически факти.
Вземането „Дялово разпределение" има договорно задължение, което не
кореспондира с предмета на делото,
който е именно доказването на реално потребена енергия. Уважаването на
иска на различни от твърдените от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане е
недопустимо, тьй като би било нарушение на диспозитивното начало в
процеса./чл.6 ГПК/. В тази връзка, суми за „Дялово разпределение" трябва
да бъдат обявени за недължими. /Решение №
1-31 от 04.02.2014г. по г.д. № 18736/2013г. и др./ Относно претендираните суми за лихва, ищецът
не е ангажирал доказателства относно датата
на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно
не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с
оглед на което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна. /Решение от 28.06.2018г. по г.д. 79672/2017г.,
159-ти с-в и др./
В съдебното
заседание ищцовото дружество редовно призовано не се явява, чрез пълномощника
си, поддържа исковата молба.
Ответницата Р.М.С.,
редовно призована, не се явява, процесуалният
представител представя становище в писмен вид, в което подробно развива
неоснователността на исковете по посочените в отгова на ИМ съображения.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Р.М.С. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво
се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли
са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е
да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на
процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право
следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите,
търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно
и пълно, че ответницата е потребител на ТЕ, и ако това бъде установено - да
установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ,
бр. 107/09.12.2003 г.)
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Доказателства за установяване
на обстоятелство, че ответницата притежава качеството потребител на топлинна
енергия, не бяха представени от ищеца по делото. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК
всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които претендира като настъпили.
По
делото не бяха ангажирани доказателства от ищцовото дружество, че именно
ответницата е подала молба за откриване на партида. С оглед на горното, по
делото не е установено, че за исковия период ответницата Р.М.С. е била клиент
на топлинна енергия за топлоснабден имот - находящ се в ***, поради което и
същата не може да се счита за задължено лице за доставената и ползвана топлинна
енергия за апартамента за посочения период.
В
тази връзка е без значение обстоятелството, че видно от приложеното към
исковата молба извлечение от сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи
от доставка на топлинна енергия, на името на Р.М.С. е открита партида на имота,
тъй като правоотношението възниква не въз основа откритата партида, а въз
основа на това дали лицето има качеството на клиент. Откриването на партида е
последица от придобиването на самото качество, поради което и само откриването
на партида само по себе си е без значение. Липсват данни на какво основание е
открита партида на името на ответника, поради което само от откриването на тази
партида не може да се направи извода, че същият има качеството на клиент. Това
води до неоснователност на така предявените положителни установителни искове по
чл. 124, ал. 1 от ГПК за главницата и за лихвата и същите следва да бъдат
отхвърлени.
След
като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него
обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила
тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че
ответницата е собственик или титуляр на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот, както и че ищцовото дружество е доставяло ТЕ в процесния
имот, количеството на реално потребената от ответника топлинна енергия, както и
стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово
разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. При
доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези
обстоятелства. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР
4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на
спора, разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в
заповедното производство, след като установи че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на
разноски с оглед изхода на спора, и доколкото такива е претендирала и
представила доказателства за направени разноски в размер на общо 750 левау
представляващи изплатен адвокатски хонорар в заповедното и исковото
производства, то следва да и бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- С.”
ЕАД , с ЕИК ***, с адрес гр. С., ***, представлявано от К.В.Г.– Изпълнителен
директор, чрез юристконсулт *** иск срещу Р.М.С. ЕГН ********** *** и настоящ
адрес:*** за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2585,05 лева, начислена за периода от м.07.2015г. до м.04.2017 г., ведно
със законната лихва и сума за дялово разпределение, считано от деня на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
С.” ЕАД , с ЕИК ***, с адрес гр. С., ***, представлявано от К.В.Г.–
Изпълнителен директор да заплати на Р.М.С.
ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, сумата от общо 750 лева разноски в исковото
и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. №66715 по описа за 2019 г. на СРС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: