№ 1116
гр. Перник, 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720103588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. Й. срещу „Топлофикация Перник“ АД.
Ищецът твърди, че с решение от 28.09.2020 г., постановено по иск с правно
основание чл. 439 ГПК е отречено съществуването на изискуемо вземане в полза на
ответното дружество за суми, подробно посочени в исковата молба, за които е бил издаден
изпълнителен лист от 18.10.2010 г. и е било образувано изп.д. № 791/2010 г. на ЧСИ Е. Д.,
съответно изп.д. № 1780/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Посочва се, че в хода на висящото
исково за отричане на вземанията, в рамките на изп.д. № 1780/2019 г. принудително /чрез
запор върху трудовото възнаграждение/ му била удържана сума в общ размер на 2842,70 лв.,
2576,70 лв. от които били преведени в полза на взискателя, а 266,00 лв. – отнесени за
погасяване на такси и разноски към ЧСИ.
При изложените твърдения, че сумите са били неправомерно събрани в полза на
взискателя, съответно – че финансовата тежест за разноските по незаконосъобразното
изпълнение следвало да бъде понесена от взискателя, а не от длъжника, се иска
„Топлофикация Перник“ да бъде осъдена да заплати на В. А. Й. сумата в размер на 2576,70
лева като получена от ответното дружество на отпаднало основание, както и сумата от
266,00 лева, представляваща невнесени авансово обикновени такси, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
и банкови такси по изп.д. № 1780/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., ведно със законната лихва,
считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
РС-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на суми, събрани и преведени в
полза на „Топлофикация-Перник“ АД без основание в рамките на изп.д. № 1780/2019 г. на
ЧСИ С. Б., както и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на невнесени авансово обикновени
такси и разноски по изпълнението и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, спестени от
ответника разходи, с които се е обогатил за сметка на ищеца. Сочената квалификация на
иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД произтича от твърденията на ищеца, че изпълнението по
образуваното дело № 1780/2019 г. е било поначало незаконосъобразно, доколкото изначално
не е съществувало право на принудително изпълнение (изпълняемо право) в полза на
взискателя, поради изтекла преди образуването му погасителна давност за вземанията.
Сочените твърдения обуславят и квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
полученото от взискателя при начална липса на основание.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. „престационна
кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ.
получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано
основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало
към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила.
По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване
предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване
на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите
фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на
даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото.
Възникването в полза на ищеца на вземането, предмет на насрещната претенция, се
поражда от следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без
правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало
валидно правоотношение между страните.
Между страните не е спорно, а от представеното копие от съдебен акт, включително и
от приобщеното за целите на настоящото производство гражданско дело, се установява, че с
влязло в сила на 27.10.2020 г. решение по гр.д. № 7645/2019 г. е призната материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изп.д. № 1780/2019 г. по описа на
ЧСИ С. Б.. Признато е за установено, че 5-годишната погасителна давност за вземането,
предмет на изпълнителния титул, е изтекла преди образуване на изпълнителното дело, а
именно – на 15.02.2016 г., във връзка с предходно образуваното и перемирано изп.д. №
791/2010 г. на ЧСИ Е. Д..
В този смисъл, производството по индивидуално принудително изпълнение по ИД №
1780/2019 г. е било материално незаконосъобразно, поради липса на съществуващо към
момента на образуването му изпълняемо право.
По делото не е спорно, а от приложеното удостоверение от ЧСИ С. Б. се установява,
че в хода на производството по гр.д. № 7645/2019 г. на РС-Перник и в рамките на
образуваното изп.д. № 1780/2019 г. от длъжника принудително (чрез запор) е била събрана
2
сума в размер на 2842,70 лв., 2538,20 лв. от които са били преведени на взискателя, общо
38,50 лева – за банкови преводи, а остатъкът – 266 лв. е отнесен за погасяване на такси към
ЧСИ.
На 24.11.2020 г. и на 18.12.2020 г. по делото са постъпили суми в размер на
съответно 208,00 лв. и на 100 лв. – възстановени на длъжника.
В случая не е налице доброволно плащане от страна на длъжника, поради което съдът
намира, че разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл са и Решение
№ 1483/17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС, и Решение № 112 от 11.02.2010 г. на
ВКС, по гр. д. № 179/2009 г., в които е прието, че събраните по поискан след изтичане на
погасителната давност запор суми (какъвто е разглежданият случай) не представляват
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД.
При липсата на изпълняемо право в полза на взискателя, което да е съществувало към
момента на образуване на изп.д. № 1780/2019 г. на ЧСИ С. Б. изначално е липсвало
основание за принудителното събиране на сумите, респ. за разместването на имуществени
блага. Ето защо преведената на взискателя сума от 2538,20 лв. подлежи на връщане като
получена от ответника като взискател по изп.д. № 1780/2019 г. при начална липса на
основание.
За разликата над 2538,20 лева до пълния заявен размер от 2576,70 лева, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото остатъкът от сумата – 38,50 лева е отнесен
към банкови преводи и не е получен от взискателя, както се твърди в исковата молба. При
условията на пълно и главно доказване ищецът е доказал единствено, че в ответникът е
получил суми в общ размер а 2538,20 лева, а не в размер на 2576,70 лева, какъвто размер е
посочен на исковата претенция. Остатъкът от 38,50 лв. е постъпил в патримониума на трето
лице – банката, а не към взискателя, и в този смисъл за тази част от сумите не е налице една
от предпоставките за уважаване на иска – получаване от ответника по смисъла на чл. 55, ал.
1 ЗЗД, което мотивира извод за отхвърляне на претенцията в тази част.
По отношение на останалата сума от 266,00 лева – неплатени авансово такси към
ЧСИ и банкови институции, и при въведените в исковата молба и уточненията фактически
твърдения, че финансовата тежест за разноските по незаконосъобразното принудително
изпълнение също следва да бъде понесена от взискателя по арг. чл. 79 ГПК, както и
въведените твърдения, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, съдът намира, че
въпреки дадената от ищеца квалификация, претенцията намира своето основание в чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал изпълнително
производство за принудително събиране на погасено по давност вземане, поради което
излага доводи, че таксите и допълнителните разноски, включително и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следвало да се заплатят на съдебния изпълнител не от длъжника,
а от взискателя. Спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе
от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (Решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО).
Поначало съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато производството бъде прекратено в хипотезите на чл. 433 ГПК /освен
поради плащане в хода на изпълнението/, какъвто е и процесният случай. В хипотезата на
проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в който случай
разноските по изпълнението следва да се понесат от взискателя. В настоящия случай ищецът
твърди, че ответникът е образувал изпълнително производство за принудително събиране на
погасено по давност вземане, поради което таксите и допълнителните разноски,
включително и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се заплатят на
съдебния изпълнител от взискателя.
3
В случая с оглед изложените по-горе мотиви от съда, че изпълнително дело №
1780/2019 по описа на ЧСИ С. Б. е образувано за неподлежащо на принудително изпълнение
вземане, следва да се приеме, че е налице твърдяното и поддържано от ищеца обогатяване
на ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими разноски по
изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ. В процесния случай ищецът установи, че е платил по
принудителен ред сумата от 266 лева – такси и разноски по материално
незаконосъобразното изпълнително производство, но доколкото същите е следвало да бъдат
платени авансово от ответника, а няма доказателства за това, същият се е обогатил за сметка
на ищеца, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
605,10 лева – от общо сторени разноски 613,71 лева. В полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 2,80 лева от определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева. Така при компенсация на двете насрещни вземания
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 602,30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. А. Й.,
ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 2538,20 лева като
получена без основание от страна на „Топлофикация-Перник“ АД като взискател в рамките
на изп.д. № 1780/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД –
сумата в размер на 266,00 лева, представляваща невнесени авансово такси към съдебния
изпълнител по изп.д. № 1780/2019 г. на ЧСИ С. Б., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата над 2538,20 лева до пълния
предявен размер от 2576,70 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. А. Й.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 602,30 лева – разноски пред
Районен съд-Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4