О П Р
Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Русе, 29.06.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, V състав, в закрито заседание на 29 юни, през 2020 година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като
сложи за разглеждане адм. дело № 329
по описа за 2020г., съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166 АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ“Д.В.“ в частта по искането за
спиране предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 96 ФК/09.03.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С посочената заповед е наложена
ПАМ „запечатване на търговски обект – автомивка и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни“
Съдът, след
като се запозна с искането за спиране и доказателствата по делото намира искането
за недопустимо. В разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, законодателя е
предвидил че предварителното изпълнение на заповедите издавани по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС става по реда на АПК. Това означава, че за
да се допусне предварително изпълнение на подобна заповед трябва да се
констатира поне едно от основанията посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно когато това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Очевидно от мотивите в оспорената заповед, органът не е констатирал нито една
от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и затова не е издал разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на заповедта. Нещо повече, в мотивите той
на няколко пъти /стр.3, абзац 4 и 5 от заповедта/ е посочил, че изпълнението на
Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 96 ФК/09.03.2020 г. /запечатването на
обекта/ще бъде извършено след влизане
в сила на заповедта.
Доколкото актът не
съдържа изричен диспозитив, по силата на който да е допуснато предварителното
му изпълнение, разгледано в хипотезата на чл. 60, ал. 4 от АПК, искането се явява
недопустимо поради липса на предмет. Същото е недопустимо и в хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, доколкото в нормативен
акт не е предвидено предварително изпълнение на акта. Т. е. с подаването на
жалбата е постигнат целения от жалбоподателя ефект – спиране на изпълнението на
оспорения акт. Липсата на допуснато предварително изпълнение по закон или с
волеизявление на административен орган прави искането за спиране на
предварителното изпълнение на акта недопустимо поради липса на предмет.
Предвид изложеното, искането е
недопустимо и образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на ЕТ“Д.В.“ за спиране предварителното изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 96 ФК/09.03.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: