№ 165
гр. Търговище , 03.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на трети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от адв. К.П., пълномощник
на ищеца Д.К. против Определение № 355 от 22.06.2021 г. по описа на РС -
Попово, постановено по гр.д. № 827/2020 г., с което съдът е допълнил
Решение № 42/23.04.2021 г. по гр.д. № 827/2020 г. по описа на същия съд, с
което е осъдил ищцата да заплати на ответника Т.П. сумата от 800 лв.,
представляваща направените в производството по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Частният жалбоподател намира Определение № 355 от 22.06.2021 г. по
описа на РС – Попово, постановено по гр.д. № 827/2020 г. за неправилно.
Жалбоподателят твърди, че молбата за допълване на първоинстанционното
решение в частта за разноските е подадена извън срока за обжалване на
решението на РС - Попово. Сочи също, че сторените разноски в първата
инстанция не се присъждат с първоинстанционното решение при спорове за
родителски права, лични отношения и издръжка.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор на
частната жалба. В отговора си ответникът излага становище за
неоснователност на релевираните с жалбата възражения. Твърди се от
ответника, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение не е бил
изтекъл към момента на подаване на молбата за допълването му в частта за
разноските. Ответникът счита, че в производството по изменение на
първоначално определени режим на лични отношения между родителите и
детето следва да се прилагат общите правила за присъждане на разноските, а
само при първоначално определяне на този режим не се прилага чл. 78 ГПК
относно сторените разноски. С отговора ответникът претендира и разноски.
Частната жалба и отговорът са депозирани в законоустановените срокове
от процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес.
1
Оспорва се подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Решение № 42/23.04.2021 г. по гр.д. № 827/2020 г. по описа на РС –
Попово е отхвърлен предявения от Д.К. против Т.П. иск по чл. 59, ал. 9 СК за
изменение на определените с Решение № 85/08.06.2020 г. по гр.д. №
3317/2019 г. на ВКС мерки относно местоживеене, упражняване на
родителски права, режим на лични контакти и издръжка на детето Елица
Николова. Това решение на РС – Попово е връчено на ответника чрез неговия
процесуален представител адв. П.Т. на 10.05.2021 г., видно от разписката за
получаване (л. 178 от първоинстанционното дело). Съгласно чл. 248, ал. 1 и
чл. 259, ал. 1 ГПК в двуседмичен срок от връчването на първоинстанционното
решение, страната може да поиска допълването му в частта за разноските. В
настоящия случай, в двуседмичния срок за обжалване на решението,
ответникът е подал искане за допълване на решението в частта за разноските
на 25.05.2021 г. Срокът за това е следвало да изтече на 24.05.2021 г., но
доколкото 24.05.2021 г. е бил неприсъствен ден, съгласно чл. 72, ал. 2 ЗЗД,
срокът изтича в следващия присъствен ден, което в случая е 25.05.2021 г.
Фактът, че молбата за допълване на решението е получена от РС-Попово на
26.05.2021 г. е ирелевантен, доколкото съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК и чл. 72, ал.
4 ЗЗД, срокът не се смята за пропуснат, ако писменото изявление е изпратено
в рамките на законовия срок по пощенска или куриерска служба. Молбата за
допълване на решението е изпратена на 25.05.2021 г. видно и от представения
от ответника електронен приемо-предавателен протокол. Поради това
възраженията на жалбоподателя относно допустимостта на молбата за
допълване на решението поради неспазването на законовия срок за
депозирането ѝ са неоснователни.
На следващо място, частният жалбоподател твърди, че в производството
по чл. 59, ал. 9 СК, доколкото предмет на спора са упражняването на
родителски права, режим на лични отношения и издръжка, не се дължат
разноски и такава е практиката на съдилищата в страната. Това възражение на
жалбоподателя е неоснователно. Производството по чл. 59, ал. 9 СК
представлява спорна съдебна администрация и поради това при определяне
отговорността за разноски следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 ГПК, доколкото не са налице специални такива. Тъй като
първоинстанционният съд с решението си е приел, че не е налице изменение
на обстоятелствата, което да обоснове промяна на първоначално определения
режим, то разноски се дължат от ищеца, доколкото искът е отхвърлен. В този
смисъл е и практиката на ВКС по искове по чл. 59, ал. 9 СК - Решение № 218
от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 763/2019 г., III г. о., ГК; Определение №
722 от 31.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2019 г., III г. о., ГК и
2
Определение № 362 от 11.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3227/2017 г., III г.
о., ГК.
Предвид изхода от спора, настоящият състав намира, че на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за производството по частната жалба.
Към отговора на частната жалба Т.П. е представил списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, ведно с Договор за правна защита и съдействие от 20.08.2020
г., вносна бележка, удостоверяващи действителното заплащане на адвокатски
хонорар в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 355 от 22.06.2021 г. по описа на РС -
Попово, постановено по гр.д. № 827/2020 г., с което съдът е допълнил
Решение № 42/23.04.2021 г. по гр.д. № 827/2020 г. по описа на същия съд, с
което е осъдил ищцата да заплати на ответника Т.П. сумата от 800 лв.,
представляваща направените в производството по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: {населено място} да заплати на Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес: {
населено място } съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3