РЕШЕНИЕ
№ 2623
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330119523 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. В. А. против Л. А. Т., ЕГН
********** от гр. ********, ул. ************* за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 990, 25 лв., от които – главница в размер на 600 лв., договорна
лихва в размер на 74, 22 лв. и законна лихва за забава в размер на 316, 03 лв., дължима по
договор за потребителски кредит/заем № *******/19.02.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7154 от 12.08.2021 г. по
ч.гр.д. № 13028/2021 г. на РС-Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между длъжника и ************** е сключен
договор за потребителски кредит/заем № *******/19.02.2016 г., по силата на който
длъжникът е получил сумата от 600 лв., платима при шест равни месечни вноски, всяка една
от които на стойност 112, 37 лева, при фиксиран лихвен процент 41, 24 %, ГПР – 50 % и
срок до 31.08.2016 г. Сочи, че договорът е сключен при спазване на изискванията,
регламентирани в ЗПК, ЗЕДЕП, ЗПФУР. Сочи се, че с договор за цесия от 02.03.2021 г.
*************** е прехвърлило вземанията си по процесния договор на „АПС Бета
България“ ЕООД. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си до изтичане на
крайния срок за погасяване на кредита.
В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. На първо място счита, че договорът е недействителен на
основание чл.22 ЗПК и чл.143, т.19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Счита, че уговореното възнаграждение за фирма-поръчител е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото същото представлява разход по кредита, респ. с невключването
му в ГПР е била нарушена императивната разпоредба на чл.19, ал.1 ЗПК. Непосочвайки
действителната стойност на ГПР, кредиторът е заблудил потребителя, което по същество
представлявала заблуждаваща търговска практика и основание за неравноправност клаузата,
1
довела до увеличаване на ГПР. Сочи, че лихвеният процент и ГПР били посочени като
абсолютни стойности, без да е посочена методика за това как са формирани тези стойности.
На следващо място, ответникът счита, че договорът е недействителен на основание чл.22
ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, като се сочи, че в договора липсва информация за
лихвения процент на ден. На следващо място се оспорва действителността на клаузата на
чл.4, ал.1 от договора, с която длъжникът поема задължение да осигури обезпечение, като в
тази връзка се развиват подробни съображения. Оспорва се и това заемната сума да е
получена от длъжника. Прави възражение за изтекла погасителна давност, касаеща следните
вземания: за възнаградителна лихва за периода 31.01.2016 г. – 31.08.2016 г., за законна лихва
за забава за периода 31.03.2016 г. – 12.08.2018 г., както и за вземането за главница за периода
31.03.2016 г. – 31.07.2016 г. в размер на 491, 39 лв. Въз основа на всичко изложено моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са, по реда на чл.422 ГПК, искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 79
ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
За да се приеме за установено, че ищецът е носител на претендираните парични
притезания, същият е следвало да докаже, че е титуляр на вземане по сключен между
************** и ответника договор за потребителски заем/кредит № *******/19.02.2016 г.
В този аспект в тежест на ищеца е указано да докаже, че заемополучателят фактически е
получил заемната сума. По делото доказателства в тази насока от страна на ищеца не бяха
ангажирани. Ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи в условията на пълно и главно доказване, че
неговият праводател /цедент/ е предоставил заемната сума на кредитополучателя, за да
възникне насрещното му задължение за връщане на последната.
Тъй като не бе установено чрез събраните по делото доказателства, че е възникнало
твръдяното притезателно право за заплащане на главницата по договор за кредит №
*******/19.02.2016 г., предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Оттук
следва и че исковете за възнаградителна лихва и обезщетение за забава се явяват също
неоснователни, тъй като доколкото не се установи предаване на паричната сума, то
възнаграждение за нейното ползване не се дължи. Не се дължи и лихва за забава, тъй като
същата е акцесорно задължение, дължимо само в хипотеза на дължимост на главното
вземане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото
производство. Ответникът е бил представляван от адв. Е.И. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
както в производството по ч. гр. д. № 13028/2021 г, така и в настоящото производство по гр.
д. № 19523/2021 г. Следователно в полза на адв. И. следва да се присъди сумата от общо 600
лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от “АПС Бета Бъглария“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
2
„България“ № 81 В, против Л. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. ******** №
***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД вр.
чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 990, 25 лв.,
от които – главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер на 74, 22 лв. и законна
лихва за забава в размер на 316, 03 лв., дължима по договор за потребителски кредит/заем №
*******/19.02.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 7154 от 12.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13028/2021 г. на РС-
Пловдив.
ОСЪЖДА “АПС Бета Бъглария“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Е.И., АК – *******, с личен №
**********, с адрес гр. ********, ул. ********* № ***, сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по ч.гр.д. № 2586/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I бр. състав и сумата от 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 19523/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр. състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
3