Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
К., 17.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 10.04.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа гражданско дело № 431 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск за издръжка с правно основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 149 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника били родители на едно дете – П. И. Д., ЕГН **********, което повече от една година живеело при нея в жилище, което било под наем. Сочи, че малолетното дете е ученик в *-ти клас и от м. март щяло да посещава извънкласни занимания по футбол.
Сочи, че повече от година назад, ответникът не заплащал никаква издръжка на детето. Твърди, че не ограничавала контактите му с баща му, както и че двамата с ответника нямали спор, че детето живее при нея. Не постигали разбирателство относно издръжката на детето.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.Б.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на детето им чрез неговата майка М.Б.Г. с ЕГН ********** парична сума от 2400,00 лева, съставляваща стойността на неплащаната от него месечна издръжка от по 200,00 лева за всеки месец за периода от 12.02.2017г. до 12.02.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в РС-К. до окончателното й изплащане и да заплаща чрез нея месечна издръжка за отглеждането и възпитанието на сина им П. И. Д., с ЕГН ********** за сегашно и бъдеще време на стойност от по 250,00 лева за месец с падеж на плащане до последното число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка месечна издръжка при забава до датата на изплащането й, до настъпване на основания за изменение или прекратяване, считано от момента на подаване на исковата молба в съда.
Претендира за съдебни разноски.
На осн. чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка, ***та.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия е редовно връчен препис от съдебните книжа.
Същият сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че с ищцата се разбрали да си поделят грижите по отглеждане и възпитание на малолетния им син. Сочи, че детето учило в К., но прекарвал съботно-неделните дни основно при него в с. О.. Твърди, че всеки път, когато детето си тръгвало от него, изпращал пари на майката, за да може тя да ги използва в интерес на детето. Твърди, че същата никога не била споделяла, че парите не й стигат.
Счита, че сумите, които двамата с ищцата отделяли за детето, предвид времето, което то прекарвало с всеки от тях и посрещайки нуждите му, били равнозначни.
Моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищцата в исковата молба.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и поддържа исковата молба чрез упълномощения се представител.
В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощения си представител поддържа отговора на исковата молба чрез упълномощения си представител.
Заинтересованата страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К. - редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ответникът И. Боянов Д. е баща на детето П. И. Д. /удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *********. на Община С./.
Към делото е приложено удостоверение № ********.2018г., издадено от „А.“ АД, от което е видно, че средно месечният нетен доход на ищцата М.Б.Г. е в размер на 803,00 лева.
Към делото е приложено удостоверение № ********04.2018г., издадено от „Т.“ ООД, от което е видно, че средно месечният нетен доход на ответника е в размер на 278,00 лева. Това доказателство не е прието от съда, тъй като е изпратено след приключване на съдебното заседание.
От удостоверение № ********.2018г., издадено от СУ „Е“, гр. К., е видно, че детето П. И. Д. е записан като ученик за учебната 2017/2018г. в* „*“ клас.
Видно от изготвения и приложен по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К. е, че преките и непосредствени грижи за малолетния П. И. Д. са поети от неговата майка с подкрепа от страна на бащата. Служители на дирекцията, констатирали, че майката М. Г. отговорно изпълнявала родителските си ангажименти и успявала да осигури на сина си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Връзката с бащата не била прекъсната, майката насърчавала срещите между бащата и детето. Според доклада с оглед защита интересите на детето, е необходимо да бъде присъдена издръжка, чийто размер отговаря на съществуващия в страната жизнен стандарт и която ще е в състояние да задоволи основните потребности на малолетния П..
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетел Г.А.И., без родство със страните, желае да свидетелства, се установява, че към момента за детето П. се грижи неговата майка – М.Г., която живеела на квартира в град К.. Сочи, че гостувала в дома на ищцата два пъти седмично, обикновено в събота и неделя. Твърди, че е ставала свидетел, когато детето се е прибирало от село О., но само веднъж е виждала детето да държи в ръцете си 10.00 лева, като казало, че са от баща му. Сочи, че преди малолетният П. спортувал футбол, но не знаела за други допълнителни уроци.
Свидетелят Д.Н.Х., без родство със страните по делото, желае да свидетелства, заявява, че познавала ищцата от повече от две години. Сочи, че детето много рядко ходи при бащата, не била виждала същото да носи пари от баща си, не била чувала и ищцата да получава издръжка. Заявява, че знае от детето, че като ходи при баща си в село О., за него се грижила баба му. На свидетелката било известно, че имало период, по-малко от половин година, в който бащата е гледал детето, но не й било известно дали майката тогава е плащала издръжка.
Свидетелят П. Т. Т., майка на ответника, желае да свидетелства, заявява, че, когато детето е било в първи клас, е живеело в село О. при баща си за период от време от осем месеца, за който период майката не била плащала издръжка. Твърди, че бащата взима детето при него всяка седмица – петък, събота и неделя, същият полагал основните грижи за него, а тя му помагала. Твърди, че му давали всяка седмица по 20 лева и повече, но не виждала всичко. Не била чувала за разговори между родителите на детето за необходимост за плащане на допълнителни суми. Детето не било споделяло, че тренира някакъв спорт.
Свидетелят С. М. М., без родство със страните, желае да свидетелства, заявява, че познава ответника от 96-та година. Сочи, че детето било при бащата в О., когато същото било в първи клас. Твърди, че детето е с баща си всеки петък, събота и неделя. Същият заявява, че работата му е свързана с пътуване до Д. за десет дни в месеца. Сочи, че не се вижда всяка събота и неделя с ответника, но се чували по телефона, като бащата му казвал, че детето е при него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът И.Б.Д. е баща на малолетното дете.
От пълния анализ на свидетелските показания, а и от социалния доклад се доказа, че родителите на детето са разделени от няколко години, като към момента основни грижи за детето полага неговата майка, с подкрепата на бащата и неговата майка. От показанията на свидетелите, съдът прави извод, че малолетният П. е в дома на баща си и баба си в село О., най-вече през почивните дни от месеца. Съдът не дава вяра на твърденията на свидетеля Т., че дават: „парички на седмица по 20 лева, и по повече“, тъй като тя е майка на ответника и е заинтересована от изхода на делото. Самата тя, в тази връзка казва: „ не мога да видя всичко“. Твърденията, че всяка седмица бащата дава пари на детето, не можаха да бъдат доказани и от свидетелят М., който не е бил пряк свидетел, а ответникът му е казвал, че дава по 20-30 лева на седмица на детето.
По данни на социалния доклад, майката споделила, че не всяка седмица получавала сумите от по 20,00 лева, които бащата давал на детето П., тъй като имало месеци, в които бащата е казвал, че няма възможност или в някои от седмиците не е имал контакт с детето. По данни на същия доклад, бащата казал, че давал ежеседмично по 20,00 лева на детето, като се отзовавал допълнително и за възникнали други финансови нужди за детето.
Съдът прави извода, че за периода, през който се претендира издръжка, основните грижи за детето са поети от майката, като средствата, които заплаща бащата, са епизодични, несигурни и недостатъчни за издръжката на малолетния П.. Съдът счита, че детето следва да расте в спокойна среда, обгрижвано и с финансова подкрепа и от двамата си родители. По данни на социалния доклад, детето е емоционално привързано и към двамата си родители и въпроса за издръжката не бива по никакъв начин да обременява неговото ежедневие.
При определяне на размера на издръжката, съдът взима предвид изявлението на процесуалния представител на ответника в първото открито съдебно заседание, в което същият заявява, че чистият доход на доверителят му е 530,00 лева месечно.
Съдът не взима предвид приложеното към делото удостоверение за доход изх. № ******.2018г., тъй като, както по-горе се спомена, този писмен документ е изпратен на 11.04.2018г. , а съдебното заседание е приключило на 10.04.2018г. Аргументите на съда за неприемане на този документ са, че ищцовата страна не е запозната с този документ, а същата неколкократно настояваше такъв документ да бъде представен в откритото съдебно заседание. Приеме ли този документ, това означава, че съдът е лишил от възможност ищцовата страна да възрази или да оспори същия. От друга страна е преклудиран срока за представянето на този документ.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 316 от 20.12.2017г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2018г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 510 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 127,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетния П. Д., който към приключване на устните състезания е на навършени девет години и единадесет месеца, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
По делото не се установи малолетният да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Не са представени доказателства за обстоятелството да има друго дете, на което да дължи издръжка.
Вземайки предвид възрастта на детето, икономическите условия в страната, както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст, съдът счита, че ответникът И.Б. И., следва да заплаща издръжка за детето П. И. Д. в размер на 170,00 лева, считано от датата на предявяването на претенцията в съда – 12.02.2018г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й, която следва да бъде заплащана чрез неговата майка като законен представител М.Б.Г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда да бъде осъден ответникът да заплаща месечната издръжка за минал период, считано от 12.02.2017г. Съдът счита това искане за законосъобразно и основателно, тъй като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК. По делото бащата не доказа, че е давал издръжка за този период. Съдът счита, че следва да се определи издръжка за периода от 12.02.2017г. до 12.02.2018г. в размер на 130,00 лева месечно за периода, в общ размер от 1 560,00 лева. При определянето размера на издръжката, съдът е взел в предвид доходите на страните, както и че бащата е в работоспособна възраст, не са представени по делото доказателства за наличие у него на заболяване, което да му пречи да реализира доходи. Бащата не издържа други малолетни или непълнолетни деца, на детето следва да се осигуряват нормални условия за неговото развитие от двамата родители.
По изложените съображения, съдът приема
иска за издръжка на М. Б. Г. за
основателен и доказан в размер на 170,00 лева месечно,
за детето П. И. Д., считано от 12.02.2018г. до настъпване на обстоятелства
за изменението или прекратяването й, като в останалата част до 250.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. За издръжка за минало време, съдът приема за
основателен и доказан иска в размер на 130.00 лева месечно за периода от 12.02.2017г.
до 12.02.2018г., в общ размер от 1 560,00
лева, а в останалата част до размера на 200.00 лева месечно, общо за периода в
размер на 2 400,00 лева, като неоснователен
и недоказан.
Дължимите
суми, които И.Б.Д., следва да заплаща на своето дете П. И. Д., чрез неговата майка М.Б.Г.,
следва да бъдат превеждани по банковата сметка: IBAN ***, BIC ***, „***“ ЕАД
гр.К., титуляр М.Б.Г..
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО:
Ответникът по делото И.Б.Д., предвид
изхода на спора следва да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка
на съда сумата от 244,80 лева, окончателна държавна такса за присъдената
издръжка и сумата от 62.40 лева,
окончателна държавна такса по иска с правно основание чл.149 от СК.
Страните своевременно са заявили
претенции за разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищцата М.Б.Г. следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 399,00 лева, съгласно представен по делото Договор
за правна защита и съдействие и представен по делото списък за разноските по
чл. 80 съгласно уважената част от иска.
На ответника И.Б.Д. също на осн. чл.
78, ал. 3 следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, а именно в размер на 167,50 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Б.Д. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАЩА на М.Б.Г. С ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете П. И. Д. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 170.00 лева /сто и седемдесет
лева и нула ст./, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.02.2018г. с падеж на плащане до
последното число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка
месечна издръжка при забава до датата на изплащането й, до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска до
предявения размер от 250,00 лева.
ОСЪЖДА И.Б.Д. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Г. С ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П. И. Д. с ЕГН **********, издръжка за минало време, за периода 12.02.2017г. до 12.02.2018г. по 130,00 лева месечно или в общ размер от 1 560.00 лева /хиляда петстотин и шестдесет лева и нула ст./, ведно със законната лихва върху главницата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта й до 200.00 лева месечно, общо за периода в размера до 2 400.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, И.Б.Д. с ЕГН **********,***, да заплати
по сметка на съда сумата от 307,20 лева
/триста и седем лева и двадесет ст./, представляваща окончателна държавна
такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Б.Д. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Б.Г. С ЕГН **********, сумата от 399,00 лева /триста
деветдесет и девет лева и нула ст./, направени разноски по делото, съгласно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Б.Г. С ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на И.Б.Д. с ЕГН **********, сумата от 167,50 лева /сто
шестдесет и седем лева и петдесет ст., направени разноски по делото,
съгласно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: