Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3578 13.12.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
Х граждански състав
На петнадесети ноември
Година
2019
В открито заседание
в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 2727 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от К.Й.К. против „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искова молба, с която
се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6 720 лв. (след
направено в последното съдебно заседание и прието от съда изменение на иска),
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ № 6700230018003290 за настъпило на 27.12.2018 г.
застрахователно събитие с лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата
молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за
застраховка „Каско“ за горепосочения лек автомобил
със срок на действие от 23.05.2018 г. до 23.05.2019 г. и застрахователна
стойност в размер на 13 000 лв. Твърди се също така, че на 27.12.2018 г. е
настъпило ПТП със застрахования автомобил, при което са му били причинени
значителни щети на стойност над 15 000 лв., като ищецът е уведомил
застрахователя за събитието и ответникът е извършил два огледа на автомобила,
при които са били установени уврежданията. През м. януари 2019 г. ищецът е
получил писмо от ответното дружество, с което е бил уведомен за отказ на
ответника да изплати обезщетение по щетата до получаване на допълнителна
информация от ГД „Национална полиция“ относно обстоятелствата, при които е
настъпило събитието. Ищецът счита, че така постановеният отказ е
незаконосъобразен, тъй като в случая не е налице никоя от предпоставките на чл.
408 от КЗ за отказ за изплащане на обезщетение, а допълнително изисканото писмо
не зависи от волята на застрахования, нито предпоставките за изискването му
допринасят за изясняване на основанието и размера на щетата. Счита също така,
че в случая е налице тотална щета, тъй като
възстановяването на колата е икономически неизгодно. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който
поддържа исковата молба,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът е
депозирал отговор, в който оспорва
иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, както и да му бъдат
присъдени направените разноски по делото. Ответникът оспорва, че ищецът е
собственик на л.а. „Ауди А8“ с рег. № ******; че на 27.12.2018 г. е настъпило
ПТП между посочения лек автомобил и товарен автомобил „Волво“,
модел „ФН 12-420“ с рег. № *******, както и механизма на това ПТП; оспорва настъпването,
вида и обема на твърдяните от ищеца увреждания,
наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните от ищеца увреждания, размера на претендираното застрахователно обезщетение, като твърди, че
същият е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди; валидността
и действието на застрахователния договор „Каско“ по
полица № 6700230018003290/2018 г., поради неплащане на уговорената застрахователна
премия по него, като последното оспорване е оттеглено с допълнително становище
от 04.07.2019 г. Ако съдът намери, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, ответникът твърди, че уврежданията, за които се претендира
обезщетението, са в резултат на събитие, различно от процесното
ПТП. Твърди също така, че при първоначалния оглед при сключване на
застраховката е бил заснет автомобил, различен от представения за оглед по
повод на застрахователната претенция, във връзка с което е налице съмнение за
опит за застрахователна измама и е сигнализирана ГД „Национална полиция“ с
молба за извършване на проверка. Отделно от горното ответникът твърди, че в процесния случай е налице хипотезата на р-л VII, т. 49.1 от Общите условия към застраховката, даваща
основание застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение при
установено различие между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства. В случай, че се докаже, че е налице тотална щета, се твърди, че
на осн. чл. 390 от КЗ обезщетението не следва да
надхвърля 70 % от действителната пазарна цена на автомобила, предвид наличието
на запазени части от него, като се моли обезщетението да бъде намалено със
стойността на тези запазени части. Оспорена е и претенцията за присъждане на
законна лихва, тъй като при тотална щета следва да бъде представено
удостоверение за прекратяване регистрацията на МПС, каквото липсва, поради
което е налице забава на кредитора. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответното дружество, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представеното по делото копие на свидетелство за регистрация – част I, ищецът К.Й.К. е собственик на лек
автомобил „Ауди А8“ с рег. № *********, рама № ********, двигател № *********,
а на 24.01.2019 г. е била прекратена регистрацията на автомобила.
Във
връзка с направеното оспорване от ответника относно правото на собственост
върху автомобила, ищецът е представил и копие на Договор за покупко-продажба на
МПС от 17.04.2018 г., с който той е закупил процесния
лек автомобил, като договорът е с нотариална заверка на подписите, съответно
удостоверява придобитото от ищеца право на собственост върху автомобила.
По делото е приложена полица № 6700230018003290
от 23.05.2018 г., от която се установява, че между ищеца и ответното дружество
е бил сключен договор за застраховка „Каско Престиж“
по отношение на собствения на ищеца и описа по-горе лек автомобил, със срок на
действие 23.05.2018 г. – 23.05.2019 г., с покрити рискове Клауза „А“ – пълно
покритие, със застрахователна сума (лимит) в размер на 13 000 лв. и застрахователна
премия в размер на 1 314,56 лв., платима на 4 вноски в размер на по 328,64
лв. Първоначално ответникът е оспорил плащането на застрахователната премия, но
впоследствие е оттеглил това оспорване, като с протоколно определение от
10.07.2019 г. съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил пълния размер на
застрахователната премия по застрахователния договор.
По делото е представено копие на
извършен на 28.05.2018 г. оглед на автомобила във връзка със сключване на
застрахователния договор, в който е посочено, че са били налице увреждания по
задната броня (за боядисване), лайсна долна задна дясна врата (ремонт), лайсна
праг десен (ремонт). Видно е, че огледът е бил извършен не от служител на
ответното дружество, а от К.Д. - представител на „КЕЙТ“ ООД.
Видно от приложения протокол за ПТП №
1650451 от 27.12.2018 г., на същата дата
в 21,59 ч., в гр. Бургас на кръстовището на ул. „Крайезерна“
и ул. „Проф. Я. Якимов” – пътен възел „Запад“ е настъпило ПТП между собствения
на ищеца и управляван от него лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ******** и
товарен автомобил „Волво”, собственост на Г. Г. В. и
управляван от И.П.К., при което са били нанесени видими щети и по двата
автомобила. В протокола е посочено, че вредите по първото МПС са били по капак,
калник, врата, колонка, огледало, броня, фар, решетка, 2 бр. еърбег и обзорно стъкло, като е посочено, че уврежданията
са били в предната част на автомобила. Съгласно протокола, произшествието е
настъпило, тъй като лекият автомобил (участник № 1) се е пристроил в кръгово
кръстовище от крайна лява лента в съседната дясна лента и е станал причина за
ПТП с движещия се в тази лента товарен автомобил (участник № 2).
Видно от представената от ответника
застрахователна преписка, на 28.12.2018 г. ищецът е уведомил ответното
дружество за настъпилото ПТП, във връзка с което при ответника е била заведена
щета № 670018008027.
На същата дата е бил извършен оглед
на автомобила, при който са били установени множество увреждания в предната му
част, подробно описани в опис на щети по МПС от 28.12.2018 г.
На 11.01.2019 г. е бил извършен
контролен оглед на автомобила от служители на застрахователя, удостоверен в
опис на щети по МПС от 11.01.2019 г., в който са описани увреждания,
по-голямата част от които са идентични с констатираните в първоначалния оглед,
но са вписани и допълнителни увреждания.
На 15.01.2019 г. „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е подало молба до ГД „Национална полиция“ за извършване на
проверка относно щета № 670018008027, поради съмнения за опит за
застрахователна измама.
С
писмо от 17.01.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че е предприел
действия за извършване на проверка на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, поради което до приключване на проверката
от ГД „Национална полиция“ и получаване на изисканата допълнителна информация
застрахователят отказва да изплати обезщетение по щета № 670018008027 и няма да
текат сроковете, предвидени по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
По
делото е представен опис на претенция № 670018008027/28.12.2018 г., изготвен от
ответника на 11.02.2019 г., в който са описани увреждания по 27 детайли на
автомобила, като е посочено, че 23 от тях са за подмяна, 2 детайла са със
средна деформация, два детайла са с тежка деформация, а детайла се нуждаят от
боядисване.
Като доказателство по делото е
приложено копие на Договор за продажба на МПС с прекратена регистрация,
съгласно който на 24.01.2019 г. ищецът К.К. и продал
на Г.К.Г. собственото си снето от отчет МПС с рама № ******* и
двигател № ****** за сумата от 1 000 лв.,
като този договор е без нотариална
заверка на подписите на сключилите го лица.
По искане на ответника по делото е изискана
преписката, образувана във връзка с подадения от него сигнал до ГД „Национална
полиция“, която е била изпратена на РП-Бургас, но по същата липсва постановен
краен акт.
Ответникът
е представил фотоснимки, приложени по делото на л. 200 - л. 290, като същите не
са приети като доказателства по делото.
По делото са разпитани свидетелите Г.К.Г.,
В. В. Т., Г. К. Ж., К.Т. М., И.П.К. и К.Т.Д. – всички без родство със страните
по делото.
Св. Г. (приятел на ищеца) заявява, че
е в момента на настъпване на процесното ПТП е пътувал
в автомобила на ищеца, като е седял на предната дясна седалка, а ищецът е
управлявал автомобила. Твърди, че не е видял как точно се е случил ударът, тъй
като в този момент си гледал телефона, но усетил рязко спиране и в момента, в
който погледнал напред, автомобилът бил почти под камиона, а в следващия момент
го ударил еърбегът и коланът го притиснал назад. Той
попитал ищеца какво се е случило и той му отговорил, че камионът му е сякъл
пътя. Според свидетеля, другият участник в произшествието бил камион с ремарке
и автомобилът на ищеца влязъл с предната си дясна част под ремаркето на
камиона, замирисало на изгоряло и всичко в автомобила угаснало. Колонката на
автомобила от страната на свидетеля била огъната и вратата му не се отваряла.
Свидетелят се обадил на тел. 112 и след 15-20 минути дошла полиция, като
полицаите говорили с двамата водачи, правили снимки с таблет
и съставили акт на ищеца. След това ищецът се обадил на застрахователя, за да
го уведоми за щетата, както и на пътна помощ, която дошла след около 1 час и
извозила автомобила в сервиз в „Комлука“. На
следващия ден ищецът и свидетелят отишли в офиса на застрахователя и К.К. попълнил дадените му документи. След това завели
служител на застрахователя в сервиза, където се намирал автомобилът, и той
направил оглед. Застрахователят не разрешил да се прави нищо по автомобила,
въпреки, че той дори не се заключвал, а единствено разрешили да бъде покрит с
брезент. Към края на м. януари 2019 г. бил извършен втори оглед на автомобила
от служители на застрахователя, като през времето между двата огледа
автомобилът бил необезопасен. Свидетелят заявява, че К.К.
е закупил автомобила през м. април или м. май 2018 г., като той затъмнил
стъклата на автомобила, купил други джанти, сложил му спортен волан и боядисвал
нещо по автомобила. Твърди, че произшествието е настъпило в кръгово движение,
като автомобилът на ищеца е бил без предимство. Заявява, че не си спомня дали е
била спукана гума на автомобила, но всички видими поражения са били в предната
му дясна част, като фарът е бил счупен, отдолу нещо течало, пластмасите се
разхвърчали, колонката на предния прозорец била изкривена от ремаркето и
предната дясна врата била ударена. При удара свидетелят и ищецът били с
поставени предпазни колани, които блокирали. След удара се опитали да изкарат
колата, но тя не реагирала, замирисало на изгоряло, всичко в нея угаснало. Свидетелят
твърди, че е присъствал и на двата огледа, извършени от застрахователя, като
при първия оглед се опитали да вкарат ключа и той блокирал в слота, но нямало
реакция от автомобила. При втория оглед ищецът не можал да присъства, тъй като
не бил освободен от работа, а свидетелят не се съгласил автомобилът да бъде
откаран в сервиз на „Ауди“, понеже ищецът не присъствал и той помолил
служителите на застрахователя да го изчакат, но те написали в протокола, че се
отказва автомобилът да бъде предоставен за оглед. Свидетелят не помни дали
автомобилът е имал винетка, но заявява, че той е сменил предното му стъкло, тъй
като то се счупило, докато свидетелят го управлявал и той не искал ищецът да
разбере това. Твърди също така, че ищецът затъмнил стъклата на автомобила, но
свидетелят не знае дали са били правени други промени по тях.
Св. Ж. (служител на „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД) заявява, че е извършил огледа на процесния
автомобил на 28.12.2018 г., който се намирал в кв. „Комлука“.
На огледа присъствали собственикът на автомобила и негов приятел – свидетелят Г.,
като обяснения за случилото се давал предимно Г., а не собственикът. По лицата
и на двамата нямало следи от еърбега, въпреки, че те
казали, че еърбеците са се отворили. Свидетелят
заснел автомобила от всички страни и му направило впечатление, че на предното
стъкло имало винетен стикер за 2015 г., а на снимките
на автомобила, които били правени при сключване на застраховката, имало по-нова
винетка. Свидетелят също така установил, че три от четирите стопа на задната
част на автомобила били счупени, както и задният капак бил повреден, за които
щети собственикът не бил предявил претенции за заплащане на обезщетение, което
учудило свидетеля. Не малка част от предницата на автомобила липсвала, като десният
фар го нямало, липсвала и ел. инсталацията към фара. Предната дясна греда била
увредена, предният капак бил огънат странно, предното челно стъкло било ударено
на две места, като в лявата част на автомобила нямало много увреждания.
Предният ляв фар бил просто поставен на мястото му, но захващането му не
съвпадало със захващането на колата. Опитали се да запалят автомобила, но
ключът заял в стартера, като свидетелят установил, че и самото запалване било
отделено от мястото, където трябва да се намира, като такова увреждане не било
характерно да се получи при такъв удар. Предните лява и дясна въздушни
възглавници били отворени, като лявата била срязана. Автомобилът нямал поставен
имобилайзер, какъвто е задължителен при застраховка
против кражба.
Св. Т. (служител на ответника)
заявява, че е извършил контролен оглед на процесния
автомобил, като случаят е бил насочен към него, поради съмнения за
застрахователна измама. Уговорката със собственика била огледът да бъде
извършен в 10 ч., но към 09.50 ч. ищецът се обадил и помолил огледът да бъде
отложен за 13 ч. Служителите на ответника отишли при автомобила в 12 ч., като
там бил свидетелят Г.. Те извършили оглед и съставили протокол, който бил
подписан от свидетеля. В двигателя на автомобила имало много незакачени
елементи от електрическата система, целият сноп с инсталацията на двигателя
лежал на земята, блокът за управление на ABS-системата
липсвал. Част от елементите за закрепване на предния десен калник липсвали,
като той бил закачен с една рапидка, което не
представлява фабрично закачване на калника към шасито.
Челното стъкло на автомобила било счупено, но според свидетеля не в резултат на
процесния инцидент, а преди това. Винетният
стикер на челното стъкло бил за 2015 г. Нямало увреждания на предните дясна
гума, джанта и окачване. Левият фар не бил закачен към автомобила, а само бил
поставен на мястото му, като захватите на фара и на
автомобила се различавали. Във вътрешността на автомобила свидетелят
констатирал, че коланите са блокирали в положение на закопчани ключалки, но без
в тях да може да има пътници. Еърбегът на волана бил
срязан, а не скъсан. Свидетелят се опитал да запали автомобила, но не успял,
като констатирал, че гнездото на ключа било извадено от мястото му и висяло.
Основата на предната броня липсвала и не им била показана за оглед, като според
свидетеля при челен удар тя се уврежда, но при никакъв удар не може да излети
от автомобила. От четирите задни светлини на автомобила трите били счупени, но
за тях не било претендирано застрахователно
обезщетение. Свидетелят посочва, че е запознат с огледа, извършен при сключване
на застраховката, като тогава са били увредени лайсната на дясната задна врата,
десния праг и задния десен калник, като такива увреждания липсвали при
извършения от него повторен оглед. Освен това към датата на сключване на
застраховката автомобилът бил с прозрачни стъкла, а към датата на контролния
оглед бил със затъмнени стъкла. При контролния оглед липсвали емблемите на
задния капак на автомобила, които са били налични при сключване на
застраховката. Липсвал и нитът на регистрационния номер. Свидетелят заявява, че
при сключване на застраховката се проверява номера на рамата на автомобила,
като той се проверява и при завеждане на щета. В случая установеният при контролния
оглед номер на рамата съвпадал със снимания номер при сключване на
застраховката. Твърди, че огледът при сключване на застраховката е бил извършен
от фирма - подизпълнител, като той не е правил снимки на автомобила и не е
видял лично номера на рамата му при сключване на договора, а е видял само
направените тогава снимки.
Св. М. заявява, че той е съставил
представения по делото протокол за ПТП. Твърди, че е бил нощна смяна и са
посетили произшествието след подаден сигнал от дежурния ОДЧ. На място
установили, че е настъпило ПТП между
влекач с ремарке и лек автомобил „Ауди“, като след разговор с водачите
било установено, че водачът на лекия автомобил се е ударил в ремаркето.
Заявява, че не може да си спомни какви увреждания е имало Аудито,
но са записали в протокола това, което са установили и са съставили АУАН на
водача на лекия автомобил. Според свидетеля, по това време нямало движение, тъй
като било късно – 22,00-23,00 ч. Автомобилите, между които е настъпило
произшествието, били на местата си и не били местени преди пристигането на
полицейските органи.
Св. К. заявява, че е управлявал
товарния автомобил в момента на настъпване на процесното
ПТП. Твърди, че е правил 360-градусов завой, чул изсвирване на гуми и трясък,
след което спрял, слязъл от камиона и видял, че лек автомобил е влязъл под
ремаркето на камиона, като имало пушек от лекия автомобил. След като дошли
служителите на КАТ, той се приближил до лекия автомобил и видял, че всичко
отпред било смачкано – фарове, маска, преден капак, предното стъкло било
счупено, предните два еърбега били отворени. Заявява,
че водачите не са местили автомобилите преди да дойдат органите на КАТ. В Аудито имало двама души, но свидетелят не може да каже дали
те са имали телесни увреждания от произшествието.
Св. Д. заявява, че е съставил
протокола за оглед на ПТП, приложен на л. 69 от делото (протокола за оглед при
сключване на договора за застраховка), както и снимковия материал на л. 70 – 76
от делото, като той е извършил огледа на процесния
автомобил като подизпълнител на „КЕИТ“ ООД, което от своя страна има сключен
договор с „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Заявява, че е снимал автомобила от всички
страни, като е снимал и номера на рамата, но е направил сверка с талона на
автомобила само относно регистрационния му номер, но не и относно номера на
рамата. Твърди, че след този оглед не е имал никакъв друг досег с този
автомобил.
По делото е изготвен съдебна автотехническа експертиза, съгласно която към датата на
настъпване на процесното ПТП пазарната стойност на процесния лек автомобил е била в размер на 9 600 лв. Според
вещото лице в случая се касае за тотална щета, тъй като цената на евентуален
ремонт на автомобила би надвишила стойността на самия автомобил в състоянието
му преди процесното ПТП. Посочило е също така, че при
пазарна стойност на автомобила в размер на 9 600 лв., 70 % от нея се
равняват на 6 720 лв., а от представената от ищеца проформа
фактура е видно, че само стойността на авточастите, които следва да се
подменят, са над тази стойност, т.е. налице е тотална щета по смисъла на КЗ. В
съдебно заседание вещото лице е заявило, че дори и да се направи с
алтернативни, а не с оригинални части, ремонтът на автомобила пак би превишил
70% от стойността му. В експертизата също така е посочено, че стойността на
запазените части в случая е възможно да се определи само в процентно отношение
спрямо действителната пазарна цена (30 % от нея) и възлиза на 2 880 лв.
Според вещото лице между лекия автомобил и товарния автомобил е възникнала
странична колизия, при която лекият автомобил е влязъл в ударно съприкосновение
с предната си дясна част в лявата страна на товарния автомобил, който е с много
по-голяма маса от процесния автомобил, с много
по-стабилна конструкция и по-малка деформируемост,
което е предопределило тежестта на уврежданията на лекия автомобил. Вещото лице
е посочило, че всички увреждания на лекия автомобил са по предната и дясната му
част, като е налице съпоставимост на описаните от застрахователя увреждания с
механизма на ПТП, а в съдебно заседание експертът изрично е заявил, че всички процесни щети са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В последното съдебно заседание
ответникът е представил и съдът е приел заверено копие на пр.пр. № 4285/2019 г. по описа на РП-Бургас, пр. вх. №
328600-33115/2019 г. по описа на ГДНП, образувана по сигнал на „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за евентуално извършено престъпление „застрахователна измама“
във връзка с процесното ПТП, но липсват данни
разследването по нея да е приключило и да е постановен краен прокурорски акт. В
преписката се съдържат множество снимки, но същите не следва да бъдат обсъждани
и ценени в настоящото производство, тъй като на първо място не е ясно кой е
техния автор, а освен това на по-голямата част от тях са снимани детайли от
автомобил, без да е ясно дали това са части и детайли именно от процесния автомобил. Приложени са и писмени сведения на
множество лица, част от които са разпитани като свидетели и по настоящото дело,
като съдът намира, че тези писмени сведения, дадени пред органите по
разследването, не са годни доказателства по смисъла на ГПК и не следва да бъдат
ценени в настоящото производство, тъй като съдебното решение може да бъде
основано само на устни свидетелски показания, събрани непосредствено и пряко от
съда в хода на съдебното следствие, но не и на свидетелски показания, дадени
пред друг орган.
При така събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан в
изменения му размер, по следните съображения:
В случая от представените договор за
покупко-продажба на МПС от 17.04.2018 г. и свидетелство за регистрация на МПС
се установи, че към датата на процесното ПТП –
27.12.2018 г. - ищецът К.К. е бил собственик на лек
автомобил „Ауди А8“ с рег. № *****, с рама №
********.
Установи се също така от
представената застрахователна полица, че за периода 23.05.2018 г. – 23.05.2019
г. горепосоченият автомобил е бил застрахован при ответника „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по договор за застраховка Каско
„Престиж“ с покрити рискове Клауза „А“ – пълно покритие, като видно от
представените от ответника общи условия на този договор, които са действали към
датата на процесното ПТП, при тази клауза
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от конкретно посочени рискове, сред които е и пътно-транспортно
произшествие (р-л III, т. 6.1, б. „д“ от
ОУ).
От представения по делото протокол за
ПТП, както и от показанията на свидетелите Г.К.Г., К.Т. М. и И.П.К. се доказа по несъмнен начин, че на
27.12.2018 г. около 22,00 ч., в гр. Бургас, е настъпило ПТП между собствения на
ищеца лек автомобил и товарен автомобил с ремарке, при което автомобилът на
ищеца се е ударил в ремаркето и предницата му е влязла под ремаркето, като са
били нанесени значителни увреждания по предната част на автомобила. След
завеждане на щетата на 28.12.2018 г. представител на застрахователя е извършил
оглед на автомобила и е констатирал наличните увреждания, като същите са
описани в протокол за оглед от посочената дата, а назначеното по делото вещо
лице е дало заключение, че всички увреждания, описани в този опис, са в пряка
причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП.
Впоследствие на 11.01.2019 г.
застрахователят е извършил и втори оглед на автомобила, поради съмнение за опит
за застрахователна измама, като отново са били констатирани увреждания на
автомобила, описани в първоначалния оглед. При разпита им пред съда
служителите, които са извършили двата огледа, са заявили, че са констатирали и
увреждания по автомобила в задната му част, за които не е било претендирано застрахователно обезщетение, както и
увреждания, които са били налице при сключването на застраховката и които са
липсвали към датата на повторния оглед. Последното обаче не води до извода, че
в случая е налице опит за застрахователна измама, тъй като в случая от значение
е дали в резултат на заявеното застрахователно събитие са настъпили
уврежданията, за които се претендира процесното
обезщетение, а не дали са били налице и други увреждания по автомобила, за
които не е предявена претенция, нито дали собственикът на автомобила е
ремонтирал увреждания, които са били установени при сключването на
застраховката.
В случая безспорно се установи, че
заявените от застрахованото лице увреждания са били установени от
застрахователя при извършения оглед на автомобила непосредствено след датата на
произшествието, а от експертизата се установи, че тези увреждания са в резултат
именно на това ПТП.
С оглед на горното и при липса на
доказателства в обратния смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че вредите не са настъпили по посочения от ищеца механизъм, а са в
резултат на друго събитие.
Неоснователно е и твърдението на
ответника, че в случая са били налице условията на чл. 47.1 от общи условия на
застрахователния договор за отказ за изплащане на обезщетение, тъй като тази
клауза от ОУ гласи, че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение в
случай, че при извършена проверка на обстоятелствата, при които е настъпило
застрахователното събитие, се установят различия между фактическата обстановка
и декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал, а по делото не се доказа наличието на такива различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства.
В
случая не е налице и никое от условията за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, предвидени в КЗ.
Предвид горното, съдът счита, че
ответникът е следвало да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
вредите, причинени в резултат на настъпилото на 27.12.2018 г. застрахователно
събитие – ПТП, което води до извода, че предявеният иск е доказан по основание.
По
отношение размера на вредите, съдът намира, че следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице, съгласно което в случая е налице тотална щета, тъй
като стойността
на разходите за необходимия ремонт на автомобила надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Съгласно т. 57 от ОУ на застрахователния договор, при
пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не
повече от действителната стойност на МПС към датата на застрахователното
събитие, а т. 58.1 предвижда, че от застрахователната сума се приспада
стойността на запазените детайли, възли и агрегати на МПС. В случая от
експертизата е видно, че действителната стойност на автомобила е била в размер
на 9 600 лв., а запазените части – 2 880 лв., като разликата между двете
суми е 6 720 лв. Страните не са оспорили заключението на вещото лице, нито
са ангажирали доказателства, които да го опровергаят, поради което съдът счита,
че това заключение следва да бъде кредитирано. С оглед на това съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 6 720
лв., като към момента не се спори, че такова обезщетение не е платено.
Предвид
горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер
и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид липсата на извършено
доброволно плащане и на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска на 01.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид
уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото, които са в размер на 1 450 лв. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв., тъй като делото не се характеризира с ниска правна и
фактическа сложност, по същото са проведени три съдебни заседания, а
процесуалният му представител е депозирал и множество писмени молби, поради
което съдът счита, че възнаграждението не следва да бъде намалявано.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на
разноски съобразно с частта, с която е намален размерът на иска, тъй като на ответника
се следват разноски при отхвърляне или при прекратяване на делото, но не и при
направено от ищеца изменение в размера на иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
бл. В, ет. 3, да заплати на К.Й.К., ЕГН **********,***, сумата от 6 720,00 лв. (шест хиляди седемстотин и
двадесет лв.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по Договор
за застраховка „Каско Престиж“, сключен със застрахователна полица № 6700230018003290
от 23.05.2018 г., за причинените му имуществени вреди – увреждания на
собствения му лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ******, рама № *******, двигател
№ *******, настъпили в резултат на ПТП
от 27.12.2018 г., възникнало в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „Крайезерна“ и ул. „Проф. Я. Якимов” – пътен възел „Запад“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 1 450,00 лв. (хиляда четиристотин и петдесет
лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Присъдените
на ищеца суми могат да бъдат платени от ответника по следната банкова сметка: ***: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала:
СА