№ 548
гр. София, 11.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20221800100428 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И.С., с
която е предявен иск по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД за обявяване нищожността на
договор за дарение на недвижим имот от 28.02.2014г., сключен между М.Д. и
И.Д. (дарители) и А.С. (дарена) поради противоречие на мотива със закона
или добрите нрави. Ищецът твърди, че С. е негова съпруга, а дарителите –
нейни родители. Поддържа, имотът бил дарен на него и на съпругата му,
както и че към момента на дарението имотът бил в груб строеж и в него не
можело да се живее. Заедно със съпругата си той довършил дарения им имот
като семейно жилище. В началото на 2022г., обаче, тя предявила иск за развод
и напуснала жилището. При разговор с родителите й, те заявили, че били
прехвърлили имота чрез дарение, за да може той да остане нейна еднолична
собственост, а ищецът да няма никакви права върху него и да го лишат от
всичко в случай на развод. Прави извод, че дарението е нищожно, тъй като
единственият мотив за неговото извършване е било користното му лишаване
от права, което противоречи на закона и добрите нрави. Моли съда да го
отмени.
С разпореждане от 23.06.2022г. съдът е оставил исковата молба без
движение и е указал на ищеца да уточни, дали предявява иск за отмяна на
процесното дарение по чл. 227 от ЗЗД, или предявява иск за обявяване на
процесното дарение за нищожно на основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, като, в
случай, че предявява иск по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД – да посочи, коя
императивна правна норма или правен принцип счита за нарушени от
атакуваното дарение, респ. от единствения мотив за извършването му, както и
в какво се изразява твърдяното от него противоречие с добрите нрави, и освен
това да обоснове конкретен и непосредствен правен интерес от предявяване
на така уточнения иск, като посочи правата, от които твърди да е бил лишен в
резултат от процесното дарение, или какви свои права би защитил, ако искът
бъде уважен, т.е. как отмяната или обявяването на нищожността на договор за
дарение между други лица ще се отрази благоприятно в неговата правна
сфера.
С молба от 11.07.2022г. ищецът е заявил, че предявява иск по чл. 226 ал.
3 от ЗЗД, с който претендира обявяване на процесното дарение за нищожно.
1
Обосновава правния си интерес с твърдението, че имотът – предмет на
дарението – представлява семейно жилище, а той не разполага с друго
жилище. Бил вложил в него всичките си пари и труд. Счита, че, с оглед
заведеното от съпругата му бракоразводно дело, той ще бъде лишен от
възможността да ползва семейното жилище, ако съпругата му реши да се
разпореди с него, тъй като то е нейна изключителна собственост. Също така
намира, че ще бъде лишен от възможността да предяви облигационен иск за
извършените от него подобрения в имота. Прави извод, че обявяването на
дарението за нищожно ще върне имота в патримониума на дарителите, което
ще му позволи да продължи да го ползва като семейно жилище, както и да
защити направените от него инвестиции в този имот.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на иск по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на процесното
дарение за нищожно, тъй като, дори този иск да бъде уважен, това няма да се
отрази благоприятно на неговата правна сфера. Субективното му убеждение,
че, ако собственици на имота са дарителите (какъвто ефект би се постигнал с
обявяване на извършеното от тях дарение за нищожно), той би имал повече
или по- добре защитими права, отколкото ако собственик на имота е
съпругата му, не намира нормативна опора. Точно обратното! Съгласно
разпоредбата на § 1 от ДР на СК, „семейно жилище“ по смисъла на този
кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Видно е, че качеството „семейно жилище“ не
зависи от това, чия собственост е то. При това:
Режимът на разпореждане със семейното жилище по време на брака е
регламентиран с разпоредбите на чл. 26, чл. 34 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от СК,
в зависимост от избрания режим на имуществени отношения между
съпрузите. В случая ищецът не твърди наличие на брачен договор, а
притесненията му, че неговата съпруга, в качеството си на едноличен
собственик, може да се разпореди с жилището в негов ущърб, са
неоснователни. Съгласно чл. 26 и чл. 34 от СК, действията на
разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия
съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи
нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки
един от тях; когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с
разрешение на районния съдия. Видно е, че, за да се разпореди съпругата
му с притежаваното от нея семейно жилище, е необходимо или негово
съгласие или разрешение на районния съдия. По този начин неговите
интереси, вкл. правото му да продължи да ползва семейното жилище, са
много по- добре защитени, отколкото ако жилището е собственост на
трети лица, защото в последния случай собствениците могат да се
разпореждат с жилището свободно и неограничено, без да искат
неговото съгласие или разрешението от съда.
2
Режимът на ползване на семейното жилище след развод (какъвто ищецът
очаква да настъпи), е регламентиран с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 – 6 от
СК. От сравнението между ал. 2 и ал. 3 от този нормативен текст се
установява, че и в този случай по- благоприятно за ищеца е, жилището
да е собственост на бившата му съпруга, отколкото на нейни близки.
Неоснователно ищецът счита, че дарението го лишава от възможността
да предяви облигационен иск за извършените от него подобрения в имота.
Възможността на владелец (ако той претендира да е такъв) да претендира
обезщетение за извършените от него подобрения в чужд имот не зависи от
това, дали имотът е семейно жилище или не, нито от това, дали принадлежи
на дарената А.С. или на дарителите М.Д. и И.Д.: и в двата случая правата на
ищеца са в еднакъв обем, а единствената разлика за него би била лицето,
срещу което ще насочи иска си. Ако пък се окаже, че ищецът е бил само
държател, правата му по отношение на подобренията се уреждат съгласно
Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, но и
в този случай е без значение, кой е собственик на имота.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че И.С. няма правен интерес от
обявяване на процесното дарение за нищожно. Предявеният от него иск по
чл. 226, ал. 3 от ЗЗД от срещу М.Д., И.Д. и А.С. е недопустим, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на И.С., заведена под вх. № 855/17.05.2022г. в
Самоковския районен съд и препратена по подсъдност на Софийския окръжен
съд, по която е било образувано гр.д. № 428/2022г. на ОС- София.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 428/2022г. по описа на
Софийския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3