№ 145
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000741 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 260519
от 25.03.2021г. по т.д. 605/2019г. по описа на СГС, ТО, VI – 15 състав.
Ищецът, „Търговска банка Д“ АД, обжалва решение № 260519 от
25.03.2021г. по т.д. 605/2019г. по описа на СГС, ТО, VI – 15 състав, в частта, с
която предявения от банката иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430
ТЗ срещу ответника „Форест груп“ ООД е отхвърлен за горницата над сумата
78 030,79 лв. до пълния претендиран размер от 82 677,61 лв. – претендирана
главница по договор за кредит от 05.10.2012г., ведно с претендирани законни
лихви върху тази разлика за периода от 15.01.2016г. до изплащане на сумата и
съответно не е присъден пълния размер на сторените разноски.
Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно
предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения във
връзка със събраната по делото ССчЕ и отказа на съда да допусне повторна
такава предвид противоречивостта и немотивираността на приетото
заключение. Излага последното процесуално нарушение да е довело и до
необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част като съдът е
1
кредитирал необоснованото и грешно заключение по ССчЕ. Поддържа
вещото лице неправилно да е интерпретирало събраните по делото писмени
доказателства, включително уговорените дати, на които вземанията на
банката стават изискуеми, забавата в изпълнението по договора за кредит и
др., предвид на което е дало неточен размер на дълга на ответника за
непогасена главница по процесния договор за кредит. В ход по същество моли
съда да кредитира събраната пред въззивната инстанция повторна СТЕ. По
изложените доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено
и предявеният иск да бъде уважен за пълния предявен размер, както и да му
бъдат присъдени разноски по делото в пълен размер за двете инстанции.
Ответникът, „Форест груп“ ООД, обжалва решение № 260519 от
25.03.2021г. по т.д. 605/2019г. по описа на СГС, ТО, VI – 15 състав, в частта
му, с която е уважен предявения от „Търговска банка Д“ АД срещу него иск
по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ за сумата 78 030,79 лв. –
претендирана главница по договор за кредит от 05.10.2012г., ведно със
законни лихви върху тази сума за периода от 15.01.2016г. до изплащане на
сумата и са присъдени разноски в полза на ищеца. Жалбоподателят поддържа
първоинстанционното решение в обжалваната от него част да е неправилно
предвид постановяването му в противоречие на материалния закон, съдебната
практика по приложението му и с оглед неговата необоснованост. Излага
своевременно с писмения отговор на исковата молба и последователно в
целия ход на делото да е поддържал възражение, че е поръчител по процесния
договор за кредит, а не солидарен съдлъжник, както сочи ищецът, което му
последно качество произтича от съществото на договора и поетите с
последния права и задължения от страните по същия. Поддържа
първоинстанционният съд да не е обсъдил тези му възражения, а лаконично
да е приел, че дори ответникът да бъде възприет като поръчител по договора,
то това не би било основание за отхвърляне на иска, доколкото отговорността
на поръчителя се погасява с изтичане на срока по чл. 147 ЗЗД, който тече от
падежа на последната вноска по договора за кредит. Жалбоподателят оспорва
последния извод на първоинстанционния съд като противен на съдебната
практика на ВКС по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения,
съобразно която срокът по чл. 147 ЗЗД тече от падежа на всяка отделна
вноска. Излага видно от заключението по приетата ССчЕ от 02.06.2014г. да са
преустановени плащанията по договора, което наред с клаузата на чл. 10.1.14
2
от договора за кредит определя кредита да е станал предсрочно изискуем на
10.06.2014г. Сочи ищецът да е предявил претенциите си пред съда на
15.01.2016г., към която дата отговорността на ответника като поръчител е
погасена на основание чл. 147 ЗЗД. При условията на евентуалност поддържа,
че дори да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с получаване
на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
10.11.2015г. от кредитополучателя, то поръчителството за всички падежирани
вноски преди 15.07.2015г. също следва да бъде счетено за прекратено.
Оспорва като неправилни и изводите на първоинстанционния съд, че не може
да обоснове недължимост на претендираната главница по причина, че
кредитът е предоставен в нарушение на чл. 2.5. от договора, тъй като не е
учреден особен залог съобразно чл. 5.1.2. от договора. Излага да е поел да
обезпечава изпълнението на договора само при условие, че са налице
кумулативно изброените в чл. 5 от договора обезпечения. Последните не са
налице, предвид на което поддържа за него да не е налице валидно
възникване на задължение за поръчителстване. Сочи решението да е
необосновано и в частта му, с която съдът е отхвърлил възраженията за
нищожност на анекс 1 към договора, позовавайки се на заключението по
ССчЕ, което според жалбоподателя не може да дава отговори на правни
въпроси. По изложените доводи моли решението в обжалваната от него част
да бъде отменено и предявеният иск отхвърлен изцяло като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски.
Двете страни оспорват жалбата на насрещната страна като
неоснователна.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му съдът приема следното:
Видно от представения по делото от ищеца и неоспорен от ответника
договор за кредит № 1307.0912 от 05.10.2012г. на последната дата между
3
ищеца „Търговска банка Д“ АД от една страна и „Фърст инвестмънт“ ЕООД,
„Форест груп“ ЕООД, В. Х. Д. и А. С. Л. от друга е сключен договор за
банков кредит съобразно дефиницията му по чл. 430 ТЗ. Съобразно
постигнатото с договора съгласие банката предоставя кредитна линия на
кредитополучателя „Форест инвестмънт“ ЕООД в размер на максимум
350 000 лв. и със срок до 10.06.2014г., с възможност за продължаване на срока
до 10.06.2015г. и до 10.06.2016г. след положително решение от страна на
банката.
Ответникът в срока за писмен отговор е въвел, а и с въззивната жалба
поддържа, спор относно качеството му, в което е подписал процесния договор
с доводи да е поел задължение като поръчител, а не, както поддържа ищеца с
исковата молба, като солидарен съдлъжник.
По последния спорен въпрос съдът съобразява разпоредбата на чл. 20
ЗЗД, с която е установено императивно материално правило досежно
тълкуването на действителната воля на страните по гражданскоправна сделка,
а именно, че при при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните и отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността.
Видно от съдържанието на процесния договор ответникът „Форест
груп“ ООД е посочен и подпис от представителя му е положен след записа
„съдлъжник“. Никъде в договора ответникът „Форест груп“ ООД не е посочен
като поръчител, което, ако това е действителната обща воля на страните,
според настоящия състав на съда би следвало да намери съответно отражение
в съдържанието на договора. И напротив, изрично с разпоредбата на чл. 1.5.
от договора е отразена ясната воля на страните, че „Форест груп“ ЕООД, В.
Х. Д. и А. С. Л. се задължават като съдлъжници изцяло за всяко и всички
задължения по договора, както и че банката одобрява встъпването им като
длъжници в дълга на кредитополучателя и по тази причина встъпването не
може да бъде отменено или променено. Горната ясна воля на страните е в
съответствие и с останалото съдържание на договора и обосновава у съда
извода, че ответникът „Форест груп“ ЕООД е встъпил като длъжник в
задълженията на кредитополучателя „Форест инвестмънт“ ЕООД и е поел да
4
отговаря солидарно с него при условията на чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 121 – чл. 127
ЗЗД. По тези доводи и поддържаните в жалбата на ответника доводи, че
същият е подписал договора като поръчител и има правата и задълженията,
уредени в чл. 138 - чл. 148 ЗЗД, включително, че отговорността му се
погасява при условията на чл. 147 ЗЗД, са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията по жалбата на ответника, поддържани
и с депозирани в срок писмен отговор, че за същия не е възникнало валидно
задължение по договора, доколкото кредита е отпуснат, без да са учредени
договорените в чл. 5.2. от договора залози.
Предвид горните мотиви на съда ответникът „Форест груп“ ЕООД е
изразил ясно волята си да встъпва в дълга на кредитополучателя „Форест
инвестмънт“ ЕООД, както и да поема да отговоря солидарно с последния като
съдлъжник за изпълнение на всичките му задължения по договора. Това
съгласие на „Форест груп“ ЕООД, противно на общите оплаквания по
жалбата му, не е поставено в зависимост на настъпването на някакво условие
/модалитет. Още по – малко като условие за отпадане на отговорността му
може да бъде тълкувано поведение на кредитополучателя по неизпълнение на
договорно задължение за учредяване на особен залог върху негови вземания.
Ответникът като солидарен съдлъжник на кредитополучателя отговоря за
всяко неизпълнение на договора от кредитополучателя и противно на
поддържаното с жалбата му не може да черпи права от неизпълнение на
някое от задълженията на кредитополучателя, било то и такова за учредяване
на особен залог за обезпечаване изпълнение на задълженията по процесния
договор. Независимо от последното следва да бъде добавено и че съобразно
разписаната воля на страните по процесния договор, включително на чл. 2.4.,
вр. чл. 2.5. от договора, изключително и само на преценката на банката е
предоставено правото да разреши всяко усвояване на суми по кредитната
линия, включително и във връзка с изпълнение или не на задълженията за
учредяване на обезпеченията, описани в чл. 5 от договора, и неизпълнението
на някое от тях не може да има твърдяната последица по отпадане на
задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници да върнат
получените в кредит суми, ведно с дължимите лихви и такси по договора.
От двете събрани по делото основно и повторно заключение
безпротиворечиво се установява отпуснатият кредит под формата на
5
кредитна линия да е усвоен в периода 18.10.2012г. до 01.11.2012г. за сумата
349 938,91 лв.
Към договора за кредит е сключен на 31.01.2014г. анекс № 1, с който
страните по договора – банката, кредитополучателят и солидарните
съдлъжници, включително ответникът „Форест груп“ ЕООД, са констатирали
дължимите по договора главница и лихви, постигнали са съгласие
просрочената главница от 155 556 лв. да бъде „преструктурирана“ в редовна
главница, като общия размер на главницата е счетен в размер на сумата
349 938,81 лв., продължен е крайният срок на договора – до 10.06.2016г.,
както и са договорени дължимите месечни погасителни вноски.
С депозирания писмен отговор ответникът е поддържал възражения за
нищожност на съглашенията по анекса, като с жалбата се поддържа същите
да не са обсъдени от първоинстанционния съд и необосновано да не са
уважени с позоваване на заключението по събраната ССчЕ-за. На първо
място следва да бъде отбелязано, че оплакванията по жалбата на ответника за
необоснованост на съдебния акт в тази му част са неоснователни като
първоинстанционният съд е отговорил на всяко от възраженията мотивирано.
Независимо от последното и при условията на въззив настоящият състав на
съда при дължима самостоятелна преценка намира поддържаните с писмения
отговор възражения на ответника за нищожност на съглашението по анекс 1
за неоснователни. Първото от поддържаните възражения касае липсата на
учредено обезпечение по договора за кредит, което по вече изложените
доводи на съда не е условие за действие на договора, нито има за последица
отпадане на отговорността на ответника по договора и на още по-малко
основание може да има за последица недействителност на подписано
допълнително споразумение към договора. Нямат отношение към
действителността на договора и допълнителното споразумение към същия и
евентуално сключени договори за особен залог. Поредното възражение, на
което ответникът е основал възражението си за нищожност на анекса, е
липсата на възникнало задължение за главница и лихви, което възражение,
както е приел и СГС се опровергава от събраните по делото доказателства за
усвояване на кредита и договорени вноски за издължаването му.
Възражението за унищожаемост на анекса поради грешка, освен че не е ясно
формулирано – в какво се състои грешката, е и неоснователно предвид
липсата на доказан порок в ясно изразената воля на страните по същия анекс,
6
като грешка не може да бъде изведена от начина на определяне на
възнаградителната лихва в чл. 3.1.4. от договора, който е достатъчно ясен и
преценен във връзка с чл. 58 ЗКИ.
Възраженията за евентуална недействителност на договор за ипотека,
изпълнението на който договор не е предмет на делото, са недопустимо
заявени, неотносими и няма да бъдат обсъждани от съда.
Жалбоподателят поддържа възражение и за неправилно определяне на
датата, на която договорът се е превърнал в предсрочно изискуем с мотиви
предсрочната изискуемост да следва по силата на договорната клауза на чл.
10.1.14. от договора.
С подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заявителят е
предявил пред съда искане за издаване на заповед за изпълнение за цялата
отпусната в кредит сума и лихви върху същата предвид обявена предсрочна
изискуемост на кредита.
При същите обстоятелства е заявена и претенцията на ищеца по
депозираната на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК искова молба.
Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС предмет на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415 ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението
от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за
кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при
сключването му.
В този смисъл и по предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК за
установяване на вземане по договор за банков кредит, съдът следва да
изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като
отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния
случай, в договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при
настъпването на определени обстоятелства или същата се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции, кредиторът следва да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на
7
кредита.
От събраната по делото повторна ССчЕ съдът приема по делото да се
установява, че кредитополучателят и солидарните длъжници по процесния
договор за банков кредит не са изпълнили задължението си за заплащане на
договорените вноски след последното плащане на 02.06.2014г., с което
плащане е изпълнено изцяло задължението за плащане на вноска с падеж
10.05.2014г. След 02.06.2014г. са извършени други плащания, които не са
били достатъчни за покриване на падежираните вноски. Посочено е и че
последното плащане за редовна лихва е извършено на 10.05.2013г.
С клаузата на чл. 10.1.1 от договора за кредит е предвидено правото на
банката в случай на неизпълнение, на което и да е задължение от
кредитополучателя за заплащане на дължимите по договора погасителни
вноски, да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед горните
констатации на съда длъжниците да не са изпълнили задължението си да
заплатят в пълен размер дължимата вноска с падеж след 02.06.2014г., и след
последната дата за „Търговска банка Д“ АД е възникнало потестативното
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предвид горецитираната задължителна съдебна практика, за да настъпи
промяна в отношенията по договора за кредит е необходимо правоимащата
страна кредитор по същия да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем като изявлението следва да е достигнало/получено от
длъжника, независимо от уговорките в договора, че уведомяване не е
необходимо.
В конкретния случай кредиторът „Търговска банка Д“ АД е изпратил
писмено изявление до кредитополучателя и солидарните длъжници на
30.10.2015г., като ясно е изразил волята си, че е упражнил правата си по
договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Писменото уведомление
от банката е връчено на кредитополучателя „Бау енерджи“ ЕООД, с предишна
фирма „Форест инвестмънт“ ЕООД, и на солидарния съдлъжник „Форест
груп“ ЕООД на 04.11.2015г., видно от удостоверителния запис на гърба на
нотариалните покани, което и не се оспорва от ответника. Към последната
дата – 04.11.2015г., и следва да се приеме, че банката е избрала да упражни
предвидената в договора правна възможност за същия кредитор да отнеме
преимуществото на срока и обяви кредита за предсрочно изискуем.
8
Заявлението, инициирало настоящото производство, е подадено в съда
на 15.01.2016г., като по гореизложените мотиви на съда към последната дата
банката заявител надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем по отношение на длъжниците ответници и при
приложение на даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС по предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК съдът
приема да е настъпила изискуемостта на претендираното вземане.
Съдът вече изложи подробни мотиви относно качеството на ответника
„Форест груп“ ЕООД като солидарен съдлъжник по договора за кредит,
встъпил в дълга на кредитополучателя и поел задължение да отговаря
солидарно с кредитополучателя, но само за пълнота и отговор на изложените
с жалбата доводи за приложението на чл. 147 ЗЗД намира, че следва да
добави, че съобразно задължителното тълкуване по ТР 5/2019г. на ОСГТК на
ВКС при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, или отговорността на
ответника „Форест груп“ ООД не би отпаднала в процесната хипотеза дори да
се признае твърдяното от него качество на поръчител, доколкото между
изискуемостта на целия дълг и датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК в съда не е изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД.
При кредитиране на заключението по приетата по делото повторна
ССчЕ, което не е оспорено от страните, а и кореспондира със събраните по
делото писмени доказателства, съдът приема по делото да се установява, че
дългът по процесния договор за кредит към датата на депозиране на исковата
молба по предявен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ в съда – на 04.04.2019г.,
е в размер на сумата 130 603,93 лв. - главница, ведно със законни лихви върху
последната, които към датата на ИМ вещото лице определя на 69 070,44 лв. –
отговор на задача 12 към ССчЕ. Последният извод на вещото лице е
обоснован от подробно изследване на счетоводните записвания, както и от
отразените в заключението аритметически точни сметки във връзка с
извършените плащания по договора, включително на извършените такива в
периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и до датата на подаване на исковата
молба по предявен иск по чл. 422 ГПК в съда, и се кредитират от съда,
9
включително като съдът съобразява погасяванията да са извършени при
спазване на правилото на чл. 4.6. от договора, което е съответно на чл. 76 ЗЗД.
При кредитиране отговора по задача 10 от заключението, а и предвид
изричните признания на процесуалния представител на ищеца, заявени в
проведеното пред въззивния съд на 09.02.2022г. о.с.з., след датата на
депозиране на исковата молба в съда са извършени редица доброволни
плащания от длъжниците по сметка на банката ищец в общ размер на
251 969,87 лв., с които са погасени задълженията за главница от 130 603,93
лв., законни лихви в размер на 93 175,05 лв., разходи за обезпечение в размер
на 467,12 лв. и разходи за изпълнение в размер на 17 723,77 лв. Вещото лице е
дало заключение и след датата на последното доброволно плащане на
19.11.2021г. по договора да не са останали дължими суми, който извод не е
оспорен от ищеца.
Предвид дадените разяснения с т. 9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение
на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес. В този смисъл и настоящият състав на съда съобразява,
че към датата на приключване на съдебното дирене предявените с иска по чл.
422 ГПК вземания за главица и законни лихви върху последната са погасени
чрез извършени в хода на делото доброволни плащания, предвид на което и
искът за установяване тяхното съществуване следва да бъде отхвърлен.
Предвид частично несъвпадащите крайни изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ е уважен за сумата 78 030,70 лв., ведно
със законни лихви върху тази главница и вместо това бъде постановено друго
решение, с което искът бъде отхвърлен за тази сума. Решението следва да
бъде потвърдено в частта, с която искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ е
отхвърлен за горницата над сумата 78 030,70 лв. до пълния предявен размер
10
от 82 677,61 лв. предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, макар и по други мотиви.
По дължимите за производството разноски настоящият състав на съда
споделя съдебната практика по определение № 626 от 20.08.2012г. по ч.гр.д.
275/2010г., Г.К., IV ГО на ВКС, определение 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.
2432/2014г., Г.К., I ГО на ВКС, по определение 380 от 05.06.2014г. по ч.гр.д.
3186/2014г. Г.К., III ГО на ВКС, определение 625 от 25.11.2015г. по ч.т.д.
3056/2015г., Т.К., I ТО на ВКС и др., съобразно която и при отхвърляне на
иска или прекратяване на производството по делото ищецът няма да дължи
разноски, ако ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото
и поводът отпадне в хода на висящия процес, а напротив като изправна
страна в производството сам ищецът ще има право на сторените от него
разноски до датата на възникване на новите обстоятелства, които обосновават
отпадане на интереса му от предявения по делото иск и са причина за
отхвърлянето на иска/ евентуално за десезирането на съда от ищеца.
Предвид гореобсъдените, установени по делото обстоятелства, съдът
приема към датата на депозиране на исковата молба в съда за ищеца да е бил
налице правен интерес за защита по предявения иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.
430 ТЗ за предявения размер на вземането, установен като дължим и от
заключението по повторната ССчЕ. Едва в хода на делото от солидарно
задължените по процесния договор лица и трети лица с правен интерес са
извършвани доброволни плащания, включително след постановяване на
първоинстанционното решение, които плащания са отнесени за погасяване на
задълженията на ответника по договора и в резултат на които е удовлетворено
заявеното пред съда вземане на ищеца „Търговска банка Д“ АД към ответника
„Форест груп“ ООД. Предвид тези констатации на съда ответникът е станал
причина за завеждане на делото, включително в хода му е поддържал
правоизключващи възражения и независимо от отхвърлянето на исковете по
причина на погасяване на вземанията на ищеца с извършени доброволни
плащания в хода на спора от солидарно задължените с ответника лица и
други трети лица с правен интерес, то на ответника по аргумент от чл. 78, ал.
2 ГПК следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в пълния им
доказан размер. Същите са в доказан размер пред СГС от 3 512,08 лв. и пред
САС от 2 553,55 лв., или общо в размер на 6 065,63 лв.
11
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260519 от 25.03.2021г. по т.д. 605/2019г. по описа
на СГС, ТО, VI – 15 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от
„Търговска банка Д“ АД, ЕИК *********, срещу „Форест груп“ ООД, ЕИК
*********, иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ за сумата
78 030,79 лв. – претендирана главница по договор за кредит от 05.10.2012г.,
ведно със законни лихви върху тази сума за периода от 15.01.2016г. до
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по гр.д. 2154/2016г. по описа на СРС, 44 с-в, и В
ЧАСТТА, с която съдът е присъдил разноски по делото, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Търговска банка Д“ АД, ЕИК *********,
срещу „Форест груп“ ООД, ЕИК *********, иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422
ГПК, вр. чл. 430 ТЗ за сумата 78 030,79 лв. – претендирана главница по
договор за кредит от 05.10.2012г., ведно със законни лихви върху тази сума за
периода от 15.01.2016г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр.д. 2154/2016г. по
описа на СРС, 44 с-в, като погасен с плащане в хода на делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260519 от 25.03.2021г. по т.д. 605/2019г.
по описа на СГС, ТО, VI – 15 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Форест груп“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Търговска банка Д“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78 ГПК сумата
6 065,63 лв. – разноски по делото пред СГС и САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12