Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5917 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5917/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Б.Д.Д. *** срещу решение №271637 от
11.11.2019 г постановено
по гр.д.№74906/2018 г на СРС , 50 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу
Д. , че същият дължи сумата от 2135,76 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№32 в гр.София ж.к.**********за периода м.05.2015 г –
м.04.2017 г ; ведно със законната лихва върху от 27.06.2018 г до окончателното
им заплащане ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.07.2018 г по ч.гр.д.№42241/18 г на СРС , 50 състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС
/в обжалваната част/ тъй като същото няма
мотиви и е нарушено състезателното начало . Липсват договорни отношения върху
въззивника и ищеца и третото лице-помагач . През 2003 г въззивникът подал
заявление за сключване на договор с ищеца , но до договорни отношения така и не
се стигнало . В жилището и в общите части няма отопление , а процентът на
сградна инсталация е необоснован . Договорът с третото лице помагач е изтекъл
още през 2005 г .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . На
основание чл.153 ЗЕ са налице договорни отношения между страните при ОУ .
Решението на СРС е мотивирано.
Третото лице помагач на ищеца “Т.с.” ЕООД *** не взема
становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 27.11.2019 г, поради което въззивната жалба от 11.12.2019 г /по пощата/ е подадена в
срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно . Решението на СРС е мотивирано и не са допуснати
нарушения на състезателното начало или процесуални нарушения .
На практика въззивникът оспорва цялостната уредба на
доставките на топлинна енергия . Въззивникът би искал тази уредба да е различна
– да има възможност да се „откаже“ от доставките , като цялата тежест на
загубите от де факто отопляваното му жилище се възложи на останалите
собственици и ползватели в сградата или на ищеца .
Съдът не
може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на
европейското право . Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма
на чл.153
ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на
стр.15-16 от делото пред СРС . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от
ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1
и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е
доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са
изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от
ответника .
Възраженията на ответника ,
че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани . Според
нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за
топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
СТЕ установява , че третото
лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на
ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната
собственост . Подписване на писмен договор не е необходимо , още
по-малко следва да се подпише такъв между всеки от етажните собственици поотделно
/включително ответника/ и третото лице
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №271637 от 11.11.2019 г постановено по гр.д.№74906/2018 г на СРС , 50 състав ; в частта ,
с
която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу
Б.Д.Д. *** , че Д. дължи сумата от 2135,76 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №32 в гр.София ж.к.**********за
периода м.05.2015 г – м.04.2017 г ; ведно със законната лихва върху от
27.06.2018 г до окончателното им заплащане ; за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.07.2018 г по ч.гр.д.№42241/18 г на СРС , 50 състав .
ОСЪЖДА Б.Д.Д. *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.