РЕШЕНИЕ
№ 2303
гр.
Пловдив, 08.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
1792 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) №
952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/, във
връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на „ПБ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Добрин Петков“ № 5, представлявано от управителя Н.Ц.Ц.,
чрез адв. В., срещу Решение № 32-176792/31.05.2022 г., издадено от Директора на
Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция "Митници" /АМ/,
с което за стока поставена под режим допускане за свободно обращение с
митническа декларация /МД/ MRN 20BG001008018970R7/31.03.2020 г. е определена
нова митническа стойност в размер на 32 831,22 лв.; определено е вносно
митническо задължение в размер на 3 283,12 лв.; определена е данъчна
основа при внос в размер на 36 314,34 лв.; определено е задължение за ДДС
при внос в размер на 7 262,87 лв.; определени са за вземане под отчет и
досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 9 185,13 лв., от които вносно
мито в размер на 2 870,35 лв. и ДДС в размер на 6 314,78 лв., ведно
със задължение за лихви, считано от 31.03.2020 г.
Според жалбоподателя,
решението е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърди, че органът се е произнесъл с решение,
преди да е изтекъл срокът за представяне на становище. В жалбата е посочено, че
са налице неоспорими доказателства, че дружеството е закупило посочената стока,
за което е издадена фактура за сумата от 1900 щатски долара. Изложени са
съображения, че предхождащата сделка няма нищо общо с осъществената такава
между „ПБ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД и продавача K&B Auto Sales INC, доколкото пазарът на стари автомобили е свободен и
всеки може да преценя дали и на каква цена да обяви за употребяван автомобил.
Твърди се, че е недопустимо ответния орган да обосновава решенията си като
ползва сайтове със съмнителна легитимност и достоверност на съдържанието.
Според жалбоподателя позоваването на чл.70, пар.1 от Регламент № 952/2013г.
изисква провеждане на детайлно проучване свързано с конкретни цени на доставка,
конкретни задължения към доставчика.
Твърди се, че в решението не са изложени мотиви, включително и за
преценка защо и как са определени именно точно тези данни, като средностатистически.
Направено е позоваване на чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и е посочено, че в тежест на
митническия орган е да обоснове определената по тази разпоредба стойност на
внасяните стоки. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Подробни
съображения са изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът - Директор
на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез
процесуалния си представител юриск. С. оспорва жалбата и претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения излага в представени по
делото писмени бележки.
По
допустимостта:
Жалбата е подадено от лице с правен интерес – адресат на оспореното
решение. Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 03.06.2022г.
(лист 38 по адм.д. № 1030/2022г. по описа на БАС), а жалбата е входирана в ТД Митница
Бургас на 16.06.2022г. , т.е. в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК във вр. с
чл.220 от ЗМ, 14-дневен срок от съобщаването на акта. Изложеното налага извод
за допустимост на жалбата.
Съдът
намира за установено, следното от фактическа страна:
На 31.03.2020 г.
с митническа декларация MRN 20BG001008018970R7 (лист 67-68 по адм.д. № 1030/2022г. по описа на
БАС)
дружеството жалбоподател „ПБ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД е декларирало стока за поставяне
под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически
автомобил-катастрофирал, марка BMW; модел: 435; тип: 435; първа рег.
01.01.2014 г.; цвят: 0; р. обем: 3000;
д-тел: няма данни; шаси:
WBA3R5CS52EK187970.
В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14
"Код на държавата на изпращане/износ" – US Съединени
американски щати; в ел. д. № 4/1 "наименование на местонахождението"
— Ню Йорк.; в ел. д. № 4/16 "метод за определяне на стойността" - 1 -
договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14
"Цена на стоката" – 1 900.00; в ел. д. № 4/10 "Валута" –
USD; в ел. д № 4/9 "Добавяния и приспадания": код АК – Разходи за
транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до
мястото на въвеждане на стоките в ЕС – 686,86, код ВА - Разходи за транспорт
след пристигане на мястото на въвеждане – 200,00 и код FF – Транспортни и
застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции
от мястото на въвеждане на територията на страната до местонахождението на
стоките в страната – 200. 00.
На
база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата
стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Към митническата декларация са приложени: Bill of
sale/Invoice № 12791/27.12.2019г. с продавач K&B
AUTO SALES INC САЩ и
купувач „ПВ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД; удостоверение за собственост на превозно
средство с номер на шаси WBA3R5CS52EK187970; фактура (Invoice) № **********/11.03.2020г., издадена
от „ФРИЛАЙН“ ООД за международен транспорт и терминални разходи. Митническата
стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 1 900,
00 щатски долара – цена на автомобила по приложената фактура. Определеното и взето под отчет мито е в размер
на 412,77 лв., а ДДС – 948,09 лв., изчислени съобразно митническата стойност и
съответната данъчна основа. Между страните няма спор, че посочените суми са
платени.
Със заповед №
3ТД-1000-425/24.06.2021 г. (лист 58) директорът на ТД "Южна морска" в
АМ, възложил извършването на обобщен анализ на данните в митнически декларации
за режим "допускане за свободно обращение" и за режим "транзит"
за стоки по позиция КН 8703, с държава на изпращане САЩ или Канада, за периода
от 01.06.2019г. до 01.06.2021г., като определил срок за изготвяне на писмен
доклад - до 30.06.2021 г. от отдел "Митническа дейност“. Със същата
заповед директорът на ТД изискал изготвяне на предложения за извършване на
последващ контрол на декларирането, на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 и
чл. 84, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, относно пълнотата на информацията, на декларациите и на
придружаващите документи.
Във връзка с
посочената по-горе заповед, началникът на отдел "Митническа дейност"
изготвил доклад с рег. № 32 – 208102/30.06.2021 година (лист 59-73, в който
обобщил данните за внос на автомобили от САЩ и Канада за периода 01.06.2019 –
01.06.2021 г., декларирани като: "катастрофирал",
"повреден двигател", „щети от градушка“, „повредена скоростна кутия“,
"механичен проблем", "наводнен", „повредена трансмисия“,
„изгнил без под“, „непоправим“ и др. (така т.1.2 от доклада „МД, приети от
МУ с код BG001008), посочил лицата,
осъществявали вноса (сред които и дружеството жалбоподател) и констатирал, че е
налице висок риск от занижаване на митническата стойност на 440 автомобила като
се позовал на данните от интернет - страницата www.atoauctions.io, сдържаща
идентификационните данни на тези автомобили, ведно с обявени продажни цени (на
които са били продадени), някои от тях с до 97 % по – високи от декларираните
цени на същите автомобили при вноса им в България (виж лист 64 и сл.). В т. 3.2.2 от доклада е направено
предложение за извършване на последващ контрол на декларирането на вносителите
с най-висок риск от занижена митническа стойност.
Последвало
издаването на Заповед № 3ТД – 1000 – 451/06.07.2021 г. (лист 74) от директорът
на ТД "Южна морска", с която наредил на основание чл. 48 от Регламент
952/2013 и чл. 84, ал. 1,
т. 1 от ЗМ да се извърши последващ контрол на митнически декларации за
деклариране на автомобили от позиция 8703, изпратени от САЩ и Канада за режим
допускане за свободно обращение, приети в периода 01.06.2019 – 01.06.2021 г.
С
писмо рег. № 32 – 318447/07.10.2021
година (лист 61-62 по адм.д. № 1030/2022г. по описа на БАС) началникът на
митническо бюро "Свободна зона" към ТД "Митница Бургас" АМ
уведомил „ПВ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД, че се извършва последващ митнически контрол по
подадената декларация за деклариране на режим "допускане за свободно
обращение" във връзка с внесения автомобил марка BMW, модел 435. С писмото са изискани от
дружеството да представи допълнително доказателства в потвърждение на
декларираната цена; документи относно извършените плащания към доставчика;
всякакви други данни, сведения и документи, удостоверяващи цената по сделката; както
и документи за разходи на купувача, които не са включени в действително
платената или подлежащата на плащане цена на автомобила (комисионни възнаграждения,
разходи за контейнери, разходи за транспорт, за застраховка, за обработващи
операции и т. н.). Пак в писмото е посочено, че доколкото договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко
едно от условията, посочени в чл. 70 § 3 от Регламент 952/2013, следва да се
представи информация и/или декларация: съществуват ли ограничения относно
правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача и ако съществуват –
какви са те; конкретната продажба или цената на стоката подчинени ли са на
условия или съображения, чиято стойност не може да бъде определена; има ли
условие част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване
или на разпореждане с автомобила от купувача да се връща пряко или косвено на
продавача; каква е връзката между купувача и продавача и има ли свързаност
между тях по смисъла на Регламент за изпълнение ЕС № 2447/2015. Няма данни за
датата на връчване на писмото на дружеството жалбоподател, но по делото е
представен отговор с вх.№ 32-397037/08.12.2021г. (лист 56 по адм.д. № 1030/2022г. по описа на
БАС), в което са дадени обяснения от
управителя на дружеството, че за извършената покупка е издадена фактура №
12791/27.12.2019г. за сумата от 1400 щатски долара, както и за организирането
на транспорта до пристанище Бургас и за терминалните разходи е издадена фактура
№40922/11.03.2020г. в размер на 886,86 лв., като така издадените фактури са
изплатени изцяло в брой. Представени са и писмени доказателства, сред които и Bill ot Sale за сумата от 1400 щатски долара.
С писмо рег.№
32-136871 от 27.04.2022г. директорът на ТД "Митница Б. " на АМ, на
основание чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент 952/2013, уведомил „ПВ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД, че предстои издаване на решение, с което ще се
определи нов размер на митническата стойност на стоката (автомобила) по
митническата декларация MRN 20BG001008018970R7/31.03.2020г. В писмото
административният орган обобщил данните, установени от него при последващия
контрол на вносната операция – първоначално констатираните факти и първоначално
определените задължения на дружеството, данните от интернет – страницата www.mobious.org, съдържащи информация за автомобил със същите
характеристики, същия VIN номер на
шаси в страната на износа и същия пробег, но с посочена различна продажна цена
(17 750 щатски долара) и статус "продаден" (SOLD). Описани са и документите
представени от „ПВ
ИНВЕСТ 2015“ ЕООД. Посочено е, че от описаните в аукциона и в Удостоверението
за регистрация Stock№
26407161 и Одометър 15762 мили, става ясно, че автомобила е закупен на аукциона
от K&B AUTO SALES.
Изложено е, че деклараторът не е представил доказателства за извършени
плащания, кореспонденция или други документи, относими към сключването на
сделката. Посочено е, че в писмените обяснения управителя на дружеството
посочва, че автомобила е закупен от K&B AUTO SALES, като за извършената покупка
дружеството е издало фактура № 12791/27.12.2019г. на стойност 1400 щатски
долара, която е изплатена изцяло в брой. Органът е изтъкнал, че в подкрепа на
декларираната митническа стойност е представена противоречива информация - документ Bill of
Sale/Invoice №
12791/27.12.2019г. за 1400 $ USD, който във всяко отношение съвпада с представения Bill
of Sale/Invoice № 12791/27.12.2019г.
за 1900 $ USD,
но се различава по стойност. Посочено е, че не са налице доказателства в
подкрепа на точността на декларираната цена и липсват доказателства за
извършени плащания към продавача. Това според органа подлага под съмнение, че
декларираната договорена стойност представлява действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата им за износ. Предвид изложеното, административният орган уведомил дружеството,
че продажната цена в размер на 17 750 USD е установената действително платена
цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл.70 от Регламент 952/2013г. Указан е 30 дневен
срок за становище от получаване на писмото. Писмото е връчено на 29.04.2022г.
(лист 55 по адм.д. № 1030/2022г. по описа на БАС).
Становище
от „ПВ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД е дадено с писмо вх.№ 32-175665/31.05.2022г. (лист
46-47 по адм.д. № 1030/2022г. по описа на БАС). Според писмото предхождащата
сделка няма нищо общо с осъществената такава между „ПВ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД и K&B
AUTO SALES, както и че
пазарът за стари автомобили е свободен пазар и договорките между купувач и
продавач са свободни.
На 31.05.2022
година главен инспектор в МБ "Свободна зона Бургас" в ТД Митница
Бургас на АМ изготвил докладна записка до директора на ТД Митница Бургас (лист
39-45 по адм.д. №
1030/2022г. по описа на БАС), в която
обобщил резултатите от последващия митнически контрол по вноса на процесното
МПС. В докладната записка са възпроизведени фактите, съдържащи се в съобщението
по чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент 952/2013, а въз основа на тях
били формулирани и същите крайни изводи с предложение да бъде издадено решение,
с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката (автомобила),
съответно нов размер на дължимите вземания.
На същата дата - 31.05.2022 г. е издадено и
оспореното в настоящото производство решение № 32-176792 на директорът на ТД
Митница Бургас, който изцяло възприел изводите в докладната записка. Ответния
орган е приел, че продажната
цена в размер на 17 750 USD е установената действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл.70 от Регламент 952/2013г. Определена е нова
митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 20BG001008018970R7/31.03.2020г.
в размер на 32 831,22 лв. (17 750 USD х вал. курс 1,81095 BGN/USD = 32
144,36 + 686,86 лв. разходи за международен транспорт) на основание чл.70 и
чл.71, пар.1, буква д) i) от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. С оглед определения нов размер на митническата стойност на
стоката е посочено, че на основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. възниква ново митническо задължение, а на основание чл. 77 § 2 от
Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата декларация –
31.03.2020 г., с размер на мито – 3 283,12 лв. при разходи, свързани с
вноса в размер на 200 лв. е определена нова данъчна основа в размер на 36
314,34 лв. и ДДС в размер на 7 262,87 лв. След сравнителен анализ на
размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на данните в МД с
гореустановения е определено за досъбиране мито в размер на 2 870,35 лв. и
ДДС за доплащане в размер на 6 314,78 лв. На основание чл. 19б, ал. 3 от
ЗМ, вр. чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок
от уведомяване на длъжника за заплащане на определеното вносно мито и ДДС, а на
основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е
определено задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, определени в общ размер
за досъбиране на 9 185,13 лв., считано от 31.03.2020 г. до датата на
уведомяване на длъжника за решението, както и лихва за забава за размера на
дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на
длъжника за решението.
В хода на
съдебното производство административният орган представи официален превод на
приобщените по преписката писмени доказателства, както следва: фактура,
разпечатка от интернет, документ за продажба на МПС и товарителница (лист
14-25).
По искане на жалбоподателя по делото е
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.Н.С..
Съдът кредитира заключението, като компетентно и безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните. Според вещото лице с ЕАД № 20BG0001008018970R7/31.03.2020г.
е декларирана за режим допускане за
свободно обращение стока “употребяван
пътнически автомобил – катастрофирал, марка БМВ модел 435, с посочената цена на
стоката – 1900 щатски долара. Вещото лице е обсъдило представените по делото
две фактури с № 12791/27.12.2019г. веднъж
на стройност 1900 щатски долара и веднъж на стойност 1400 щатски долара, поради
което експертът е посочил, че не може да даде еднозначно отговор на въпроса
налице ли е съответствие между договорната/фактурната цена за стоките и
декларираната стойност по процесната митническа декларация. При извършения
преглед на сметка 401 Доставчици аналитична партида 67 K&B AUTO SALES INC, вещото лице установило, че фактура № 12971/27.12.2019г.
е осчетоводена на дата 01.11.2020г., като са взети следните стопански операции
– Дебит сметка 304 Стоки, аналитична партида 253 марка БМВ модел 435 на
стойност 1400 щатски долара. Фактурата е платена изцяло в брой на същата дата
като са взети следните стопански операции Дебит сметка 401 аналитична партида 67 K&B AUTO
SALES INC на Кредит сметка 501 Каса в
лева – 1400 щатски долара.
В с.з. от 22.11.2022г. вещото лице
заявява, че плащането е в брой и няма как да е по банков път, като е осчетоводено
на сметка Каса. Посочва, че е видяла, че има друга фактура приложена по делото,
но в счетоводството няма данни за допълнително плащане на стойността 1400
щатски долара. Според експерта, принципно е възможно да има начин за плащане по
една сделка, което да не бъде осчетоводено, но това води до нередовност на
счетоводството.
При така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.101, §1
от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се
определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се
счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези
органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл.5,
т.39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите
органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва
произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното
лице. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна
указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл.22 §4, §5, §6 и §7, чл.23 §3 и чл.26, чл.27 и чл.28
се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да
е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно
разписаното в чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от
Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че в случая оспореното
от Директора на ТД Митница Бургас решение е издадено от компетентен
административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и
персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия. В тази връзка
по делото е представена и заповед № 2387 от 30.07.2021г. на Директора на
Агенция „Митници“, за преназначаване на В.Е.С. на длъжност Директор на ТД
Митница Бургас (лист 75).
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че в оспореното решение не е обсъдено
становището на дружеството представено на 31.05.2022г. Следва да се отбележи,
че с писмо рег.№ 32-136871 от 27.04.2022г. директорът на ТД Митница Бургас, на
основание чл.22 §6 във връзка с чл.29 от Регламент 952/2013, уведомил „ПВ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД, че предстои издаване на решение, с което ще се определи
нов размер на митническата стойност на стоката (автомобила) по митническата
декларация MRN 20BG001008018970R7/31.03.2020г., като в писмото изрично е указан 30 дневен срок за становище.
Писмото е връчено на 29.04.2022г. (лист 55 по адм.д. № 1030/2022г. по описа на
БАС), а становището на „ПВ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД е с вх.№ 32-175665/31.05.2022г.,
т.е. един ден след изтичане на срока за представянето му. Поради тази причина
ответния орган правилно не го е обсъдил. Жалбоподателят не ангажира
доказателства за по-ранна дата на изпращане на становището в ТД Митница Бургас.
Оспореното решение
е произнесено в писмена форма като в него, в съответствие с чл.22 §7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните
основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които
според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.
В Дял втори, Глава
трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност,
върху която се следват митни сборове. В чл.70 от Регламента е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза. Съгласно чл.70 §1 от Регламент 952/2013, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. А съгласно §2 от същата норма, действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки.
В правомощията на
митническите органи, съгласно чл.48 от Регламент 952/2013, е извършването на
последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане
на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в
митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация
за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена
възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите
когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1
от Регламент 952/2013, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на
допълнителна информация от декларатора. Според дадената в чл.140 от Регламента
за изпълнение регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време.
Необходимо е да се
отбележи, че правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване, цели
да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
В цитираната норма
на чл.70 от Регламент 952/2013 е предвиден общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74
са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато
тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата
стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент
952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от
Регламент 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви
а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл.74 §2 от Регламент 952/2013,
митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74 §3 от Регламент
952/2013 - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Относимо
към тълкуването на чл.70 от Регламент 952/2013 е даденото такова в Решение на
СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата
стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на
внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на
митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на
идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките
продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на
всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща
възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се
основават посочените съмнения.
Разпоредбата на
чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност
на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви а) или б) от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на
разликите в количествата. Съгласно чл.141 §2 от Регламента за изпълнение прави
се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл.1, §2,
т.4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в рамките на определянето на
митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от
третирането им като идентични. Според чл.1, §2, т.4 от Регламента за
изпълнение, "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на
митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които,
въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които
определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките,
репутацията им и съществуването на търговска марка.
Съгласно правилото
на чл.22 §7 от МК, митническите органи имат задължението да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да
създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа
стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за
внасяне на допълнителни митни сборове.
При липсата на
уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези
случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент 952/2013, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесната стока. В случая, е доказана основателност на
съмненията доколкото с дадените
писмени обяснения на управителя на дружеството е посочено, че автомобила е
закупен от K&B AUTO SALES, като за извършената покупка дружеството е издало фактура №
12791/27.12.2019г. на стойност 1400 щатски долара, която е изплатена изцяло в
брой, т.е. представена е противоречива информация - документ Bill of
Sale/Invoice №
12791/27.12.2019г. за 1400 $ USD, който във всяко отношение съвпада с представения Bill
of Sale/Invoice №
12791/27.12.2019г. за 1900 $ USD, но се различава по стойност. Според заключението на
вещото лице фактура № 12971/27.12.2019г.
е осчетоводена на дата 01.11.2020г., като са взети следните стопански операции
– Дебит сметка 304 Стоки, аналитична партида 253 марка БМВ модел 435 на
стойност 1400 щатски долара.
От
друга страна обаче административният
орган се е позовал на разпечатка от интернет сайт, за да обоснове извод, че
действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от
жалбоподателя е 17 750 USD, а не както е посочено в митническата декларация – 1
900 USD, т.е. основателните съмнения се основават и на негодни доказателствени
източници – интернет страница.
Нещо повече, ответния орган не е обосновал извършеното увеличение на стойността
на процесната стока. Разбира се, данните
в посочения от органа интернет - сайт биха могли да доведат до съмнения относно
действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни за
да послужат за нейното определяне. В представената разпечатки от интернет страницата
www.mobious.org се съдържа
информация за продажба на автомобил с идентичен номер на шаси, на закупения от
жалбоподателя и същите данни за изминат пробег, но не е отразено, че именно
жалбоподателят е закупил процесния автомобил, т.е. касае се за предходен
купувач. Направената в хода на проверката справка не съдържа данни, които да
сочат, че именно ПВ
ИНВЕСТ 2015“ ЕООД като купувач е участвал
в проведения аукцион и е заплатил или е трябвало да заплати сумата от 17 750
USD.
Отделно от
изложеното информацията взета от интернет страница не представлява служебна (не
е част от митническите информационни системи) и/или официална такава, за да се
разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база - данни или за
сравнение, не е събрана и по надлежния ред, разписан в закона, за да се ползва
с доказателствена сила. Няма доказателства тези данни от цитираната интернет
страница да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен
режим на съхранение, и да имат характер на официален документ, т. е. на такъв,
издадени от орган на власт, който да е оправомощен да съхранява, обработва и
предоставя тези данни. Ето защо съдът намира, че съпоставката между данните от
интернет аукцион и издадения от предходния собственик сертификат за стоката, не
обосновава по никакъв начин заявената от административния органи нова
митническа стойност на стоката. Приложеният подход за определяне на нова
митническа стойност е незаконосъобразен.
Липсата на
достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е
следвало да бъде преодоляна от административния орган чрез прилагане на
вторичните методи по чл.74 от МКС чрез извършване на съответни анализи и
сравнения, каквито в случая липсват. Тук е мястото да се отбележи, че доколкото
аукциона на който се е позовал административния орган при определяне на нова
митническа стойност касае предходен купувач, а не жалбоподателя, това би могло
да доведе дори и до повишаване на цената при последващата продажбата на
автомобила на ПВ ИНВЕСТ
2015“ ЕООД.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че като е определил нова договорна стойност на
процесната стока единствено съобразно публикуваната информация за проведен
аукцион за процесния автомобил в интернет страница на трета държава, директорът
на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
В случая, предвид
преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и
доколкото не може по несъмнен начин да се установи каква е действителната
договорна стойност на стоката, с оглед данните установени в посочената интернет
- страница, е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по
чл.74 §2, респективно по чл.74 §3 от Регламент 952/2013 за определяне на
митническата стойност. Вместо да стори това и да ползва един от посочените
методи, органът необосновано е определил митническата стойност на автомобила
единствено въз основа на данните посочени в интернет страницата www.mobious.org. Така
предвидените процедура и методи за определяне на по - висока митническа
стойност, вменяват задължението на митническите органи да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена такава.
На това принципно
положение е основана и процедурата по чл.140 §1 от Регламента за прилагане с
уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му (арг. от
Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52.).
Като не е спазил
разписаното в цитирания регламент императивно правило за начина на определяне
на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение,
което е довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа
стойност. Ето защо съдът намира, че оспореното решение на Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция "Митници" следва да се отмени.
При този изход на
спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски, които се констатираха в общ размер на 1350 лв. (съгласно представения
списък с разноски на лист 54 по делото), от които 1100 лева - платен адвокатски
хонорар (договор за правна защита и съдействие на лист 55 и платежно на лист
56) и 250 лева –депозит за вещо лице (лист 43). Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид материалния интерес на делото
(9185,13 лв.) и с оглед чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 32-176792/31.05.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция
Митница Бургас при Агенция "Митници".
ОСЪЖДА
Агенция
Митници да заплати на „ПБ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Добрин Петков“ № 5, сумата в размер на 1 350 /хиляда триста и петдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: