№ 380
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000486 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на Й. П. А. от
с.Гроздьово, община гр.Долни Чифлик, М. Я. С. от с.Дъбравино, община
Аврен и С. Й. С. от с.Гроздьово, община Долни чифлик срещу решение № 162
от 29.04.2022г. по търг.дело № 1117/20г., по описа на Окръжен съд – Варна, в
частта му, с която са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София искове по чл.86 ал.1 от
ЗЗД за заплащане на всеки един от тях законна лихва върху присъденото
обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на Я С А за периода от
16.03.2020г. до 04.09.2020г., в частта му, с която са отхвърлени исковете им
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Я С А, съпруг на
първата ищца и баща на другите двама, настъпила от причинено на
21.07.2017г. ПТП в с.Гроздьово, община Долни Чифлик, с участието на лек
автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество за
разликата над 130 000лв. до 200 000лв. за всеки от тях и по въззивна жалба на
1
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София срещу
същото решение, но в частите му, с които застрахователят е осъден да заплати
на ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Я С А в размер по 130 000лв. на всеки от тримата, ведно със
законна лихва, считано от 05.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта му, с която е осъдено да заплати на Й. П. А.
сумата от 320лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на направени разходи за погребение, ведно със законна
лихва, считано от 27.07.2017г. до окончателното изплащане.
В жалбата на Й. П. А. от с.Гроздьово, община гр.Долни Чифлик, М. Я.
С. от с.Дъбравино, община Аврен и С. Й. С. от с.Гроздьово, община Долни
чифлик се твърди че решението в обжалваната от тях част е неправилно.
Излагат, че съдът е присъдил законна лихва върху присъдените обезщетения с
начална дата, датата на която изтичат 15 работни дни от представяне на
допълнително заявление вх.№ 3010 от 14.08.2020г. пред застрахователя по
застрахователната претенция, вместо датата на подаване на заявлението пред
застрахователя, с което той е уведомен за настъпилото събитие, а именно –
16.03.2020г.
Твърдят че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.497
от КЗ. Излагат, че разпоредбата на чл.497 от КЗ урежда лихвата за забава,
дължима от застрахователя на увреденото лице върху дължимото
застрахователно обезщетение. В обезщетението, съгласно чл.429 ал.2 т.2 от
КЗ се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Сочат че законодателят
прави разграничение на дължимите лихви – дали са в рамките на
застрахователната сума – в тежест на застрахования делинквент или
надвишаващи застрахователната сума – в отговорност на застрахователя
поради неговата забава. Сочат че тази забава се намира в пряка и
непосредствена причинно-следставена връзка с поведението на делинкветна
единствено до уведомяването на застрахователя.
Позовават се на практика на касационната инстанция съобразно която в
хипотеза на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
2
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя.
Твърдят че в настоящия случай застрахователят е уведомен със
заявление № 1178 от 16.03.2020г., която дата следва да бъде определена за
начална дата на дължимата законна лихва върху присъдените им
обезщетения.
Молят съда да отмени решението в обжалваната от тях част и да
присъди законна лихва върху определените обезщетения и за периода от
16.03.2020г. до 04.09.2020г. Претендират направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
В насрещната им въззивна жалба срещу отхвърлителната част на
исковете им за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 130 000лв. до 200 000лв. твърдят че решението е неправилно и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорват определения от съда размер на обезщетенията, като твърдият
че съдът не е отчел в достатъчна степен болките и страданията, които те са
претърпели от смъртта на техния наследодател, степента на родствена
близост между тях и починалия, продължителността и интензитета на
подлежащите на обезщетяване вреди и техния необратим характер. Твърдят
че съдът не се е съобразил с общественото разбиране за справедливост.
Излагат че нормата на чл.52 от ЗЗД е приложена неправилно, като
присъдената сума е занижена. Твърдят че размерът не е съобразен и с
трайната съдебна практика за присъдени обезщетения в сходни случаи.
Твърдят че справедливото обезщетение за всеки от тях е в размер на сумата
200 000лв.
Молят съда да отмени решението в обжалваните му отхвърлителни
части и да им присъди обезщетение за претърпените от всеки от тях
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 16.03.2020г.
В сроковете по чл.263 ал.1 от ГПК са депозирани отговори от
застрахователното дружество, в които се изразява становище за
неоснователност на подадените жалби. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищците част. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
3
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението в осъдителните му части е неправилно, недопустимо и
необосновано. Твърди че първоинстанционният съд неправилно е преценил
събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи,
вследствие на което е постановил решението си в нарушение както на
материалния закон, така и при съществени процесуални нарушения.
Твърди процесуално нарушение изразяващо се в приемане на
заключение на повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза и
оставено без уважение искане за назначаване на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза. Твърди че с назначаването на
комплексна експертиза ще може да бъде даден еднозначен отговор на
поставените въпроси по отношение на механизма, положението на
пострадалият при ПТП, посоката на движение, предотвратимостта на удара,
както и относно изясняването на цялата фактическа обстановка по делото.
Прави искане за назначаването и от въззивния съд. Твърди че представените
заключения са оспорени от него в съдебни заседания н 21.12.2021г. и
05.04.2022г., както и че заключението на тройната повторна съдебно-
автотехническа експертиза базира голяма част от отговорите си на
предположения и хипотези. Твърди че не е определено точно движението на
пострадалия - дали той е пресичал улицата от дясно на ляво или е вървял по
платното. Позовава се на неточности в експертизата съпоставени с
приложения фотоалбум, където не се виждат затревявания по тротоара, както
и неустановена осветеност поради липса на улични лампи. Твърди че не е
определено и къде по дължината на платното е настъпило произшествието,
което е от значение за определяне на механизма и предотвратимостта на
настъпване на удара, както и липса на изчисления относно скоростта на
движение на автомобила. Твърди че от експертите не е отчетено количеството
алкохол в кръвта на пострадалия – около 2.76 промила.
Оспорва изводите на съда, че по делото е установено настъпването на
ПТП между лек автомобил „Фиат“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ и Я С А, вследствие
на което е настъпила смъртта му. Твърди че нито в настоящето производство,
нито в приложеното досъдебно производство се съдържат доказателства, че
смъртта на А е настъпила в следствие на удар между него и посочения в
исковата молба автомобил – ДНК следи, свидетелски показания или каквито
и да е данни, от които да може да се изведе заключение за настъпило
4
съприкосновение. На следващо място твърди че не е доказано и твърдението,
че лекият автомобил е бил управляван от Н А М. Оспорва извода на съда
досежно приетия механизъм на пътно-транспортното произшествие, като
твърди че при липса на находки и доказателства е много трудно да се
определи евентуален механизъм на застрахователно събитие. Твърди че по
делото е недоказано и виновно и противоправно поведение на М, като водач
на лек автомобил с рег. № Х ХХХХ ХХ.
Оспорва извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Твърди наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия, като той е станал препятствие за движението след
предприемане на пресичане, като твърди че от приетите заключения се
установява по безспорен начин, че ударът е бил непредотвратим за водача на
лекия автомобил. Твърди че избраната скорост на движение не е причина за
настъпване на злополуката. Твърди че пострадалият пешеходец е с
поведението си е допринесъл за получените наранявания като е бил силно
опиянен и е предприел рязко навлизане на пътното платно. Твърди че по
делото е установено, че ударът е настъпил върху пътното платно, т.е.
пешеходецът се е намирал там, поради което и не са изпълнени задълженията
в чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Оспорва и размера на застрахователното обезщетение като твърди че
същото е много завишено и не отговаря на критериите за справедливост.
По отношение на иска на С. Й. С. твърди че по делото не са доказани
твърденията в исковата молба че той е биологичен син на починалия. Поради
което и твърди че той не е легитимиран като лице имащо право на
застрахователно обезщетение. Оспорва и възможността да получи
обезщетение съобразно разрешението дадено в тълкувателно решение №
1/16г. по изключение.
Оспорва иска за имуществени вреди, като твърди че същите не са в
причнно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и поради липса на
доказателства за извършването на разходите.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него осъдителни
части. Претендира направените по делото разноски.
Въззивниците Й. П. А., М. Я. С. и С. Й. С., в съдебно заседание, чрез
процесуален представител, поддържат своите жалби и молят съда да ги уважи
5
като им присъди обезщетение в претендирания от тях размер и със законна
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя. Изразяват
становище за неоснователност на жалбата на застрахователното дружество и
молят съда да я остави без уважение. Претендират направените по делото
разноски.
Въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в съдебно
заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбите на ищците и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от тях част. Поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, да
отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу
него искове. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.497 от КЗ от
Й. П. А., М. Я. С. и С. Й. С. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща
Я С А при пътно-транспортно произшествие на 21.07.2017г., причинено
виновно от Н А М при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ,
при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва.
Не е спорно пред въззивната инстанция наличието на сключен между
дружеството въззивник и собственика на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег.
№ Х ХХХХ ХХ, с който се твърди че е причинено пътно-транспортното
произшествие, договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-
транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от водача вреди при управлението му.
Не се спори пред въззивен съд че Я С А е починал на 21.07.2021г. в
ОАИЛ на „МБАЛ Света Ана – Варна“ като причина за смъртта е тежка
мозъчна травма с допълнително утежняващ момент – гръдна травма.
Установено е от приетата от първовинстанционния съд съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, обективно и компетентно дадена и неоспорена
от страните, че травмите са получени в динамика и като резултат на силни
6
директни удари с допълнителна инерционна сила. Уврежданията определят
травмата като високоенергийна, характерна за пътните произшествия.
Експертът е категоричен, че травмите при А няма как да са получени при
самостоятелно падане или при блъскане в околни повърхности и предмети.
Не се спори че Й. П. А. и М. Я. С. са наследници по закон – съпруга и
дъщеря на Я С А. Спорно по делото е твърдението че ищецът С. Й. С. е
биологичен син на починалия А, съответно спорна е легитимацията му да
получи обезщетение от смъртта на А.
Спорен пред въззивна инстанция е механизмът на настъпване на пътно-
транспортоното произшествие, вината на водача на автомобил „Фиат Дукато“
с рег.№ Х ХХХХ ХХ и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия
А.
С оглед липсата на влязла в сила присъда, имаща на основание чл.300 от
ГПК задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата
противоправност и за вината на извършителя, в настоящето производство в
тежест на ищците е да установят, при условията на главно и пълно доказване,
съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес,
настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното
поведение на водача на автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ.
Към момента образуваното досъдебно производство е спряно с
постановление за спиране на наказателно производство от 20.05.2020г. тъй
като по него не са събрани доказателства, сочещи по безспорен начин, че
конкретно лице е автор на деянието.
В подкрепа на твърденията си в исковата молба от ищците са
ангажирани писмени доказателства: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1816 от 21.07.2017г., и протоколи за оглед на
местопроизшествие от 21.07.2017г. с албуми към тях, последните част от
досъдебно производство № 3144/2017г. по писа на Четвърти РУ на МВР –
Варна, цялото приложено по настоящето дело.
Представеният по делото констативен протокол за ПТП № 1816 от
21.07.2017г. е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал.1 от НАРЕДБА №
Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
7
Гаранционния фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата при
посещение на мястото на описаното в него пътно-транспортно произшествие.
Представеният протокол за пътно-транспортно произшествие е съставен от
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. От застрахователя
ответник е оспорен в описателната му част - за посочените в него
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП с твърдения, че съставилото
го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в
тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него.
Съгласно чл.179 ал.1 от ГПК официалните свидетелстващи документи
имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до
доказване на противното, че удостоверените в документа факти,
действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща
както лично възприетите факти от издателя на официалния документ –
съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата
си, така и мястото и датата на съставяне на документа. По аргумент от текста
на чл.125 т.1 предл.второ от ЗДвП фактът на съставянето на въпросния
протокол имплицитно предпоставя, че при описаното в него произшествие е
имало ранен човек и затова с материална доказателствена сила, обвързваща
решаващия съд, се ползва именно тази част на същия официален
свидетелстващ документ. С материална доказателствена сила се ползва и
констатираното положение на участниците в пътно-транспортното
произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на произшествието
и отразено в съставената от него схема на произшествието. Когато пътно-
транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на
произшествието. Поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма
на ПТП и противоправното поведение на делинквента.
Изготвените от разследващия полицай протоколи за оглед на
местопроизшествието съставляват официален документ по смисъла на чл.179
ал.1 от ГПК – издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му, по
установените в чл.155 и чл.156 от НПК форма и ред и съставлява
доказателство за удостоверените в него обстоятелства. Макар и да са
официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват
8
доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за
поведението на участниците в него. От протоколите за оглед с материална
доказателствена сила се ползва констатираното положение на участниците в
пътно-транспортното произшествие, следите и веществените доказателства,
заварени от длъжностното лице на мястото на произшествието и отразени от
него в протоколите, и установеното състояние на обекта на оглед.
От протоколите за оглед от въззивния съд не може да бъде направен
безспорен и категоричен извод за участието на автомобил „Фиат Дукато“ с
рег.№ Х ХХХХ ХХ в пътнотранспортното произшествие при което е
пострадал А. Само от отразените в протокола за оглед следи от автомобилна
гума на пътното платно и намереното огледало за обратно виждане на
мястото на произшествието съпоставени с констатираните при огледа на
автомобила липсващ десен фар, вдлъбнатина на преден десен калник,
напуквания на предно панорамно стъкло в дясна част и липса на огледало за
дясно виждане върху предна лява врата, съдът не може да направи
констатация, че следите по автомобила са получени при сблъсъка на
автомобила с пешеходеца А на 21.07.2017г., съответно, че автомобилът е
блъснал пешеходеца. Действително в досъдебното производство е изготвена
експертиза, даваща заключение за съвпадение на грайфера на предна дясна
гума на автомобила с рег.№ Х ХХХХ ХХ с намерена следа на
местопроизшествието, както и че е налице съвпадение и идентичност на
повърхностите в зоните на разрушението детайли на откъртеното дясно
странично огледало, намерено на местопроизшествието с останалите върху
предна дясна колонка отломки от основата на закрепване. Но тази
експертиза, изготвена по досъдебно производство № 3144/17г., не
представлява допустим писмен документ, въз основа на които съдът да
изгради своите изводи, както и въз основа на тях не може да бъде изготвено
заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Поради което и
въззивният съд не обсъжда и не кредитира приетите като доказателства от
първата инстанция три съдебно-автотехнически експертизи. Същите са
изготвени при първоначално приемане от експертите за установено на
участието на автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ в
произшествието.
Допустими доказателства за което участие, събрани в настоящето
9
производство, по реда на ГПК, няма, въпреки правилно указаната в доклада
от първоинстанционния съд доказателствена тежест за установяването на тези
обстоятелства
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото не е
установено при условията на главно и пълно доказване от ищците, съобразно
правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, че
пострадалият на 21.07.2017г. при ПТП А е блъснат от автомобил „Фиат
Дукато“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ и не може да бъде обоснован извод у съда за
доказан механизъм на ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е
в обема на тази на делинквента, е необходимо да се установят предпоставките
по чл.45 от ЗЗД – наличие на вреда, противоправно поведение, връзка между
вредите и това поведение на водача на МПС, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. С
оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че в настоящето
производство механизмът на твърдяното в исковата молба пътно-транспортно
произшествие не е доказан от ищците при условията на главно и пълно
доказване. Поради което и предявеният от тях иск срещу застрахователя,
чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на
делинквентна, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Предвид недоказване
на механизма на произшествието, въззивният съд намира че не следва
обсъжда събраните по делото доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат, за търпяните от ищците болки и страдания, както и възражението на
застрахователя срещу легитимацията на С. да претендира обезщетение от
смъртта на А.
С оглед на така изложеното обжалваното решение в осъдителните му
части за исковете за неимуществени вреди и за имуществени вреди следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени като недоказани. Обжалваното решение в
отхвърлителните му части следва да бъде потвърдено.
Поради отхвърляне на иска от въззивния съд и направеното искане в
полза на застрахователното дружество следва да бъдат присъдени
направените по делото пред двете инстанции разноски и юрисконсултско
възнаграждение, а именно сумата 3 210лв. – възнаграждения за вещи лица и
10
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и сумата 8 275лв.,
представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция. С оглед присъдените вече в полза на застрахователното
дружество разноски за първа инстанция ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на застрахователното дружество още по 615.60лв. всеки. За въззивна
инстанция ищците следва да бъдат осъдени за заплатят дължимите на
застрахователя разноски по равно, или по 2 758.33лв. всеки от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 162 от 29.04.2022г., по търг.дело № 1117/20г.
по описа на Окръжен съд – гр.Варна допълнено с определение № 971 от
30.06.2022г. по реда на чл.248 от ГПК, в частите му, с които ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Й.
П. А., М. Я. С. и С. Й. С. сумата от по 130 000лв. на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на Я С А, съпруг на А. и баща на другите двама ищци,
при пътно-транспортно произшествие на 21.07.2017г., причинено виновно от
Н А М при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
ведно със законна лихва, считано от 05.09.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, в частта му, с която е осъдено да заплати на Й. П. А. сумата
от 320лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на направени разходи за погребение, ведно със законна лихва,
считано от 27.07.2017г. до окончателното изплащане, в частта, с която е
осъдено да заплати държавна такса в размер на 15 650лв. и разноски по реда
на чл.38 от ЗА в размер на 10 193.93лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. П. А., М. Я. С. и С. Й. С. срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с правно основание чл.432 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Я
С А при пътно-транспортно произшествие на 21.07.2017г., причинено
виновно от Н А М при управление на лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ,
при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за сумата 130 000лв. от всеки.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162 от 29.04.2022г., по търг.дело №
1117/20г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна допълнено с определение №
971 от 30.06.2022г. по реда на чл.248 от ГПК, в частите му, с които са
отхвърлени предявените от Й. П. А., М. Я. С. и С. Й. С. срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД исковете за обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на Я С А, съпруг на първата ищца
и баща на другите двама, настъпила от причинено на 21.07.2017г. ПТП в
с.Гроздьово, община Долни Чифлик, с участието на лек автомобил „Фиат
Дукато“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ в ответното дружество за разликата над 130 000лв. до
200 000лв. за всеки от тях, както и в частта му, с която ищците са осъдени да
заплатят на застрахователното дружество разноски.
ОСЪЖДА Й. П. А. от с.Гроздьово, община Долни Чифлик, ул.“Крали
Марко“ № 3, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, още сумата 615.60лв.
/шестстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
разноски за първа инстанция и сумата 2 758.33лв. /две хиляди седемстотин
петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. Я. С. от с.Дъбравино, община Аврен, ул.“Теменуга“ № 36,
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
със седалище гр.София, ЕИК *********, още сумата 615.60лв. /шестстотин и
петнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски за първа
инстанция и сумата 2 758.33лв. /две хиляди седемстотин петдесет и осем лева
и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА С. Й. С. от с.Гроздьово, община Долни Чифлик, ул.“Крали
Марко“ № 3, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, още сумата 615.60лв.
/шестстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
разноски за първа инстанция и сумата 2 758.33лв. /две хиляди седемстотин
петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
12
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13