Мотиви по НЧХ дело № 50271
по описа на РС- М. за 2010 година.
С частна тъжба депозирана от Б.Р.А. подсъдимият Б.Я.И., роден на xxx xxx, българин, български гражданин, неженен, безработен,
не осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 05.09.2010 година, към 05.00 часа в град М. е
причинил чрез удар с юмрук в лицето, ритане и удряне на Б.Р.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
временно разстройство на здравето, не опасно за живота и представляващо лека
телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и разкъсно- контузна
раничка на лигавицата на долна устна, травма на І-ви зъб на долната челюст в
дясно с отчупване на режещият му ръб - престъпление по чл.
130 ал. 1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск от тъжителя Б.Р.А. против
подсъдимия за заплащане на сумата от 10 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, присъждане на
законната лихва върху тази сума и направените в производството разноски.
Подсъдимият
Б.Я.И. в съдебното заседание не се явява. Делото се разгледа при условията на
чл. 269 ал. 3 т. 4 б. ”а” от НПК, като на основание чл. 94 ал. 1 т. 8 от НПК
съдът назначи служебен защитник на подсъдимия И..
В
съдебно заседание тъжителят чрез повереника си поддържа тъжбата и пледира за
постановяване на осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимия И. - адв. Б.Б. xxx моли съда да постанови
оправдателна присъда като счита, че не е доказано по безспорен и категоричен
начин авторството на деянието. Като алтернативно искане моли съда, ако признае
подсъдимия за виновен, то да му наложи административно наказание по реда на чл.
xxxx 8а от НК. Счита гражданския иск за
прекомерно завишен и предоставя на съда по справедливост да определи неговия
размер.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни, съдът, след като ги обсъди, съобразявайки и
становищата на страните постанови присъдата си при следните съображения:
По
делото по безспорен начин се установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Б.Я.И. не е осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. xxxx 8а от НК,
арг. справка са съдимост на името на подсъдимия рег. xxxx xxxx 48/25.10.2010г.,
лист 28 от делото.
Подсъдимият и тъжителя Б.Р.А.
xxx. Първият живее на улица “Родопи” xxxx , а
вторият на xxxx .
Подсъдимият Б.Я.И. е напуснал територията на Р. България на 02.10.2010г. на
ГКПП - Връшка Чука за Нидерландия, арг. справка изх. № 28183/08.10.2010г. от ОД
на МВР М. направление “Паспорти и визов режим”, лист 10 от делото.
На 04/05.09.2010
г. тъжителят А., заедно със съпругата си и свидетелите Т. С. И. и Т. Я. К., били
на рожден ден на техен приятел в гр. М.. Рано сутринта към 05.00 часа тръгнали
да се прибират. Приближавайки към дома на тъжителя А.,xxx, от къщата с xxxx на
същата улица подсъдимият Б.Я.И. започнал да вика по тъжителя да го обижда и
псува. Заедно с него били съпругата му и свидетелите И. и К.. Зад тъжителя
застанало едно момче на име Никола, което го хванало за ръцете и ги извило
назад, като в същото време, подсъдимият Б.Я.И. му нанесъл юмручен удар в лицето.
Тъжителят А. паднал на земята, а подсъдимият започнал да го рита по лицето и
цялото тяло. Намесили се свидетелите Т. И. и Т. К., а също и други лица, които
били в близост и ги разтървали.
В
последствие били уведомени служителите на РУ “Полиция” – гр. М. за случая.
Същия ден 05.09.2010
год. както и на следващия тъжителят Б.Р.А. потърсил медицинска помощ в ЦСМП гр.
М..
От
приложеното на лист 6 от делото съдебно – медицинско удостоверение xxxx xxxx ../2010г.
на д-р И. Д., Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Д-р Стамен И.” АД
град М. се установява, че тъжителят Б.Р.А. е получил оток, кръвонасядане и
разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долна устна; травма на І-ви зъб на
долна челюст в дясно с отчупване на част от режещият му ръб. Уврежданията са
получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени по време и начин посочен пострадалия. Посочените
увреждания са от естество да му е причинено временно разстройство на здравето, не
опасно за живота.
Горната фактическа обстановка се установи
по един несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на процеса писмени и
гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. С. И. и Т. Я.
К., като дадени обективно и безпристрастно. Същите са неволни свидетели на
станалото и по делото липсват данни, които да наведат съмнения в тяхната
обективност и безпристрастност. Тези показания се потвърждават и от съдебно – медицинското
удостоверение на л. 6 от делото.
По несъмнен и категоричен начин се установиха
елементите от фактическия състав на престъплението, неговото авторство и
съответно вината на подсъдимия И. за извършването му. По делото по несъмнен
начин се установи, че той е нанесъл умишлено удар с юмрук в областта на лицето
на тъжителя. Вследствие на този удар тъжителят е получил нараняванията, отразени
в съдебно - медицинското удостоверение.
Причинната
връзка между действията на подсъдимия и нараняванията на тъжителя се установява
по несъмнен начин отново от приложеното съдебно - медицинско удостоверение, както
и от показанията на свидетелите – очевидци. Показанията на тази свидетелите
взаимно се допълват и очертават описаната по-горе фактическа обстановка.
В хода на съдебното
производство не се установиха данни за наличие на афектно състояние, но и
възражения в такава посока няма.
От приложеното
съдебно - медицинско удостоверение xxxx xxxx ../2010
година, както и до известна степен от събраните гласни доказателства се
установи и вида на причинената вреда, представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и представляващо лека телесна повреда, изразяваща
се в оток, кръвонасядане
и разкъсно-контузна раничка на лигавицата на долна устна; травма на І-ви зъб на
долна челюст в дясно с отчупване на част от режещият му ръб. Уврежданията са
получени по механизма на удар с / или върху твърд, тъп предмет и добре
отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалия.
Обобщавайки изложеното дотук, съдът приема за установено на първо място,
че именно подсъдимият Б.Я.И. на 05.09.2010 година към 05.00
часа в град М. е причинил чрез удар с юмрук в лицето, ритане и удряне на Б.Р.А.
xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
представляващо лека телесна повреда - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От
обективна страна деянието е изпълнило състава на престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК.
От
субективна страна се касае за деяние извършено виновно при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК– деецът е съзнавал обществено опасният
характер на деянието си и е целял настъпване на вредоносния резултат.
Мотивиран
от изложеното съда постанови осъдителната си присъда по отношение на подсъдимия
Б.Я.И..
При определяне на
наказанието съдът съобрази и съдебното минало на подсъдимия – арг. справка за
съдимост на л. 28 от делото.
Подсъдимият И. не е
осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. xxxx 8а от НК, ето защо няма пречка с настоящата
присъда подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание по реда на чл. xxxx 8а от НК.
Налице са и трите
кумулативни предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. xxxx 8а ал. 1 от НК, а именно подсъдимият е с чисто
съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние, от деянието
не се претендират имуществени вреди, а предвиденото в правната норма на чл. 130
ал. 1 от НК наказание е под три години лишаване от свобода.
Ето защо съдът
освободи подсъдимият И. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание по реда на чл. xxxx 8а ал. 1
от НК.
При определяне
размера на наказанието съдът съобрази, че разпоредбата на чл. xxxx 8а ал. 1 от НК е претърпяла промяна с ДВ бр. 26,
06.04.2010г. Ето защо съдът определи наказанието при действащата разпоредба на
чл. xxxx 8а ал. 1 от НК към момента на
извършване на деянието – 05.09.2010г., а именно ГЛОБА в размер на 1000.00 лева.
С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, високата степен на обществена опасност и на самото деяние и на
подсъдимия, имотното състояние на извършителя, а именно липсват всякакви
доказателства за доходите, които реализира подсъдимия и за имотното му
състояние. Причини и мотив за извършване на деянието от подсъдимия И. е пренебрежение
към личната и телесна неприкосновеност, без да отчита факта, че с това си
действие е накърнил правата на друго лице. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени на първо място високата степен на обществена
опасност на деянието, настъпилите от него последици за пострадалия и липсата на
какъвто и да било опит да се обезщетят щетите.
Определеното
наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието,
както по отношение на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като им въздейства предупредително и възпитателно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Предявеният
граждански иск срещу подсъдимият И. изпълва правното основание на такъв по чл. 45
от ЗЗД. Налице са всички законни елементи от фактическия състав – деец, деяние,
вреда, вина и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. С
признаването на подсъдимият за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК иска по чл. 45 от ЗЗД се явява доказан по основание. Съдът преценявайки степента на уврежданията и факта,
че се касае за лека телесна повреда – временно разстройство на здравето – неопасно за живота и представляващо
лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна раничка на
лигавицата на долна устна; травма на І-ви зъб на долна челюст в дясно с
отчупване на част от режещият му ръб, сравнително краткотраен лечебен процес
без видими остатъчни белези от него и съобразявайки принципа на справедливост, уреден
в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приема за обоснован размер на парично
обезщетяване за причинените неимуществени вреди за сумата от 1 000.00 /
хиляда / лева. Съдът присъди
на тъжителят и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 05.09.2010 година до окончателното изплащане, сумата от 400.00
лева разноски направени за адвокатска защита и сумата от 12.50 лева, представляваща
размера на държавната такса, внесена при депозиране на частната тъжба. В останалата
му част над уважения размер до пълния предявен размер от 10 000 лева съдът
намира гражданския иск за прекалено завишен и недоказан, не отговарящ на
принципа за справедливост, поради което в тази му част го ОТХВЪРЛИ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съобразно изхода на делото
подсъдимия И. следва да заплати по сметка на ВСС - София сумата от 50.00 лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск /съдът съобрази
обстоятелството, че минималния размер за заплащане на държавна такса е 50.00
лева/, както и 5.00 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния
фактически и правен разбор на доказателствата съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: