Решение по дело №774/2023 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 199
Дата: 16 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20231400200774
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Враца, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Членове:Веселка Ц. Иванова

Ана Б. А.а-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20231400200774 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане
за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно
Решение № BH-GS/03/226000098304/22 от 20.10.2022 г., влязло в сила на 09.11.2022 г.,
издадено от Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия. С него е наложена
финансова санкция – глоба в размер на 80 евро, за извършено от българския гражданин
Ф. Н. Т. от с.***, обл.Враца, ЕГН **********, нарушение на правилата за движение по
пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в
изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република
Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, редовно уведомено, не се явява и не се представлява. В
депозирана по делото молба твърди, че не той е управлявал на въпросната дата и място
превозното средство, а негов приятел.
1
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС
от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил неговото съдържание. От съдържанието на
удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
За така извършеното от засегнатото лице административно нарушение на
правилата за движение в Република Австрия, а именно на 28.08.2022 г. в 09:17 часа,
като водач на МПС с рег.№ ВР *** ЕВ, е превишил с 18 км/ч допустимата максимална
скорост от 80 км/ч извън населени места, движейки се със скорост от 98 км/ч не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че
същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с. ***, обл. Враца, поради
което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно
Окръжен съд – гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на
чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла
давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
2
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 80 евро с левова
равностойност 156.47 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно
отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е
посочено, че решението е било връчено на лицето лично на 25.10.2022 г., което
обстоятелство се потвърждава и от приложената към удостоверението покана за
доброволно плащане на просрочено задължение.
По възраженията на засегнатото лице, че не той, а негов приятел е извършил
посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава,
тъй като те касаят въпроси по същество, българският съд в настоящото производство,
което е формално, не е компетентен да вземе отношения по тях.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето Ф. Т. от с. ***,
обл.Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата
равностойност на финансовата санкция от 80 евро е 156.47 български лева, съобразно
официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване
и изпълнение се иска – 20.10.2022 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български
орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава, а именно – Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BH-GS/03/226000098304/22 от 20.10.2022 г., влязло в
сила на 09.11.2022 г., издадено от Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия,
с което на Ф. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, обл. Враца, *** е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 80 евро /осемдесет/ с левова
равностойност 156.47 лева /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/
за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в
Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
3
пред Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на
НАП-офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия, за признаването на Решението за
налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за
изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България,
като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4