РЕШЕНИЕ
№ 24.07.***
г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, I-ви граждански състав
На 26.06. *** година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието
на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 381 по описа за ***г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б.Р.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** против В.П.Д., ЕГН **********,***. Ищецът твърди,
че с ответника сключили Договор за паричен заем срещу ипотека на 24.03.2015г.,
в изпълнение на който с платежно нареждане № Р00800/24.03.2015 г. ищецът превел
по банков път на В.Д. сумата 55 000 лв. в заем, за срок от 13 месеца, която
сума следвало да бъде върната на части по банков път най-късно до 24.04.2016
год. по установения с договора погасителен план, а именно: до 24.04.2015 г.
връщане на сумата от 417 лв.; до 24.05.2015 г. връщане на сумата от 417 лв.; до
24.06.2015 г. връщане на сумата от 417 лв.; до 24.07.2015 г. връщане на сумата
от 417 лв.; до 24.08.2015 г. връщане на сумата от 417 лв.; до 24.09.2015 г.
връщане на сумата от 417 лв.; до 24.10.2015 г. връщане на сумата от 417 лв.; до
24.11.2015 г. връщане на сумата от 417 лв.; до 24.12.2015 г. връщане на сумата
от 416 лв.; до 24.01.2016 г.; връщане на сумата от 416 лв.; до 24.02.2016 г.
връщане на сумата от 416 лв.; до 24.03.2016 г. връщане на сумата от 416 лв. и
последна вноска от 50000 лв. на 24.04.2016г. Твърди, че за обезпечаване на
заема - главница и разноски, предоставен на В.П.Д., В.В.Д., в качеството си на
трето лице собственик на имот с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № *** г. по регистъра на П.П., с район на действие района на Районен
съд-К., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, вписан в Службата
по вписванията гр. К., дв. вх. № *** г., вх. рег. №, *** г., акт № **, том 1,
дело № *** г. учредила в полза на Б.Р.В. договорна ипотека върху 1/3 (една
трета) идеални части от собственото си дворно място с площ 1300 /хиляда и
триста/ квадратни метра, представляващо урегулиран поземлен имот *** /първи за
имот планоснимачен номер четиристотин шестдесет и шести/, в квартал 53 /петдесет
и трети/ по плана на с. О., общ. К., одобрен със Заповед № *** г. при граници:
от две страни улици, УПИ ***, УПИ *** и реално находящите се в южната част на
поземления имот: Навес с оградни стени с площ 186,00 /сто осемдесет и шест/ кв.
м., гараж от 53,00 /петдесет и три/ кв.м, барбекю покрито от 44,80 /четиридесет
и четири цяло и осемдесет стотни / кв. м. и други подобрения и приращения. Ответникът Д. не бил издължил нито
една вноска и дължал връщане на цялата предоставена му в заем сума от 55 000
лв., тъй като съгласно чл. 8 от Договор за паричен заем срещу ипотека,
заемателят неотменно и безусловно се задължил да върне полученото по договора
по реда и съгласно уговорените с договора срокове. Твърди, че поради парични
затруднения за плащане на държавна такса, предявил частичен иск за сумата от
2000 лв., по която искова молба било образувано гражданско дело № *** г. на
Районен съд-К., гр. колегия, 3-ти състав.
С влязло в сила съдебно решение от 25.04.*** год. по гражданско дело № ***
г. на Районен съд-К., В.Д. бил осъден да заплати на Б.В. сумата в размер на 2
000 лв. /две хиляди лева/, представляваща част от парично задължение за връщане
на заем, цялото в размер на 55 000 лв., произтичащо от Договор за паричен заем
срещу ипотека, сключен на 24.03.2015 год.. С цел защита на интереси си, подал
до Районен съд-К. ново Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против В.Д., по което било образувано ч.гр.дело № *** по описа на
РС-К. за *** г. и била издадена заповед № ***.*** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за: сумата от 24 000 лева главница, представляваща
част от дадена в заем сума, цялата в размер на 55 000 лева, произтичащ от
Договор за паричен заем срещу ипотека, сключен на 24.03.2015 г. и законна лихва
върху главницата, считано от 02.08.*** г. до изплащане на вземането, както и
сумата 1385 лева - разноски по делото. Заповедта за изпълнение на парично
задължение била редовно връчена на длъжника, който в законоустановения срок е
подал възражение. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на В.П.Д., ЕГН **********,***, че дължи на Б.Р.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева главница,
представляваща дадена в заем сума, цялата в размер на 55 000 лева по Договор за
паричен заем срещу ипотека, сключен на 24.03.2015 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 02.08.*** г. до изплащане на вземането, за което има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***.*** г. по ч.гр.дело
№ *** по описа на РС-К. за ***г.. Претендира за присъждане на сторените
разноски по заповедното производство общо в размер на 1385 лева /хиляда триста
осемдесет и пет лева/, в това число внесена държавна такса в размер на 480 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 905 лв. Претендира за присъждане на
разноски по настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор.
Ищецът, редовно призован за съдебното заседание, не се
яви, но чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното
заседание, не се яви и не взе становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
На 24.03.2015г. между Б.Р.В. в качеството на
заемодател, В.П.Д. в качеството на заемател и В.В.Д. в качеството на ипотекарен
длъжник бил сключен писмен договор за заем срещу ипотека. По силата на договора
заемодателят В. се задължил да предостави на заемателя Д. заем в размер на 55
000 лв., за срок от 13 месеца считано от 24.03.2015 год. до 24.04.2016 год.
Съгласно т.8 от договора за заем заемателят Д. се е задължил неотменно и
безусловно да върне полученото по договора по реда и съгласно уговорените с
договора срокове. В чл. 3.2 от договора страните уговорили, че заетата сума следва да се връща по банков път, по погасителен план
съгласно чл. 3.1 от договора, както
следва: до 24.04.2015 г. - сумата от 417 лв.; до
24.05.2015 г. - сумата от 417 лв.; до 24.06.2015 г. - сумата от 417 лв.; до
24.07.2015 г. - сумата от 417 лв.; до 24.08.2015 г. - сумата от 417 лв.; до
24.09.2015 г. - сумата от 417 лв.; до 24.10.2015 г. - сумата от 417 лв.; до
24.11.2015 г. - сумата от 417 лв.; до 24.12.2015 г. - сумата от 416 лв.; до
24.01.2016 г. - сумата от 416 лв.; до 24.02.2016 г. - сумата от 416 лв.; до
24.03.2016 г. - сумата от 416 лв., до 24.04.2016 год. – сумата 50 000лв.
От приетото като доказателство по делото платежно
нареждане от 24.03.2015 год. се установява, че заемодателят Б.Р.В. е наредил да
бъдат изплатени по банков път на В.П.Д. 55000лв. на основание „заемна сума по
договор за заем от 24.03.2015 год.“.
За обезпечаване на заема - главница и разноски,
предоставен на В.П.Д., В.В.Д., в качеството й на трето лице собственик на имот
с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека *** г. по регистъра на П.П.,
с район на действие района на Районен съд-К., вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № ***, вписан в Службата по вписванията гр. К., дв. вх.
№ *** г., вх. рег. №, *** г., акт № **, том 1, дело № *** г. учредила в полза
на Б.Р.В. договорна ипотека върху 1/3 (една трета) идеални части от собственото
си дворно място с площ 1300 /хиляда и триста/ квадратни метра, представляващо
урегулиран поземлен имот *** /първи за имот планоснимачен номер четиристотин
шестдесет и шести/, в квартал 53 /петдесет и трети/ по плана на с. О., общ. К.,
одобрен със Заповед № *** г. при граници: от две страни улици, УПИ II-4**, УПИ
XIV- 467 и реално находящите се в южната част на поземления имот: Навес с
оградни стени с площ 186,00 /сто осемдесет и шест/ кв. м., гараж от 53,00
/петдесет и три/ кв.м, барбекю покрито от 44,80 /четиридесет и четири цяло и
осемдесет стотни / кв. м. и други подобрения и приращения.
С влязло в сила съдебно решение № 219 от 25.04.***
година, постановено по гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд-К., В.П.Д.
бил осъден да заплати на Б.Р.В. сумата в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща част от парично задължение за връщане на заем, цялото в размер
на 55 000 лв., произтичащо от Договор за паричен заем срещу ипотека, сключен на
24.03.2015 год. между Б.В. в качеството на заемодател, В.Д. в качеството на
заемател и В.Д. в качеството на ипотекарен длъжник.
На 06.08.***г. Б.Р.В. подал до Районен съд-К. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В.П.Д., по което
било образувано ч.гр.дело № *** по описа на РС-К. за ***г. Съдът издал заповед
№ ***.*** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за: сумата
от 24 000 лева главница, представляваща част от парично задължение по Договор
за паричен заем срещу ипотека, сключен на 24.03.2015 г., целият в размер на 55
000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.08.*** г. до
изплащане на вземането, както и сумата 1385 лева - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично задължение била
редовно връчена на длъжника. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът - длъжник по заповедта подал
писмено възражение, което е причината в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят да предяви настоящия установителен
иск.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Основанието на предявения установителен иск е чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид,
количество и качество. В настоящия случай страните са сключили договор за заем за потребление, доказателства
за което е подписаният на 24.03.2015г. договор за заем срещу ипотека.
Поради реалния характер на договора
предоставената сума представлява
съществен елемент на договора, поради което
установяването на
предаването на паричната сума е станало
с приетото като доказателство по делото платежно нареждане на 24.03.2015 год.,
видно от което заемодателят Б.Р.В. е наредил да бъдат изплатени по банков път
на В.П.Д. 55 000лв. на основание „заемна сума по договор за заем от 24.03.2015
год.“.
Съгласно т.8 от договора за заем заемателят Д. се е
задължил неотменно и безусловно да върне полученото по договора по реда и
съгласно уговорените с договора срокове, с последна вноска по погасителния план
на 24.04.2016година.
С оглед на
изложеното ищецът заемодател е изпълнил задълженията си по чл. 154,
ал. 1 от ГПК за доказване наличието на сключен между него и ответника договор
за заем.
Ответникът заемател нито твърди, нито
ангажира доказателства, че е погасил задълженията си по договора за заем до уговорения
падеж 24.04.2016г.
Следва да се има предвид, че съгласно т.2
от ТР № 3/ 22.04.*** год., образувано по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на ОСГТК решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право.
С оглед изложеното искът като основателен
следва да се уважи, като бъде
установено, че ответникът В.П.Д. дължи на заемодателя Б.Р.В.
връщане на сумата от 24 000 лева главница, представляваща част от парично
задължение по Договор за паричен заем срещу ипотека, сключен на 24.03.2015 г.,
целият в размер на 55 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 02.08.*** г. до изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В заповедното производство са направени разноски от 480 лв. заплатена държавна
такса и 905 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което дължимите разноски са в размер на 1385 лв.
В исковото
производство са направени разноски в
размер на 480 лв. заплатена държавна такса.
Имайки предвид изложените съображения, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, че В.П.Д., ЕГН **********,*** дължи
на Б.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 24 000 /двадесет и четири
хиляди/ лева главница, представляваща част от предоставена в заем сума от
55 000 / петдесет и пет хиляди лева/ по сключения между тях на
24.03.2015г. Договор за паричен заем срещу ипотека, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 02.08.*** г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***.*** г. по
ч.гр.дело № *** по описа на РС-К. за ***г..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, В.П.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на Б.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумите както следва: 480 лв. – разноски по настоящото дело и 1385 лв. – заплатени разноски в заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Стара Загора в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: