МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №462/2019г., по описа на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна прокуратура е
обвинила Й.К.Й., с ЕГН-**********, в това, че на 21.03.2018
г. в гр. Русе, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки часовник марка „BISTEC“, модел 2801 и парична сума в
размер на 450.00 евро, всичко на обща стойност 915.12 лева, от владението на Е.С.Н.
*** и И.Н.А. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това заплаха - престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като съобрази, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, същите са събрани при условията и по
реда на НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния
акт:
Подсъдимият Й.К.Й. е роден на
***г***, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан.
На 21.03.2018г. вечерта подс.Й.
заедно със св.Ф. Й. И., св. Н. Й. И. и св. Г. Й. И., бил апартамента на св. М. Г.
И., находящ се в гр. Русе, бул. „Тутракан“ №48. След полунощ, когато свършил
алкохола подс.Й. и св. Ф. И. отишли до хранителния магазин, който се намирал в
близост до бензиностанция „Петрол“ на кръговото кръстовище до „Дунав мост“.
По същото време в хранителния
магазин били и св. Е.С.Н. *** и св. И.Н.А. ***. Двамата свидетели се връщали от
Кралство Белгия с л.а. „Тойота Аурис“ с белгийски регистрационни номера, който
по време на граничен контрол на ГКПП „Дунав мост“ бил задържан, т.к. бил обявен
за издирване. Останали без транспорт те отишли до близкия хранителен магазин,
за да намерят начин да се придвижат до град Шумен. Докато св.А. бил вътре в
магазина, св. Н. бил отвън и забелязал автомобила на подс. Й. „Шкода Фелиция“,
в който бил св. Ф. И.. Той се приближил до автомобила и попитал св. Ф. И. дали
може да ги закарат до гр. Шумен, който отказал категорично. През това време при
тях дошъл подс. Й., който като разбрал, че двамата се връщали от чужбина и
вероятно разполагали с пари и цености, решил да се възползва от ситуацията и да
ги ограби. Поради това веднага се съгласил да ги закара до град Шумен срещу съответното
възнаграждение. След като се договорили за 80.00лв., св. Н. дал на подс.Й.
20.00лв., с които той заредил гориво, след което четиримата се качили в
автомобила и тръгнали към жилището на св. М. И.. Там към тях се присъединили
братята - св. Г. И., който седнал отпред до подс.Й. и св. Н.И., който седнал
отзад отдясно до св. И.А., а св. Ф. И. останал в апартамента на св. М.И.. Подс.Й.
нямал намерение да ги закара до гр. Шумен, а да ги закара до отдалечено от
града място, където да им отнеме всички пари и ценности, поради което когато
стигнал до кръстовището пред магазин „Джъмбо“ непродължил напред в посока гр.
Разград, а завил наляво в посока град
Кубрат. На въпроса на св. А. какво ставало, подс.Й. казал „Не се обяснявайте“ и
на около 2 километра след кръстовището, отбил встрани от пътя, спрял, изгасил
двигателя и светлините и казал на св. Н. и св.А. да слизат от автомобила.
Използвайки изненадата на свидетелите, факта, че били извън град Русе, било
след полунощ, далеч от светлините на магазин „Джъмбо“ и града, подс. Й.
постигнал целения резултат да изплаши свидетелите. Слизайки от автомобила подс.Й.
казал, че им направил „бомба“, извикал „Изкарвай всичките пари“ и да избирали
живота или парите. Когато св. Н. казал, че нямали пари, подс.Й. отвърнал, че не
можело да нямат, защото се връщали от Белгия и започнал да ги заплашва, че щял
да ги пребие, ако не му дадат парите си. Отправяйки заплахите подсъдимият
започнал да опипва дрехите на св. Н., който не се съпротивил, т.к. бил силно
изплашен от думите и действията му, извадил портфейла му, преровил го, извадил
и взел всички пари в размер на 300 евро. Сумата от 300евро била в 3 банкноти по 50 евро, 6 банкноти по 20 евро и 3
банкноти по 10 евро и пуснал портмонето на земята. След това започнал да рови в
сака му, който бил на земята, но т.к. не намерил нищо ценно се насочил към св. А..
Изплашен от случващото се св. А. извадил портфейла си и му дал всичките си пари
– 150 евро, които били 1 банкнота от 100 евро и 1 банкнота от 50 евро. След
като решил, че нямат други вещи, подс.Й. и св. Г. И. се качили в автомобила и
тръгнали. Св.Н. и св.А. не се възпротивили по какъвто и да е начин, защото били
изплашени, не познавали лицата и предположили, че могат да притежават оръжие,
не знаели, ако реагират те какво щели да направят. Преди да успеят да потърсят
помощ, след около 1-2 минути автомобила се върнал с изгасени светлини. Подс. Й.
слизайки веднага попитал дали имат злато и телефони, отишъл при св. А. и
започнал да го проверява по врата, китките и пръстите за злато. Когато усетил и
видял часовника на ръката му, му казал да го свали и да му го даде. Изплашен от
цялата ситуация, от думите и действията на обвиняемия, от присъствието на св. Г.И.,
св. А. свалил часовника от ръката си и го предал на обвиняемия. След това подсъдимият
по същия начин проверил по врата и ръцете и св. Н. и след като не намерил нищо,
двамата със св. Г.И. се качили в автомобила и си тръгнали, без да включат
светлините. Когато подс. Й., св.Г.И. и св. Н.И. отишли в апартамента на св. М.И.,
подсъдимият заявил, че направил „грабеж на момчетата“.
Пострадалите св. Н. и св. А.
се придвижили пеша до бензиностанция „Петрол“ на изхода на гр. Русе и подали
сигнал в полицията, във връзка с който било образувано настоящото досъдебно
производство.
В хода на разследването с
приемо-предавателен протокол от 21.03.2018г. било предадено веществено доказателство
– 1бр. мъжки часовник с надпис „Bistec“ и
“Stainless Steel”.
В хода на разследването билa назначена Съдебно-ценова икономическа
експертиза, както и бил извършен оглед на веществени доказателства.
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя от събрания и проверен по делото доказателствен материал:
доказателства от гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите –
Е.С.Н., И.Н.А., С. Ц. С., М. Г. И., Ф. Й. И., Н. Й. И. и Г. Й. И.,
доказателства от писмени доказателствени средства – протоколи за разпит,
приемо-предавателен протокол, протокол за оглед на веществени доказателства,
протокол за извършена СЦИЕ, справки за съдимост, декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние.
Анализ на
доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от
всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на
извършено престъпление, за което е обвинен подс.Й.К.Й.. Доказателствата, имащи за източник всяко от
доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по
делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за
виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено и
безспорно доказано по делото, че с деянието си подсъдимият Й.К.Й. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 198,
ал.1 от НК, т.к. на 21.03.2018 г. в гр. Русе, отнел чужди движими вещи – 1 бр.
мъжки часовник марка „BISTEC“, модел
2801 и парична сума в размер на 450.00 евро, всичко на обща стойност 915.12
лева, от владението на Е.С.Н. *** и И.Н.А. ***, с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това заплаха.
От обективна страна предмет
на осъщественото престъпление са чужди движими вещи – парична сума и мъжки
часовник. Изпълнителното деяние на престъплението било извършено от обвиняемия
с действия, които се изразили в прекъсване
на фактическата власт на пострадалите лица над процесните вещи и установяване
на негова трайна фактическа власт над тях.
Деянието е квалифицирано по
чл.198, ал.1 от НК, т.к при извършването му подсъдимият е употребил заплаха – подс.
Й. казал „Направихме ви бомба“, „Изкарвайте всички пари“, заплашил, „че ще ги
пребие, ако не му дадат парите“, „да избират живота или парите“.
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият
е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването
на тези последици. Подсъдимият съзнавал, че вещите са чужди, че владеещите ги
лица не желаят да му ги дадат, поради което използвал заплаха, за да ги отнеме от
тях. Знаел, че отнемайки ги по този начин, ще ги лиши от фактическата им власт
върху тях, като е целял да установи своя фактическа власт върху тези вещи и да
се разпорежда впоследствие с тях като със свои. Именно, с такова намерение и с
такава насоченост подсъдимият употребили заплаха.
Причини
за извършване на престъплението-ниско правосъзнание, незачитане на чуждата
собственост, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства – признанието на вината и
изразеното съжаление за деянието, както на досъдебната фаза, така и в съдебната
фаза производството. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства извън
квалификацията на повдигнатото обвинение.
Предвид
гореизложеното, Съдът е определил наказание ориентирано към минималния законов
размер предвиден в чл.198, ал.1 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок
от 3 години, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е
намалено с една трета, поради което е наложил наказание “Лишаване от свобода”
за срок от 2 години. Предвид обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан и с
оглед характеристичните му данни, изпълнението на така наложеното крайно
наказание следва да се отложи за подходящ изпитателен срок – от 4 години, на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено както с личната, така и с
генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
Вещественото
доказателство – 1 бр. мъжки часовник с надпис „Bistec“ и “Stainless Steel”, да
се върне на пострадалия св. И.Н.А..
Подсъдимият
следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе направените разноски от досъдебното
производство, в размер на 46,92 лв.
Така
мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :