№ 126
гр. гр. Добрич, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Г. Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20253200500074 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от В. С. К. от гр.София срещу решение №103/23.07.2024 г. по
гр.д.№72/2023 г. на Каварненския районен съд,с което е признато за
установено,че въззивникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,ЕИК
********* на основание чл.422 ал.1 от ГПК,вр. с чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД,вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.422 ал.1 от ГПК,вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД следните
суми:3732,94 лв,представляваща главница за цена на доставена от
дружеството и незаплатена топлинна енергия за период 05.2019 г. до 04.2021
г.;539,76 лв,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
12.08.2022 г.;33,15 лв,представляваща главница за дялово разпределение за
периода 07.2019 г. до 04.2021 г.;6,51 лв,представляваща лихва за периода
31.08.2019 г. до 12.08.2022 г.;ведно със законната лихва върху
главниците,считано от датата на подаване на заявлението-29.08.2022 г. до
изплащане на вземането,за които суми е била издадена заповед за изпълнение
№186/05.10.2022 г. по ч.гр.дело №411/2022 г. по описа на Районен съд-
Каварна;отхвърлен е предявеният от въззивника срещу „Топлофикация
1
София“ ЕАД,ЕИК ********* иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
3 780 лв,представляваща обезщетение за ползване на собствения му
имот,находящ се в гр.София,***,мазе,за периода 15.06.2020 г. до 15.06.2023
г.,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 1518,67 лв-разноски в исковото производство и сумата от 186,25 лв-
разноски в заповедното производство.Решението на КРС е постановено при
участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД-гр.София.
Въззивникът счита,че районният съд не отчел и не признал доводите
му,обосноваващи неоснователност на предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове.Заявява,че не е клиент на дружеството,тъй като не ползва
услугите му.Не бил отоплявал притежавания от него в съсобственост
апартамент в гр.София с предлаганата от дружеството топлинна енергия от 20
години.Същият се отоплявал с газово отопление,при което вода с температура
80 градуса топлела радиатори,които не били присъединени към сградната
отоплителна инсталация.По тази причина към радиаторите му нямало
монтирани топломери.„Техем сървисис“ ЕООД изчислявало потребената
топлинна енергия „на база“,независимо че не знаело колко са на брой
отоплителните тела и с какъв обем са същите.По норматив температурата на
водата в абонатната станция трябвало да е 90 градуса,но тази на доставяната
от ищцовото дружество вода била много по-ниска,което правело изчисленията
за разходите и задълженията на клиентите неверни.Въззивникът нямал
договорни отношения с ищеца и третото лице-помагач,от които не получавал
фактури и съобщения,а само призовки за дела.Решението на КРС било
неправилно и в частта на произнасянето по насрещния иск на
въззивника.Искът се отнасял не за монтажа на абонатна станция в обекта му,а
за преноса на топлинна енергия,което било част от стопанската дейност на
дружеството.В случая дружеството имало възможност да присъедини уличния
си топлопровод директно към абонатната станция вместо да ползва
безвъзмездно сервитут за пренос през имота на въззивника без разрешен
такъв.Последното ограничавало правото на собственост на въззивника и
обогатявало дружеството.Въззивникът обеднявал поради невъзможността да
ползва имота си в свой интерес при експлоатация на газова инсталация за
отопление,която щяла да се монтира от ръководена от него фирма,поради
което не било необходимо да доказва пропуснатите ползи,изчислени на база
снижение на енергийни разходи при замяна на топлинна енергия от ТЕЦ с
2
топлинна енергия от изгаряне на газ,в това число на ВЕИ-
биометан,произвеждан от инсталация на фирма на въззивника.Настоява се за
отмяна на атакуваното решение,вкл. в частта за разноските,и за частично
уважаване на първоначалните искове /само относно разходите за сградна
инсталация и ползвана битова гореща вода/,респ. за уважаване на насрещния
иск и прихващане на насрещните вземания.
В писмен отговор въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.Излага
подробни доводи по същество на предявените първоначални и насрещен
иск.Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД-гр.София не депозира
отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата и в хода на
въззивното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
15.08.2024 г.,а жалбата му срещу решението на КРС е подадена чрез куриер на
29.08.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.08.2024
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№72/2023 г. на Каварненския районен съд е образувано по повод
искова молба с вх.№574/17.02.2023 г.,с която са предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД-гр.София срещу В. С. К. с ЕГН ********** от гр.София,
п.к.1505, обл.София, общ. О., ***,ет.4, апартамент-мезонет обективно
3
кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3
предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.149-155 от
ЗЕ,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД,с които се настоява да се признае за
установено в отношенията между страните,че ответникът В. С. К. дължи на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД-гр.София вземанията-предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №186/05.10.2022
г.,издадена по ч.гр.д.№411/2022 г. на Каварненския районен съд,както
следва:сума от 3732,94 лв,представляваща цена на доставена от дружеството и
незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г.;сума от
539,76 лв,представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 732,94 лв за
периода от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г.;сума от 33,15 лв,представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г.;сума от
6,51 лв,представляваща мораторна лихва върху главницата от 33,15 за периода
от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главниците,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
29.08.2022 г.,до окончателното им изплащане.Претендирано е присъждане в
полза на ищцовото дружество и на сторените от същото разноски в
заповедното и исковото производство.
Изложено е в исковата молба,че ответникът К. бил клиент на ищцовото
дружество по смисъла на чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ през
периода,за който се претендират процесните вземания.В отношенията между
страните важели и публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в
гр.София,одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР,публикувани във в-к
„Монитор“,в сила от 10.07.2016 г.В раздел ІХ от ОУ,чл.31 ал.1 били
определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия от купувачите на такава.Съгласно чл.33 от ОУ клиентите
били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода,за който се
отнасят.Съгласно ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32 ал.2 и
3,ако не са заплатени в срока по ал.2.Ответникът бил използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не заплатил
задълженията си.На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между клиентите в етажната собственост се извършвало по системата
4
за дялово разпределение при наличие на договор с лице,вписано в публичния
регистър по чл.139а от ЗЕ.В случая етажните собственици били сключили
такъв договор с „Техем сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски,като след края на отчетния период
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.За
имота на ответника били издадени изравнителни сметки,като сумите за
топлинна енергия за процесния имот били начислени по действителен разход
на уредите за дялово разпределение,инсталирани на отоплителните тела в
имота.Претенцията за цена на услугата дялово разпределение се основавала на
чл.22 ал.2 от ОУ,според която клиентите на топлинна енергия били длъжни да
заплащат на продавача на същата /в случая „Топлофикация София“ ЕАД/
стойността на услугата.
В исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД се съдържа искане на
основание чл.219 ал.1 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на
страната на ищцовото дружество на „Техем сървисис“ ЕООД-гр.София-
фирмата,извършваща дялово разпределение на топлинната енергия на
процесния адрес.Третото лице-помагач е конституирано от
първоинстанционния съд с разпореждане /с характер на определение в тази
част/ №174/21.03.2023 г.
В писмен отговор на исковата молба ответникът В. С. К. изразява
становище за частична неоснователност на предявените искове.Твърди,че
същият не бил клиент на ищцовото дружество,тъй като радиаторите му били
захранвани от газов уред за топла вода.Към отоплителните му тела не били
монтирани топломери.Неправилно се изчислявала и разпределяла в сградата
извършваната от „Техем сървисис“ ЕООД услуга за дялово
разпределение.Ответникът К. бил етажен собственик,но не бил сключвал
договор за извършване на услугата за дялово разпределение с горното
дружество и не бил давал съгласие за сключване на такъв договор между
собствениците в жилищната сграда и „Техем сървисис“ ЕООД.Представеният
от ищцовото дружество протокол от 27.08.2002 г. бил неверен и неподписан от
ответника.
5
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск,уточнен с молба
вх.№2732/14.09.2023 г. и молба с вх.№3219/06.11.2023 г. /на листи 72 и 80 от
делото на КРС/,на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД от В. С. К. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сума в размер на 3 780 лв,представляваща обезщетение за лишаване
на ищеца от ползването без основание на собствения му имот,представляващ
мазе №6 в жилищна сграда в гр.София,***,през периода от 15.06.2020 г. до
15.06.2023 г.Дружеството експлоатирало 33 години помещението на ответника
за захранване на абонатна станция на жилищната сграда и за отвеждане на
охладената при отоплението на сградата вода.Изградената в помещението
тръбопроводна мрежа затруднявала функционирането му като фирмен склад
за газови уреди и комплектация.Дружеството реализирало приходи от
стопанска дейност,а В. К. търпял пропуснати ползи от невъзможността да
ползва мазето си за изграждане на котелно на газ за осигуряване отопление на
някои от жилищата в сградата и от невъзможността да отдава помещението
под наем.Правото на собственост на К. било нарушено,като дружеството
ползвало имота без основание,тъй като нямало сключен между страните
някакъв договор или споразумение за ползване.
В писмен отговор на насрещната искова молба „Топлофикация София“
ЕАД изразява становище за неоснователност на насрещния иск и настоява за
отхвърлянето му.Сочи,че е налице валидно правно основание за ползване от
дружеството на процесното избено помещение.Правото на сервитут за
топлопреносните съоръжения било закрепено в разпоредбата на чл.67 ал.3 от
Закона за енергетиката и чл.59 ал.4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./,действал през периода 1999-2004 г.,които по идентичен
начин регламентирали правото на енергийните предприятия да ползват
безвъзмездно части от сгради за монтиране на съоръжения,свързани с
доставката на топлинна енергия.В този смисъл била и разпоредбата на чл.160
ал.5 от ППЗТСУ /отм./,действала към момента на присъединяване на сградата
на *** към топлопреносната мрежа през 1988 г.Правото на ползване на
процесното зимнично помещение произтичало директно от нормативен
акт,като не било необходимо сключване на изричен договор за учредяване
право на ползване.Липсвали и доказателства за твърдяните пропуснати ползи
от страна на В. К..
6
Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
По предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. С. К.
установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във
връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.149-155 от ЗЕ,чл.79 и сл.
от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Правната квалификация на горните искове изхожда от изложените от
ищеца фактическите обстоятелства,обуславящи интереса от установителните
искове и заявения установителен петитум-искове на кредитор срещу длъжник
за установяване съществуване на вземания за цена на доставена и потребена
топлинна енергия,цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия и обезщетение за вреди от забава в плащането на същите-
предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.Установителните искови претенции са допустими.Заявени са в
едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК от легитимирано лице /от заявителя
в заповедното производство/ за установяване съществуването на вземанията
му като продължение на защитата му в заповедното производство.Налице е
идентичност между материалното право,чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство,и правото,чието установяване се
иска в исковото производство.Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземанията-основание,пасивно и активно
легитимирани лица,размер и период.
Не е спорно по делото,а е и видно от констативен нотариален акт за
собственост върху жилище /апартамент/,построено върху държавно дворно
място от ЖСК ***“,м.***-Центъра,гр.София,№3,т.ХХVІ,д.№4218/1988 г. на
нотариус при Софийски районен съд,че през 1988 г. ответникът по
първоначалните установителни искове В. С. К. и съпругата му Ж. К. З.-К.а
/относно брачната връзка справка от НБД „Население“ на лист 234 от делото
на КРС/ придобиват правото на собственост в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ върху построени от ЖСК,чиито член-
кооператори са били двамата съпрузи /в тази връзка преписката на ЖСК на
листи 164-187 от делото на КРС/,обекти:апартамент №8,находящ се на трети и
четвърти етажи във *** в сградата на ЖСК ***“ на *** в гр.София,заедно с
мазе №6 с площ 11,43 кв.м и таван №6 с площ 19,20 кв.м,както и прилежащите
7
ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.Видно от
документа с характер на протокол на лист 92 от делото на КРС,жилищната
сграда на *** е въведена в експлоатация за отопление и топла вода на
04.11.1988 г.Към момента на въвеждане в експлоатация двамата съпрузи В. С.
К. и Ж. К. З.-К.а като собственици на топлоснабден жилищен обект в сградата
стават абонати на тогавашния доставчик на топлинна енергия,за който не е
спорно,че е праводател на „Топлофикация София“ ЕАД.Нормативната уредба
към онзи момент не изисква съгласие в писмена форма на етажните
собственици за топлоснабдяването на сградата,което е обяснимо с оглед
съществувалите тогава обществено-икономически условия:отоплението с
централно подавана топлинна енергия е било лесно,евтино и
хигиенично.Поради това желанието за ползване на тази услуга се презюмира
от нормотвореца.В правилника за прилагане на Закона за териториално и
селищно устройство,приет с ПМС №31/09.07.1973 г.,понастоящем
отменен,топлоснабдяването на жилищните сгради под режим на етажна
собственост в цялостно застроени топлоснабдени райони или в жилищни
комплекси е уредено като задължително /чл.162 ал.1 и 2/.Няма изискване за
съгласие на собствениците за топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост и по Наредба № 1 за ползуване на топлинна
енергия,издадена от министъра на енергетиката и министъра на строежите и
архитектурата, обн., ДВ, бр.49/27.06.1975 г., понастоящем отменена.
Нормативните актове от този период не предвиждат сключване на
индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и
топлоснабдителните предприятия. Предвид горното ответникът В. К. и
съпругата му Ж К.а се легитимират понастоящем като заварени абонати на
ищцовото дружество,обвързани от облигационно правоотношение по доставка
на топлинна енергия.Същите са потребители на топлинна енергия по смисъла
на чл.153 ал.1 от сега действащия ЗЕ,според която разпоредба всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост,присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение,са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда,определени в съответната наредба по чл.36 ал.3.
Твърдението на ответника В. С. К.,че не е бил клиент на ищцовото
8
дружество през периода,за който се претендират процесните вземания,не е
подкрепено с доказателства.Според разпоредбата на чл.153 ал.2 от ЗЕ
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване в сграда-етажна собственост може да се осъществи само
когато собствениците,притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в
сградата,декларират писмено пред топлопреносното предприятие,че не желаят
да бъдат клиенти,и поискат прекратяване на топлоснабдяването.Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия,предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР,които съгласно чл.150 ал.2
от ЗЕ се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник.ОУ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.Според чл.150 ал.3 от ЗЕ
в срок от 30 дни след влизането им в сила клиентите,които не са съгласни с
тях,имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление,в което да предложат специални условия.Не се твърди от ответника
К. да е оспорил ОУ по горния ред,поради което сега действащите ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр.София,одобрени с решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР,са задължителни в отношенията между страните по делото.И
разпоредбите на чл.9 ал.1 и 2 от горните ОУ предвиждат възможност за
прекратяване на топлоподаването в сграда-етажна собственост само при
подадено до ищцовото дружество писмено заявление от етажните
собственици,придружено с решение на ОС на ЕС,подкрепено от
собствениците,притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата.
В случая не се твърди горните изисквания да са били изпълнени и
правоотношенията между клиентите-етажни собственици в процесната сграда
и ищцовото дружество да са преустановени.Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата,нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия.Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство
от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
обвързва всеки отделен етажен собственик,независимо дали е съгласен с
9
него.С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна
енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга,която се
ползва от самата етажна собственост.Макар последната да не е
персонифицирана,за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект,явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление” /в горната насока мотивите към
Тълкувателно решение №2/25.05.2017 г. по тълк.д.№2/2016 г. на ОСГК на
ВКС/.Предвид изложеното отделният етажен собственик е с твърде
ограничени възможности за въздействие и по свое самостоятелно решение не
може да преустанови напълно облигационната си връзка с ищцовото
дружество.
Самият В. К. обяснява в съдебно заседание на 16.04.2025 г. пред
Добричкия окръжен съд,че не е сезирал ищцовото дружество с изрично искане
за прекъсване топлоснабдяването на апартамента,притежаван от него и
съпругата му в режим на СИО,защото всъщност се касаело за апартамент тип
„мезонет“,разположен на два етажа,като К. обитавал долния етаж,а съпругата
му-горния.Той обитавал долния етаж и не ползвал услугата на ищеца,а се
отоплявал чрез газифицирана система,ползвайки радиаторите,а съпругата му
на горния етаж продължавала да ползва услугите на ищцовото дружество.Това
че ответникът К. е изолирал радиаторите на първия етаж от мезонета от
общата топлоснабдителна система и ги използва за отопление чрез друг
източник,не води до преустановяване на облигационната връзка между него и
топлопреносното дружество.Мезонетът е всъщност един обект на
топлоснабдяване,който в случая е притежание на две физически лица в режим
на СИО.Според твърденията на ответника К. не всички радиатори в
апартамента са изключени от топлопреносната мрежа,а част от тях
продължават да се използват за топлоснабдяване чрез ищцовото
дружество.Частичното отопляване на обекта чрез друг източник от една
страна не е доказано,доколкото ответникът К. не е депозирал никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си,а от друга страна същият сам
признава,че в обекта услугата от ищцовото дружество не е преустановена-
поне за част от обекта се доставя отопление,а за целия-топло
водоподаване.Горните факти не обосновават извод,че В. К. е престанал да
бъде клиент на ищцовото дружество,вкл. през процесния период,за който се
претендират процесните вземания.Клиенти на дружеството са двамата
10
съпрузи,но същите по смисъла на чл.32 ал.1 и ал.2 от СК поемат заедно
разходите за задоволяване нуждите на семейството и отговарят солидарно за
задължения,поети за задоволяване на такива нужди.Тъй като двамата съпрузи
са солидарно задължени към ищцовото дружество,последното съгласно
разпоредбата на чл.122 ал.1 от ЗЗД може да иска изпълнение от когото и да е
от длъжниците,т.е. ответникът В. К. отговаря пред ищцовото дружество за
цялото задължение на двамата съпрузи към него независимо от това кой от
съпрузите бил ползвал или не ползвал услугите на „Топлофикация София“
ЕАД в общото им семейно жилище.Разходите за отопление и снабдяване с
топла вода са по естеството си такива за задоволяване нужди на
семейството,поради което всеки от двамата съпрузи отговаря в пълен обем за
цялостно погасяване на задълженията за тях.В този смисъл ответникът В. К.
като клиент на ищцовото дружество през периодите,за които се претендират
процесните вземания,е пасивно материално и процесуално легитимиран по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове.
Размерът на задълженията и изчисляването им съобразно нормативната
база,уреждаща правоотношенията,са установени от заключенията по
допуснатите от първоинстанционния съд съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза,които заключения не са оспорени от страните и в
частност от ответника.Съдържанието на заключенията на вещите лица е
детайлно изложено от първоинстанционния съд,респ. са отразени и изводите
на експертите за дължимост на претендираните от ищцовото дружество
вземания,поради което не е необходимо въззивният съд да ги преповтаря в
детайли,като в тази част съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.Според вещото лице по
допусната съдебно-техническа експертиза изчислението на използваната
топлинна енергия в процесното жилище е правилно извършено и получените
резултати са верни.Разпределението на топлинната енергия за процесния
период относно процесния имот е извършено от „Техем сървисис“ ЕООД,с
което дружество етажните собственици на сградата на *** имат сключен
договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода още от 24.10.2001 г. /на лист 20 от делото на КРС/,който
първоначално е срочен /за две години/,но действието му се продължава
автоматично според клаузата на т.2.5 при липса на дадено едномесечно
11
писмено предизвестие от някоя от страните за прекратяването му.Договорът е
сключен след решение на ОС на ЕС от 25.09.2001 г.,взето с квалифицирано
мнозинство /на лист 22 от делото на КРС/.Между „Топлофикация София“
ЕАД като възложител и „Техем сървисис“ ЕООД като изпълнител е сключен и
договор от 22.06.2017 г. /на лист 33 от делото на КРС/ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради-етажна собственост на територията на гр.София.Според вещото лице
по СТЕ „Техем сървисис“ ЕООД е извършило разпределението за процесния
период в съответствие с нормативната уредба.Въз основа на данните за
отчетени количества потребена топлинна енергия вещото лице в
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е посочило
какви са дължимите от ответника на ищцовото дружество суми,като е взело
предвид и въведените в информационната система на ищцовото дружество
изравнителни сметки,изготвени от фирмата за дялово
разпределение.Установено е,че за периода май 2019 г.-април 2021 г.,включващ
два отоплителни сезона,е начислена главница от 3 920,49 лв с вкл.ДДС /в това
число 3 147,71 лв за отопление и 772,78 лв за подгряване на вода/,от която са
погасени 187,55 лв и остава неплатен остатък от 3 732,94 лв,колкото е
претендирало ищцовото дружество.Сумата е дължима от ответника К. на
основание чл.30 ал.1 от ОУ от 2016 г.Според чл.33 ал.1 и 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от
45 дни след изтичане на периода,за който се отнасят.Ако не го сторят в този
период,същите изпадат в забава и дължат на топлопреносното дружество
обезщетение за забава в размер на законната лихва /чл.33 ал.4 и 5 от ОУ/ от
деня на забавата до окончателното изплащане на главницата.Вещото лице по
ССЕ е изчислило,че за периода на забава на ответника се дължи от същия
законна лихва в размер на 546,27 лв,от която 539,76 лв върху главницата за
топлинна енергия и 6,51 лв върху главницата за дялово разпределение
/колкото са претендирани/.Главницата за дялово разпределение е изчислена в
размер на 33,16 лв /при претендирани 33,15 лв/.
Предвид изложеното предявените установителни искове са основателни и
доказани изцяло по размер, поради което подлежат на уважаване.
Първоинстанционното решение в частта, с която същите са уважени, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По насрещния иск на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявен от В. С.
12
К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД,за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сума в размер на 3 780
лв,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването без
основание на собствения му имот,представляващ мазе №6 в жилищна
сграда в гр.София,***,през периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г.:
Не е спорно по делото,че още от въвеждане през 1988 г. в експлоатация на
топлоподаването в процесната жилищна сграда в прилежащото към
апартамента на В. К. мазе е изградена от топлопреносното предприятие
тръбна мрежа,чрез която се подава към абонатната станция в сградата топла
вода и се отвежда охладената вода към външния топлопровод на
дружеството.Касае се за съоръжение,което свързва вътрешните отоплителни
инсталации на сградата с външните топлопроводи и е прилежащо към
вътрешната абонатна станция.Към 1988 г. е действаща разпоредбата на чл.160
ал.5 от ППЗТСУ /сега отм./,според която индивидуални абонатни станции за
свързване на отоплителните инсталации се изграждат в зимнични помещения
в сградите или в подземни помещения в дворните пространства при ефективна
шумо- и виброизолация съгласно установените норми.Когато собствениците
на сградата не постигнат съгласие за осигуряване на подходящо помещение за
абонатна станция,може да се извърши отчуждаване.По смисъла на
разпоредбата на чл.160 ал.6 изр.2 от ППЗТСУ /отм./ абонатните станции се
изграждат по проект за топлофициране,като при съгласие на собствениците на
съответното помещение,в което е предвидено изграждането им,не се провежда
отчуждаване на помещението,а при несъгласие то се отчуждава по реда на
чл.63 ал.1 т.4 от ЗТСУ /отм./.В случая отчуждаване на процесното зимнично
помещение не е проведено,което презюмира,че собствениците му В. К. и Ж
К.а са дали съгласие за изграждане на елементи на абонатната станция в
собствения им имот,а впоследствие в хода на годините същите не са
възразявали срещу изграждането им или с твърдения,че не е спазен проектът
за изграждането.За липсата на възражения от В. К. и наличието на негово
съгласие за изграждане на инсталацията в собственото му мазе свидетелства и
фактът,че същият лично в качеството на председател на домсъвета е подписал
протокола от 04.11.1988 г. / на лист 92 от делото на КРС/ за въвеждане в
експлоатация за отопление и топла вода на процесната жилищна сграда.Към
момента на изграждане не се е изисквало изрично писмено съгласие от
собственика на помещението или сключване на договор за учредяване право
13
на ползване върху съответното помещение в полза на топлопреносното
предприятие.Впоследствие с разпоредбата на чл.60 ал.2 т.1 от Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/,действал след отмяната на
ППЗТСУ,понастоящем отменен,за съществуващите енергийни обекти е
въведено по силата на закона сервитутно право в полза на енергийното
предприятие,без да е необходимо предприемане на допълнителни действия по
учредяването му.Според чл.60 ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./ около енергийните обекти
се създават сервитутни зони,като според ал.2 т.1 на същата разпоредба при
заварените /съществуващите/ енергийни обекти,каквато е и процесната тръбна
инсталация,сервитутното право възниква по силата на закона.Същата е
уредбата и по сега действащия Закон за енергетиката /ЗЕ/-§26 от ПЗР.Според
§26 ал.1 от ПЗР на ЗЕ възникналите по силата на отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на
енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон
енергийни обекти запазват действието си.
Предвид изложеното „Топлофикация София“ ЕАД разполага с учредено й
по силата на закона сервитутно право по изграждане и помещаване на
съоръжение в зимничното помещение на В. К..Ползването на помещението за
тази цел се осъществява безвъзмездно по смисъла на чл.59 ал.4 от ЗЕЕЕ /отм./
и чл.67 ал.3 от ЗЕ и на годно правно основание,т.е. не са налице елементите от
фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД,поради
което насрещният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне /в подкрепа
на горния извод определение №460/07.06.2019 г. по гр.д.№1326/2019 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС;решение №237/09.04.2009 г. по гр.д.№621/2008 г. на ІІІ г.о.,ГК
на ВКС;определение №614/12.11.2014 г. по гр.д.№5353/2014 г. на І г.о.,ГК на
ВКС/.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта,с която насрещният
иск е отхвърлен,поради което следва изцяло да бъде потвърдено,вкл. в
частта,с която на основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК в полза на ищеца по
първоначалните установителни искове,които са изцяло уважени,и ответника
по насрещния осъдителен иск,който е отхвърлен,“Топлофикация София“ ЕАД
са присъдени сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски в
заповедното и първоинстанционното исково производство.
С оглед изхода от спора в полза на “Топлофикация София“ ЕАД следва да
14
се присъди за въззивното производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ юрисконсултско
възнаграждение,каквото е претендирано изрично и се дължи от насрещната
страна,тъй като дружеството е представлявано от юрисконсулт,който е
изготвил писмен отговор на въззивната жалба и е депозирал молба по хода на
делото.Като взема предвид,че все пак производството във въззивната
инстанция е приключило в едно открито съдебно заседание,на което
процесуалният представител на дружеството не се е явил лично,както и че в
писмените становища са изложени доводи и съображения,идентични с тези в
първоинстанционното производство,респ. че спорът е със средна правна и
фактическа сложност,съдът определя юрисконсултско възнаграждение по
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на
минимума от 100 лв.Доказателства за други сторени от дружеството в
настоящата инстанция разноски не са депозирани,респ. такива не следва да се
присъждат.Въззивникът В. К. няма право на разноски за първата и въззивната
инстанции поради уважаване на първоначалните установителни искове срещу
него и отхвърляне на насрещния му иск.
Въззивното решение е необжалваемо по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от
ГПК,тъй като всички обективно съединени искове са с цена под 5 000 лв
всеки.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №103/23.07.2024 г. по гр.д.№72/2023 г. на
Каварненския районен съд.
ОСЪЖДА В. С. К. с ЕГН ********** от гр.София, п.к. 1505, обл.
София,общ.О.,***, апартамент-мезонет да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ №23Б юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв /сто лева/.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Проф.Георги Павлов“ №3 като
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
15
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16