Решение по дело №521/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 341

 

гр. Пловдив, 11.03.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                            БОЖИДАР  КЪРПАЧЕВ

разгледа докладваното от  съдията  Илиев  гр.д.  №521  по описа за 2016г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.463  във връзка  с  чл.278  от  ГПК.

Делото  е  образувано по жалба  на  „Венигаз”  ЕООД, ЕИК 120543111, със седалище  и  адрес на  управление с. Баните,  община  Смолян,  представлявано от  управителя  Н.  М.  Г., в качеството му  на присъединен взискател  в изпълнителното производство  против разпределение  от 15.01.2016г. по изпълнително дело №20138190401489  по описа на ЧСИ Людмила  Мурджанова,  предявено  на  22.01.2016г.  В  жалбата  се  излагат  доводи  за  незаконосъобразност  на  обжалваното  разпределение  и  се  иска  отмяната  му.   

Останалите страни в изпълнителния процес-  длъжниците  „В.“  ЕООД  и  Х.  Я.  В., първоначалния взискател  „Прокредитбанк  България“  АД  и  присъединените  взискатели  „Клас“  ООД,         „Максима  милк“  ООД,  Община  Пловдив,  М.  А.  Й.,  „Милк  трейд  къмпани“  ЕООД,  „Валгруп  75“  ЕООД,  ТД  на  НАП-  Пловдив, не вземат становище по жалбата.

В писмените  си  мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител намира жалбата за неоснователна.  

        Пловдивският окръжен съд, като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при служебната проверка, намира следното:

        Жалбата е допустима. Същата е подадена от  легитимирана страна- от присъединен взискател в изпълнителния процес, против изрично предвиден като подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител-  постановление за разпределение на постъпили суми. Жалбата е подадена в законния тридневен срок от предявяване на разпределението, внесена е дължимата държавна такса и е изпълнена процедурата за отговор.   

Обжалваното  разпределение  е  издадено  по реда  на  чл.495  от  ГПК  след  проведена  по изпълнителното  дело  публична  продан  на  недвижим  имот- самостоятелен обект  в  сграда с  идентификатор  56784.508.52.1.3,  за  купувач  на  който  е  бил обявен  жалбоподателят  „Венигаз“  ЕООД,  който  е  и  присъединен  взискател  по  делото,  предложил  цена  в  размер  на 616002  лв.  Със  същото  е  била  определена  сумата,  подлежаща  на  внасяне  от  купувача,  необходима за  изплащане  на  съразмерните  части  от  вземанията на  другите  взискатели,  и  е  било  извършено  разпределението  й.  Видно  от  разпределението,  със  същото  е  постановено  обявения  купувач  „Венигаз“  ЕООД  да  внесе  цялата предложена  от  него  продажна цена  в  размер  на  616002  лв.,  сумата  от  19164,05  лв. с  ДДС,  представляващи  дължими  такси  към  съдебния изпълнител  и сумата  от  1982,42  лв., представляващи вземания  на  Община  Пловдив  за данък  върху недвижимия  имот  за  2015г.  и  за  минали  години,  както  и  лихви.  Предложената  от  обявения  купувач  цена  на  недвижимия  имот    в  размер  на  616002  лв. е  била  разпределена,  както  следва: 102667  лв.-  данък  върху добавената  стойност,  който  да  се преведе  по  сметка  на  НАП,  и  513335  лв.-  в  полза  на  ипотекарния  кредитор  „Прокредитбанк  България“  АД.

В  подадената  срещу  така  извършеното  разпределение  жалба  се  оспорва  възлагането  в  тежест  на  дружеството,  обявено  за  купувач  при  публичната продан,  на внасянето  на  пропорционалната  такса  по  т.26  от  ТТРЗЧСИ,  начисляването  на  посочената  такса  върху  пълния  размер  на  предложената  при  публичната  продан  цена  на имота, включително  върху  частта  от  нея,  представляваща  дължим  ДДС,  както  и  задължаването  на  дружеството-  купувач  да  заплати  отделно  от  предложената  от  него продажна  цена  и  дължимите  данъци  върху  недвижимия  имот.

Жалбата  е  частично основателна.

Неправилно  в  обжалваното  разпределение съдебният  изпълнител е  постановил  дружеството-  купувач,  което  е  и  присъединен  взискател  по  изпълнителното  дело,  да  внесе  наред  с  предложената  от  него  цена  на  имота и  пропорционалната  такса  по  т.26  от  ТТРЗЧСИ.  Съгласно  т.26  от  ТТРЗЧСИ  за  събиране  на парично вземане  се  събира  такса  върху  събраната  сума,  чийто  размер  е  диференциран  според  размера  на  сумата.  Съгласно  т.29, б.Б  от  същата  тарифа  посочената такса  не  се  внася  авансово  от  взискателя. Предвид  горното  и с  оглед  характера  на посочената  такса,  която  се  дължи  върху размера  на  събраното  парично вземане,  по  отношение  на  същата  не  важи  заложения  в  разпоредбата  на  чл.80  от  ЗЧСИ  и  чл.33  от  ТТРЗЧСИ  принцип,  че  таксите,  предвидени  в  тарифата,  се  заплащат  от  взискателя преди  извършване  на  съответното  изпълнително  действие.  Доколкото  таксата  по  т.26  от  тарифата  не  е  авансово  дължима,  то  съгласно  задължителните  указания, дадени  в  т.11  от  Тълкувателно  решение  №2  от  26.06.2015г.  по  т.д.№2/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  по  отношение  на  същата   може  да  намери  приложение    разпоредбата  на  чл.79, ал.2  от  ГПК,  предвиждаща  възможност  за  събиране  направо  от  длъжника  на  таксите  по  изпълнението,  и  това  не  би  съставлявало  дисциплинарно  нарушение  за съдебния  изпълнител.   От  друга  страна,  след  като  съгласно  чл.34  от  ТТРЗЧСИ таксите и  разноските  по  изпълнителното  дело се внасят  от взискателя   и   са  за  сметка  на  длъжника,  а разпоредбата  на  чл.79, ал.2  от  ГПК  е  само  една  правна  възможност  за  съдебния  изпълнител,  който  не  е  длъжен  да  се  възползва  от  нея,  то  няма  пречка  съдебният  изпълнител  да  изиска  заплащането  на  таксата  по  т.26  от  ТТРЗЧСИ  първоначално  от взискателя.  С  оглед  обстоятелството,  че  посочената  такса  се  дължи  за събиране  на  парично  вземане,  то  задължен  за  заплащането  й  следва  да  бъде взискателят, чието  вземане  е  събрано.  В  настоящия  случай,  видно  от  извършеното  разпределение,  с  внесената  от  купувача  при  публичната продан  цена  на  имота,  ще  се  извърши  частично  погасяване  на  вземането  на  първоначалния  взискател  „Прокредит  банк  България“ АД, поради  което  и  именно  върху  него  следва  да  се  възложи  заплащането  на  пропорционалната  такса  по  т.26  от  ТТРЗЧСИ.  Ето  защо  и  като  е  възложил с  обжалваното  разпределение заплащането  й на  присъединения  взискател  „Венигаз“  ЕООД,  чието  вземане  не  е  било  събрано,  съдебният  изпълнител  е  допуснал  нарушение  на  закона.   

Основателни  са  и  доводите  в  жалбата,  че  съдебният  изпълнител  неправилно  е  възложил  в  тежест  на дружеството-  купувач  заплащането  на  дължимите  данъци  за  имота.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.11, ал.1  от  ЗМДТ  данъчно  задължени  лица  за  заплащането  на  данъка  върху  недвижимите  имоти  са  собствениците  на имотите,  а  съгласно  чл.28, ал.3  от  същия  закон  при  прехвърляне  на  имота  дължимият  до  датата  на прехвърлянето  данък  се  заплаща  от  прехвърлителя  преди  прехвърлянето.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.136, т.2  от  ЗЗД  вземанията  за  данъци  върху  определен  имот  се  ползуват  с  право  на  предпочтително  удовлетворение  от  стойността  на  имота.  От  посочените  разпоредби  следва  еднозначния  извод,  че  задължено  лице  за  заплащане  на  натрупаните  задължения  за  данък  върху недвижим   имот  по  чл.10  от  ЗМДТ, който  е  предмет  на  публична  продан, е  длъжникът- собственик  на  имота,  а  посочените  задължения  следва  да  бъдат  удовлетворени  предпочтително  от получената  за имота  продажна  цена.  Липсва каквото  и  да  било  нормативно  основание  за  възлагане  на  посочените  задължения  върху  купувача  на  имота  при  публичната  продан, даже  и  когато  той  е  взискател  по  изпълнителното  дело. Съгласно  разпоредбата  на  чл.495  от  ГПК  взискателят,  обявен  за  купувач  на  имот,  е  длъжен  в  едноседмичен срок  от  разпределението  да  внесе  сумата,  необходима  за  изплащане  на  съразмерните  части  от  вземанията  на  другите  взискатели,  или  сумата,  с  която  цената надминава  неговото вземане,  когато  няма  други  взискатели.  Посочената  разпоредба  не предвижда  задължения  за  взискателя,  обявен за купувач,  да  заплаща други  суми,  различни  от  предложената  от  него  цена,  включително  данъците  за имота  до  извършване  на  публичната  продан. Ето  защо  и  като  е  приел,  че  данъчните задължения  за  имота  следва  да  бъдат  заплатени  от  купувача  при  публичната продан,  отделно  от  предложената  от  него  цена,  съдебният  изпълнител  е  допуснал  нарушение на  закона.

Настоящият  състав  на  съда  не  споделя  доводите  в  жалбата  срещу  начисляването  на  пропорционалната  такса  по  т.26  от  ТТРЗЧСИ  върху  пълния  размер  на  предложената  при  публичната  продан  цена  на имота, включително  върху  частта  от  нея,  представляваща  дължим  ДДС. Действително  в настоящия  случай, доколкото  длъжникът-  собственик  на  продавания  при  публичната  продан  недвижим  имот е  регистрирано  по  ЗДДС  лице,  то  съгласно  разпоредбата  на  чл.131  от  ЗЗДС  сделката  подлежи  на  облагане  с  ДДС,  като  се приема,  че  същият  е  включен  в  продажната  цена  на  имота и  следва  да  се преведе  от  съдебния  изпълнител  сметка  на  съответната  териториална дирекция на  НАП.  Ето  защо  в  случая  съдебният  изпълнител  правилно  е  приел  в  обжалваното  разпределение,  че  част  от  предложената  при  публичната продан  цена  на  имота,  представляваща  дължимия  ДДС, следва  да  бъде  преведена  на  НАП.  Правилно  върху  посочената  сума  е  била  начислена  и  пропорционалната  такса  по  т.26  от  ТТРЗЧСИ. Съгласно  т.26  от  ТТРЗЧСИ  таксата  се  дължи  за събиране  на  парично  вземане, като  съгласно  разпоредбата  на  чл.457  от  ГПК  държавата  се смята  за присъединен  взискател  по  изпълнителното  дело  за дължимите  й  от  длъжника  публични  и  други  вземания.  От  изложеното следва,  че  предмет  на  изпълнение  по  всяко  образувано  изпълнително  дело  винаги  са  и  вземанията на държавата,  като  при  събиране  на същите  съдебният  изпълнител  има  право  да  получи  таксата  по  т.26  от  ТТРЗЧСИ.  В  настоящия  случай  при  публичната  продан  на  имота  за  длъжника  е  възникнало  задължение  спрямо  държавата  за  заплащане  на  ДДС, което  задължение  се  събира  от съдебния  изпълнител, поради  което  няма основание  да се  приеме,  че  върху  същото  не  следва  да  се  начислява  таксата  по  т.26  от  тарифата.   Ето  защо  в  тази  й  част  жалбата  е  неоснователна. 

        По  така  изложените  съображения  обжалваното  постановление  за разпределение  следва  да  бъде  отменено,  като  делото  се  върне на  съдебния изпълнител  за  извършване  на  ново  разпределение  при  спазване  на  указанията,  дадени  в  мотивите  на  настоящото  решение. 

        Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш     И:

 

        ОТМЕНЯ  разпределение  от 15.01.2016г. по изпълнително дело №20138190401489  по описа на ЧСИ Людмила  Мурджанова,  предявено  на  22.01.2016г.     

ВРЪЩА делото  на  съдебния  изпълнител  за  извършване  на  ново  разпределение  съобразно  указанията,  дадени  в  мотивите  на  решението. 

        Решението подлежи  на  обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.....................                                      2...........................