Р Е Ш Е Н И Е №210
03.10.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №187 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №19 от 17.05.2022г., постановено по анд
№10/22г. РС Гълъбово отменил
наказателно постановление НП № 349а-205 от 17.12.2021г. на Директор на ОДМВР
Стара Загора, с което на Г.И.Х. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето и на осн. чл.209а, ал.4, предл.
първо, от ЗЗдр. била наложена административна санкция
„глоба“ в размер на 300 лева, както и осъдил ОДМВР Стара Загора да заплати на Г.И.Х.
***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 300 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган, който чрез процесуалния си представител, гл.
юрк. М., го обжалва с доводи за неговата
неправилност, като постановено при нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона.
Касаторът сочи, че за да
отмени жаленото наказателно постановление /НП/ въззивният съд приел за
недоказана по несъмнен начин обстановката по извършване на нарушение по чл.209а
от ЗЗдр., във връзка с чл. 63 от същия закона и т. I.7 от Заповед № Рд-01-743/31.08.2021г. на Министъра на
здравеопазването. Съдът се позовавал на гласни доказателствени средства,
събрани в производството пред него, които според решаващият състав
опровергавали фактическата обстановка, а АУАН не се ползвал с обвързваща съда
доказателствена сила. Касаторът не споделял за
правилен този извод, като го счита за противоречащ на събраните в
административно-наказателното производство /АНП/ и съдебното такова
доказателства. Излагат се съответни доводи.
Относно вторият довод на въззивния съд,
следвало да се отбележи, че изменението на нормативната уредба не довела до
съществена промяна, нето до по-благоприятен закон за нарушителя. Към момента на
нарушението била действаща заповедта на Министъра на здравеопазването, която
въвеждала противоепидимичната мярка. Не бил приложил
чл.3, ал.2 от ЗАНН, като се мотивират доводи в тази насока. Моли се съдът да
потвърди НП предвид безспорната установеност на извършеното нарушение, след
отмяна на въззивното съдебно решение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован,
се представлява от адв. Т., който оспорва жалбата, като я счита за
неоснователна. Пледира, че безспорно пред РС се било доказало, че доверителят
му не би извършил вменяваното му нарушение. Претендират се разноски.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение за основателност на касационната жалба, тъй като безспорно било доказано
извършеното от дееца нарушение, за които било издадено и жаленото НП.
Последното било правилно и законосъобразно и не следвало да бъде отменено,
както решил РС Гълъбово. Счита се, че неправилно въззивният съд приел, че
следвало да приложи по-благоприятен закон.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява изцяло основателна.
За да отмени жаленото НП, състав на РС
Гълъбов намерил за установена пред него следната фактическа обстановка: на 19.11.2021г., в 6:30 часа, в с. Обручище, община
Гълъбово пол. служители И. П. и И. И. спрели за
проверка автобус превозващ работници на
„Мини Марица Изток“ АД, клон рудник Траяново 3, при която проверка установили
множество лица – пътници на служебния автобус, които били без поставени защитни
маски за лице. Двамата полицейски служители събрали личните карти на лицата без
маски, записали личните им данни, както и събрали личните карти на всички други
пътуващи в автобуса и записали и техните лични данни. Била изготвена докладна
записка от св. И., като на 23.11.2021г. св. Добрев съставил АУАН против Г.И.Х.
за това, че на 19.11.2021г., около 6,30 часа, в с. Обручище, общ. Гълъбово, на
ул. „Млада Гвардия“ № 144, е в транспортно средство обществен превоз без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнил т.І.7 от Заповед №
РД-01-743/ 31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването. За това деяние на Х.
бил връчен съставения му АУАН, в който той написал възражение, че не било
вярно, че не носил маска в автобуса, а в последствие и с издаденото и процесно
НП, на основание чл.209а, ал.4, предл. второ от
Закона за здравето му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв. за нарушение на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
Въззивният съд възприел жалбата за основателна и
постановил отмяна на НП. За да го отмени, районният съд е изложил съображения,
че описаната в него фактическа обстановка не се установила по несъмнен и
категоричен начин от събраните доказателства, съотв.,
че административно-наказателното обвинение против Х., че извършил нарушение на т.І.7 от Заповед № РД-01-743/ 31.08.2021г.
на Министъра на здравеопазването не било доказано по безспорен начин.
Според РС, тази недоказаност се следвала на първо
място от факта, че АУАН бил съставен от лице, което не възприело лично
извършването на нарушението от актосъставителя, а по
данни на други двама полицейски служители /св. П. и И./, а последните установили
нарушението по начин, който не се възприел от съда, че по категоричен начин
установявал авторството на деянието. Било извършено „групово“ установяване на
нарушителите, които не можело да способства за установяване по категоричен
начин авторството на деянието. Никой от двамата полицейски служители не могъл
да си спомни пред съда за наказаното лице и дали той е бил сред не носещите
предпазна маска за лице. Така се обобщава, че АНО, който бил задължен да
проведе пълно и главно доказване на фактите от обективна страна на обвинението,
не постигнал такова. На второ място РС изложил и мотиви, че в случая следвало
да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Този извод бил обоснован с
доводите, че със Заповед № РД-01-968/26.11.2021г. се отменяла цитираната
по-горе заповед на Министъра, включително тази за носене на маски и това
представлява последваща по-благоприятна разпоредба. При извод за
незаконосъобразността на НП, РС постановил и осъждане на органа да заплати
направените от жалбоподателя разноски.
Касационната инстанция намира въззивното решение за
неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и съотв. е налице визираното касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Административно-наказателната отговорност на Х. е ангажирана
за извършено от него нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, според
която норма, в относимата й редакция /изменение ДВ
бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Посочената в НП Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г.,
която е издадена от Министъра на здравеопазването като компетентен орган за
въвеждане на противоепидемични мерки за територията на страната и която
задължава правните субекти да спазват предписаното поведение, е отменена с
издаването на Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. от същия орган, но отпадането
на мярката има действие занапред, тъй като Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. не
е отменена на основание незаконосъобразност, нито преурежда
материята за времето, в което вече е извършено административното нарушение. От
съществено значение в случая е, че с
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се санкционира неизпълнението на
съответната противоепидемична мярка, а не неизпълнението на заповедта, с която
тази мярка е въведена. Освен това, заповедта на министъра на здравеопазването
за въвеждане на противоепидемични мерки по своята правна същност представлява
общ административен акт. Следователно, с отмяната на цитираната в НП заповед,
не се извършва промяна на нормативната уредба, която да е по-благоприятна за
нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да изключва наказуемостта на
деянието му, като основание за отмяна на издаденото НП.
Съдът намира за неправилен и извода на въззивния
съдебен състав за недоказаност на административно-наказателното обвинение.
Процесното НП е издадено от компетентен
орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Обратно
на приетото от РС, настоящата инстанция приема, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява
извършено от обективна страна нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр.
от наказания, настоящ ответник по касация. Т.е. налице е и правилна
квалифицирано от актосъставителя и от наказващия
орган на това деяние, които е санкционирано с наказание в минималния предвиден
в закона размер. АУАН е съставен въз основа на възприятията на свидетели
очевидци, от свидетелските показания на които се установява, че лицето е
извършило нарушението, за което му е повдигнато административно-наказателно
обвинение. Нито едно от възприетите от районния съд обстоятелства не води до
обратния извод. Ето защо и изведеният от него извод за недоказаност на
повдигнатото административно-наказателно обвинение е изведен в нарушение на
закона и съотв. се явява неправилен.
Ето защо, касационната инстанция приема изво, че решението на Районен съд Гълъбово, с което е
отменено атакуваното пред него НП, следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, вместо които да се постанови друго такова, които предвид
горните съображения да потвърди Наказателно постановление № 349а-205/ 17.12.2021 г., издадено от Директора на ОД
на МВР Стара Загора, като явяващо се
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане на касатора, следва на тази страна да се присъдят разноски
за осъществена юрисконсултска защита по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото,
които съдът определя в минималния размер от 80 лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.
второ от АПК, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,
Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 19/17.05.2022
г. по АНД № 10/ 2022 г. по описа на Районен съд Гълъбово, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 349а-205/17.12.2021 г., издадено от Директора на ОД на МВР, с
което на Г.И.Х.
***, ЕГН ********** за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и на
осн. чл.209а, ал.4, предл. първо от ЗЗдр. била наложена административна санкция „глоба“ в
размер на 300 лева
ОСЪЖДА
Г.И.Х.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР Стара Загора сумата от 80,00
лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.