№ 1724
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. Св. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502179 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр. дело №2299/
2020 г. по описа на ВРС са постъпили следните въззивни жалби:
1. Въззивна жалба от К.Д. Г. и П. Г. П., чрез процесуален представител
адв. П. Н., в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите
искове срещу П. М. ХР. да заплати разделно на всеки от ищците по ½ част от
следните суми: сума от 9795 лева, изтеглена от ответника на 07.09.2018 г. с
пълномощно 10192/28.08.2018 г. и неотчетена от ответника на възложителя –
наследодател на ищците Б. П. Г., на основание чл. 284 ЗЗД; сумата от 1800
лева, изтеглена на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г. с банкова карта от банкомат
от ответника, с която неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД;
931,45 евро, представляваща част от изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и получена от ответника
без основание сума, на основание чл. 59 от ЗЗД.
В депозираната въззивна жалба се излага становище за неправилност на
1
постановено решение в обжалвана отхвърлителна част, като се отправя
искане за уважаване на предявените искове в нея. Жалбоподателите на първо
място оспорват извода на съда, че не са ангажирали доказателства за
получаване от ответника на сумата от 1800 лева на 22.10.2018 г. и 23.10.2018
г., като излагат, че между страните не съществувал спор относно факта, че Х.
я е изтеглил след смъртта на тяхната наследодателка, настъпила на 21.10.2018
г., тъй като последният признал този факт с отговора на исковата и в
проведените по делото открити съдебни заседания, както и извънсъдебно – в
приложените по делото прокурорски преписки.
Оспорват още приетото за установено от първоинстанционния съд, че Б.
Г. е взела заеми от третите лица А.Н. и Т.Т.. По отношение на първия от тях
считат, че се претендира заем на обща стойност от 6000 лева, което изключва
допустимостта на свидетелските показания за неговото установяване. В
допълнение сочат, че той не е породил действие по отношение на тяхната
наследодателката, както и не са установени непокрити нейни парични
задължения, които да са налагали тяхното сключване. Въззивниците излагат
становище, че от мотивите на решението не става ясно защо съдът приема, че
от показанията на свидетеля Т. и от писмените доказателства се доказва
съществуването на още един заем с кредитор А.Н.. Сочат, че от приложения
договор се установява заемно правоотношение между „Зърнени храни
Силистра" АД и „ЮБН Корпорация" ЕООД, а не между физически лица,
следователно същият не е породил действие спрямо Б. Г., поради което
свидетелските показания на Т. не следвало да бъдат кредитирани.
На следващо място жалбоподателите излагат твърдения, че в хода на
процеса ответникът не е доказал какви конкретни разходи са извършени със
заетите средства, както и че Б. Г. е имала нужда от тях. Не е установил още
съществуването на разходи по-големи от обичайните, свързани с нейното
лечение. По съображения, че Г. е имала собствено жилище и е притежавала
четири банкови сметки с големи парични наличности, твърдят, че
възражението, че тя е страдала от недостиг на средства, което налагало
тегленето на заеми, се явява нелогично. По делото бил представен още и
предварителен договор за покупко-продажба на имот в с. Близнаци, по който
самият ответник е заплатил в брой сумата от 3400 лева на Б. Г. на 18.10.2018
г. Освен това наследодателката на ищците е имала постоянни месечни доходи
през годините от лихви, от наеми, от пенсия, както и спестявания, в същото
2
време режийните и разходи били покривани частично от Община Варна,
́
както и от нейните родители, които и осигурявали постоянно готвена храна. В
́
същото време останали недоказани твърденията на ответникът, че е внасял
лични средства по банковите сметки, напротив от извлеченията от същите се
установявало, че единствено е теглил суми от тях. В заключение оспорват и
изводите на съда за заплащане от страна на Х. на задължения към „Обреди“
ЕООД за погребението на тяхната наследодателка в размер на 877.04 лева,
както и сумата от 585.75 лева дължима комисионна към „Явлена“ ЕООД.
Навеждат и твърдения за съществуването и на четвърта банкова сметка, от
която ответникът е изтеглил сумата от 9779 лева, която е извън предмета на
предявените искови претенции. Молят за отмяна на решението и уважаване
на исковете в обжалваните части, с присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. М. ХР.,
представляван от адв. С. Атанасова – Н.а, с се изразява становище, че
въззивната жалба е основателна единствено и само по отношение на
формулирания извод, че първоинстанционното решение е неправилно в
частта, с която са отхвърлени осъдителните искове по чл. 284 от ЗЗД за
заплащане разделно на всеки от ищците по ½ част от сумата от 9795 лева,
като оспорва единствено мотивите на съда, поради които е отхвърлил иска, но
по същество поддържа искане за тяхното отхвърляне, съответно за
потвърждаване на решението и в тази негова отхвърлителна част. По
отношение на останалите части на съдебния акт счита, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като излага и
подробни съображения за неправилност на мотивите на първоинстанционния
съд, попадащи в предмета на подадената от него въззивна жалба.
Въззиваемият се противопоставя срещу доказателствените искания на
насрещните страни, както и срещу искането им за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
2. Срещу първоинстанционното решение е депозирана също въззивна
жалба от П. М. ХР., чрез процесуален представител адв. С. Атанасова – Н.а,
в частта, с която е осъден да заплати на всеки от ищците К.Д. Г. и П. Г. П.
сумата от 639,27 евро, представляваща 1/2 част от 1278,55 евро, която е част
от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на
3
25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50 евро,
представляваща 1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата
сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 26.10.2018 г. и получена от
ответника без основание; както и сумата от 2000 евро, представляваща 1/2
част от сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 19.11.2018 г. и получена от ответника
без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 59 ЗЗД, и в частта, с която е осъден да заплати на ищците
сторените съдебно-деловодни разноски, както и в частта, с която са
отхвърлени осъдителните искове по чл.284 от ЗЗД за заплащане разделно на
всеки от ищците по 1/2 част от сумата от 9 795 лв., изтеглена от ответника на
07.09.2018 г. с пълномощно per. №10192/28.08.2018 г.
На първо място жалбоподателят излага становище, че решението е
частично недопустимо в частта относно иска по чл. 284 от ЗЗД по
съображения, че е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл.
127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като са изложени противоречиви и непълни
твърдения от ищците, както и несъответстващ на правната квалификация
петитум, а в условията на евентуалност, че същото е неправилно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в
нарушение на материалния закон и необосновано.
В останалите части, съдържащи произнасяне по искове по чл. 59 от ЗЗД
потвърждава становището си за неправилност и необоснованост на съдебния
акт по съображения, че фактическата обстановка, възприетата от съда с
мотивите на обжалваното решение не е изяснена в пълнота и е частично
неправилна и необоснована. Събраните по делото доказателства не били
подложени на цялостен, задълбочен и обективен анализ от решаващия състав,
а извън полезрението на съда са останали относими към спора по делото
факти и обстоятелства, които по безспорен начин се установяват от събрания
доказателствен материал. Предвид изложеното оспорва извода на съда, че с
платежни нареждания от 25.02.2019 г. на наследниците на Б. Г. - К.П. и П.П.
били изплатени сумите от по 2026.51 лева от "УниКредит Булбанк" АД,
съставляващи остатък от наличното по сметка на Г. салдо, като неправилен и
необоснован, тъй като с приложените по делото разписки от 25.02.2019 г.
"УниКредит Булбанк" АД е изплатило на КР. Д. П. и П. Г. П. от същата
4
горепосочена депозитна сметка на Б. П. Г. с IBAN
BG78UNCR70002523406815 сумите съответно от 2 026.51 евро и 2 026.50
евро, или общо 4 053.01 евро, възстановявайки им изцяло изтеглената от
ответника на 19.11.2018 г. сума от 4 000.00 евро, за която сума ищците са
предявили исковата си претенция по чл.59 от ЗЗД по настоящото дело.
На следващо място жалбоподателят възразява срещу отказа на съда да
кредитира приложената медицинска документация относно здравословното
състояние на Б. Г. като неотносима към предмета на доказване. Сочи, че
влошеното здравословно състояние на наследодателката на ищците през 2018
г. е в пряка връзка с възникването и покриването на неотложните и
необичайно високи разходи, които са релевантни обстоятелства по делото.
Здравословните проблеми на Г. се установявали още и от свидетелските
показания на Т.Т. и Н.Г.. Оспорва също извода на първоинстанционният съд,
че с анекс от 25.10.2018 г. комисионната на фирма "Явлена-Варна" ООД била
предоговорена на 300 евро, тъй като същият не бил подписан от възложителя.
При това положение действие между страните по договора пораждали
предходните им съглашения, съобразно които възнаграждението било
фиксирано на 3% от продажната цена, която в случаят била 72 000 евро, или
заплатената сума възлизала на 2 160 евро. Противопоставя се и срещу отказа
на съда да цени сметки/фактури №75094/28.08.2018 г. за сумата от 51.60 лв.,
№75407/07.09.2018 г. за сумата от 251.28 лв. и №76513/18.10.2018 г. за сумата
от 69.60 лв., издадени от нотариус О.Ш. и вносни бележки
№45486658/07.09.2018 г. за сумата от 88.40 лв. и №45486413/07.09.2018 г. за
сумата от 10.00 лв., заверени от "Токуда Банк" АД, тъй като същите били
представени с писмено становище от 09.02.2021 г. на молба на ищците от
13.11.2020 г., поради което възможността за приобщаването им не е била
преклудирана. От друга страна сочи, че приетите като допустими и
релевантни писмени доказателства договор-поръчка за погребение от
22.10.2018 г и фактура №**********/22.10.2018 г., издадена от "Обреди"
ЕООД и пълномощно per. №12465/18.10.2018 г., както и гласните такива,
събрани чрез разпит на свидетеля Т.Т. относно общия бюджет на Б. Г. и
ответника са останали необсъдени по делото.
С оглед изложеното становище за неизяснена, необоснована и частично
неправилна фактическа обстановка, жалбоподателят твърди, че съдът е
5
направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи. По отношение на
иска с правно основание чл. 284 от ЗЗД сочи, че твърденията на ищците се
свеждат единствено до това, че липсвала отчетна сделка за така изтеглената
сума, която не била използвана в интерес на тяхната наследодателка, а за
личен интерес на ответника, за което липсвало упълномощаване. До
приключване на устните състезания ищците изобщо не навели твърдения и не
представили доказателства наследодателката им и ответникът да са се
обвързали с валиден договор за поръчка, по силата на който за пълномощника
да е възникнало задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да даде
сметка и да предаде всичко, което е получил, като изрично оспорва
съществуването на мандатно правоотношение с характера на договор за
поръчка. По подробни съображения, касаещи влошеното здравословно
състояние на Б. Г. и полаганите от него грижи, жалбоподателят обосновава
извода си, че предоставеното пълномощно е било в резултат на взетите
съвместни решения от наследодателката на ищците и ответника за полагане
на всички необходими и адекватни грижи за домакинството им, а с
изтеглените с него парични суми са били покривани разходите в
домакинството им. Дори и да се приемело, че в негова тежест е възникнало
задължение за отчитане спрямо доверителя, то същото било извършено, но с
оглед отношенията между страните по сделката, основаващи се на доверие, не
били издавани разписки, а то можело да бъде доказана единствено с косвени
доказателства. В този смисъл извън произнасянето на съда останал факта, че
сумата от 9 795 лева е била изтеглена в същия ден като пълномощник на Б. П.
Г., с която е финализирал сделката за покупката на дворното място в с.
Близнаци, за което е заплатил в брой уговорената продажна цена от 3 400 лв.,
както и разходите за прехвърлянето на имота в общ размер от 406.78 лв.,
включително 5.50 лв. банкови такси, съгласно фактури №75094/28.08.2018 г.
и №75407/07.09.2018 г., издадени от нотариус О.Ш. и вносни бележки
№45486658/07.09.2018г. и №45486413/07.09.2018 г., заверени от "Токуда
Банк" АД. Предоставеното близо два месеца след това пълномощно
доказвало, че Б. Г. е била запозната със сделката по придобиването на имота и
съответната документация в тази връзка, което обстоятелство е в подкрепа на
твърдението на ответника, че още на 07.09.2018 г. вечерта е предоставил на
наследодателката на ищците всички документи и остатъка от изтеглената
парична сума, за да ги съхранява в къщата в с. Невша, където са живеели. По
6
гореизложените съображения счита, че претенцията по чл. 284 от ЗЗД е
изцяло неоснователна и недоказана, поради което първоинстанционният съд е
следвало да я отхвърли изцяло, без да приспада признатите от него разходи
Х., което се е отразило и върху размера на уважените искове по чл. 59 от ЗЗД.
По отношение на последните жалбоподателят също излага становище,
че са неоснователни, като преповтаря твърденията си относно възстановяване
на сумата 4 053.01 евро от банката, размерът на заплатена в полза на „Явлена-
Варна“ ООД комисионна, както и неотчетените от съда разходи за
погребението на Б. Г.. В допълнение сочи, че тегленето от банковата сметка
на Б. П. Г. парични суми, макар и с прекратено със смъртта на
упълномощителката пълномощно, е било извършено със знанието и
съгласието на ищците и същите са разходвани стриктно съобразно уговорката
му с тях за покриване на разходите по погребението, връщането на
получените парични заеми, заплащането на дължимата за продажбата на
апартамента брокерска комисионна, както и за таксите във връзка със
снабдяването с всички необходими документи за изповядване пред нотариус
на сделките за продажбата на апартамента в гр. Варна и поземления имот в с.
Близнаци, собственост на наследодателката на ищците.
По посочените съображения отправя искане към съда исковете по чл.
284 от ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, а
не заради приспадане от тях на признатите на ответника разходи в размер 5
939.55 евро, които да бъдат отнесени към исковете с правно основание чл. 59
от ЗЗД. От размера на претенциите по тях излага становище, че следва да
бъдат приспаднати и възстановените от банката 4 000 евро, като и
заплатените от ответника задължения на ищците и техния наследодател в
размер на 448.42 евро (877.04 лв.) и 1 860 евро (разликата между сумата от 2
160 евро и включената в заплатените от ответника 11 616.75 лв. сума от
586.75 лв.) или общо 2 308.42 евро. Въз основа на изложеното формулира
становище за неоснователност и на исковете по чл. 59 от ЗЗД, с което
обосновава искането си за тяхното отхвърляне.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. П.Н. в
качеството му на процесуален представител на К.П. и П.П., с който
подадената жалба се оспорва и се отправя искане за оставянето и без
́
уважение по подробно изложени доводи за нейната неоснователност.
7
В открито съдебно заседание адв. П.Н. изразява становище по
същество на спора, според което от движението по сметките на починалата Б.
Г. се установява, че е разполагала с достатъчно средства да покрива личните
си нужди и не е имала финансови затруднения за да търси заеми, а ответникът
е теглил сумите за да удовлетворява свои лични интереси. Задължение на
наследниците било да уреждат финансовите въпроси на наследодателката, и
именно те е следвало да получат паричните средства, включени в
наследството. Оспорва, че въпреки множеството писмени доказателства
ответникът е доказал, че е похарчил парите за погребението, и че е платил
комисионна на Явлена. В същото време сочи, че от приложените
доказателства се установявало, че е изтеглил два пъти над 9000 лева и не
ставало ясно с коя от двете суми е покрил твърдените разходи. Поради
изложеното моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
подадената от доверителите му въззивна жалба.
В своето изложение по същество в проведеното открито съдебно
заседание по делото въззивникът К.П. излага твърдения, че ответникът е бил
личен асистент на дъщеря и след 2017 г., и че същият е изтеглил сумите на
́
07.09.2018 г., на която е купено мястото в с. Близнаци за 3400 лева. От
06.06.2018 г. до 19.10.2018 г. е изтеглил сумата от 2842 лева и 9795 лева на
07.09.2018 г., на която дата била изтеглена и сумата от 9789 лева от другата
сметка. Сочи, че дъщеря и е била болна, а след като е заживяла на село с
́
ответника за пет месеца са и извадили 5 зъба. Заживяла сама след като
́
родителите и и закупили апартамент и пожелала да живее в него
́́
самостоятелно, ползвайки правото си на личен асистент.
Процесуалният представител на П.Х. адв. Д. П. моли за уважаване на
въззивната му жалба и отмяна на решението в обжалваната част като оспорва
изложеното от насрещните страни.
В предоставения срок представя писмена защита, с която по подробно
изложени съображения поддържа изложеното становище за неосноватленост
на исковете. В допълнение към посоченото излага доводи, че приетата във
въззивното производство справка за движението по депозитна сметка,
завършваща на 8737 е относима доколкото е открита на името на Б. Г., но не
съдържа информация кой я е открил и кой е внесъл сумата по нея и не са
събирани доказателства за какво са похарчени сумите по нея.
8
Постъпили са още писмени бележки от П.Х., с които подробно
преповтаря фактическите си твърдения от въззивната жалба и моли за
нейното уважаване, както и за отхвърляне на жалбата на насрещните страни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Настоящата въззивна съдебна инстанция не споделя доводите на П.Х. за
нередовност на предявения иск за сумата от 9 795 лева, тъй като същите
касаят единствено дадената от страната правна квалификация, която не
обвързва съда, а последният е задължен съобразно предметът на делото,
индивидуализиран чрез сочените правопораждащи факти и заявеното искане
да квалифицира исковата претенция. Въведените в исковата молба твърдения
са за неизпълнение на задължение довереника да предаде на доверителя
получените в изпълнение на договор за поръчка парични суми, което
обуславя правна квалификация на иска по чл.284, ал.2 от ЗЗД. В настоящия
случай не е налице противоречие между обстоятелствата, на които се
основава той и неговия петитум, а същите са достатъчно ясни за да бъдат
субсумирани под приложимата материалноправна норма. От друга страна,
правилното приложение на последната е въпрос по основателност на
предявената искова защита и е неотносим към възраженията за нейната
недопустимост и нередовност. Предвид изложеното, обжалваното решение
освен валидно е и допустимо, поради което съдът следва да осъществи
въззивен контрол относно неговата правилност, съобразно правомощията му,
уредени в чл. 269 от ГПК.
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа
на искова молба, подадена от КР. Д. П. и П. Г. П. срещу П. М. ХР., с която
съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 284 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и иск с правно основание чл.
108 от ЗС, както и евентуален иск с правно основание чл. 57 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по ½ от следните суми:
сума от 9795 лв., изтеглена от ответника на 07.09.2018 г. с пълномощно
10192/28.08.2018 г. и неотчетена от ответника на възложителя – наследодател
на ищците Б. П. Г.; сумата от 1800 лв., изтеглена на 22.10.2018 г. и на
9
23.10.2018 г. с банкова карта от банкомат от ответника, с която неоснователно
се е обогатил; сумата от 2210 евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и получена от ответника
без основание; сумата от 1027 евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 26.10.2018 г. и получена от ответника
без основание; сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 19.11.2018 г. и получена от ответника
без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба - 18.02.2020 г. до окончателно изплащане на задължението;
както и иск за приемане на установено, че ищците са собственици на
придобитата по наследство от наследодателя им Б. П. Г. движима вещ-
телевизор марка на «Сони»,цвят черен, 43 инча, закупен на 22.07.2015 г. с
фабричен номер 6002620, и за осъждане на ответника да предаде владението
върху нея, на основание чл. 108 ЗС, евентуално осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците по ½ от равностойността на , а именно сумата от
1500 лв., представляваща стойността на телевизор марка на «Сони».
С протоколно определение от 13.11.2020 г. производството е
прекратено на основание чл.232 ГПК в частта, в която от ищците се
претендира сумата от 1000 лева, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката им Б. П. Г. на 25.11.2018 г. и получена от ответника без
основание, а с протоколно определение от 28.05.2021. е прекратено
производството в частта по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС
за установяване собствеността и предаване на владението върху таблет
Lenovo ТАВ 3 8 WIFI-SN: HGAD6BGL на стойност 279 лева и евентуалният
такъв за заплащане на неговата равностойност, отново на основание чл. 232
ГПК.
В исковата си молба ищците сочат, че са наследници на Б. П. Г.,
починала на 21.10.2018 г. Твърдят, че в периода от м.9.2018 г. до 21.10.2018 г.
и след смъртта на наследателката им ответникът е изтеглил от личната
банкова сметка подробно описани по размер суми в евро и лева. Твърди се
още в исковата молба, че първата сума от 9795 лева е изтеглена приживе на
наследодателата въз основа на пълномощно от 28.08.2018 г., която сума не е
предадена на наследодателя, респ. неговите наследници. Сочи, че останалите
претендирани суми са изтеглени след смъртта на Б. и са получени без
основание от ответника, а като нейни наследници същите принадлежат на тях
10
съобразно наследствената им квота. Със същите аргументи твърдят, че по
наследствено правоприемство са придобили собствеността върху движимите
вещи на наследотелката им и искат връщането им от ответника, евентуално
заплащане на тяхната равностойност. Излага се, че наследодателката им и
ответникът не са живеели на семейни начала, като последният е бил неин
личен асистент по програма в Община Варна от 2017 г., поради това че
същата е била с увреждане на ръцете и не е можела да се обслужва сама. Сочи
се, че ответникът се регистрирал на личния адрес на Б., но не живеел там, а
само помагал и го посещавал ежедневно, като осигуряването на храната
било поето от родителите. Твърди се, че през 2018 г. Б. се преместила в дома
на Х. в с. Невша. Излага се, че след този момент започнали конфликти в
семейството, като Б. се разпоредила с имуществото си, като предоставила и
пълномощно на ответника да се разпорежда с наличните банкови сметки.
Настоява се, че дъщеря им не е била болна и не се е нуждаела от средства за
лечение. Считат за неверни твърденията на ответника за наличие на общи
спестявания, договори и задължения между него и дъщеря им. Отправено е
искане за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. М. ХР., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
Подробно се излагат твърдения относно развитието отношения му с
наследодателката на ищците, като сочи, че от 2015г. с Б. заживели заедно в
условията на съпружеско съжителство и до смъртта споделяли общо
домакинство, общ бюджет, където той също бил регистриран като негов
постоянен адрес. Излага, че не поддържали контакти с близките на Б., а
единствено инцидентно такива с родителите . Твърди, че цялостното
здравословно състояние и придружаващи заболявания на Б. налагали
посещение на редица лечебни заведения, терапии и консултации в цялата
страна. Поддържа, че получавали финансова подкрепа от техни близки
приятели, както и от неговите роднини.
Ответникът сочи, че през лятото на 2016 г. и в началото на 2017 г. взели
заеми от Т.Т. в размер на 2000лв. и 4000лв. за закупуване на домакински
уреди, обзавеждане и ремонт на апартамента на Б.. Твърди, че поради
неуредени имуществени отношения с бившата си съпруга от предходен брак,
той не желаел да притежава движимо и недвижимо имущество на негово име,
11
поради което влагали спестените от тях общи средства на името на Б. по
открити на нейно име банкови сметки, с която той оперирал за покриване на
неотложни нужди на домакинството, пътувания и медицински разходи.
Твърди, че на 08.10.2018г. бил назначен за личен асистент на Б., тъй като
същата била преосвидетелствана с решение на ТЕЛК по-рано през 2016г.
Сочи, че през м. януари 2018 г. здравословното състояние се влошило,
поради което по нейно настояване се преместили в къщата му в с. Невша.
Решили да закупят празно дворно място в с. Близнаци и да продадат
апартамента в гр. Варна, като на 09.07.2018 г. заплатили капаро 900лв. за
изготвяне на архитектурни проекти. Паричните средства били осигурени от
техни общи спестявания и заемни средства. На 07.09.2018г. бил сключен
окончателен договор, по който представлявал Б. с представеното от нея
пълномощно. Договорили парцелът в с. Близнаци да бъде записан на негово
име, а новопостроената къща на нейно, като в полза на ответника да бъде
учредено пожизнено право на ползване. Впоследствие здравословното
състояние на Б. се влошило. Сочи, че преди постъпването в болница през
2018г. взели заеми от приятели, в т.ч. от А.Н. на 07.09.2018г. сумата от 6000
лева, с който закупили мястото в с. Близнаци, с уговорка, че в срок от две
седмици ще му бъде върната сумата. Не успели да спазят срока, поради което
на 03.10.2018г. взели заем от С.И., като оформили договор между него, в
качеството му на представител на „Зърнени храни Силистра“ АД и
представляваното от ответника дружество „ЮБН Корпорация“ ЕООД за
сумата от 6000 лева. Със същата сума, получена от заема към С.И., погасили
на 05.10.2018 г. задължението си към А.Н.. Сочи още, че на 19.10.2018 г.
сключили предварителен договор за покупко-продажба на апартамента в гр.
Варна със Зайде Закирова Хашимова при продажна цена от 72000 евро и
задатък от 10%, заплатен на 18.10.2018 г. по сметка с IBAN
BG78UNCR70002523406815. Твърди, че с Б. се уговорили заплатеният
задатък от 7200 евро да бъде използван за погасяване на задължението към
брокерската фирма в размер на 2160 евро и погасяване на заемите,
предоставени от Т.Т. и С.И.. Уговорили, че ще стартират процедури за
електрифициране и водоснабдяване на закупения имот, но на 21.10.2018г. Б.
внезапно починала.
Ответникът излага твърдения, че след смъртта на Б. Г. уведомил
родителите и за всички започнати сделки, получени плащания, задължения и
́
12
движение по сметки В тази връзка на 21.10.2018 г. вечерта информирал
ищците, че с покойната им дъщеря имат спестени за спешни случаи около
2000 лева по сметката в „Уникредит Булбанк“ АД и 7 200 евро по депозитната
сметка във валута, получени като капаро от купувача. Твърди още, че се
разбрали да изтегли наличната сума от сметката в лева от банкомат, както и
че ще я използва за разходите, свързани с погребението. За погасяване на
останалите задължения по получените от Т.Т. и С.И. парични заеми, за
комисионната към агенцията за недвижими имоти „Явлена-Варна“ ООД,
както и дължимите такси за извършване на сделките за апартамента и
дворното място, се били уговорили, че ще изтегли необходимите суми от
евровата сметка. тъй като имал вписано пълномощно в банката. Излага, че
всички последващи трансакции били извършени стриктно съобразно
постигнатите договорки, като в изпълнение на тях заплатил разходите за
погребението в размер на 877, 04лв., на 26.10.2018г. заплатил на брокерската
фирма сумата от 2160 евро;на 26.10.218г. и 19.11.2018 г. заплатил на Т.Т.
сумата от 5000 лева. като част от общо дължимата от 6000 лева, на 19.11.2018
г. заплатил на С.Д. сумата от 6000 лева и лихва от 25.33 лева. Предприели
действия за финализиране на сделките като на 30.10.2018г. платил с
предоставената му дебитна карта 20 лева за издаване на скица от СГКК, а на
13.11.2018г., 30 лева за удостоверение за липса на тежести от СВ- Варна. От
19.11.2018 г. родителите на Б. преустановили всякакви контакти с ответника и
сделката била изповядана без негово участие. На 18.12.2018г. прехвърлили
автомобила на негово име, след което ищците отказвали да спазят
първоначалните им уговорки, поради което на 20.12.2018г. предявил иск за
обявяване на окончателен договор и било образувано гр.д. №19088/2018г. по
описа на ВРС.
По отношение на иска за сумата от 9795 лева, признава, че същата е
изтеглена от него с пълномощно с рег. № 10192/28.08.2018 г. на 07.09.2018 г.
от банковата сметка на Б. Г. в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN
BG61UNCR70001521160150. Пълномощното в негова полза обективирало
неограничената му представителна власт за разпореждане със сметките на
починалата. То представлявало едностранна правна сделка, ограничаваща
ангажимента на пълномощника до извършване на действието, за което е
упълномощен. За пълнота на изложението сочи, че сумата е използвана
изцяло в интерес на Б. за покриване на възникнали спешни разходи в
13
домакинство и във връзка с влошеното и здравословно състояние. В подкрепа
́
на становището си сочи, че упълномощителката е била информирана
постоянно за движението по банковите си сметки, включително през
използваното приложение „мобилно банкиране“, в това число и за
изтеглената сума в размер на 9795 лева, и при липса на съгласие най-малкото,
което е щяла да предприеме е да оттегли пълномощното, а впоследствие
имало и последващи пълномощни за разпореждане с притежаваните от нея
недвижими имоти.
По отношение на осъдителните искове в общ размер от 16 910 лева
ответникът излага твърдения,че от левовата сметка на Б. с IBAN
BG61UNCR70001521160150 в „Уникредит Булбанк“ АД изтеглил на
21.10.2018 г. вечерта сумата от 1 000 лева, а на следващата сутрин на
22.1.2018 г. – 800 лева. От сметката в евро на Б. Г. с IBAN
BG78UNCR70002523406815 в същата банка изтеглил следните суми: 2 210
евро /с левова равностойност 4 322 лв./ на 25.10.2018 г. 2000 лв. / с
равностойност 1 027 евро/ на 26.10.2018 г. и 7 788 лева /с равностойност 4000
евро/. Настоява, че на 25.11.2018 г. не е теглил от нито една от сметките
сумата от 1000 лева. Сочи, че изтеглените суми от банковите сметки през
периода от 21.10.2018 г. до 19.11.2018г. са в размер на 2210 евро и 11588 лева
или общо в размер на 15910 лева, както и че същите са разходвани със
знанието и съгласието на ищците, съобразно уговорките им за заплащане на
погребението, връщане на заеми, заплащане на комисионната на брокерската
фирма, такси за снабдяване с необходимите документи за изповядване на
сделките за апартамента в гр. Варна и дворно място в с. Близнаци, поради
което настоява, че не е налице имуществено обогатяване на ответника.
Изразява становище по исковете с предмет движими вещи и претендира
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Предмет на въззивната проверка в настоящото производство е
първоинстанционното решение в неговите части, съдържащи произнасяне по
осъдителните искови претенции за сумите от 9795 лева, изтеглена в периода
от 07.09.2018 г., и сумата в общ размер 15 910 лева, изтеглена в периода
непосредствено след смъртта на Б. Г. до 19.11.2018 г. В частта, с която
първоинстанционният съд се е произнесъл, като е отхвърлил исковете по чл.
108 от ЗС и чл. 57 от ЗЗД решението не е обжалвано и е влязло в сила.
14
Както вече беше обосновано, първият предявен иск намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, основателността на
който е предпоставена от установяване наличието на мандатно отношение, по
което упълномощен да представлява наследодателката е бил ответникът,
който е получил процесната сума със задължение да я предаде на последната
с отчетна сделка, респективно нейните наследници след откриване на
наследството. Цитираната норма, при доказано съществуване на договор за
поръчка с посочените парамтери, възлага в тежест на довереника
задължението да уведоми доверителя, съответно неговите наследници, за
изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде
всичко, което е получил във връзка с изпълнението. В негова доказателствена
тежест е да докаже своите възражения за недължимост на сумата.
В настоящия случай, между страните не е налице спор, че П.Г. е бил
упълномощен от Б. Г., като посоченият факт се установява и от приложената
по делото и неоспорена от страните справка-удостоверение от „Уникредит
Булбанк“ АД, от която е видно, че пред банката е представено и вписано
пълномощно с рег. № 10192/28.08.2018 г., по силата на което Б. П. Г. е
упълномощила П. М. ХР. да я представлява пред финансовата институция
като тегли, внася, нарежда преводи и извършва всякакви други действия на
разпореждане със сумите в сметките и, както и да извършва други изброени в
́
документа фактически действия.
Между страните не спорен, а и се установява от банковото извлечение
от сметката за периода, още фактът, че на 07.09.2018 г. П.Х. е изтеглил сумата
от 9795 лева от банковата сметка на Б. Г. в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN
BG61UNCR70001521160150 по силата на посоченото пълномощно с рег. №
10192/28.08.2018 г.
Когато пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт
извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли
определена сума от банкова сметка на упълномощителя, се приема, че е
налице договор за поръчка между тях, по която довереникът дължи отчет по
нея, като в този смисъл е правната доктрина и трайната съдебна практика,
обективирана например в Решение № 136/03.08.2017 г. по т. д. № 901/2016 г.
на ВКС, I-во тър. отд. Поради изложеното, несъстоятелни се явяват
възраженията на П.Х., че вследствие на упълномощаването за него се е
15
породило единствено задължението да извърши фактическото действие – да
изтегли сумата. Напротив, именно с изтеглянето на сумата за него е
възникнало задължението да даде отчет по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
включващо уведомяване на доверителя за изпълнението, даване на сметка,
най-важното - предаване на всичко получено в изпълнение на поръчката.
Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника.
Наред с множеството непоследователни фактически твърдения,
единствените възраженията, които ответникът е направил с отговора на
исковата си молба са свързани именно с едностранния характер на
упълномощаването и липсата на последващо задължение след изтегляне на
сумата. Същият в срока по чл. 131 от ГПК не е твърдял, че е предал
получената сума, а единствено, че Б. Г. е била информирана за всички
трансакции от банковите си сметки чрез използваното приложение за
„мобилно банкиране“, включително и за изтеглената сума в размер на 9 795
лева, с което обосновава извод, че при несъгласие от нейна страна с
извършеното действие е щяла да оттегли пълномощното си, а не да учредява
представителна власт за разпореждане с недвижимото и имущество.
́
Изложените съображения касаят единствено ограничена част от
задължението на довереника по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, а именно да уведоми
доверителя за изпълнението. Същите нямат никакво отношение към
задължението му да предаде всичко получено в изпълнение на поръчката на
насрещната страна, от чието име и за чиято сметка е действал по силата на
пълномощното, легитимиращо го пред банката да изтегли чуждите парични
средства. По същество освен отричане на това свое задължение, в отговора на
исковата молба, a и в проведените съдебни заседания пред първа инстанция,
ответникът не е твърдял, че е изпълнил задължението си за предаване на
изтеглената сума, а единствено, че тя е използвана изцяло в интерес на Б. Г. за
покриване на възникналите спешни разходи в домакинството им и във връзка
с влошеното и здравословно състояние.
́
За пръв път такова твърдение за нов факт – предаване на сумата или
остатък от нея, ответникът навежда след изтичането на преклузивните
срокове по чл. 131 и чл. 143, ал. 2 от ГПК, с писмено становище от 09.02.2021
г., депозирано непосредствено преди провеждането на последното по делото
/3-то/ съдебно заседание пред първоинстанционния съд. До този момент, в
хода на цялото първоинстанционно производство, той е поддържал
16
становище,че не е дължал отчет на своя доверител, въпреки че по силата на
учредената му представителна власт той е действал от името и за сметка на Б.
Г.. Релевираното за пръв път твърдение за даване на отчет в изпълнение на
поръчката чрез предаване на остатъкът от сумата е преклудирано, тъй като не
се отнася към нов факт по смисъла на чл. 147 от ГПК, поради което същият
като несвоевременно заявен не подлежи на обсъждане по същество.
Само за пълнота на обосновката, доколкото във въззивната си жалба и в
писмената си защита П.Х. поддържа становище, че твърдението му не е
обсъдено от първоинстанционния съд, следва да се посочи, че освен
преклудирано, същото се явява неоснователно и недоказано. Ответникът дори
не е посочил каква сума е предал на доверителя си като е заявил единствено,
че е върнал остатъка от нея, още по-малко е ангажирал доказателства за
новозаявеното нейно предаване. Посоченият остатък не е индивидуализиран
нито по размер, нито е обосновано основанието за редуциране на цялата
получена и дължима сума по договора за поръчка. Единствено е посочено, че
на същата дата /07.09.2018 г./ Б. Г. е закупила недвижим имот на стойност
3400 лева, като затова са сторени и допълнителни разноски по изповядване на
сделката. Сключването на последната се установява от приложения по делото
нотариален акт № 98, том V, рег. № 10733 по дело № 686/2018 г. на нотариус
О.Ш., по силата на който Г., действаща чрез своя пълномощник П.Х. е
придобила ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04426.502.748 в с.
Близнаци, Община Аврен, Област Варна по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 – 18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имот: с. Близнаци, Община Аврен, Област Варна, п.к. 9132,
ул.”Места” № 1 с площ 900 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизиран. Същият този имот е впоследствие е придобит от Х., след като е
обявен за окончателен сключения на 18.10.2018г. предварителен договор за
продажбата му, по силата на който Б. Г., представлявана от П.Х. е поела
задължение да прехвърли собствеността на поземления имот в срок до
19.11.2018 г. на своя пълномощник. Действително от приложения нотариален
акт се установява, че на посочената дата 07.09.2018 г., на която е извършено
тегленето на процесната сума от сметката на Г., последната е заплатила в
брой стойността на поземления имот на продавача „Параз“ ООД в размер на
3 400 лева, на същата дата са заплатени и 900 лева за архитектурен проект, за
който ответника в отговора си твърди, че е платен с общи средства. Заплатени
17
са и такси за извършване на сделката. Посоченото изброяване на платени
суми не означава изпълнение на задължението за отчет по поръчката, тъй като
ответникът, дори и извън преклузивните срокове, не твърди, че те са
осигурени от изтеглените на същата дата средства, нито че договорът е
включвал подобно задължение, доколкото поддържаните от него твърдения в
хода на цялото съдебно производство са, че съобразно учредената му
представителна власт е имал задължение единствено да изтегли паричните
средства, но не и да извърши последващи фактически или правни действия. В
същото време в отговора на исковата си молба, а и в хода на цялото
производство той поддържа становище, че покупката на имота в с. Близнаци е
финансирана с предоставен от А.Н. заем в размер на 6000 лева, върнат с
последващ заем, чието приспадане също претендира. Поради всичко това,
изброяването на извършените от доверителката правни действия и похарчени
суми не може да се възприеме като конкретно твърдение за разходване на
получените вследствие на изпълнение на поръчката средства, още по-малко
като установен в производството по делото факт. Чрез изложените
противоречиви твърдения относно изпълнение на поръчката ответникът се
домогва да оправдае изразходването на сумата от 9795 лева, изтеглена с
пълномощно, и на заема от 6000 лева, за който сочи, че погасен с последващ
заем, предоставен от С.И., чрез „Зърнени храни Силистра“ АД със
заплащенето на 3400 лева, без включените допълнителни такси по сделката.
Подобно възражение е неоснователно още, защото от приложеното във
въззивното производство писмено доказателство – извлечение от банковата
сметка на Б. Г. с IBAN BG15UNCR70002521778737 при „Уникредит Булбанк“
АД, се установява, че на датата, на която е изтеглена процесната сума, от
друга банкова сметка в същата банка, от него са изтеглени със същото
пълномощно още 5000 евро, с левова равностойност 9 779.15 лева. Така в
един ден, по силата на едно и също пълномощно П.Х. в качеството си на
пълномощник на Б. Г. е изтеглил средства в общ размер на 19 574.15 лева,
или налични към онзи момента са били 25 574.15 лева с включения заем от
А.Н. в размер на 6000 лева. В същото време ответникът в
първоинстанционното производство е навел твърдения,че доверителката му е
похарчила от тях 3400 лева за закупуване на поземления имот, без обаче да
заяви конкретно с коя сума е извършено това, и същевременно при твърдения,
че то е осъществено с парите от предоставения от А.Н. заем. Простото
18
заявяване на факта, че доверителят е разходвал средства в определен размер
не обосновава извод за изпълнение на задължението на довереника по
поръчката, още по-малко при липсата на конкретно твърдение,че сумата е
заплатена в изпълнение конкретно на процесния договор между страните. На
още по-силно основание напълно необоснован би бил извод за предаване на
неуточнения по размер остатък от сумата при липса на доказателства за това,
а единствено на база преклудирани и непълни твърдения на страната, които не
обхващат включително общия размер на изтеглената, съответно предадена в
изпълнение на поръчката сума. По изложените съображения неоснователни
са и възраженията за приспадане на внесени сумите, обективирани в сметка
по фактура от 07.09.2018 г. от 251,28 лв. за изготвяне на нотариални заверки и
преписи на документи от Б. Г. и на 18.10.2018 г. от 69,60 лева във връзка със
заверка на пълномощни, като задължено лице отново е посочена
наследодателката Г., както и по платежни нареждания от 07.09.2018 г. към
Община Аврен и Агенция по вписвания съответно за заплатени суми от 88,40
лева и 10 лева. Неоснователни и необосновани се явяват и
възраженията на П.Х., че не е дължал отчет по поръката, доколкото сумите
били част от общ бюджет. Действително, от анализа на събраните писмени и
гласни доказателства, се установява, че той и Б. Г. са съжителствали заедно,
като в показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Т.Т.
се сочи, че парите им били общи. От изложеното от свидетеля възприятие на
финансовите отношения между двамата не следва, че всички притежавани
имуществени права и средства на всеки един от тях са били съсобствени, а
още по-малко, че Х. е можел да се разпорежда със сумите в личните банкови
сметки на Г. като със свои, без да дължи отчет. Подобно състояние на
имуществена общност между лица, които не са сключили граждански брак
при вписан режим на СИО, българското позитивно право не урежда, тъй като
дори и паричните средства на съпрузите в банковите им сметки
представляват лична собственост на съпруга, титуляр на сметката.
Голословните твърдения за съсобственост на сумите не намират опора в
доказателствения материал по делото, като процесната, в размер на 9 795
лева, е осигурена от Г., която няколко дена по-рано на 04.09.2018 г. е внесла в
сметката си 10 000 лева. Същото важи и са сумата, изтеглена от евровата
сметка, захранена със стойността на депозита от сключения предварителен
договор за покупко-продажба на собствения на Б. Г. апартамент. Не е
19
приложено нито едно доказателство, че ответникът има принос в набирането
на тези суми, като впечатление правят твърденията му в смисъл, че бюджетът
и притежаваните суми са били общи, но заплатените според него задължения
са били в тежест единствено на Г.. Именно с оглед всичко гореизложено и
установения личен характер на средствата, ответникът по силата на
сключения договор за поръчка е бил упълномощен и е приел да представлява
Г. пред банката от нейно име и за нейна сметка, като изтегли личните и
́
средства, вследствие на което за него е възникнало задължението да и
́
предаде полученото в изпълнение на поръчка.
Недоказани се явяват и възраженията, че сумата е изразходвана „изцяло
в интерес на Б. Г. за покриване на възникналите спешни разходи в
домакинството им и във връзка с влошеното и здравословно състояние“. С
́
приложената медицинска документация се установява, че Г. е страдала от
заболявания, които са установени с приложеното експертно решение от
19.09.2016 г., признаващо и 100% трудова неработоспособност. В анамнезата
́
на последното е записано, че страданието датира от една година и лицето е в
тежко увредено общо състояние невъзможност да се обслужва и да извършва
каквато и да е дейност с двете си ръце. Посоченото общо тежко състояние на
Б. Г. не е спорно между страните и е безспорно установено от приложените
писмени доказателства, както и от гласните такива, ангажиран чрез разпит на
свидетелите Т., Г. и Д.. Констатираните заболявания са налагали включително
извършването на финансови разходи за закупуване на лекарства, извършване
на прегледи, процедури, хранителен режим и пр., но в конкретния случай
ответникът не е ангажирал доказателства за възникналите спешни разходи
във връзка с влошеното и състояние, доколкото то датира, с определени
́
изменения във времето, в период значително предхождащ процесния.
Неуточнени и недоказани са и твърденията за възникнали други неотложни
разходи, като не е посочено от какъв характер са били тези разходи, за какви
суми, в какъв период и какво е обосновавало тяхната спешност, още по-малко
са ангажирани доказателства, установяващи извършването им. Ответникът не
е навел твърдения дори приблизително каква част от изтеглените с
пълномощното от 28.08.2018 г. суми в общ размер на 19 574.15 лева са
изразходвани за подобен тип разходи, като в отговора на исковата си молба е
посочил, че заемът от А.Н. освен за закупуване на имота в с. Близнаци е
послужил и за покриване на същите тези неотложни медицински разноски,
20
свързани със здравословното състояние на Б. Г.. Макар втората трансакция от
07.09.2018 г. със стойност 9 779.15 лева да е извън предмета на исковата
претенция, то доказаният факт за изтеглянето и от пълномощника следва да
́
бъде ценен във връзка с твърдените от него разходи в периода и общия
размер на средствата, с които е разполагало соченото от него общо
домакинство. При съпоставка с размер на разполагаемата сума към 07.09.2021
г. в размер на 25 584.15 лева и при липса на конкретно доказани разходи над
обичайните в периода 07.09.2018 г. – 21.10.2018 г., възраженията за
изразходване изцяло, а и частично, на процесната сума от 9795 лева се явяват
неоснователни.
С оглед всичко гореизложено, настоящият въззивен състав приема, че Б.
Г. и П.Х. са били обвързани от договор за поръчка, по силата на който
ответникът се е задължил да изтегли от личната банкова сметка на Г. сумата
от 9795 лева и на основание чл. 284,ал. 2 от ЗЗД да даде отчет на доверителя
като предаде полученото. Със смъртта на Б. Г. на 21.10.2018 г. договорът е
прекратен на основание чл. 287 от ЗЗД, след което материално легитимирани
да получат всичко получено от ответника при нейното изпълнение са
законните наследници на починалата, съобразно приложеното удостоверение
за наследници - К. и П.П.и. Доколкото Х. не е доказал изпълнение нито на
това свое задължение, нито правопогасяващите си възражения за неговата
недължимост искът следа да бъде уважен в цялост. Тъй като същият е за
изпълнение на договорно задължение и в рамките на производството не са
приети за съвместно разглеждане възражения за прихващане с насрещно
дължими на ответника суми, а въпросът за обедняването на ищците е
ирелевантен за договорната отговорност на ответника, установения дължим
размер на претенцията не може да бъде редуциран с претендирани от него
разходи, произтичащи от различни правоотношения с извъндоговорен
характер, които той е релевирал изрично единствено спрямо претенцията по
чл. 59 от ЗЗД. Доколкото не е налице изпълнение, което да погасяване едно от
няколко еднородни задължения, разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД е
неприложима и първият обективно съединен иск следва да бъде уважен в
цялост.
По изложените съображения всички други възражения за погасяване на
задължения на Б. Г. касаят суми изтеглени от другите и банкови сметки, с
́
които ответникът е оперирал в период след смъртта на последната
21
посредством банковата и карта или посредством прекратено на основание чл.
́
41 от ЗЗД пълномощно, поради което са изцяло неотносими към иска по чл.
284, ал. 2 от ЗЗД и следва да бъдат разгледани по отношение на претенцията
за неоснователно обогатяване, така както са заявени и от ответника.
Последната намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59 от
ЗЗД, съгласно задължителните постановки на т. 5 от ППВС № 1/1979 г., тъй
като твърдяното обедняване на ищците и обогатяване на ответника са
последица от реализирането на общ за всяко от тях правопораждащ факт или
група от факти. Не се твърди пряко престиране на претендираните
имуществени блага, което е приложимо за специалните състави на чл.55 от
ЗЗД, при които правното основание се търси в отношенията между лицето,
което е дало нещо и лицето, което го е получило. При общия състав на
неоснователното обогатяване – чл.59 от ЗЗД, основанието е в отношенията
между обогатилото се и обеднялото лице, без значение от обстоятелството, че
действията от които произтичат тези последици –обогатяване и обедняване,
може да са извършени от трето лице – в случая от банката, предала сумата.
Основателността на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е обусловена
от установяването на получените на парични суми от ответника в твърдения
период и размер, принадлежащи на ищците, от което последните са обеднели.
Съобразно релевираните от ответника възражения, в негова тежест е било да
докаже, че същите са разходвани за погасяване на задължения на
наследниците по сключени от наследодателя им сделки, като дължимостта на
последните следва да бъде установена в условията на главно и пълно
доказване.
С отговора на исковата молба по отношение на иска за сумата от 16 910
лева ответникът П.Х. изрично е признал факта, че за периода от 21.10.2018 г.
до 19.11.2018 г. е изтеглил от банковите сметки на Б. Г. 2210 евро и 11588
лева, или общо 15 910 лева. Заявил е, че от левовата сметка на Б. с IBAN
BG61UNCR70001521160150 в „Уникредит Булбанк“ АД е изтеглил вечерта на
21.10.2018 г. сумата от 1 000 лева, а на следващата сутрин на 22.10.2018 г. –
800 лева. От сметката в евро на Б. Г. с IBAN BG78UNCR70002523406815 в
същата банка изтеглил следните суми: 2 210 евро /с левова равностойност
4 322 лв./ на 25.10.2018 г. 2000 лв. / с равностойност 1 027 евро/ на 26.10.2018
г. и 7 788 лева /с равностойност 4000 евро/. Оспорил е единствено
22
твърдението на ищците, че на 25.11.2018 г. е изтеглил претендираната сума от
1 000 лева, по отношение на която производството е прекратено с протоколно
определение на първоинстанционния съд от 13.11.2020 г. Сочените от
страната факти изцяло съответства на твърденията в исковата молба относно
тегленето на сумите, като съдържат изрично признание както за изтеглянето
на сумата от 1 800 лева, така и за пълния размер на исковата претенция, като
единственото различие е, че в исковата молба е записано, че 1800 лева са
изтеглени на 22 и 23.10.2018 г., а ответникът е заявил, че е сторил това на два
пъти на различни дати – 1000 лева на 21.10.2018 г. и още 800 лева на
22.10.2018 г. Посоченото различие в датата се дължи на факта, че ищците са
заявили момента на осчетоводяване на трансакциите в общ размер, а
насрещната страна – е признала тегленето на сумата с две отделни
трансакции на датата, на фактическото им извършване. По същество това
несъответствие е несъществено, доколкото е налице пълно припокриване в
твърденията на страните относно размера, начина и основание на изтеглените
средства, поради което следва да се приеме, че е налице съдебно признание на
факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, а същият се доказва и от приложените и
неоспорени по делото банкови извлечения, подкрепени и от обстоятелството,
че в процесния период, непосредствено след смъртта на Б. Г., П.Х. е
разполагал с банковата и карта и е можел да извършва трансакции с нея
́
посредством банкомат. Фактът на изтеглянето на сумата от 1800 лева /1000 на
21.10.2018 г. и 800 на следващия ден/ е поддържан от ответника в хода на
цялото първоинстанционно производство, като изрично е заявен включително
и в писменото становище на страната от 09.02.2021 г., съдържащо признание
както за отделните трансакции така и са пълният им размер за периода,
съответстващ със заявения в исковата молба. За пръв път страната оспорва
изтеглянето на сумата от 1800 лева с подадения отговор на въззивна жалба,
като поддържа становище, че тегленото било оспорено с отговора и с
писмената молба. Посоченото твърдение, както вече беше посочено, не
отговаря на действителността, тъй като в цитираните изявления страната е
поддържала обратното становище, а е оспорвала единствено, че е изтеглила
сумата от 1000 лева на 25.11.2018 г., по отношение на която производството е
прекратено, а след прекратяването признанието обхваща изцяло основанието
и размера на твърдените в исковата молба трансакции. Предвид извършеното
признание по реда на чл. 175 от ГПК на факта, че в периода от 21.10.2018 г.
23
до 19.11.2018 г. П.Х. е изтеглил от банковите сметки на Б. Г. суми в размер на
2210 евро и 11 588 лева или общо в размер на 15 910 лева, както и с оглед, че
той се подкрепя и от останалите доказателства по делото, същият следва да
бъде признат за доказан.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че Б.
П. Г. е починала на 21.10.2018 г., като видно от удостоверение от 30.10.2018 г.
нейни наследници са родителите К.П. и П.П., всеки от които е придобил
равен дял от наследството. С откриването на последното всички имуществени
права на починалата са преминали в патримониума на нейните наследници,
включително паричните суми в нейните банкови сметки, представляващи
парични вземания към банката. След този момент не е доказано, съответно
следва да се приеме, че не е съществувало правно основание за ответника
П.Х. да се разпорежда с чуждите парични суми, поради което всяко едно
такова действие на разпореждане от негова страна, чието основание не е
доказано, осъществява фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Недоказани, респективно неоснователни се явяват възраженията във
въззивната жалба на Х. относно постигането на договореност между страните
същият да погасява задължения на Б. Г.. Същите съответстват на твърдения за
сключен договор за поръчка между тях, по силата на който ответникът от
името и за сметка на наследниците да изпълни задълженията, част от
наследствената маса, но доказателства в подкрепа на тях не са ангажирани, а
се базират единствено на твърдения на страната. Не е приложено
пълномощно, а и не се твърди, Х. да е бил упълномощен да извършва
трансакции от банковите сметки, наличностите на които са преминали в
патримониума на ищците след откриване на наследството. Изложеното от
него, че е информирал ищците, че по сметките на Б. Г. двамата с нея имат
спестени 2000 лева и 7200 евро не отговарят на установената фактическа
обстановка, тъй като липсват дори индиции, че посочените суми са били
съсобствени. Както вече беше изложено по отношение на иска по чл. 284, ал.
2 от ЗЗД, не са приложени доказателства,че ответникът е захранвал сметките
със суми, като в процесния период от банковите извлечения е видно, че
всички постъпили такива са внесени от Г. или са нейни лични средства.
Твърдението, че сумата от 7 200 евро представлява общи спестявани е
напълно несъстоятелно, доколкото същата е кумулирана от внесеното капаро
по предварителния договор за продажбата на собствения на Б. Г. апартамент.
24
При липса на валидно договорно правоотношение между страните в
производството, отношенията между тях, възникнали вследствие на
разпореждането с чуждите парични средства следва да бъдат разрешение на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
Правната квалификация на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД налага извод, че
задължението на длъжника спрямо кредиторите се изчислява в размер на по-
малката стойност между обогатяването и обедняването, като се дължи
обезщетение до размера на обедняването, съответно по-малката от двете
стойности при различие между тях. За извършването на преценка дали се
дължи такова или не, както и за конкретния му размер от решаващо значение
са възраженията на ответника, че с разходваните суми е погасявал
задължения на Б. Г. и е заплатил погребението на последната, за заплащането
на които суми след откриването на наследството задължени са били К.П. и
П.П..
По отношение на релевираното от ответника възражение за заплатени
разходи за погребение следва да се посочи, че действащата позитивна правна
уредба не урежда задължение за конкретно определен кръг лица да поемат
изпълнението на тези разноски. Такова субсидиарно задължение е мислимо да
възникне за наследниците на починалия, чиито кръг не е ограничен
единствено до тези, призовани към наследяване, но то би възникнало при
липсата на друго лице, поело заплащането на този разход. Видно от
приложения по делото договор за поръчка на погребение на 22.10.2018 г. П.
М. ХР. лично е възложил на „Обреди“ ЕООД да извърши погребението, като
не са ангажирани доказателства да е действал от името и за сметката на
родителите на Б. Г.. При липса на такива доказателства, както и на правна
норма възлагаща във всички случаи задължението за заплащането на тези
разходи в тежест на преките наследници, призовани към наследяване, то
следва да се приеме, че задължено лице за погасяването им е именно
възложителят, който лично и за своя сметка го е поел. Той не може да
претендира възстановяване на сумата, като заплатена при липса на основание,
доколкото с покойната Г. са живеели във фактическо съжителство в общо
домакинство и твърди, че са споделяли общ бюджет. Поемайки задължението
в лично качество и заплащайки го с чужди парични средства, ответникът е
осъществил фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД и не са налице основания за
репариране на заплатената от него сума, поради което възражението му в този
25
смисъл следва да бъде отхвърлено.
По отношение на твърдението за заплащане на сумата от 2 160 евро,
дължима комисионна към агенция за недвижими имоти следва да се посочи,
че от представения договор за посредничество от 01.07.2018 г., сключен
между Б. Г., чрез пълномощник К.П. и „Явлена – Варна“ ООД, се установява,
че страните са договорили посредничество при продажба на собствения на Б.
Г. апартамент на ул. „Силистра“ с обзавеждането с офертна цена от 79000
евро, при задължение за заплащане, съобразно т. 5 от договора на
комиосионна от 3% без ДДС, но не по-малко от 1000 евро. Същият недвижим
имот е прехвърлен на З.Х. за сумата от 72 000 евро. С анекс от 25.10.2018 г.
към договора е предоговрен размерът на дължимата комисионна на фирмата
на 300 евро. Действително макар, че представения анекс не носи подписа на
възложителя и предоговрената цена на предоставената услуга да буди
обосновано съмнение за частична симулация, за разкриване на същата не са
ангажирани годни доказателства – обратно писмо или начало на писмено
доказателство с гласни доказателствени средства. Доколкото ответникът не е
провел доказване в посочения смисъл, а от приложените доказателства се
установява само заплащане на сумата от 300 евро, с равностойност 586.75
лева, то извършването единствено на разход с такъв размер може да се счита
за доказано. В посочения смисъл са и твърденията на ищците, за които Х.
счита, че представляват признание. Същите действително потвърждават
плащането на сумата от ответника, но не и нейния конкретен размер. Дори и
само за целите на доказването да се приеме, че е предоговарянето на цената е
симулативно, то от приложените доказателства не може да се обоснове извод
за заплащане на сума в по-висок размер от 300 евро, поради което дори и
действителната цена по договора да е по-висока, липсват доказателства за
нейното заплащане, поради което задължени за нея биха останали
наследниците на Г.. Касовата бележка за посочената сума е приложена към
разписка от 25.10.2018 г. по силата, на която представител на агенцията
„Явлена-Варна“ ООД е заявил, че дружеството няма повече парични
претенции към продавача, факт, от който следва еднозначния извод за
действителното погасяване на задължението, с което имуществения пасив на
наследниците е намалял, следователно същите не са обеднели със
заплащането и, поради което искът по отношение на нея следва да бъде
́
отхвърлен. В подкрепа на изложеното са и твърденията на ищците в
26
първоинстанционното производство, съгласно които на 25.11.2018 г. П.П. е
изтеглил от банковата си сметка сума, с която е възстановил заплатената от Х.
комисионна към брокерската фирма. Конкретният размер на изтеглената сума
обаче не е релевантен, тъй като предаването му на насрещната страна е
недоказано по делото.
По възраженията за заплатени суми по получени от Б. Г. заеми П.Х.
твърди, че тя е сключила такива договори с А.Н. Н., С.Д. И. и Т.Г. Т.. По
отношение първия сочен кредитор в отговора на исковата си молба той е
заявил, че на 07.09.2018 г. /датата, на която от сметките на Г. са изтеглени
общо 19 574.15 лева/, последната е получила в заем сумата от 6000 лева от
А.Н.. Изложени са твърдения още, че на 05.10.2018 г. заемът е върнат изцяло
със сума предоставена отново по договор за заем от С.И.. Плащането се
потвърждават и от приложената разписка, издадена от Н. на същата дата.
Поради погасяването на първото задължение преди изтеглянето на сумите,
предмет на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД и със средства с различен
произход,същото е неотносимо към процесния период и релевираните
възражения, а следва да бъде разгледано единствено във връзка с
установяването на твърдяното заемно правоотношение със С.И., за което се
сочи, че е финансирало връщането на дълга. Неоснователно е с посочената
сума да се редуцира размер на неоснователното обогатяване, доколкото
същата е погасена преди откриване на наследството и със средства, чието
възстановяване се претендира на различно основание.
По отношение на заема към С.И. се излага от ответника в
първоинстанционното производство, че е обективиран в приложения по
делото Договор за заем от 03.10.2018 г. между „Зърнени храни Силистра“ АД
и „ЮБН Корпорация“ ЕООД, по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави в заем на „ЮБН Корпорация“ ЕООД, представлявано от
управителя Е.Ж. Д., чрез пълномощник П.Х., сумата от 6 000 лева. Видно от
съдържанието на документа е, че длъжникът се е задължил да върне
предоставената сума в срок до 17.12.2018 г., ведно с възнаградителна лихва в
размер на 4%. Два дена по-късно е сключен нов договор за заем, при който
П.Х. е договарял сам със себе си, без да е представил пълномощно,
предоставящо му такива правомощия. Видно от сключения по този начин
договор,е че „ЮБН Корпорация“ ЕООД, действащо чрез пълномощник П.Х.,
27
е предоставило на П.Х. сума в същия размер от 6000 лева, която
заемополучателят се е задължил да върне в срок до 17.11.2018 г., ведно с
годишна лихва от 4%. Макар формалната доказателствена сила на
предоставеният договор за заем да не е оборена, както правилно е приел
първоинстанционния съд на база проведената СГЕ, то той не се ползва с
материална такава за съществуването на задължение на ищците, в качеството
им на наследници на Б. Г.. Последният е непротивопоставим на К. и П.П.и,
тъй като е сключен между две дружества и не поражда права и задължения за
тяхната наследодателка, а обективираното в последващия договор между
„ЮБН Корпорация“ ЕООД изявление е за предаване на сумата лично на П.Х.,
договарящ сам със себе си, и съответното му лично задължение за нейното
възстановяване. От приложените договори за заем между различни от
страните в процесните правоотношения лица би било напълно необосновано
да се извлече извод, че задължена за връщане на сумата е била Б. Г., още по-
малко за цялата такава, поради което възражението за заплащането на чужд
дълг, а именно такъв на наследниците на Г. се явява неоснователно и следва
да бъде отхвърлено. Със заплащане на сумата, изтеглена от банковата сметка
на Г. и представляваща част от наследствената маса, П.Х. е заплатил свое
лично задължение, като по този начин се е обогатил неосноватлено за сметка
на имуществото на наследниците и.
́
В подкрепа на следващото си твърдението, че е заплатил изискуемо
задължение на последните по сключен от наследодателката им други
договори за заем към Т.Т., той е представил две разписки от 26.10.2018 г. и
19.11.2018 г., в които е записано, че са заплатени съответно 3000 и 2000 лева
за връщане на получени от Г. заеми. Посочените разписки не се ползват с
материална доказателства сила относно съществуването на задължението, тъй
като представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи изявления
на черпещите от тях изгодни правни последици страни относно предаването
на посочените суми помежду им. Същите волеизявления не са
противопоставими на наследниците на Б. Г. и не установяват съществуването
на претендирания дълг, доколкото не изхождат от наследодателката им.
Единственото годно доказателство в подкрепа на твърдението за отпускане
на заема са свидетелските показания на свидетеля Т.Т., които обаче
противоречат на записаното в разписките, в които е отбелязано, че заемът е
предоставен лично на Б. Г., а при разпитът си Т. е заявил, че парите на Петър
28
и Б. били общи, и когато им е помагал, е помагал и на двамата. В посочения
смисъл са и твърденията на ответника на стр. 3 от отговора му на исковата му
молба: „…Т.Т. ни предостави парични заеми съответно в размер на 2000 лв. и
4 000лв.“. Изложените от свидетеля твърдения са в очевидна колизия с
изявлението на страната, обективирани в приложените писмени
доказателства, че заемът е получен лично от Б. Г., поради което и
възраженията на Х. в този смисъл са неоснователни. Въпреки, че от
свидетелските показания на свидетели Д. Д. и С. Т. се установява
извършените ремонтни дейности – смяна на дограма и врати, макар и с
несъществени противоречия относно периода на извършването им, а от тези
на свидетеля Н. Г. закупуването на домакински електроуреди, не са налице
доказателства, че това се е случило именно с пари, предоставени в заем от
Т.Т.. С още по-голяма значимост е обстоятелството, че в твърденията на
ответника, още по-малко от представените писмени доказателства се
установяват съществените елементи на сочения договор за заем – срок, падеж
и задължени лица, без които не може да се приеме, че такъв съществува,
поради което основанието и дължимостта на извършеното от П.Х. не е
установено в условията на главно и пълно доказване. При извършването на
плащане с чужди парични средства за погасяване на чужд дълг, страната,
която черпи изгодни правни последици от това свое поведение следва да
докаже безпротиворечиво и с категоричност съществуването и изискуемостта
на задължението, което в настоящия случай не е сторено. Напротив,
осъществено е насрещно доказване от ищците, като са ангажирани
доказателства, че Б. Г. не е е имала финансови затруднения и необходимост
от теглене на заема, а от приложените банкови извлечения е видно, че същата
е разполагала с достатъчно парични средства за покриване на нуждите си. В
същото време от свидетелски показания на свид. Н. Г. се установява, че тя не
е имала високи разходи и е получавала помощ от него и от родителите си,
които включително като са и носили сготвена храна няколко пъти седмично.
́
От гореизложено следва, че твърденията за получену от Т.Т. заеми в размер
на 6000 лева остават недоказани, в частност дължимостта на сумата от Б. Г. и
нейните родители, както изискуемостта на задължението към момента на
неговото погасяване. В допълнение следва да се посочи, че неизяснена по
делото е позицията на Х. относно причината, поради която, без наличието на
каквото и да е законово или облигационно основание, скоро след смъртта на
29
Б. Г. е предприел действия за погасяване на нейни задължения, за които се
твърди, без да се уточнява с точност, че са датирали от повече от 2 или 3
години преди този момент, при фактическа установеност, че приживе Г. е
разполага по сметките си със суми в значително по-високи размери,
позволяващи и сама да погаси твърдените от страната задължения. При
такова фактическо положение кредиторът е следвало да предяви и докаже
претенцията си за заплащане на суми към задължените лица – нейни
наследници, като плащането от трето лице, което по твърдения не се явява
задължено по договорите за заем и не разполага с интерес от извършването
му е необосновано, и в допълнителна степен разколебава тезата за
съществуването им.
Недоказано се явява и поддържаното от П.Х. възражение за липса на
обедняване на ищците със сумата от 4000 евро, изтеглена от него на
19.11.2018 г., поради нейното възстановяване от банката. Действително,
видно от приложеното към исковата молба писмо от 06.02.2019 г. от
„Уникредит Булбанк“ АД ищците са поканени да им бъдат изплатени
полагаемите дялове от паричните средства по сметките на Б. Г.. На 25.02.2019
г. банката е изплатила на КР. Д. П. и П. Г. П. от сметка с IBAN
BG78UNCR70002523406815 сумите съответно от 2 026.51 евро и 2 026.50
евро, или общо 4 053.01 евро. Въпреки това, от посочените доказателства не
се установява с категоричност, че с извършените плащания банката е
възстановила именно сумите, с които ищците са обеднели, вследствие на
тегленото, осъществено от Х. с прекратено пълномощно. В представеното
писмо ищците са поканени да им се изплатят полагаемите съобразно
наследствените им дялове останалите парични средства по сметките на Б. Г., а
не да им се възстановят сумите от незаконосъобразно извършената
трансакция. Наличието на четири отделни сметки на името на
наследодателката им не позволява да се обоснове с категоричност извод
относно основание на трансакцията, различно от посоченото в писмото от
банката. Приложеното по пр.преписка № 3496/2019 г. по описа на ВРП писмо
установява единствено, че банката е взела решение да възстанови сумите,
които са били изплатени след депозиран на молбата, а не, че това е извършено
в действителност. Не са приложени доказателства за идентичност между
изплатените суми и претендираното от ответника възстнаовяване на
извършените от него нерегламентирани транскации. Едва след като
30
безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като крайният съдебен акт не може да се
основава на предположения, неподкрепени с други годни доказателства по
делото, като по този начин бъде постановен въз основа на недоказани
фактически твърдения. Ответникът не е ангажирал доказателства за
установяване на твърдения от него факт, от който черпи изгодни правни
последици, поради което същият следва да се приеме за неосъществен, а
възражението отхвърлено.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че П.Х. в процесния
период е изтеглил сумите от 2210 евро и 11 588 лева, с обща левова
равностойност от 15 910 лева, от банковите сметки на Б. Г.- наследодателка
на К.П. и П.П.. От посочената сума ответникът от първоинстанционното
производство е доказал, че е покрил задължения на ищците в размер на 300
евро, с левова равностойност 586.75 лева, с които пасивът им е намалял,
съответно последните не са обеднели и той не се е обогатил, поради което
претенцията за заплащането и следва да бъде отхвърлена. Доколкото
́
уваженото възражение на ответника касае изтеглената на 25.10.2018 г. сума от
сметка на Б. Г. в евро, с част от която е заплатена комисионна на брокерската
фирма отново в същата валута, стойността следва да бъде приспадната от
претендираното на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение в общ размер на
2210 евро, уважено от първоинстанционния съд за сумата от по 639.27 евро
за всеки един от ищците, или общо 1278.55 евро за двамата, и отхвърлено за
931.45 евро. С оглед основателността на исковата претенция до размера от
1910 евро, в полза на ищците следва да бъдат присъдени още общо 631.45
евро, като решението бъде потвърдено в останалите части, които искът
уважен за гореописаните суми, и съответно отхвърлен за сумата от общо 300
евро за двамата ищци. Тъй като аритметичната стойност, която се получава
при разделяне на сумата от 631.45 е 315.725 лева, същата следва да се
закръгли до втория знак след десетичната запетая, като в полза на всеки един
от ищците бъде присъдена сумата от 315.73 лева. Доколкото изтеглянето на
претендираните от ищците парични средства е доказано, а ответникът от
първоинстанционното производство не е установил своите възражения за
тяхната недължимост следва да се приеме, че исковите претенции за
заплащането им са установени по основание и размер, поради което подлежат
31
на уважаване, а обжалваното решение в обжалваните отхвърлителните части,
с изключение на тази до сумата от 300 евро, следва да бъде отменено. В
останалите такива, както вече беше изложено, решението следва да бъде
потвърдено, като валидно, допустимо и правилно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски в производството съобразно с
уважената част от исковете. С въззивната жалба на К.П. и П.П.а
първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за разноските, поради
което произнасянето на районния съд в тази част е влязло в сила. С оглед
извършеното възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от
насрещната страна, както и предвид фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до 1600 лева за всеки един от жалбоподателите, така както е
прието с решението на ВРС в неговата необжалвана част по отношение на
разноските. Така заедно със заплатените 295.90 лева за държавна такса,
общият размер на доказаните разноски в производството възлиза на 3495.90
лева, като съобразно с уважената част от въззивната, в полза на ищците от
първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени 3500.13 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на насрещната страна следва
да бъдат присъдени разноски съобразно с отхвърлената част от исковете.
Доколкото страната не е посочила каква част от заплатения адвокатски
хонорар е за изготвяне и защита по жалбата, и каква за защита по жалбата на
насрещната страна и изготвяне на отговор, то следва да се приеме, че това е
половината от заплатената сума в общ размер на 1800 лева, или 900 лева, към
която следва да се добави и държавната такса в размер на 488 лева.
Изчислени по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК подлежащите на
възстановяване разноски в полза на П.Х. възлизат на 51.19 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262036/23.06.2021 г., постановено по гр. дело №
32
2299/ 2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от
КР. Д. П., ЕГН **********, и П. Г. П., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.
Варна, ул. ****, **, срещу П. М. ХР., ЕГН **********, Гр. Варна, ул. ****,
**, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати разделно на
всеки от ищците по ½ част от следните суми: сума от 9795 лева., изтеглена
от ответника на 07.09.2018 г. с пълномощно 10192/28.08.2018 г. и неотчетена
от ответника на възложителя – наследодател на ищците Б. П. Г.; на основание
чл. 284 ЗЗД; сумата от 1800 лева, изтеглена на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г.
с банкова карта от банкомат от ответника, с която неоснователно се е
обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД; , както и разликата над сумата от 300 евро
до 931.45 евро, представляваща част от изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и получена от ответника
без основание, на основание чл. 59 ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. М. ХР., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ****, **, ДА
ЗАПЛАТИ на КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ****, **
СУМАТА ОТ 4897.50 лв. /четири хиляди осемстотин деветдесет и седем
лева и 50 стотинки/, представляваща ½ част от изтеглена с пълномощно
10192/28.08.2018 г. от ответника на 07.09.2018 г. и неотчетена на възложителя
– наследодател на ищците Б. П. Г. сума в общ размер на 9795 лева, на
основание чл. 284 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. М. ХР., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ****, **, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ****, **
СУМАТА ОТ 4897.50 лв. /четири хиляди осемстотин деветдесет и седем
лева и 50 стотинки/, представляваща ½ част от изтеглена с пълномощно
10192/28.08.2018 г. от ответника на 07.09.2018 г. и неотчетена на възложителя
– наследодател на ищците Б. П. Г. сума в общ размер на 9795 лева, на
основание чл. 284 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. М. ХР., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ****, **, ДА
ЗАПЛАТИ на КР. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ****, **
СУМАТА ОТ 900 /деветстотин/ лева, представляваща ½ част от изтеглена с
банкова карта от банкомат от ответника на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г.
сума в общ размер на 1800 лева, както и СУМАТА ОТ 315.73 /триста и
33
петнадесет евро и 73 евроцента/ евро, представляваща ½ част от разликата
над уважена с първоинстанционното решение претенция от 639.27 евро до
размера от 955 евро, представляваща ½ част от сумата в размер на 1910 евро,
изтеглена от ответника от банковата сметка на наследодателката на ищците Б.
П. Г. на 25.10.2018 г. сума, получена от ответника без основание, с която
неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. М. ХР., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ****, **, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ****, **
СУМАТА ОТ 900 /деветстотин/ лева , представляваща ½ част от изтеглена
с банкова карта от банкомат от ответника на 22.10.2018 г. и на 23.10.2018 г.
сума в общ размер на 1800 лева, както и СУМАТА ОТ 315.73 /триста и
петнадесет евро и 73 евроцента/ евро, представляваща ½ част от разликата
над уважена с първоинстанционното решение претенция от 639.27 евро до
размера от 955 евро, представляваща ½ част от сумата в размер на 1910 евро,
изтеглена от ответника от банковата сметка на наследодателката на ищците Б.
П. Г. на 25.10.2018 г. сума, получена от ответника без основание, с която
неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр.
дело №2299/ 2020 г. по описа на ВРС в частите, с които П. М. ХР., ЕГН
**********, Гр. Варна, ул. ****, **, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на КР. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ****, **, следните суми: сумата от
639,27евро, представляваща 1/2 част от 1278,55евро, която е непогасена част
от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на
25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50евро,
представляваща 1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата
сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 26.10.2018 г. и получена от
ответника без основание; както и сумата от 2000евро, представляваща 1/2
част от сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 19.11.2018 г. и получена от ответника
без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 59 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр.
дело №2299/ 2020 г. по описа на ВРС в частите, с които П. М. ХР., ЕГН
34
**********, Гр. Варна, ул. ****, **, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ****, **, следните суми: сумата от
639,27евро, представляваща 1/2 част от 1278,55евро, която е част от изтеглена
от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и
получена от ответника без основание; сумата от 513,50евро, представляваща
1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата сметка на
наследодателката на ищците Б. П. Г. на 26.10.2018 г. и получена от ответника
без основание; както и сумата от 2000евро, представляваща 1/2 част от
сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на
ищците Б. П. Г. на 19.11.2018 г. и получена от ответника без основание, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (18.02.2020
г.) до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262036/23.06.2021 г., постановено по гр.
дело №2299/ 2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН,
предявения от КР. Д. П., ЕГН **********, и П. Г. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. Варна, ул. ****, **, срещу П. М. ХР., ЕГН **********, Гр.
Варна, ул. ****, **, сумата от 300 евро, претендирана като част от изтеглена
от банковата сметка на наследодателката на ищците Б. П. Г. на 25.10.2018 г. и
получена от ответника без основание сума в размер на 2210 евро, на
основание чл. 59 ЗЗД.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. М. ХР., ЕГН **********, Гр. Варна, ул. ****, **, ДА
ЗАПЛАТИ на КР. Д. П., ЕГН **********, и П. Г. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. Варна, ул. ****, ** СУМАТА ОТ 3500.13 /три хиляди и
петстотин лева и тринадесет ст./ лв., представлява сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА КР. Д. П., ЕГН **********, и П. Г. П., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. Варна, ул. ****, ** ДА ЗАПЛАТЯТ на П. М. ХР., ЕГН
**********, Гр. Варна, ул. ****, ** сумата от 51.19 /петдесет и един лева и
деветнадесет ст./ лв., представляваща сторените във въззивното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280
35
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36