Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
административно дело № 2316/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „Шопкинята“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“, бл.214, вх.4, ет.5, ап.113, представлявано от Г Х Б , чрез адвокат А.А.,
срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с правно
основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, във връзка с чл.203 и сл. от АПК. Ищецът претендира Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да бъде осъдена да му заплати
сумата в размер на 2300.00 /две хиляди и
триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи
от установяването на незаконосъобразността на административен акт – наказателно
постановление № 03-009715/12.07.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, което е отменено с Решение № 1159/13.06.2019г. постановено
по н.а.х.д. № 4887/2018г. по описа на Районен съд гр. Варна, петнадесети състав.
Въззивното решение е оставено в сила с Решение № 1686/18.09.2019г., постановено
по к.н.а.х.д. № 2091/2019г., първи касационен състав, по описа на Административен
съд гр. Варна.
Ищецът посочва, че с оглед организиране защита на
правата си е сторил разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по н.а.х.д. № 4887/2018г. по описа на Районен
съд гр.Варна в размер на 1150.00 лева по договор за правна защита и съдействие
№ 446/04.02.2018г., бланков № 331206, серия Б и разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по к.н.а.х.д. № 2091/2019г. по описа на Административен съд
гр. Варна в размер на 1150.00 лева, по договор за правна защита и съдействие № 463/21.08.2019г.,
бланков № 291262.
Претендира заплащане и на законната лихва, считано от
датата на постановяване на Решение № 1686/18.09.2019г., постановено по
к.н.а.х.д. № 2091/2019г., първи касационен състав, по описа на Административен
съд гр. Варна, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът с депозиран чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д.О. писмен отговор с.д. № 16158/31.10.2022г.
счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Твърди, че не са налице доказателства
удостоверяващи действителното заплащане на адвокатско възнаграждение в брой или
по банков път. Според ответника обжалваното наказателно постановление не е
административен акт, а представлява административно наказание наложено от
административен орган.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна дава
заключение за основателност на предявения иск, с искане претенцията да бъде
уважена.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 4887/2018г. по описа
на Районен съд гр. Варна е видно, че с наказателно постановление № 03-009715/12.07.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, за извършено
нарушение на чл.415, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл.416, ал.5,
във връзка с чл.415, ал.2 от КТ, на „Шопкинята“ ЕООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000
лева. Наказателното постановление е отменено с Решение № 1159/13.06.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 4887/2018г. по описа на Районен съд гр. Варна, петнадесети
състав. Решението е обжалвано пред Административен съд гр. Варна, който с
Решение № 1686/18.09.2019г., постановено по к.н.а.х.д. № 2091/2019г. по описа
на съда е оставил в сила въззивното решение.
Установява се, че в производството пред Районен съд гр.
Варна ищецът е бил процесуално представляван от адвокат А.А. по силата на договор
за правна защита и съдействие /л.29 по делото на РС/. От приложения по н.а.х.д.
№ 4887/2018г. договор за правна защита и съдействие серия Б, № 331206 е видно,
че заплатената от ищеца сума за предоставена правна защита и съдействие е в
размер на 1150.00 /хиляда сто и петдесет/ лева, заплатена в брой. Категорично
установено е също, че в производството пред Административен съд гр. Варна ищецът
е бил процесуално представляван от адвокат А. по силата на договор за правна
защита и съдействие /л.15 по делото на Административен съд гр.Варна/. От
приложения по к.н.а.х.д. № 2091/2019г. договор за правна защита и съдействие № 463/21.08.2019г.,
бланков № 291262 е видно, че заплатената от ищеца сума за предоставена правна
защита и съдействие е в размер на 1150.00 /хиляда сто и петдесет/ лева,
заплатена в брой.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
В настоящия случай Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София е легитимирана страна по предявения иск, според
правилото на чл.7 от ЗОДОВ. По делото безспорно е установено, че издаденото
срещу ищеца наказателно постановление е незаконосъобразен акт поради това, че е
признат за такъв с отмяната му от съда, както е безспорно, че издаването му е
свързано с изпълнение на административна дейност, а именно изпълнение на административноконтролна
функция на органите на инспекцията по труда. Безспорно по делото е също така,
че в производството по оспорване на наказателното постановление пред Районен
съд гр. Варна и пред касационната инстанция – Административен съд гр. Варна ищецът
се е представлявал от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от
ТП № 2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Извършените разноски
за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват
претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с
отменения незаконен акт на административния орган, поради това, че представляват
последица от незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила
се срещу него поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на
защита включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което
не може да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение
на адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговата отмяна платеното възнаграждение
не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е връзка между отмененото
наказателно постановление и вредата, представляваща платени разноски за водене
на делото за отмяната му. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме,
че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от „Шопкинята“ ЕООД се
явява доказан по основание и размер за посочената сума от 2300.00 лева. В тази
връзка неоснователно се явява възражението на ответната страна за намаляване
размера на обезщетението именно поради това, че е налице реално заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва върху сумата от 2300.00 лева. Съдът счита, че тази претенция следва да
бъде уважена, като се съобрази изразеното в Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията,
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на
решението, с което е отменен административният акт. В случая съдът счита, че
законна лихва се следва, но считано от датата на предявяване на исковата молба –
06.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Следва да се съобрази и
нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни
производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото
страна без лихва за забава. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид
представеният в настоящото производство договор за правна защита и съдействие
серия Б, № ********** от 27.09.2022г., ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин// лева.
С оглед изхода на спора, както и на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ,
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 450.00
/четиристотин и петдесет/ лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400.00 лева и сума в размер на 50.00 лева – платена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София да заплати на „Шопкинята“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.214, вх.4, ет.5, ап.113,
представлявано от Г Х Б , сумата в размер на
2300.00 /две хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление № 03-009715/12.07.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, ведно със законната
лихва върху сумата от 2300.00 лева, считано от 06.10.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София да заплати на „Шопкинята“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.214,
вх.4, ет.5, ап.113, представлявано от Г Х Б сумата в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева, разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: