Решение по дело №10551/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 10 551 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА  З. „ Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на В.Л.А.

 - 20 000,00 лева на основание чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра С.Й.вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 11.07.2014 г., плюс законната лихва от 11.07.2014 г. до окончателното изплащане;

- 1 075,00 лева на основание чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) обезщетение за имуществени вреди от смъртта на неговата сестра С.Й.вследствие на ПТП от 11.07.2014 г., плюс законната лихва от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане

2. на адвокат Я.Я. – 633,43 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 850,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. В.А. е с съдебен адрес ***«*******, а З. „Л.И.” АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) на В.А. срещу З. „Л.И.“ АД:

-                 иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева;

-                 иска за имуществени вреди за разликата над 1 075,00 лева до пълния предявен размер от 2 150,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА В.А. да заплати на З. „Л.И.“ АД 430,74 лева разноски по делото и 172,30 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 425,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 02.08.2018 г. В.А. заявява, че на 11.07.2014 г. неговата сестра С.Й.е починала вследствие на ПТП, предизвикано от В.С., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). От смъртта на сестра си ищецът е претърпял неимуществени вреди, които той оценява на 150 000,00 лева. Той е заплатил и 2 150,00 лева за надгробна плоча.  Ответникът не му е заплатил обезщетение.

 

[7] Затова В.А. моли съда да осъди Л.И. да му заплати:

- 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 2 150,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 11.07.2014 г. до окончателното изплащане;

- законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане. В.А. заявява, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ЗИДКЗ противоречи на европейското право – чл. 9, ал. 1, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО – и затова не следва да се прилага от съда (исковата молба, л. 2-4; молбата, л. 67-68).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Л.И. заявява, че:

1. ищецът не е имал трайна и дълбока връзка с починалата си сестра и не е претърпял продължителни болки и страдания от смъртта ѝ;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 51-52).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] В.А. е бил роден на *** г., а неговата сестра С.Й.е била родена на *** г. Те не са имали други братя и сестри (удостоверението за родствени връзки, л. 45).

 

[10] До омъжването на С.Й., тя е живеела в къщата на родителите си заедно с тях и брат си В.А. в гр. Самоков. След това тя и съпругът ѝ са заживели в апартамент, собственост на брат ѝ В.А., който е бил на 500 метра от къщата им. Двамата с брат си са били много близки. С.Й.не е имала деца и е помагала на брат си в отглеждането на неговите деца. През 1999 г. те са загубили баща си и двамата са поели грижите за майка им. Те винаги са си помагали, а семействата им са били заедно на празници. Понеже съпругата на В.А. е заболяла от рак през 2010 г., те са разчитали С.Й.да му помага в грижите за децата им  (показанията на свидетелите И.и К., л. 85-86).

 

[11] На 11.07.2014 г. В.С. е управлявал лек автомобил «Мерцедес Вито», в който са пътували С.Й.и съпругът ѝ Д.Й., като тя е била с поставен обезоапасителен колан. Вследствие на свои неправомерни действия В.С. е причинил ПТП, от което са загинали С.Й.и Д.Й. (присъдите, удостоверението, решението на ВКС, л. 30-42; констативния протокол, л. 7-8; заключението и показанията на вещите лица М. и д-р Ш., л. 77-80 и л. 84). Не се спори, че към този момент ГО на В.С. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[12] В.А. е приел тежко смъртта на сестра си. Той все още не може да свикне със загубата ѝ (показанията на свидетелите И.и К., л. 85-86). Той е заплатил 2 150,00 лева за паметник на сестра си и зет си (л. 46).

 

[13] Не се спори, че Л.И. не е изплащал обезщетения на В.А.. Ищецът не дължи държавна такса и разноски. Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 82). Л.И. е заплатил 500,00 лева на вещи лица (л. 65). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[14] Ищецът е предявил искoве по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на неговата сестра. Исковете са частично основателни.

 

1.            По иска по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[15] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)). Право на обезщетение имат:

- родителите, децата, съпругът на починалия, лицето, с което той е живял на съпружески начала, отглежданите от него деца, отгледалият го (ПП на ВС 4/1961 и 5/1969);

- лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.).

 

[16] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. сестрата на ищеца да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на сестрата на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;

5. ищецът да е имал трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалата;

6. вследствие на смъртта на пострадалата ищецът да търпи продължителни болки и страдания;

7. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[17] Съдът установи, че:

1. сестрата на ищеца е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие е причинило смъртта на сестрата на ищеца;

3. виновен за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) е бил В.С.;

4. ГО на В.С. е била застрахована при ответника;

5. ищецът е имал трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалата;

6. вследствие на смъртта на пострадалата ищецът е търпял продължителни болки и страдания, както и е заплатил 1 075,00 лева за неин паметник (останалите 1 075,00 лева съдът приема, че ищецът е заплатил за паметника на своя зет Д.Й.);

7. ответникът не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[18] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение. 

 

[19] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г.,  до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5 000,00 лева. Ищецът е точно такова лице. Затова би следвало съдът да определи обезщетение за неимуществените му вреди до 5 000,00 лева.

 

[20] Съдът не прави това, защото приема, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на правото на Европейския съюз. Това е така, защото в свое решение С-277/2012 Съдът на Европейския съюз е приел, че държавите-членки не могат да се отклоняват от правото на Европейския съюз, предвиждащо максимални размери на застрахователните суми (чл. 3, пар. 1 от Директива 72/155/ЕИОД и чл. 1, пар. 1 и 2 от Директива 84/5/ЕИО, кодифицирани с Директива 209/103/ЕО), като предвиждат максимални размери на обезщетения за вреди по-малки от тези застрахователни суми.  Решението на СЕС е било постановено по преюдициално запитване и за идентичен случай – преценка дали държава на Европейския съюз може да определя максимални размери по застраховка ГО на обезщетения за неимуществени вреди от смърт на близък роднина.

 

[21] Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания, са задължителни за българските съдилища (чл. 633 от ГПК). Ето защо настоящият съд съобразява решението си с цитираното решение на СЕС и приема, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на правото на Европейския съюз и не я прилага.

 

[22] Съдът определя по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[23] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 11.07.2014 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Съдът установи, че към 11.07.2014 г. В.А. е бил на 45 години, а сестра му С.Й.е била на 41 години. До омъжването на С.Й., тя е живеела в къщата на родителите си заедно с тях и брат си в гр. Самоков. След това тя и съпругът ѝ са заживели в апартамент, собственост на брат ѝ, който е бил на 500 метра от къщата им.

 

[28] Двамата с брат си са били много близки. С.Й.не е имала деца и е помагала на брат си в отглеждането на неговите деца. През 1999 г. те са загубили баща си и двамата са поели грижите за майка им. Те винаги са си помагали, а семействата им са били заедно на празници. Понеже съпругата на В.А. е заболяла от рак през 2010 г., те са разчитали С.Й.да му помага в грижите за децата им. В.А. е приел тежко смъртта на сестра си. Той все още не може да свикне със загубата ѝ

 

[29] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[30] Икономическата обстановка в страната през 2014 г. все още не е била толкова благоприятна. Така например минималната работна заплата е била 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

 

[31] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът не откри решения на САС и ВКС, чиито предмет да е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен брат от смъртта на починала негова пълнолетна сестра. Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Така съдът приема, че 20 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на В.А. 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 075,00 лева обезщетение за имуществени вреди от смъртта на неговата сестра. Съдът отхвърля исковете за разликите до предявените размери.

 

[32] Л.И. е възразил, че С.Й.е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[33] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 21 075,00 лева при предявен размер от 152 150,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат Я. 633,43 лева адвокатско възнаграждение (152 150,00-100 000,00х0,02+3 530,00х21 075,00/152 150,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 850,00 лева държавна такса.

 

[35] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 500,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 131 075,00 лева при предявен размер от 152 150,00 лева. Затова съдът осъжда В.А. да заплати на Л.И. 430,74 лева разноски по делото (500,00х131 075,00/152 150,00) и 172,30 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х131 075,00/152 150,00).    

 

Съдия: