Решение по дело №8271/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                           Съдия: Евгени Г.ев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г.ев гр. д. № 8 271 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на П.К.Я.:

а) 210 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Г. Я., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 26.07.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.), плюс законната лихва от 26.07.2015 г. до окончателното изплащане;

б) 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие от 26.07.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.), плюс законната лихва от 26.07.2015 г. до окончателното изплащане;

4. на СГС – 9 400,00 лева държавна такса и 783,30 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. П.Я. е със съдебен адрес - адвокат Н.Д.,*** - а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на П.Я. срещу З. „Л.И.“ АД:

- иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Г. Я., вследствие на пътно-транспортно произшествие от 26.07.2015 г., за разликата над 210 000,00 лева до пълния предявен размер от 250 000,00 лева;

- иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания на П.Я., вследствие на пътно-транспортно произшествие от 26.07.2015 г., за разликата над 25 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА П.Я. да заплати на З. „Л.И.“ АД 43,33 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 700,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 28.06.2017 г. П.Я. е заявил, че на 26.07.2015 г. той и синът му Г. Я. са участвали в ПТП, предизвикано от М.Й.. Вследствие на ПТП, на 09.08.2015 г. Г. Я. е починал, а П.Я. е получил: контузия на гърдите със счупване на десни пето, шесто и седмо ребра. Гражданската отговорност (ГО) на М.Й. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД Л.И.).

 

[7] От смъртта на Г. Я. ищецът е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 250 000,00 лева, а от собствените си телесни увреждания той е претърпял неимуществени вреди за 50 000,00 лева. Л.И.не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова П.Я. моли съда да осъди Л.И.да му заплати посочените суми. Той търси и законната лихва от датата на ПТП - 26.07.2015 г.. (исковата молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът Л.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. М.Й. не е причинила ПТП;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. Г. Я. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан; съответно П.Я. не е упражнил контрол за това. Затова Л.И.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 122-126).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че П.Я. е бил роден на *** г., а неговият син Г. Я. е бил роден на *** г. (вж. и удостоверението за наследници, л. 29). П.Я. и майката на Г. Я.М.Й. са живеели на съпружески начала. Те дълго време са нямали деца и Г. Я. е бил много чакан. След раждането на Г. Я., той и родителите му са били неразделни (показанията на свидетеля Я., л. 179-180).

 

[10] В 12:00 часа на 26.07.2015 г. М.Й. е управлявала лек автомобил Ситроен по бул. „Захари Стоянов“ от кв. „Меден рудник“ към Бургас. В автомобила на задна лява седалка е пътувал П.Я., а на средната задна седалка в обезопасително столче, но без поставени колани, е пътувал Г. Я. (стр. 15 и 17 от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 150-168).

 

[11] Първоначално М.Й. се е движила в дясната лента, а след това се е престроила в средната лента. Времето е било ясно и сухо, в светлата част на денонощието, с интензивно движение в двете посоки. Пътното платно се е състояло от шест ленти за движение - три в посока Бургас и три в посока кв. „Меден рудник“, разделени с мантинела.

 

[12] На самия бул. „Захари Стоянов“ вдясно, в посока Бургас се е намирал магазин „Мартинели“, а пред него е имало тролейбусна спирка, с уширение на пътната лента тип „джоб“. Срещу края на тролейбусната спирка и уширението е свършвала мантинелата, разделяща двете платна за движение. След това е започвала маркировка M 15, преминаваща в посока светофарната уредба на кръстовището на бул. „Захари Стоянов“ и кв. Горно Езерово в двойна непрекъсната осева линия, забраняваща навлизане в насрещното движение.

 

[13] М.Й. е управлявала автомобила Ситроен с 59 км/ч, когато ненадейно е загубила контрол. Мантинелата в този участък е била свършила, М.Й. е преминала бързо в лявата лента за движение в нейната посока, а след това и в платното за насрещно движение. В средната лента на платното за насрещно движение лекият автомобил Ситроен се е ударил в товарен автомобил Мерцедес Спринтер. Ударът е бил с предна челна част на лекия автомобил Ситроен.

 

[14] Непосредствено след този удар, е последвал и втори удар в лек автомобил Мазда, движещ се след товарния автомобил. От този удар лекият автомобил Ситроен се е обърнал на лявата си страна. Ударите са били непредотвратими за водачите на товарния автомобил Мерцедес Спринтер и на лекия автомобил Мазда (стр. 14-16 от заключението на вещите лица доц. Д.и д-р М., л. 150-168).

 

[15] Вследствие на ПТП Г. Я. е получил увреждания на главата, от които е починал, а П.Я. е получил контузия на гърдите и счупване на пето, шест и седмо десни ребра (присъдата, л. 137; заключението на вещото лице д-р Б., л. 147-149). Дори П.Я. да е бил с поставен обезопасителен колан, той отново би получил тези увреждания (стр. 18 от заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 150-168). Не се спори, че към този момент ГО на М.Й. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[16] По време на инцидента П.Я. е преживял силен емоционален стрес с водеща емоция страх за живота на детето му и чувство за безпомощност, че поради собствените телесни травми не е могъл да бъде при него. Това е продължило и по време на лечението на П.Я. в болница.

 

[17] Вследствие на смъртта на сина си П.Я. се е отчуждил от близките си. Малко повече от година след смъртта на Г. Я., на М.Й. и П.Я. им се е родила дъщеря. Въпреки това те са се разделили поради влошените им отношения вследствие на смъртта на Г. Я.. П.Я. е потиснат, тревожен уморен и опустошен (стр. 4-5 от заключението на вещото лице З., л. 169-173; показанията на свидетеля Я., л. 179-180).

 

[18] П.Я. е получил спешна медицинска помощ в хирургичното отделение на болницата в Бургас. Той е бил поставен на строг постелен режим с включена инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Възстановителният период е приключил за два месеца, като П.Я. е имал интензивни болки през първите две седмици след злополуката и около две седмици по време на дихателната гимнастика. Към настоящия момент П.Я. е напълно възстановен от това увреждане (заключението на д-р Б., л. 147-149). Увреждането на П.Я. е близко до увреждането на единия от ищците по решение на САС по гр. д. 5 010/2015 г. на 1-ви с-в (показанията на д-р Б., л. 178-179).

 

[19] Не се спори, че Л.И.не е изплащал на П.Я. обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от адвокат, като липсват доказателства да му е заплатил възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство. Затова съдът приема, че ищецът не е заплащал възнаграждение на адвокат и не е уговарял безплатно представителство. Л.И.не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е заплатил 1 000,00 лева на вещи лица от бюджета на СГС, л. 132-гръб и л. 179).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] П.Я. е предявил искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – първият за вреди от смъртта на неговия син, а вторият за вреди от телесните му увреждания

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.)          

 

1.1.        По предпоставките за уважаването на исковете

 

[21] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Възходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящите искове са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице и увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице и собствените си увреждания ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

         

[23] Съдът установи, че:

1. ищецът е баща Г. Я., като двамата участвали в процесното ПТП;

2. ПТП е причинило смъртта на Г. Я., както и телесни увреждания на ищеца;

3. виновна за настъпването на ПТП е била М.Й., а нейната ГО е била застрахована при Л.И.;

4. ищецът е преживял тежко смъртта на сина си;

5. Л.И.не е заплатил обезщетение.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на исковете за неимуществени вреди. Затова съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 26.07.2015 г. 

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

 

[27] Такива обективни обстоятелства са:

1. при причиняването на смърт:

- възрастта на увредения;

- общественото му положение;

- отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.^[2]).

2. при телесните увреждания:

- характерът на увреждането;

- начинът на извършването му;

- обстоятелствата, при които е извършено;

- допълнителното влошаване състоянието на здравето;

- причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[3]; Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 26.07.2015 г. П.Я. е бил на 44 години, а Г. Я. е бил на година и четири месеца. П.Я. и майката на Г. Я.М.Й. са живеели на съпружески начала. Те дълго време са нямали деца и Г. Я. е бил много чакан. След раждането на Г. Я., той и родителите му са били неразделни.

[31] По време на ПТП, от което е загинал Г. Я., П.Я. е преживял силен емоционален стрес с водеща емоция страх за живота на детето му и чувство за безпомощност, че поради собствените телесни травми не е могъл да бъде при него. Това е продължило и по време на лечението на П.Я. в болница.

 

[32] Вследствие на смъртта на сина си П.Я. се е отчуждил от близките си. Малко повече от година след смъртта на Г. Я., на М.Й. и П.Я. им се е родила дъщеря. Въпреки това те са се разделили поради влошените им отношения вследствие на смъртта на Г. Я.. П.Я. е потиснат, тревожен уморен и опустошен.

 

[33] П.Я. е получил спешна медицинска помощ в хирургичното отделение на болницата в Бургас. Той е бил поставен на строг постелен режим с включена инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Възстановителният период е приключил за два месеца, като П.Я. е имал интензивни болки през първите две седмици след злополуката и около две седмици по време на дихателната гимнастика. Към настоящия момент П.Я. е напълно възстановен от това увреждане.

 

[34] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[35] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[7].Увеличението на МРЗ е било: 22,58% от 2013 г. до 26.07.2015 г. (420,00-310,00/310,00); 23,53% от 2014 г. до 01.11.2016 г. (420,00-340,00/340,00).

 

[36] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри едно решение за близък случай на смърт на дете от 2013 г. С него САС е определил 170 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на родители от смъртта на тяхното непълнолетно дете[8].

 

[37] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че цитирано решение на САС е за случай от 2013 г., когато МРЗ е била с 22,58% по-ниска от тази към 26.07.2015 г. Затова съдът приема, че 210 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които П.Я. е претърпял от смъртта на Г. Я.. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати на П.Я. 210 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Я., като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 250 000,00 лева.

 

[38] Съдът откри и едно решение на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди и от счупване на ребра – решение на САС 825-2016-1-ви с-в по гр. д. 5 010/2015 г. С него САС е определил обезщетение от 20 000,00 лева за увреждане от 2013 г.[9].

[39] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от телесно увреждане. Съдът отчита, че макар цитираното решение на САС да е за много близък случай, той е от 2013 г., когато МРЗ е била с 22,58% по-ниска от тази към 26.07.2015 г. Затова съдът приема, че 25 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на П.Я. от телесните увреждания. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати на П.Я. 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесните увреждания, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

1.2.        По възраженията на Л.И.за съпричиняване

 

[40] Л.И.е възразил, че Г. Я. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан; съответно П.Я. не е упражнил контрол за това. Възражението е неоснователно.

 

[41] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) . Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[42] Съгласно чл. 137а от ЗДвП, пътниците следва да използват обезопасителен колан. Когато пътникът е малолетен, задължението за поставянето на обезопасителния колан е на водача, а не на малолетния пътник. Затова непоставянето на обезопасителен колан не води до съпричиняване на увреждането от малолетния пострадал пътник (решение на ВКС 19-2017-IV Г. О. по т. д. 50177/2016 г.).

 

[43] В случая съдът установи, че Г. Я. не е използвал обезопасителен колан. Задължението за поставяне на колана е било не за Г. Я. или П.Я., а за М.Й.. Ето защо Г. Я. не е допринесъл за смъртта си и възражението на ответника е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[44] Ищецът търси разноски, но съдът не установи той да е направил такива. Затова съдът не присъжда разноски на ищеца. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 9 400,00 лева държавна такса (210 000,00+25 000,00х0,04) и 783,33 лева възнаграждение за вещи лица (1 000,00х(210 000,00+25 000,00)/(250 000,00+50 000,00).

 

[45] Л.И.също търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 65 000,00 лева при предявен размер от 300 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Л.И.43,33 лева разноски по делото (200,00х65 000,00/300 000,00).

Съдия: